Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20 09.03.2021 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На десети февруари две хиляди и двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Даринка
Димитрова
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №594/2020 г.
Производството е с правно
основание чл.127А от СК.
Депозирана е молба от Д.Р.Д.
за даване на разрешение, заместващо съгласието на ответника А.С.И. на малолетните им деца Д. А. И. и Б. А. И. да бъдат издадени
паспорти за задгранично пътуване, както и да напускат пределите на Република
България и да пътуват до страните от ЕС, Сърбия, Македония, Република Турция и
Русия, придружени от майка си или
упълномощени от нея лица за срок от пет години, без тези пътувания да
засягат учебните ангажименти на децата и без да се променя местоживеенето им в
Република България и които пътувания да не съвпадат със съдебно определения
режим на лични отношения между бащата и децата. Претендира и за заплащане на
направените по делото разноски. Сочи, че
децата са родени от съвместно съжителство на родителите, че последните
са разделени от 2012 г., че с решение по гр.д.№9503/2013 г. по описа на РС София упражняването на
родителските права е предоставено на майката, като на бащата е определен режим
на лични отношения, че ищцата често пътува до Австрия, Турция, Румъния и тя и
децата имат желание да пътуват заедно, че ответникът не е дал съгласие те да
пътуват извън Република България. Счита, че пътуването на децата ще разшири
техния мироглед. В допълнителни становища по делото сочи, че ответникът
пренебрегва и подлага на тормоз Божидар, че рязко сменя настроенията си, повишава тон и използва псувни и обидни
квалификации и не могат като родители заедно да вземат решение, касаещо децата
им.
В писмените бележки на
процесуалният представител на ищцата е посочено, че от цялото поведение на ответника
е видно, че не е налице съгласие за пътуване на децата. Сочи, че правото на
свободно придвижване е основно конституционно право, както и основно право на
гражданите на ЕС, че пътуването до страните от ЕС, до Сърбия, Македония, Турция
и Русия не крие явни рискове и опасности, че децата желаят да пътуват. Счита,
че е в най-добър интерес на децата съдът да постанови решение, което да замести
съгласието на ответника за пътуване на децата. Сочи, че не са събрани
доказателства за намерение на ищцата да се установи с децата в чужбина, както и
че искането е съобразено с Тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. на ВКС по
т.д.№1/2016 г. на ОСГК, че даването на такова разрешение не би накърнило
интересите на ответника.
Ответникът счита исковата
молба за неоснователна по начина, по който е предявена. Твърди, че не е
ограничавал пътуванията на децата извън Република България, че такова
разрешение до този момент ищцата не е искала от него, но същата е поискала
такова за трайно преместване на децата в Република Австрия. Заявява съгласие
децата да пътуват извън времето на личните му отношения, по време на платения
годишен отпуск на майката, както и при организирани екскурзии от училището
или по друг повод, след предварителното
му уведомяване и съгласуване с него на времето и мястото. Сочи, че ищцата не го
е уведомила за преместването на децата в гр.Разград, че през есента на 2019 г.
е оставила децата на грижите на своята майка и заминала до Република Австрия,
за да работи, че децата се оплаквали от баба си, за което ищецът уведомил ДАЗД
и АСП, че на 01.01.2020 г. ответницата съобщила на ищеца, че работи в Австрия и
когато организира всичко ще вземе и децата. Твърди, че от него не е искано
съгласие за подновяване на паспортите, а издадените през 2016 г. са били във
владение на ищцата, че спазва режима на лични отношения, заплаща издръжка и
полага всички необходими грижи за децата, че е задал конкретни въпроси на
ищцата във връзка с намерението й да вземе децата, на които не е получил
отговор от нея, че има подозрения, че работата й е сезонна.
В писмените бележки
процесуалният представител на ответника сочи, че по делото е било доказано, че
ищцата желае да отиде на работа в Австрия и да вземе децата със себе си.
Същевременно според него не са представени доказателства за искане на
разрешения или за подготовка за конкретни пътувания в други държави с
туристическа цел.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: Д.
