РЕШЕНИЕ
№ 12081
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110133251 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата 1378,89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.03.2017 г. в гр.
София и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 420,21 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г.
Ищецът ЗАД „Ац“ АД твърди, че на 15.03.2017 г. в гр. София, на ул. „К“, в срока
на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него лек автомобил марка „БМВ 640“, рег. № в размер на 1378,89
лева, като в този размер твърди да е включено изплатеното застрахователно
обезщетение от 1368,89 лв. и 10,00 лв. ликвидационни разноски по обработка на
щетата. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането
на автомобила в необозначена, непокрита и необезопасена дупка на пътното платно.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на
пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира
същата, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяване на
задължението. Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е изпълнил
задължението си. Претендира и лихва за забава за период от три години преди
подаването на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска, като твърди, че не е налице
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, тъй като не
се установявало заплащането на уговорените застрахователни премии; че вредите не
са настъпили от описаното събитие; че ищецът е имал основания да откаже плащане на
щетата; че не е налице покрит риск, че обезщетението надхвърля размера на
действителните вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на увредения автомобил. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
1
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № ********** от
15.12.2016 г., че между ищцовото дружество, в качеството му на застраховател, от една
страна, и „Л – А - Кар“ ЕООД, в качеството му на застрахован, от друга страна, бил
сключен комбиниран договор за злополука и автомобилна застраховка „Каско“ по
отношение на процесния автомобил марка „БМВ 640“, рег. № , със срок на
застрахователно покритие от 00:00 часа на 18.12.2016 г. до 23:59 часа на 17.12.2017 г.
Прието по делото е уведомление за щета, подадено при застрахователя от водача
И. Г. П. на 16.03.2017 г., с което е уведомил за претърпяно ПТП на 15.03.2017 г. по ул.
„К“ гр. София. Посочено е, че водачът е попаднал в необезопасена дупка на пътното
платна, вследствие на което се деформирали предна и задна лява гума на автомобила.
Въз основа на уведомлението при ищцовото дружество била образувана
процесната щета. Бил извършен опис на претенцията и съставен доклад по щетата, с
който била определена сума за изплащане на обезщетение в размер на 1368,89 лева. От
приложеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от 27.06.2017 г. се
установява, че сумата от 1368,89 лева е преведена по сметка на застрахованото лице.
Това обстоятелство е отделено и като безспорно между страните с изготвения проект
на доклад по делото, приет за окончателен без възражения от тях.
До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за
възстановяване на платената сума, която била връчена на адресата на 31.07.2017 г.,
видно от направеното отбелязване върху поканата. Връчването на регресна покана на
ответника е и обстоятелство, отделено като безспорно с доклада по делото.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил И. Г. П..
Същият потвърждава, че описаното в депозираното от него уведомление за щета от
2017 г., като сочи, че ПТП е настъпило на ул. „К“ в гр. София. Свидетелства, че по
улицата няма засилен трафик, както и че по нея има много дупки. Сочи, че поради тази
причина /наличието на множество дупки на пътното платно/ се е движил бавно, с
минимална скорост.
2
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се
потвърждава и от приетите по делото уведомление – декларация по щета с отразена
схема на уврежданията на автомобила, взети предвид от вещото лице по приетата
САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите
вреди на автомобила. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата
молба място са били налице неравности на пътя – дупки на пътното платно,
необозначени по начин, позволяващ избягването им.
Не се доказва възражението на ответника, а именно настъпилото ПТП да е
съпричинено от водача на застрахованото МПС, тъй като Столична община, чиято е
тежестта, не доказва, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по комбинирана застрахователна полица за
застраховки „Каско“ и „Злополука“ между ищеца и собственика на увредения
автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на
клауза „П“ – Пълно каско – /Глава трета – „Покрити рискове“ от Общите условия/, при
която покрит риск е пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в настоящия
случай. Ето защо възражението на ответника, че реализиралият се риск не е покрит, е
неоснователно.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата
на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи
неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира,
че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 1215,53 лева. Съдът
кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
действителните вреди – 1215,53 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 10
лева, претендирана от ищеца като размер на обичайни разноски за приключване на
3
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде уважен до посочения размер, като бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 1378,89 лв. като неоснователен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана е отправена
до ответника и получена от него на 31.07.2017 г. /видно от представените регресна
покана и отбелязан входящ номер на ответника върху нея – л. 24 от делото/. Ето защо,
след изтичането на предоставения седемдневен срок, от 08.08.2017 г. ответникът е
изпаднал в забава. За процесния период от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г. размерът на
мораторната лихва, определен от съда върху установения размер на главница по реда
на чл. 162 ГПК и посредством онлайн калкулатор от
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на сумата от 373,45 лева.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен до
посочения размер, като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
420,21 лв. като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
пропорционално на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ съдът определя първоначално юрисконсултско възнаграждение в
полза на ищцовото дружество в размер на 100,00 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 487,53 лева,
представляваща разноски, пропорционално на уважената част от исковете, съобразно
представения списък за разноски по чл. 80 ГПК, а именно: заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Не следва да се
присъжда сума, представляваща внесен депозит за свидетел, тъй като, видно от
данните по делото, същият не е усвоен и е възстановен на ищцовото дружество.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя първоначално юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100,00 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 12,34 лева
юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Са о, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „М“ № 33 да заплати на ЗАД
„А“, ЕИК ********* сумите от:
- 1225,53 лева на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща регресно вземане за изплатено по комбиниран договор за застраховка
„Каско“ и „Злополука“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
15.03.2017 г. в гр. София, за което е образувана щета при ищеца под номер
10017030107595, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 21.06.2022 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до пълния предявен размер от 1378,89 лева.
- 373,45 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 420,21 лева;
- 487,53 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по
делото, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „А“, ЕИК ********* да заплати на С о,
БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „ сумата от 12,34 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5