Решение по КНАХД №321/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], бл. „***“, чрез юрисконсулт Г. С., пълномощник на Р. Ц. и В. С. – членове на Управителния съвет на дружеството, срещу Решение № 80 от 21.03.2025 г., постановено по АНД № 228 по описа за 2025 г. на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № НП-2 от 14.02.2024 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „***“ ЕАД, [ЕИК], за неизпълнение на задължението по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева).

 

Наказателното постановление е обжалвано пред Софийски районен съд (СРС), който с Протоколно определение от 29.05.2024 г., постановено по АНД № 4902 по описа за 2024 г. на СРС прекратява делото и го изпраща по подсъдност на Районен съд – Кюстендил.

С Решение № 187 от 11.10.2024 г., постановено по АНД № 706 по описа за 2024 г. на Районен съд – Кюстендил, НП № НП-2 от 14.02.2024 г. е отменено. С Решение № 208 от 07.02.2025 г., постановено по КАНД № 606 по описа за 2025 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 187 от 11.10.2024 г., постановено по АНД № 706 по описа за 2024 г. на Районен съд – Кюстендил е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.

С Решение № 80 от 21.03.2025 г., постановено по АНД № 228 по описа за 2025 г. на Районен съд – Кюстендил, предмет на настоящия инстанционен контрол, НП № НП-2 от 14.02.2024 г. е потвърдено като законосъобразно. Решението е обжалвано пред Административен съд – Кюстендил, който с Определение № 899 от 02.06.2025г., постановено по КАНД № 230 по описа на съда за 2025 г. прекратява делото поради невъзможност да сформира касационен състав от съдии и го изпраща на Върховния административен съд (ВАС) за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото.

С Определение № 6917 от 24.06.2025 г. на ВАС, постановено по АД № 5986 по описа на съда за 2025 г., касационната жалба срещу Решение № 80 от 21.03.2025 г., постановено по АНД № 228 по описа за 2025 г. на Районен съд – Кюстендил е изпратено за разглеждане на Административен съд – Перник.

С касационната жалба се пледира, че решението на Районен съд – Кюстендил е неправилно и необосновано. По същество се оспорват изводите в решението за извършена правилна правна квалификация на процесното неизпълнено задължение – по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че приложима е разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ, като в тази връзка се сочи, че процесното НП е издадено преди влизане в сила на Решение № 601 от 12.07.2023 г. на Комисията. Излагат се доводи, че дружеството не е извършило административно нарушение, тъй като електрозахранването на обекта, предмет на Решение № Ж-601/2023 г., не може да се възстанови от електроразпределителното дружество, като в тази връзка се излагат подробни съображения. С изложените аргументи, от касационния съд се иска да отмени решението на Районен съд – Кюстендил и издаденото наказателно постановление. С касационната жалба е направено и искане за присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Асиски. Процесуалният представител поддържа касационната жалба и излага допълнителни аргументи в подкрепа на доводите си. По изложените съображения, моли съда да отмени оспореният съдебен акт и потвърденото с него НП.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – председателят на КЕВР, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Н.. Процесуалният представител оспорва касационната жалба и излага подробни аргументи в подкрепа на доводите си. Представя писмени бележки и прави искане за присъждане на съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С НП № НП-2 от 14.02.2024 г., издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-29 от 18.12.2023 г., председателят на КЕВР, налага на „***“ ЕАД, [ЕИК], имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за това, че като не е възстановило в срок до 19.10.2023 г. електрозахранването на обекти с клиентски номера 300138114336 и 300138114337, находящи се в [населено място], м. А., община Н., област К., е нарушило задължителни указания дадени по т. 1 от Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Обжалвано пред Районен съд – Кюстендил, наказателното постановление е потвърдено с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият първоинстанционен състав приема, че административнонаказателното производство е водено съобразно процесуалните правила, без допуснати съществени нарушения, ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след възприемане изцяло въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и отразената в АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, в решението се приема, че по делото е доказано неизпълнение от страна на наказаното дружество, на указание дадено му с решение на КЕВР, индивидуален административен акт, попадащ в обхвата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, съответно че санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е правилно приложена, а наложената имуществена санкция е в справедлив минимален размер.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Доводите в касационната жалба и приложението на материалния закон:

Касаторът твърди, че в обжалваното съдебно решение „не е взето под внимание, че не е налице извършено от дружеството административно нарушение“, тъй като:

Липсват обекти с посочените в акта клиентски номера, които да са присъединени към електроразпределителната мрежа; липсва възможност за възстановяване на електрозахранването на обектите; в инвентарната книга на дружеството не съществува актив - мрежа с ниско напрежение от трафопост „Неделкова Гращица 2“; разстоянието на имота от посочения трафопост е приблизително 2 000 м; , липсва регистрация на лицето А. М. като клиент на „***“ ЕАД по виртуално съществуващите клиентски номер, съответно непритежаване от страна на това лице на качество „ползвател“ на разпределителната мрежа за посочените обекти в [населено място].

