№ 424
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500595 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от АЛБ.
ИВ. Н., ЕГН ********* против Решение № 403 от 21.02.2022 година на
Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 18 120/2021 година, с което
е бил задължен АЛБ. ИВ. Н., ЕГН ********** от *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо М. Г. Й., ЕГН ********** , ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; с което е било забранено на АЛБ. ИВ. Н.,
ЕГН ********** от *** за срок от четиринадесет месеца да се приближава на
по-малко на 100 метра от М. Г. Й., ЕГН ********** и от обитаваното от нея
жилище, находящо се в ***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН; с което е бил
осъден АЛБ. ИВ. Н., ЕГН ********** от *** 12 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер на 500 лева, на
осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН; с което бил осъден АЛБ. ИВ. Н., ЕГН ********** от
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН и в частта, с
което е бил осъден АЛБ. ИВ. Н., ЕГН ********** от *** да заплати в полза на
М. Г. Й., ЕГН **********, ***, сумата от 400 лева, представляваща сторените
по делото разноски, на осн. чл. 78,а л.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е постановено в противоречие с
наличните доказателства – че част от тях са ценени необективно, а на други
не е обърнато нужното внимание.Излага се, че не е осъществен акт на
насилие и той се явява недоказан.По същество искането е атакуваното
решение да бъде отменено и молбата – отхвърлена.
С отговор против въззивната жалба се настоява, че решението е
постановено при пълнота на доказателствата и следва да се потвърди.
1
Пред въззивния съд не са направени нови доказателствени искания.
В съдебно заседание, страните поддържат заявените от тях процесуални
позиции.
Съдът като взе предвид предмета на спора и жалбата , с която е бил
сезиран установи следното:
Пред ВРС съдебното производство е било образувано по молба на М. Г.
Й., с искане за постановяване на мерки за защита срещу ответника АЛБ. ИВ.
Н..В жалбата си пред решаващия съд Й. излага, че тя и ответника са били във
фактическо съпружеско съжителство, считано от месец август 2020 година.От
лични наблюдения и чрез общи познати Й. установила, че той системно
употребява наркотични вещества и алкохол, което влошило отношенията им
и в последна сметка станало причина и за тяхното прекратяване.Това решение
не се харесало на Н., които на 13.12.2021 година упражнил физическо
насилие на нея – нанесъл и побой с юмруци и ритници. Й. опитала да избяга,
но ответникът я настигнал на улицата, където продължил да я бие. Заплашил
я, че ще я убие, за да е с него и с никой друг. За нанесените й травматични
увреждания молителката се снабдила с медицинско удостоверение от
Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-гр.Варна“ АД. След побоя Н.
продължил на безпокои молителката по телефона.
Втория описан случай е от 16.12.2021 година, когато Н. сутринта около
6.15 часа влязъл в жилището на Й. през терасата, счупвайки стъклото на
вратопрозореца.
При тези данни виждането на съда е следното:
Първия въпрос на които следва да се отговори е дали се касае за домашно
насилие съобразно дадената от закона, дефиниция.В съответствие с нормата
на чл.2 от Закона за защита от домашното насилие «домашно насилие“ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.Едновременно с
това ЗЗДН е пределно изчерпателен, като приема в ал.2, че за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
В конкретния случай съдът приема, че решаващата съдебна инстанция
правилно е отговорила на запитването на ищцата дали описаните в ИМ
инциденти съставляват насилие по смисъла на закона и най – вече дали се
явяват доказани.Касае се за два случая на проявено насилие, според ищцата,
2
което е възникнало на 13.12.2021 година и на 16.12.2021 година и в него по
отношение на молителката е упражнен физически и психически тормоз,
обидно и унизително отношение, довел до емоционален стрес и психическо
напрежение.Нещо повече – при инцидента на 13.12.2021 година е било
проявено и физическо насилие в резултат на което молителката е получила,
описаните в Медицинско удостоверение № 1385 от 2021 година, наранявания
–контузия на двете колена, травматичен отток, кръвонасядания – резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, обусловили разстройство на
здравето, неопасно за живота.Ето защо, предвид твърденията в исковата
молба съдът приема, че стореното от въззиваемия следва да обхваща
предвидените в нормата на чл.2 от ЗЗДН хипотези и съставлява домашно
насилие, ако обаче бъде доказано.
