Р Е Ш Е Н И Е

гр.МОНТАНА            

06.06.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА  МИХАЙЛОВА

 

при секретаря П.И., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело №70019 по описа за 2015 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са с вещно-правен характер и с правно основание чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС.

Ищците М.В.В. и Д.В.И. xxx, предявяват срещу ответника Ц.И. xxx, искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС. Поддържат, че са собственици на недвижим имот, който са придобили на основание договор за покупко-продажба, на който съседен е имот на ответника. Поддържат, че при трасиране на границите между техния имот и този на ответника, установили, че последният е заградил част от имота им и по този начин им пречи да упражняват правото си на собственост. Също така поддържат, че ответникът незаконно е построил сграда в собствения си имот, която частично попада в границите на техния имот, а също така и ограда там, където свършва построената от него сграда.

Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 108 ЗС да признае за установено по отношение на ответника Ц.И.Г., че са собственици на площ от 100 кв.м., заключена между имоти №№ 48489.26.719, 48489.26.622, 48489.26.626 и 48489.26.827, която е част от собствения им поземлен имот с идентификатор № 48489.26.626 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на изп. директор на АК, адрес на имота - град Монтана, местност „Пръчов дол", с площ 691 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), при съседи: имоти с №№ 48489.26.798, 48489.26.627, 48489.26.622, 48489.26.719, 48489.26.827 и да осъди ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението.

Със същата молба ищците претендират още на основание чл. 109 от ЗС ответника Ц.И.Г. да бъде осъден да премахне построените от него ограда и частта от сградата, която попада в имот № 48489.26.626 или се намира на по-малко разстояние от 3 метра от имотната граница на имот № 48489.26.626, така че да осигури определеното в чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ разстояние до страничната граница на имот № 48489.26.626.

Молят да им бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски.

Ответникът Ц.И. xxx представя писмен отговор на исковата молба и взема становище, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни и недоказани. Поддържа, че претендираните 100 кв.м. ги владее и са негова собственост по силата на покупко-продажба. Отделно твърди, че никой не му е оспорвал владението върху имота и на основание давностно владение продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от пет години се явява собственик на имота съгл. чл.79, ал.2 от ЗС. По отношение на иска по чл.109 от ЗС ответникът твърди, че оградата му е построена на имотната граница, а сградата е разположена изцяло в неговия имот, поради което по никакъв начин не пречи на ищците да упражняват своето право на собственост. Развива подробни съображения в писмена защита, като моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Доказателствата са писмени и гласни. Изслушани са и приети две единични съдебно-технически експертизи, изпълнени от вещото лице Л.А. и Т.Д. Ганев.

Съдът, след преценката на събраните по делото писмени доказателства и с оглед становищата на страните, съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Ищците М. и Д. Иванови са собственици на поземлен имот с идентификатор № 48489.26.626 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на изп. директор на АК, адрес на имота - град Монтана, местност „Пръчов дол", с площ 691 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), при съседни имоти: №№ 48489.26.827, 48489.26.798, 48489.26.627, 48489.26.622 и 48489.26.719.

            Ответникът Ц.И.Г. е собственик на имот № 48489.26.719, който е съседен на имота на ищците в западна посока, като в имот № 48489.26.719 ответникът е построил сграда и ограда.

Спори се по следните въпроси - дали построените от ответника Ц.Г. сграда и ограда в имот № 48489.26.719 навлизат в имота на ищците - № 48489.26.626, каква е площта на застъпената част и чия собственост е спорната площ.

 Относно въпроса дали построените от ответника сграда и ограда навлизат в имота на ищците и каква е площта на застъпената част:

По делото са изготвени две съдебно-технически експертизи, които по несъмнен начин установяват, че построените от ответника сграда и ограда навлизат в границите на имот - 48489.26.626, собственост на ищците.

Изготвена е повторна съдебно-техническа експертиза от вещото лице Т.Д. Ганев /л. 200 - л. 204/, който дава отговори на поставените му задачи:  

          Построената в имота на ответника - 48489.26.719 сграда „обозначена в скицата като № 1, навлиза в ПИ 48489.26.626, като това навлизане е с площ от 5.66 кв.м. и размери в югозападния край 0.75 м и 0.70 м от североизток”.