А. И. и Б. А. И. са родени съответно на 26.12.2010 г. и 11.04.2012 г. Техни
родители са Д.Р.Д. и А.С.И.. С решение по гр.д.№9503/2013 г. Районен съд – София е утвърдил сключено между родителите
споразумение по чл.127 от СК, с което местоживеенето на децата се определя при
тяхната майка, като същата се задължава да уведомява бащата при всяка промяна на местоживеенето в
едноседмичен срок преди настъпването на промяната., предоставя се упражняването
на родителските права по отношение на децата на тяхната майка и се определя
режим на лични отношения, като изрично е посочено, че бащата ще ги взема от
дома на майката и ще ги връща отново
след приключване на личните контакти.
Видно от издадените на
23.04.2020 г. удостоверения двете деца са ученици в ОУ“Иван С.Тургенев“ в
гр.Разград за учебната 2019/2020 г.
Двете деца имат паспорти, които са издадени на 09.03.2016 г. и са
валидни до 09.03.2021 г.
В социален доклад, изготвен от Д”СП” /л.137/ по
настоящото дело са преразказани твърденията на ищцата за конфликт между родителите, за желанието й
да пътува с децата и за намерението да съобразява тези пътувания с училищните
ангажименти на децата и с режима на лични отношения с бащата. В същия е
отбелязано, че разговор с децата не е проведен, тъй като ищцата е отказала
съдействие. В допълнителния доклад /л.188 и сл./, вече след разговор с децата е
посочено, че същите са споделили, че желаят да пътуват, за да посетят различни
места в Европа, като е записано къде точно искат да отидат.
Между страните по делото
се поддържа електронна кореспонденция. На 17.04.2020 г. /л.33/ ответникът е
задал редица въпроси на ищцата за това при какви условия ще живеят и учат
децата в Република Австрия, ищцата ще има ли подкрепа на трети лица,
медицинските застраховки и осигуряването на режима на личен контакт с децата,
като е поискал и да види трудовия договор на ищцата и договор за жилището, в
което ще живеят. На 20.04.2020 г. отново ответникът е писал на ищцата за това,
че не е могъл да се свърже по телефона с децата /л.34/. Във връзка с режима на
лични отношения са си разменяли съобщения, от които е видно, че ответникът се
старае да поддържа режима на лични отношения, като проявява разбиране и към
ангажиментите на децата / напр. сменил уикенда, тъй като е имал състезание в съответната неделя/, молил
е децата да му се обадят, ищцата го е информирала за успех на сина им, за ръста
на децата с оглед желанието на ответника да им купи дрехи, уточнявали са
подаръци за Коледа. В тези разговори ищцата е коментирала, че в зимата се пътува
трудно, но не е била съгласна децата да прекарат Коледа при ответника а е
настояла да ги върне на 23-ти декември и след това да ги вземе на 26-ти и да ги
върне отново на 30-ти. След това е предложила децата да останат при ответника,
тъй като майка й не е добре. На 01.01.2020 г. ответникът уведомил ищцата, че не
може да се движи и влиза по спешност в болница, като я помолил да прибере
децата или да организира транспортирането им до София, като е поискал точен ден
и час за посрещане. Тогава ищцата му съобщила, че работи в Австрия, а майка й
може да поеме децата след около 10 дни. След това ответникът изразил готовност
да вземе децата при него и да ги запише на училище. На 17.02.2020 г. /л.43/
ищцата предложила на ответника да доведе децата /в Австрия/. Той обяснил, че му
е необходима декларация от ищцата, попитал за това къде ще спят и споделил
притеснението си от дългия път /14-16 часа/. На 06.02.2020 г. ищцата е поискала
ответникът да върне децата на 15 или 16-ти, тъй като сестра й е болна /л.48/.
