О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, ............... г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ……………. и прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНЧД № 4154/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от името на „А.Т.“ ЕООД срещу определение от 17.10.2020 г. по НЧД № 12327/2020 г. на СРС, НК, 11 състав, с което е потвърдено постановление на прокурор от СРП от 25.08.2020 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15202/2019 г. по описа на 07 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 42848/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
В жалбата са изложени доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл с немотивирано определение, в което липсва доказателствен анализ и не е даден отговор на оплакванията в жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Поддържа се, че вместо да провери обосноваността и правилността на обжалваното постановление, районният съд е възпроизвел изложените в него съображения. Изразява се становище, че от събраните по досъдебното производство доказателства по категоричен начин е установено, че Д.Х.К.В.и А.В.са осъществили състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, с която са причинили имуществени щети на дружеството – жалбоподател и се предлага да бъде отменено определението на СРС и вместо него да бъде отменено постановлението на прокурор от СРП, с което е прекратено наказателното производство и делото да бъде върнато на прокуратурата с указания за привличане на трите лица като обвиняеми по посочената квалификация.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
На първо място, настоящият въззивен състав също, като първоинстанционния съд, счита, че по досъдебното производство са били извършени всички необходими за изясняване на предмета на разследване процесуални действия и в този смисъл постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било преждевременно издадено. Установени и разпитани са лицата, които имат отношение към сключването на сочените в жалбата на „А.Т.“ ЕООД сделки, приобщени са съответните писмени доказателства относно документирането на сделките и кореспонденцията между страните по тях по повод изпълнението им, назначена е съдебно-икономическа експертиза за характера на дейността на дружествата –контрахенти на жалботодателя, извършените плащания по процесните сделки от тези дружества и тяхното финансово-икономическо състояние към периода на осъществените към тях доставки от страна на „А.Т.“ ЕООД.
Въззивният съдебен състав намира за обосновани и съответстващи на така събраните в хода на разследването доказателства формираните в постановлението за прекратяване на наказателното производство изводи за липса на основания да бъде прието, че към момента на сключването на процесните договори между „А.Т.“ ЕООД и всяко едно от дружествата „Л.“ ООД и „Е.Л.“ ООД, представителите на последните две търговски дружества са действали с изначална липса на намерение да изпълнят задълженията си за заплащане на получените доставки. В това отношение обосновано и в постановлението за прекратяване на наказателното производство, и в потвърждаващото го определение на районния съд е направено позоваване на установените в хода на разследването по категоричен начин обстоятелства за наличието на регулярно осъществявана търговска дейност между всяко едно от двете посочени дружества и „А.Т.“ ЕООД, част от която се явяват и сделките, по които е последвало неизпълнение на задължението за плащане на доставките, осъществени от дружеството-жалбоподател.
И в постановлението за прекратяване на наказателното производство, и в обжалваното определение на първоинстанционния съд са обсъдени обстоятелствата, от които може да се изведе преценката дали представителите на „Л.“ ООД и „Е.Л.“ ООД са действали с измамлива цел при сключването на процесните сделки с „А.Т.“ ЕООД и са формирани съответстващи на доказателствата по делото изводи, че последвалото неизпълнение на задълженията на получателите на доставките се дължи на икономически фактори, а не на изначална съзнавана невъзможност или целенасочено поведение за ощетяване на доставчика за сметка на неправомерно обогатяване.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на дружеството – жалбоподател, изложени в жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, основаващи се на установените в хода на делата по несъстоятелност дати на изпадане в неплатежоспособност на дружествата „Л.“ ООД и „Е.Л.“ ООД. Същите дати се намират в периоди отг време, последващи моментите на сключване на процесните сделки с „А.Т.“ ЕООД и в този смисъл няма как да се презумира, че при поемането на задълженията по сделките представителите на посочените две дружества са знаели със сигурност предстоящото изпадане в неплатежоспособност на дружествата им. В това отношение и е неотносимо обстоятелството, че в една от издадените фактури бил посочен срок на плащане, който съвпадал с датата на установена неплатежоспособност на едно от тези дружества - „Л.“ ООД, доколкото същата фактура е била издадена в предходен момент, към който не е установено наличие на знание у страните по нея, че ще последва такава неплатежоспособност на получателя по нея.
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата срещу първоинстанционното определение, според които същото било безмотивно. Наистина, определението на районния съд се отличава с лаконичност, но в него са намерили отражение всички изводи, които отразяват извършената проверка за обоснованост и правилност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Процесуалният закон не изисква определението, постановено в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК да има съдържанието на присъда, установено в разпоредбата на чл. 305 от НПК. При липсата на специални изисквания за съдържанието на определението, с което се проверява обосноваността и правилността на постановление за прекратяване на наказателното производство, за този съдебен акт важат общите условия за мотивираност, установени в разпоредбата на чл. 34 от НПК. В процесния случай първоинстанционният съд се произнесъл с определение, от което става ясно по какви съображения той е намерил за обосновано и правилно постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и в този смисъл определението се явява мотивирано. С оглед контролния характер на производството по чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК не могат да бъдат споделени поддържаните в жалбата доводи, според които е следвало в определението на първата инстанция да бъде извършен подробен доказателствен анализ и да бъдат обсъждани всички събрани в хода на разследването доказателства. Такава необходимост е налице, ако такъв анализ е нужен за да бъдат коригирани изводите, формирани в постановлението за прекратяване на наказателното производство, а в случая районният съд е посочил, че споделя тези изводи и се е аргументирал защо. Същевременно въззивният съдебен състав не намира основателни твърденията на жалбоподателя за наличието по делото на доказателствени противоречия, които налагали подробен анализ на доказателствените материали в определението ва първоинстанционния съд. Тезата, поддържана от разпитания като свидетел представител на дружеството – жалбоподател представлява неговото оценъчно съждение за това, че представителите на „Л.“ ООД и „Е.Л.“ ООД не са имали намерения да изпълнят задълженията си по процесните сделки, което оценъчно съждение е обсъдено и в постановлението за прекратяване на наказателното производство, и в определението на районния съд, с което същото постановление е потвърдено. В това отношение настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и че поддържаната от представителя на дружеството – жалбоподател теза е претърпяла и изменение в хода на извършваните по досъдебното производство процесуални действия, доколкото първоначалната жалба на „А.Т.“ ЕООД е съдържала оплаквания за поведение от страна на представителите на „Л.“ ООД и „Е.Л.“ ООД, изразяващо се в престъпления по чл. 227б от НК, като едва впоследствие са поддържани твърдения за извършени от същите представители измамливи действия.
Въззивният състав намира, че първоинстанционният съд е извършил необходимата проверка за обоснованост и правилност на постановлението за прекратяване на наказателното производство и като е намерил за съответстващи на събраните в хода на разследването доказателства и на разпоредбите на материалния закон формираните в същото постановление изводи, законосъобразно го е потвърдил.
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде потвърдено определението на СРС, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от името на „Авенир Телеков“ ЕООД срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НК, ІV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.10.2020 г. по НЧД № 12327/2020 г. на СРС, НК, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.