          В заключението си вещото лице е заявило, че на стр. 72 от делото е показан ПУП - ПЗ, в който е отбелязано с червена ограничителна пунктирана линия, че възможното строителство е на минимум 3 метра от границата на съседния ПИ 48489.26.626. От скицата към приложенията се вижда, че не само не е спазено минималното отстояние, а и че част от построената сграда е в границите на съседния имот”  /скица № 2, приложената към експертизата/.

Заснети са 6 бр. точки от съществуваща паянтова ограда, изградена от бетонови колове и телена мрежа между двата имота. Вещото лице твърди, че оградата попада изгряло в ПИ 48489.26.626". /скица № 3, приложена към експертизата/.

Категоричният извод на вещото лице инж.Т. Ганев е, че „собственикът на ПИ 48489.26.719 е заградил с паянтова ограда и построил сграда върху част от ПИ 48489.26.626, с което той пречи на ищците да ползват в пълен обем имота си.” /скица № 3 към приложението/.

Като е уточнено, че „площта, с която са ощетени собствениците на ПИ 48489.26.626 е 38.75 кв.м.”.

Извършената първоначална съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.Л.Б.А. /л. 157 - 158/ също установи, че има навлизане на построените от ответника сграда и ограда в имота на ищците, поради което в тази част съдът възприема заключението.

В останалата част заключението не е достатъчно пълно и ясно, вещото лице Л.А. не дава отговор на по-голямата част от поставените й въпроси, а именно: не е отговорила на какво разстояние следва да отстои сградата на ответника от имотната граница на ищците - собственици на имот 48489.26.626 и това разстояние спазено ли е; не е посочено колко точно е констатираното изместване на границата на място между процесиите имоти; въпреки че, е констатирала, че съществуващата ограда е наклонена, не е уточнено на кои точно места е наклонена същата; не е измерена каква е площта на заградената от ответника част от имот 48489.26.626; липсва отговор на въпроса пречат ли сградата и оградата на собствениците на имот 48489.26.626 да ползват в пълен обем терена и сградите в имота и в какво се изразяват тези пречки; няма заключение и по допълнително поставените задачи относно това дали строежът, предмет на узаконяването е бил допустим по правилата и нормите към момента на извършването му, респективно към момента на узаконяването; съответно дали са спазени правилата и нормите при издаване на акта за узаконяване.

На следващо място, приложената към експертното заключение на в.л. Л.А. скица не дава възможност да бъде определена застъпената площ и нейните конкретни граници, тъй като е нанесена само построената от ответника сграда, но не е нанесена констатираната от вещото лице съществуваща на място ограда, предвид което същата не може да се отграничи от нанесената на място кадастрална граница.

В проведеното на 26.11.2015 г. съдебно заседание вещото лице изрично уточни, че „изчертаната линия представлява линията, която дава кадастралната карта", тоест кадастралната граница.

В същото съдебно заседание вещото лице Л.А. поясни още, че „Навлизането в имота представлява един цял - не само в точките, а се образува линия от тия измерени четири точки, които ограждат терен, с който се навлиза”.

Въпреки това тази линия не е отразена на представената към заключението скица и не може да се отграничи от кадастралната граница.

          С оглед на горните пропуски остава неизяснен въпроса къде е местоположението на оградата спрямо кадастралната граница, къде точно навлиза в имота на ищците и коя е застъпената площ. Видно е, че сградата е залепена за имота на ищците, но не е отразено каква част от нея навлиза в имот 48489.26.626, съответно коя е застъпената площ с имота на ищците.

За разлика от в.л. Л.А., вещото лице Т. Ганев е представил три скици в увеличен мащаб 1:100, съответно 1:250, на които са нанесени не само сградата и оградата, а също кадастралната граница и застъпената между двата имота площ, отразени са съответните разстояния, на които отстоят сградата и оградата от имота на ищците, съответно каква част от тях навлиза в имота на ищците и с каква площ са ощетени същите.

Не без значение за пълнотата на експертизата е, че при изготвяне на същата вещото лице Л.А. е използвала като начални изходни точки само две точки и то не от местната геодезическа мрежа, а „две други точки от допълнително развита геодезическа мрежа, стабилизирани на терена”.