На 16.04.2020 г./л.36/ ищцата е писала на ответника, че ги чакат в Австрия, че
трябва да отговори и го е питала дали е помислил. Очевидно отговора на
ответника е горепосоченото писмо от 17.04.2020 г. по ел. поща. Години преди
това ищцата е търсела помощ от психиатър и е правила опит да си запише час за
консултация /л.110/, писала е за проблеми с Б., които според нея се дължат на
отношението на ответникът към него /л.111/, заплашила го е, че ще подаде жалби,
когато я обижда , псува или заплашва /л.112/. И в други писма е писал, че
ответникът е бил сина си и е застрашил дъщеря си /л.113, л.114, л.115, л.116/.
На 3.07.2020 г. ищцата е отказала на ответника да вземе децата по-рано, като е
заявила, че не може да идва когато реши и да създава проблеми /л.117 и 118/. На
25.04.2020 г. ищцата е упреквала ответника, че позволява на Б. да ползва
телефон /л.120/, а на следващия ден /л.119/ пише, че телефонът е необходим и се
ползва в учебния процес и за игри… контролирано/л.119/. За проблеми на децата
след гостуване при ответника ищцата е писала писма на 24.09.2012 г. и
01.12.2018 г. и на 12.09.2018 г. /л.121, 122 и 123/, за неспазване на деня и
часа на връщане и това, че връща децата гладни /л.128 и 129/.
Видно от представеното по
делото удостоверение /л.155/ през учебната 2019/2020 г. в ОУ“Ив.С.Тургенев“ –
гр.Разград не са провеждани пътувания и екскурзии с ученици. В друго такова
/л.156/, издадено от 32 СУИЧЕ“Св.Кл.Охридски“
гр.София е удостоверено, че Д. А. И. е била ученибка в това училище през
учебната 2018/2019 г. и през същата са организирани две екскурзии, на които
детето е ходило със съгласието на родителите си.
Като свидетели по делото
са разпитани Л. Д., сестра на ищцата
и С., нейна майка и М. и Г., които работят с ответника пред
първата свидетелка ищцата споделила, че разговаряла с ответника, за да получи
разрешение да заведе децата във франция зимата на 2018/2019 г., а преди това –
на почивка в Гърция, но според ищцата и двата пъти ответникът отказал. Според свид.
С. децата и ищцата имат приятели в различни държави, но не знае имената им и в
кой град живеят. И двете свидетелки не знаят в кое населено място е работила
ищцата в Австрия. Със свид.М. ответникът споделил притесненията си от
преместването на децата в гр.Разград и трудностите с пътуването им. Пред този
свидетел Дарена споделила, че пътят е тежък за Б.. И този и свид.Г. съобщават
за трудности пред ответника да говори по телефона с децата. Според двамата
ответникът се притеснява, че ако децата заживеят в чужбина, ще му е трудно да
ги вижда.
По реда на чл.15 от Закона
за закрила на детето в о.с.з. беше изслушана Д. Същата сподели, че желае да
пътува и сподели конкретно къде иска да отиде. След завръщането на ищцата в
Австрия, децата били впечатлени от нейните разкази и поискали и те да отидат.
Тогава тя им обещала, че ще измисли нещо, както и че в Австрия за тях ще има
училище. Казва, че майка им не им дава да се чуват често с баща им. Конкретно
съобщава, че на техните въпроси кога могат да се чуят с баща им, майка им
отговаря „по-късно“, а след това казва, че вече е твърде късно за това.
Ответникът е депозирал
редица жалби до различни институции във връзка с отношенията между него и
ищцата – жалба до Окръжна прокуратура – София
против отказ за се образува досъдебно производство за престъпление по
глава девета от НК /л.27/, молба за това, че ищцата не изпълнява определения от
съда режим на контакти с децата
/постановление на л.31, според което деянието е малозначително/. На 27.11.2015
г. е бил съставен приемо-предавателен протокол /л.60/ за предаване на децата от социален работник
на ответника. На 28.01.2020 г. ответникът депозирал заявление до Държавна
агенция за закрила на детето /л.61 и сл./, в което се оплакал, че ищцата е записала
децата на училище в гр.Разград, като не го е уведомила за това, както и че не
живее при децата, а ги е оставила на грижите на майка си. В отговор на същото е
бил информиран /л.65/, че бабата полага адекватни грижи за децата. На
22.10.2015 г. /л.70/ е поискал съставяне на протокол за неспазване на съдебното
решение на режим на лични отношения, а от директора на 32 СОУ „Св.Климент
Охридски“ гр.София е поискал да бъде уведомяван за всяко обстоятелство, което
изисква съгласие на родител /л.71/, оплакал се е в Д“СП“ Люлин за това, че от
м. май 2015 г. до м.октомври 2015 г. не е имал възможност за срещи с децата
/л.72/; Представени са и документи от друго дело между страните /л.157/ за
издръжка на децата.