ВРС, а и ВОС приемат, че представената по делото Декларация по чл.9
ал.3 от ЗЗДН съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана
от насрещни доказателства на въззивника.Такива не са постъпили, като
заявената процесуална позиция на ответника се е ограничила до отричането
на вменените му във вина нарушения, чрез разпит на свидетелката Х. Д.
Б..Тези показания обаче съдът определя като повърхностни, неспособстващи
за изясняване на обективната истина и изолирани от останалия
доказателствен материал.Те описват различна фактическа обстановка,
изолирана, при това не почиват на преки наблюдения.
По своето естество описаните в ИМ два инцидента, са унизителни,
създаващи недоверие и напрежение между страните, характеризират се с
физическо и психическо насилие спрямо молителката.От огромно значение за
разрешаването на спора е и обстоятелството на нанесения физически побой
над Й., за което свидетелства представеното Медицинско удостоверение №
1385/2021 година /вж.л.6/.Въпреки обстоятелството, че обследването е било
извършено на 20.12.2021 година, в тази насока съдът се позовава на
показанията на разпитания пред ВРС свидетел, в лицето на Д. А. Н..Тези
показания, съдът цени като истинни, кореспондиращи, както с представената
Декларация, така и в приложеното по делото МУ 1385/21 година.Само по
себе си този факт съдът оценява изключително негативно по отношение на
въззивника, и с оглед даденото от законодателя определение на понятието
„Домашно насилие“.Пресъздадена е картина на физическо и психическо
напрежение между страните, породено единствено от нежеланието на
въззивника да възприеме края на връзката му с пострадалата.От приложената
по делото Справка за съдимостта на въззивника става ясно, че той е бил
признат за виновен и осъден за престъпно посегателство по чл.354 а ал.3 от
НК за държане на високорискови наркотични вещества.
Действително, съобразно нормата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе
съображения в това спорно производство въззивника не е успял да установи
липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно
насилие.Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл.
3
15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните,
съгласно чл. 13 от ЗЗДН.Точно по този начин е защитено и правото на защита
на въззивника в производството, който има възможността, и следва да
опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на
съответни доказателства.В конкретния случай въззивника не е сторил това, по
горните съображения и най – вече защото показанията за разпитания в негова
полза свидетел – Б. са изолирани от останалите доказателства.
Акцентирайки върху горното настоящата инстанция приема, че описаните
в Декларацията два случая на домашно насилие, се явяват доказани и по този
пункт ВРС и изложил законосъобразни и правилни мотиви.В заключение,
решението на първата съдебна инстанция следва да бъде потвърдено
изцяло.Наред с горното, ВОС следва да осъди въззивника да заплати в полза
на ВОС сумата от 12.50 лева – държавна такса за въззивното производство.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивницата е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия.Установява
се от материалите по делото, че същото е в размер на 400 (четиристотин)
лева.За да се произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от нормата
на чл.22 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която в
конкретния случай предвижда, че по този вид дела възнаграждението е в
минимален размер 400 /четиристотин/ лева.Изхождайки от горното, съдът
приема, че няма законова възможност да го намали, т.к. той е съобразен с
минималния размер предвиден за дела, касаещи домашно насилие.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 403 от 21.02.2022 година,
постановено по гр.дело № 18 120/2021 година, по описа на ВРС, 46 състав.
ОСЪЖДА АЛБ. ИВ. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на ВОС
сумата от 12.50 /дванадесет и петдесет/ лева, представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА АЛБ. ИВ. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на М. Г.
Й., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи
сторени разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5