По причина, че не е могла да се свърже точка от местната геодезическа мрежа с триангулачната точка с номер 1283, която съгласно заключението е единствената триангулачна точка в близост до двата процесии имота: „По одобрената кадастрална карта на гр. Монтана в непосредствена близост до двата процесни имота няма две поне /или три по методология/ изходни точки, определени с траен знак/ метална тръба, метален пирон, бетоново блокче/, на които да се вземат точните координати. Има само една триангулачна точка, означена с бетонов блок, на условно приета източна посока, която е точка от държавна триангулачна мрежа".

В проведеното на 26.11.2015 г. съдебно заседание се изяснява, че двете точки, които са послужили за геодезическото заснемане са предоставени не от Службата по геодезия, картография и кадастър, а от „препоръчани колеги, които работят на територията на града и които имат координатите на близките мрежи", а именно Йовко Люцканов, който е геодезист на частна практика.

Вещото лице следва при изготвяне на заключението си да се съобрази най-вече с предоставените й от СГКК данни, предвид факта, че същите представляват официални такива и са база за изготвянето на кадастралната карта и скиците на недвижимите имоти, след което следваше да отчете какво е натрупването на грешки при използването на данните от СГКК, да ги съпостави с получените измервания, извършени от предоставените други точки и едва тогава да даде своето заключение на така поставените й задачи.

Вещото лице Т. Ганев, изготвил повторната съдебно-техническа експертиза е намерил в района на обекта освен посочената по-горе триангулачна точка - 1283 още две точки едната полигонова, а другата триангулачна, а именно ТТ № 8323 и ПТ № 1007.

Геодезическото заснемане, извършено от Л.А. е извършено само посредством един вид геодезичен инструмент, а именно -тотална станция TOPCON 3005N, докато в.л. Т. Ганев, изготвил повторната съдебно-техническа експертиза е използвал не само тотална станция за своето геодезическо заснемане, но и GPS, като за целта е закупен официално от СГКК и цифров модел на имот 48489.26.626.

Т. Ганев е създал посредством GPS работна геодезическа основа /цифров модел - част от кадастралната карта/ за обекта от пет точки „с номера ЛТ1, ЛТ2, ЛТЗ, ЛТ4 и ТТ8323", три, от които - ЛТ1, ЛТ2 и ТТ8323 са били координирани с GPS, като за по-голяма точност са използвани диференциални поправки от базова станция на GNSS мрежа на Геонет.

Ситуационните подробности са заснети чрез полярен метод станция TCR 407 power на фирма Leica, за която в.л. е посочило, че има директна точност на измерена посока ± 7 ^сс и точност на измерените разстояния ± (2 mm + 2 ppm), което е нищожно отклонение на ъгловата точност.

Вещото лице Л.А. никъде не е посочила с каква точност използваната от нея тотална станция измерва заснеманите геодезически обекти, предвид което не може да се определи дали извършеното от нея заснемане е в рамките на т.нар. допустимите грешки.

На следващо място заключението на в.л. Л.А. в частта относно построената между двата имота ограда е изцяло необосновано, поради следните причини:

Въпреки че, в изготвената от нея експертиза вещото лице не е изразило съмнение колко точно навлиза оградата в имота на ищците и не е дала варианти при различни изходни точки при нейното измерване в проведеното на 26.11.2015 г. съдебно заседание поддържа, че „Трябва да има уточнение — дали трябва да се гледа основата на оградата или по височина оградата, тъй като това има съществено разминаване. На места оградата е много силно наклонена и това, което съм измерила и посочила до момента е в нейната основа. Като основа само съм посочила размерите, които съм получила при геодезическото измерване. Защото не се знае, коя точно част трябва да нанеса — дали едната, дали наклонената част, дали основата на сградата ".

Вещото лице Л.А. е подало непълни данни и не е отговорило изчерпателно на поставените й задачи, предвид което заключението даденото от нея не само, че е непълно, неточно и необективно, но и голяма част от спорните въпроси остават неизяснени.

С оглед на изложеното, съдът намира, че извършената повторна съдебно-техническа експертиза от вещото лице Т.Д. Ганев е обективна, компетентна и отговаря изчерпателно и точно на поставените му задачи, предвид което следва да бъде взета предвид при формиране на крайните правни изводи.

