Определение по дело №40/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от „. О. – Г.Х., представлявано от процесуалния представител на дружеството, против определение № 273 от 14.03.2013 г. по ч.Г.д. № 3693/2012 г. на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилена Заповед № 8553 от 28.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на „. О. – Г.Х. срещу „П.” Г.К.. В жалбата се сочи, че при постановяване на обжалваното определение районният съд не съобразил обстоятелството, че подадената искова молба била във връзка със заповедното дело. В исковата молба било посочено, че била издадена заповед № 8533/28.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д № 3693/2012 г. по описа на РС – К.. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд, с което е обезсилена Заповед № 8553 от 28.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д. № 3693/2012 г. по описа на РС – К..

Въззивният съд, при извършената преценка на доказателствата по делото, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо право на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Пред Кърджалийския районен съд е било подадено заявление от “Нар” О. – Г.София, представлявано от представител по пълномощие, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „П.” Г.К. за сумата в размер на 2 001.83 лева, представляваща стойността на доставени автомобилни части, консумативи и труд, подробно описани във фактурите, обезщетение за забавено плащане за минало време (мораторна лихва), ведно със законна лихва върху главницата.

Въз основа на заявлението е било образувано ч.Г.д.№ 3693/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд и била издадена Заповед № 8533 от 28.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.Г.д.№ 3693/2012 г. на Кърджалийския районен съд било подадено в срок възражение от длъжника „П.” Г. К.. На 29.01.2013 г. районният съд е указал на заявителя „. О. – Г.Х., че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл.414 от ГПК и че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. С определение № 273 от 14.03.2013 г. съдът е обезсилил издадената в полза на “Н.” О. – Г.Х. заповед № 8533 от 28.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, защото в дадения срок заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска относно вземането си в посочения срок, както и поради непредставяне на доказателства за довнесена държавна такса.

Към частната жалба е представено като доказателство копие искова молба, подадена от „. О. – Г.Х. против „П.” – Г.К., с цена на иска 2001.83 лв. и с вх.№1081/31.01.2013 г.

Във връзка с горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК изисква не само в едномесечен срок заявителят да е предявил иск за установяване на вземането си, но и да представи доказателства за това пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените на заявителя от районния съд указания. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. „Представянето” на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 от ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията - един и същ конкретен районен съд по заповедното и исковото производство (както е и в настоящия случай), не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл.415, ал.2 от ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни.

Впрочем, по този въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – Определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч.Г.д.№ 166/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 20/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 736/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 691 от 13.11.2009 г. по ч.т.д.№ 636/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 490 от 21.06.2010 г. по ч.т.д.№ 254/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 53 от 25.01.2010 г. по ч.т.д.№ 16/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч.т.д.№ 91/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 697/12.10.2010 г. по ч.т.д.№ 137/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. В посочените актове е прието, че е безусловно задължението на заявителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си. Единствено фактът на предявяване на исковата молба не е достатъчен за спазване на изискванията на чл.415, ал.2 от ГПК.

Ето защо, като е констатирал, че в указания срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си и е обезсилил издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, районният съд е постановил правилно определение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че е неоснователен довода на районния съд за непредставяне на доказателства за довнесена държавна такса. На първо място, следва да се посочи, че не съществува задължение за заявителя да представя пред заповедния съд доказателства за довнесена държавна такса във връзка с предявения иск за установяване на вземането си. Независимо от изложеното обаче, този довод не влияе на правилността на определението на районния съд, доколкото в указания срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВАопределение № 273 от 14.03.2013 г., постановено по ч. Г. д. № 3693/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.