Според представеното
удостоверение от ОД на МВР Разград регистрираните пътувания в чужбина на ищцата
са през м.юли 2019 г. за 6 дни, през
м.ноември 2019 г. – 4 дни и от 14.12.2019 г. до 15.03.2020 г. последното пътуване кореспондира с
представения трудов договор /л.215/. От 05.01.2021 г. ищцата е регистрирана
като безработна /л.270/
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: депозираното от ищцата искане е
за издаване на решение, заместващо съгласието на ответника на двете деца да
бъдат издадени паспорти, както и същите да пътуват извън пределите на Република България в
страните от ЕС, Сърбия, Македония, Турция и Русия, придружавани от майка
си или от упълномощен от майката
представител за срок от 5 години, без тези пътувания да засягат учебните ангажименти
на децата и без да се променя
местоживеенето им и които пътувания да не съвпадат със съдебно определения
режим на лични отношения на децата с баща им.
Разпоредбата на
чл.127А от СК дава възможност тогава, когато родителите не могат да постигнат съгласие
по въпросите, свързани с пътуването на децата, въпросът да бъде разрешен от
съда. За да бъде постигнато такова съгласие е необходимо и двамата родители да
знаят за какво пътуване се планира, къде, кога и при какви условия. По делото
въпреки съществуващата комуникация между страните, която на моменти е била и
особено интензивна, ищцата не е споменала никакво друго пътуване, освен
поканата към ответника да заведе децата при нея в Австрия.
През цялото време ищцата и нейният
процесуален представител по делото поддържаха тезата, че се иска разрешение
само за краткотрайни пътувания с туристическа цел, а същевременно пред децата
тя е говорила за училище в Австрия, а завеждането на делото е след като е
обещала, че ще измисли нещо, за да заминат за чужбина. Всичко това, съпоставено
с опитите на ищцата за постепенното отдалечаване на децата от баща им, както от
гледна точка на местоположението /преместване по-далеч/, така и от гледна точка
на възможностите за комуникация /като не им позволява да се чуват с баща си
винаги, когато поискат това/, както и с обстоятелството, че до този момент
ищцата много често се е нуждаела от помощ за децата /от майка си и сестра си, а
в случай, че те имат проблеми – от ответника/, води до извод, че разрешаването
на децата да напускат Република България и да пътуват в чужбина само с ищцата,
би поставило в опасност техния интерес. Защото на първо място децата имат нужда
от дом и стабилност, от поддържане на нормални отношения с двамата родители и
тези техни нужди са преди това да опознават света и да общуват с хора от
различни култура.
Ето защо предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата следва
да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на 500
лв.
Воден от гореизложеното, Районен съд - Разград
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Д.Р.Д., ЕГН ********** с адрес *** за
даване на разрешение, заместващо съгласието на ответника А.С.И., ЕГН ********** с адрес *** на
малолетните им деца Д. А.И., ЕГН **********
и Б. А. И., ЕГН ********** да бъдат издадени паспорти за задгранично пътуване,
както и да напускат пределите на Република България и да пътуват до страните от
ЕС, Сърбия, Македония, Република Турция и Русия, придружени от майка си
или упълномощени от нея лица за срок от
пет години, без тези пътувания да засягат учебните ангажименти на децата и без
да се променя местоживеенето им в Република България и които пътувания да не
съвпадат със съдебно определения режим на лични отношения между бащата и децата
за срок от пет години.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.С.И., ЕГН **********
с адрес *** направените разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок
от връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: