Р Е Ш Е Н И Е №
16.08.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
2272 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 02.12.2020 г. по гр.д. № 1415/2018 г. Софийски районен съд, 35
състав: Отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, срещу Д.Г.И., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 69.61 лв. за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2016 г., представляваща доставена и незаплатена топлинна
енергия, за сумата от 6.77 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2016 г., както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата
от 13.74 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. -
24.11.2017 г. и за сумата от 1.63 лв. - лихва върху главницата за дялово
разпределение, като погасени чрез плащане след завеждане на делото; Отхвърлил
предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, срещу Л.Я.И., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 69.61 лв. за периода м. 05.2014
г. - м. 04.2016 г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, за
сумата от 6.77 лв. - главница за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. -
м. 04.2016 г., както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 13.74
лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. - 24.11.2017 г. и
за сумата от 1.63 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение, като
погасени чрез плащане след завеждане на делото; Отхвърлил предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, срещу В.Я. Т., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята
майка и законен представител М.И.К., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 69.61 лв. за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г., представляваща
доставена и незаплатена топлинна енергия, за сумата от 6.77 лв. - главница за
дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г., както и иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 13.74 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 15.09.2015 г. - 24.11.2017 г. и за сумата от 1.63 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците Д.И.
и Л.И. са осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо 41.86 лв. - разноски по
делото. В решението е посочено, че е постановено при участието на „Т.“ ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете срещу малолетния В.Я. Т., с
оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно СРС приел, че В.Я.И. не е
собственик на имота. По смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ, която разпоредба според
въззивника била действаща в процесния период,
потребител на енергия или природен газ за битови нужди бил физическо
лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. От представените по делото доказателства се
установило, че ответникът е наследник на починалия собственик на топлоснабдения
имот - Я.Ю.И., и следвало като негов правоприемник да поеме както правата, така
и задълженията в наследствената маса. Съдът посочил, че е предоставен срок за
приемане на наследството предвид че ответникът бил непълнолетен. Не били
представени доказателства в тази насока, но като непълнолетен същият бил в
невъзможност да се откаже от наследството, защото това щяло да представлява
отказ от права, в противоречие с разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК. Освен това тежестта
да докаже отказа си от наследството била за ответника. Излагат се и други
неотносими за спора доводи и се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендира разноските за двете инстанции, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна В.Я. Т., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител М.И.К., чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л.Д. от САК не е депозирал отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу наследниците на починалия на
11.11.2013 г. собственик на топлоснабден имот Я.Ю.И. – Д.Г.И., преживяла
съпруга, Л.Я.И., дъщеря, и В.Я.И., син, малолетен, действащ чрез своята майка и
законен представител М.И.К., като съгласно уточнение с молба от 26.01.2020 г.,
от всеки от ответниците се претендират по 1/3 от дължими на ищеца суми, както
следва: по 69.61 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. -
м. 04.2016 г., по 6.77 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2016 г., по 13.74 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. - 24.11.2017 г., и по 1.63 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.И.,
чрез особения представител адв. Д. е оспорил предявените срещу него искове по
основание с редица възражения, вкл. че по делото не се установява дали имотът,
закупен от починалия Я. И. на 26.05.2005 г., е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, с оглед на което ищецът не е доказал какъв е делът в
съсобствеността, притежаван от малолетния В.И.. Искал е от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването, сега отменена) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
В случая, при доказателствена тежест за ищеца, същият не е доказал на каква
идеална част от имота е собственик по наследствено правоприемство малолетният В.И..
Вземанията, които се претендират, са за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г.,
т.е. възникнали след смъртта на Я.Ю.И. през 2013 г., поради което наследниците
не отговарят за задължения в наследството и по равно, а в качеството си на
собственици и съразмерно с дела си в съсобствеността. По делото не са
ангажирани доказателства дали през 2005 г. имотът е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, в който случай ответникът В.И. не би бил
собственик на 1/3 идеална част от имота. Отделно от това, по делото се съдържат
доказателства и признания на ответницата Д.И., че именно тя е клиент на
топлинна енергия за имота, с оглед на което е извършила и плащанията в хода на първоинстанционното
производство. Поради това няма как роденият извън брака на починалия Я. И.
малолетен негов син да бъде отговорен за задължения за топлинна енергия на
семейството на починалия, което ползва имота, независимо дали и на каква част е
собственик.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на въззивника не се
следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се
присъждат.
Въззивният съд констатира, че в първоинстанционното решение е допусната
очевидна фактическа грешка – в мотивите на решението районният съд е посочил,
че трето лице помагач на ищеца е „Т.“ ООД (което именно дружество е
конституирано по реда на чл. 219 ГПК), но поради грешка в диспозитива на
решението е посочил като трето лице помагач „Т.“ ООД. След връщане на делото очевидната фактическа грешка следва да бъде
отстранена по реда на 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1415/2018 г. на Софийски
районен съд, 35 състав в обжалваната
част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, срещу В.Я.
Т., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител М.И.К., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
69.61 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м.
04.2016 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „**********, ап. 107,
аб. № 313570; иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6.77 лв. -
главница за дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г.; иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13.74 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. -
24.11.2017 г., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1.63 лв.
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
В необжалваните части решението по гр.д. № 1415/2018 г. на Софийски районен
съд, 35 състав е влязло в сила.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 35 състав за поправяне по реда на чл. 247 ГПК на констатираната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 02.12.2020
г.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.“ ООД, ЕИК*******, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.