№ 292
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500260 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 295/11.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 78/2023 г. по описа на
Окръжен съд Перник е отхвърлен предявения от З. Г. Г. срещу Г. О. Г. иск с правно
основание чл. 42, б. "б" ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчно
завещание от 11.11.2019 г., съставено от Г. А. А., починал на ******** г. в полза на Г. О. Г.,
поради това, че не е написано и подписано от завещателя, като неоснователен и недоказан.
С решението съдът е намалил по иск с пр. основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, предявен от З. Г. Г.
срещу Г. О. Г., с 1/3 универсално завещателно разпореждане – саморъчно завещание от
11.11.2019 г., направено от Г. А. А., ЕГН **********, починал на ******** г. в полза на Г. О.
Г., като е възстановил на З. Г. Г., ЕГН ********** полагащата й се 1/3 (една трета) запазена
част от наследството на нейния баща Г. А. А..
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Г. О. Г., която моли то да
бъде отменено в частта, с която съдът е уважил иска с правно основание чл.30 от ЗН.
Поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени
процесуални нарушения. Първоинстанционният съд не обсъдил в пълнота доводите и
представените от Г. доказателства. При представени доказателства, че наследодателят е
притежавал и други недвижими имоти, съдът ее следвало да уважи направеното от
ответницата възражение, чме не е накърнена запазената част, притежавана от ищцата.
Ответникът по въззивната жалба З. Г. Г. я оспорва и моли обжалвания с нея
съдебен акт да бъде потвърден. Позовава се на константната практика на Върховния
1
касационен съд, съгласно която правилото на чл.30, ал.2 от ЗН не била приложима спрямо
универсалните завещателни разпореждания, каквото било процесното. В този случай
обстоятелството какви конкретни имущества се включват в наследствената маса било
ирелевантно за преценката дали хима накърняване на запазената част на наследника по
закон. В този случай не се образувала наследствена маса, тъй като всички имущества, права
и задължения се включвали в наследствената маса.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
чл. 42, б. „б” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, предявен от З. Г. Г. срещу Г. О. Г., за
обявявяне за нищожно завещателното разпореждане, направено със Саморъчно завещание
от 11.11.2019 г., оставено от Г. А. А., ЕГН **********, починал на ******** г., в полза на Г.
О. Г., ЕГН **********, тъй като при съставянето на саморъчното завещание не са спазени
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН - саморъчното завещание не е написано ръкописно от
самия завещател и не е подписано от него. При условията на евентуалност, в случай, че не
бъде уважен искът за нищожност на завещателното разпореждане, оставено от Г. А. А., З. Г.
Г. предявява срещу Г. О. Г. иск с пр. осн. чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, пр. 2 от ЗН, във
вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗН, за намаляване завещателното разпореждане, направено със
Саморъчно завещание от 11.11.2019 г., оставено от Г. А. А., ЕГН **********, в полза на
ответницата Г. О. Г. до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата З. Г. Г.,
и за възстановяване на ищцата нейната запазена част от наследството, оставено от
наследодателя й Г. А. А., в размер на 1/3 идеална част от неговото имуществото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. О. Г., чрез адв. Бл. Б. е подала отговор, с
който оспорва предявенияте искове с правно основание чл.42, б.”б” от ЗН във вр. чл.25, ал.1
от ЗН, чл.30, ал.1 от ЗН във вр. с чл.29, ал. 1, пр.2 от ЗН, вр. чл.28, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК. Поддържа, че с протокол по нот.дело № 10/2022 година, рег.№ 13, общ рег.№
2058 от 19.09.2022 година П. П.- нотариус с район на действие Пернишкия районен съд,
вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара е обявено саморъчното завещание на
Г. А. А., като изрично е отбелязано, че: „ Завещанието е написано четливо със син химикал
от едната страна на кариран лист, формат А4, с без поправки и зачерквания в текста.