Доводите в подкрепа на тези твърдение са относими изцяло към законосъобразността на Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР, който акт не е предмет на проверка за законосъобразност в настоящото касационно производство, нито попада в обхвата на съдебната проверка в производството пред районния съд. Предвид това същите няма да бъдат взети предвид при произнасянето на касационната инстанция.

В жалбата се твърди още, че към датата на издаване на процесното НП, Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР не е влязло в сила. Доводите са без основание.

Фактът на обжалване на решението на КЕВР, в частта по т. 1 от същото, по която е реализирана административнонаказателната отговорност на касатора е ирелевантен, доколкото не засяга изпълнението на посоченото решение. Това е така, тъй като по силата на специалната разпоредба на чл. 13, ал. 9, изр. второ от ЗЕ, обжалването на решенията на комисията, не спира изпълнението им, съответно искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен в изрично изброени хипотези – по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи, какъвто акт Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР не е.

Доводите, че е извършена неправилна правна квалификация на процесното неизпълнено задължение, също са неоснователни.

Процесното наказателно постановление е издадено за неизпълнение от страна на „***“ ЕАД, [ЕИК], на Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР, по т. 1, на което на дружеството е дадено указание в тримесечен срок от получаване на решението да възстанови електрозахранването на обекти с клиентски номера 300138114336 и 300138114237, находящи се в [населено място], м. А., община Невестино, област Кюстендил.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗЕ, комисията разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, като според ал. 3 на същия член взема решение по жалбите, а съгласно ал. 5, в случаите, когато приеме жалба за основателна, с решението дава задължителни указания по прилагането на закона.

На свой ред санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ предвижда налагането на имуществена санкция в размери от 20 000 до 1 000 000 лв. на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия.

По делото не е спорно произнасянето на КЕВР с Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР, по т. 1, на което на „***“ ЕАД, [ЕИК], е дадено указание в тримесечен срок от получаване на настоящото решение да възстанови електрозахранването на обекти с клиентски номера 300138114336 и 300138114237, находящи се в [населено място], м. А., община Невестино, област Кюстендил.

По делото не е спорно и връчването на Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР на неговия адресат – на 19.07.2023 г. (известие за доставяне на л. 22 от АНД № 4902/2024 г. по описа на Софийски районен съд). От тази дата за „***“ ЕАД, [ЕИК], започва да тече и тримесечният срок за изпълнение на даденото указание, а същият е изтекъл на 19.10.2023 г. (чл. 60, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 8 от ЗЕ).

Видно от данните в КП (констативен протокол) № Е-9 от 04.11.2023 г. (л. 19 от АНД № 4902/2024 г. ), съставен от длъжностни лица при КЕВР, съгласно писмо изх. № ERMZ-DOC-4073-6 от 22.11.2023 г. (л. 18 от АНД № 4902/2024 г.), „***“ ЕАД не е изпълнило даденото му по т. 1 на Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР указание.

При това положение, каквото правилно приема в решението си и районният съд, дружеството е осъществило именно приложения административнонаказателен състав.

Нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ, сочена от касатора е обща – има за адресат всеки субект, който не изпълни влязло в сила решение на КЕВР. На свой ред разпоредбата на чл. 206 от ЗЕ е специална що се отнася до субекта, който следва да понесе административнонаказателна отговорност – електроразпределително дружество. Т.е. изисква се притежание на особено качество от нарушителя, каквото качество без съмнение има и наказаното дружество, по силата на издадената му Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ – енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ - лице, осъществяващо на основата на издадена лицензия една или повече от дейностите по производство, преобразуване, пренос, съхранение, разпределение, агрегиране, оптимизация на потреблението, доставка и снабдяване с електрическа , топлинна енергия или природен газ. В този смисъл изводите в решението, че относима към неизпълнението на решение на КЕВР санкционна норма, е тази на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ кореспондират с приложимия материален закон.

Във връзка с горното, с обжалваното решение правилно е приложен материалният закон. Безспорно установеното по делото от фактическа страна е неизпълнение от страна на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД – енергийно предприятие по смисъла на §, т. 24 от ДР на ЗЕ, на дадено му с т. 1 на Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г. на КЕВР указание – в тримесечен срок от получаване на решението да възстанови електрозахранването на обекти с клиентски номера 300138114336 и 300138114237, находящи се в [населено място], м. А., община Невестино, област Кюстендил или считано от 19.07.2023 г. (датата на получаване на Решение № Ж-601 от 12.07.2023 г.) до 19.10.2023 г., които изводи, на основание чл. 220 от АПК, се възприемат изцяло и от касационния състав. Изложеното на свой ред изпълва и приложения административнонаказателен състав на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, като в тази връзка дружеството законосъобразно е санкционирано с налагане на имуществена санкция, в справедлив минимален размер.

Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива своевременно са заявени под формата на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размер от 80.00 лв., платими в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80 от 21.03.2025 г., постановено по АНД № 228 по описа за 2025 г. на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], бл. „***“, да заплати в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране, сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.