Завещанието е надлежно датирано от 11.11.2019 г. /единадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета/ и подписано от завещателя.” Сочи, че завещанието е формален акт и
формата, която се изисква за него, е съществен елемент на същото и е необходима за
неговата действителност. Оспорва процесното Саморъчно завещание да е нищожно, тъй
като при неговото съставяне са съобразени задължителните изисквания на чл.25, ал.1 от
Закона за наследството. Същото било написано ръкописно от завещателя Г. А. А., имало
достоверна дата и е подписано лично от него. Сочи, че не е накърнена запазената част на
ищцата, тъй като към момента на смъртта си завещателят е притежавал и други недвижими
имоти, а именно земеделски земи, които следва да бъдат включени в наследствената маса.
По делото е установено, че Г. А. А., ЕГН ********** е починал на ******** г.
и е оставил наследници – дъщерите си З. Г. Г. и Д. Г. А. — Д.. Следователно ищцата З. Г. Г. е
наследник по закон на завещателя Г. А. А., поради което съдът приема, че същата има
правен интерес от предявения иск.
Представено е саморъчно завещание от 11.11.2019 г., обявено по молба на
ответницата Г. О. Г. с Протокол по нот. дело № 10/2022 г., peг. № 13, общ peг. № 2058 от
19.09.2022 г. на нотариус П. П., с район на действие Районен съд — Перник, вписан под №
2
*** в регистъра на Нот. Камара. С него Г. А. А. е завещал на Г. О. Г. цялото имущество,
което притежава по време на своята смърт, включително всички движими и недвижими
имоти, вещи, фирми, предприятия, пари, ценности, ценни книжа, влогове и други
правовземания. Като най-отдолу срещу изписаната дата 11.11.2019 г. след думата „завещал“
е положен подпис.
Действителността на това завещание е оспорена като ищецът е посочил, че
същото не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН – да е написано саморъчно и
подписано от лицето, посочено като завещател.
За установяване на това обстоятелство по делото са изслушани заключения на
единична съдебно-почеркова експертиза и повторна двойна съдебно-графическа експертиза.
Заключението на единичната съдебно-почеркова експертиза, което съдът изцяло възприема
като обективно и компетентно дадено, е категорично, че ръкописният текст и подписът, след
думата „Завещател“ положени в Саморъчно завещание от 11.11.2019 г. от името на Г. А. А. с
ЕГН********** са изпълнени от Г. А. А..
Съгласно заключението на повторната двойна съдебно-почеркова експертиза,
което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, подписът в процесното
Завещание, датирано 11.11.2019 г. е положен от завещателя Г. А. А., ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание трябва
да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води до
нищожност на завещателното разпореждане. В конкретния случай, не се установява да е
налице нарушаване на което и да е от изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Датата е посочена
веднъж в началото на текста и веднъж в края, а подписът на завещателя е поставен най-
долу, под завещателните разпореждания и срещу изписаната дата. Предвид категоричните
заключения на съдебно-почерковата и графическа експертизи относно авторството на текста
и положения подпис, и приетото погоре от фактическа страна, съдът приема, че предявеният
иск за обявяване на завещанието за нищожно е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следвното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение
на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.,
постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните
в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни
към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
3
Решението в частта по иска с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН не е
оспорено и е влязло в сила.
Предмет на въззивното производство е решението в частта по иска с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН. Възраженията на жалбоподателя
Съгласно чл. 1 ЗН наследството се отрива в момента на смъртта, към който
момент се преценява и кои лица от посочените в чл.5 до чл. 10 ЗН са призовани да наследят.
В случаите, когато заветник или надарен не е призован към наследяване към момента на
откриване на наследството и за преценка дали разпореждането накърнява запазената част на
лица по чл. 28, ал. 1 ЗН е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН.
Със завещателното разпореждане Г. А. А., починал на ******** г., се е
разпоредил след смъртта си с придобитото от него движимо и недвижимо имущество в
полза на Г. О. Г., която към датата на откриване на наследството на ******** г. се явява
негов заветник. Съгласно константната съдебна практика разграничението между частното и
универсалното завещание се съдържа в чл. 16 ЗН. Завещателните разпореждания, които се
отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, са общи
(универсални) и придават качеството наследник на лицето, в полза на което са направени.
Тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на
заветник. При съмнения относно характера на едно завещание следва да се тълкува волята
на завещателя при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите,
отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните
волеизявления. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка
едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси
действителната воля на завещателя.
Следвайки, посоченото разрешение, въззивният съд намира, че съставеното от
Г. А. А. завещание има характер на универсално завещателно разпореждане, независимо от
изброяването. Ясно изразената воля: "Завещавам на Г. О. Г. ЕГН…. цялото си имущество,
което притежавам по времето на моята смърт, включително ….... ", води до извод, че
направеното завещание е универсално по своя характер и негов предмет не са отделни
имоти/вещи, а цялото имущество. Недвусмисленото изявление в съдържанието на
завещанието "цялото си имущество... " не поставя под съмнение волята на завещателя Г. О.
Г. да придобие притежаваното от него имущество, независимо от следващото описание на
съществените обекти от него. Този извод подкрепя фактът, че това изброяване не е
изчерпателно, а след него идва фразата " и други права и вземания", която тълкувана в
контекста на израза "завещавам цялото си имущество" не оставя съмнение, че не се касае за
отделни имоти.
Разпореждането е било извършено с универсално завещание. В този случай
обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в
наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил
запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта
на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат
това, което съставлява тяхна запазена част от наследството. В този случай не е приложима
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН /Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.
4/ и не се съставя делбена маса по реда на чл.31 от ЗН. Тези разпоредби не намират
приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един
надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство и в които е оставил универсално
завещание. В тези случаи липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН
биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. При
предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на универсални завещателни разпореждания
не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробна
част по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част /решение № 28 от 21.02.2014 г.
по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 55 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6020/2015 г. на ВКС, II г. о., ГК, решение № 187 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1780/2009 г., І г.
о., и решение № 367 от 12.12.2012 г. по гр. д. № 155/2012 г., І г. о. и др./.
4
Неоснователни поради това са доводите, изложени в жалбата за налични
имущества на наследодателя и е без значение тяхното придобивно основание.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Съгласно чл. 29, ал.
1 от ЗН "Запазената част на низходящи /включително и осиновените/, когато наследодателят
не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца
или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.".
Следователно запазената част на ищцата от наследството на нейния баща,
/тъй като същата има сестра/, е 1/3. Разполагаемата част от наследството, която Г. А. А. е
можел свободно да завещава, възлиза на 1/3 от същото и като е завещал цялото си
имущество на Г. О. Г., същият е накърнил запазената част от 1/3 на своята дъщеря – ищцата.
Ето защо, искането за възстановяване на запазената част е основателно и следва да бъде
уважено.
Намалението правилно е извършено в дробна част, съответстваща на
запазената част от наследството на наследника по закон съобразно разпоредбата на чл. 29
ЗН, като е съобразено, че единствено ищцата е направила надлежно искане за намаление,
поради което то може да се допусне само по отношение на нея и в обема на нейните права,
без да ползва наследници, които не са поискали намаление /ППВС № 7/1973 г./.
Законосъобразно завещателното разпореждане е намалено с 1/3 дробна част.
Жалбата е неоснователна и първоинстанционното решение в обжалваната му
част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемия като въззивникът
следва да бъде осъден да му заплати направените във въззивното производство разноски –
2000 лева адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира неоснователно възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение с фактическата и правна сложност на
делото, како и с посочения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа минимален размер от 2600 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 295/11.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 78/2023
г. по описа на Окръжен съд Перник В ЧАСТТА МУ, с която съдът е намалил по иск с пр.
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, предявен от З. Г. Г. срещу Г. О. Г., с 1/3 универсално
завещателно разпореждане – саморъчно завещание от 11.11.2019 г., направено от Г. А. А.,
ЕГН **********, починал на ******** г. в полза на Г. О. Г., като е възстановил на З. Г. Г.,
ЕГН ********** полагащата й се 1/3 (една трета) запазена част от наследството на нейния
баща Г. А. А..
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. О. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***” № * да
заплати на З. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, бул. „***”, бл. *, вх. „*”, ет. *,
ап. *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2000 лв. - разноски делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
5
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6