По възражението на ответника, че е придобил процесната площ по давност:

В отговора на исковата молба ответникът Ц.Г. поддържа, че е придобил спорната площ освен на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 37, том VIII, per. № 14245, дело № 742 от 2003 г. на нотариус Бисер Петров още и при условията на изтекла в негова полза придобивна давност.

Това твърдение е неоснователно, поради следните причини:

За да може да се придобие един имот по давност на първо място е необходимо владелецът да не се счита за собственик на някое друго правно основание.

Ако ответникът се счита за собственик на основание договора за покупко-продажба няма как същият междувременно да е демонстрирал намерение тепърва да придобие площта, тъй като собственикът упражнява фактическа власт върху имота като елемент от вече придобитото си право на собственост, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание.

В този смисъл е и трайната практика на съдилищата, в която се приема, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не се счита за собственик на друго правно основание - Решение № 159 от 01.07.2014 г. на ВКС по гр.д. 1435/2014 г., I г.о.; Решение № 1220 от 02.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4730/2007 г., I г.о.; Решение № 80 от 25.06.1965 г. на ВС по гр.д. № 58/1965 г.

  Относно владението на ответника:

Първо, по делото не бяха ангажирани доказателства, които да установят каква е била продължителността на осъществяваното от ответника владение, респективно, че същият е владял повече от пет години спорната площ.

За този въпрос показания депозират двама свидетели на ответника, от чиито показания не можа да се установи кога точно ответникът е завладял процесния терен:

Свидетелят Валентин Димитров Петров даде показания, че не може да каже къде е точното местоположение на оградата и дали същата винаги се е намирала там, където се намира в момента: „Тази ограда се намира на около 100 метра от пътя, по който аз минавам за моята вила до оградата, но не съм мерил разстоянието, не мога да кажа с точност... Не знам кога е започнал строежа на Хотел „Ринг" — всеки случай е след 2000 г., но не знам със сигурност. Не знам след строежа на хотела тази ограда дали е местена, не мога да кажа ".

Освен това свидетелят изрично заяви, че „От 1986 г. до сега рядко съм посещавал имота”.

От употребените от него думи и изрази - „не съм мерил", „не знам", се налага изводът, че показанията му са само предположения и догадки и не отразяват обективната истина.

Другата разпитана по делото свидетелка - Венка Йорданова Стоянова също не можа да установи категорично дали това е било първоначалното местоположение на процесната ограда и кога е заградена процесната площ като заявява: „Може да е имало такова нещо, но не мога да си спомня такова нещо да е местена оградата, вилата да е местена".

Освен това тази свидетелка дава показания за период преди ищците да придобият правото на собственост върху имот 48489.26.626 на 02.07.2008 г., тъй като заяви, че „от седем - осем години от как не ходя там и не обработвам мястото и не го ползвам като съсед на Ц. ".

С оглед на горното тази свидетелка няма как да знае дали ищците са се противопоставяли на владението на ответника, тъй като няма лични впечатления от този период и показанията й в частта, „Когато ние обработвахме местата не си спомням да е имало някакви проблеми, спорове между Ц. и съседите му М. и Д. " съдът не кредитира.

Други доказателства, които да установяват кога ответникът е заградил спорния терен, съответно колко време е продължило неговото владение по делото не бяха събрани, предвид което твърдението му, че е придобил площта по давностно владение продължило пет години остана недоказано.

Освен това осъществяваното от Ц.Г. владение не е било демонстрирано явно пред ищците до момента, в който на 14.08.2014 г. ищците са извършили трасиране на границите между двата съседни имота, за което е съставен Протокол за трасиране, находящ се на л. 8 от делото.

Това е и моментът, в който ищците са установили, че ответникът е заградил част от собствения им имот № 48489.26.626.

Преди това ищците не са знаели, че ответникът е навлязъл в собствения им имот, тъй като нито те, нито Ц.Г. са знаели къде минава границата между двата имота, предвид което ответникът не е демонстрирал, че отрича тяхното право на собственост върху спорния терен.

Предвид, което придобивна давност в негова полза е могла да започне да тече най-рано именно от 14.08.2014 г., а ищците са предявили своите искове няколко месеца по-късно - на 13.01.2015 г.

   Материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 108 от ЗС са: ищците да са собственици на имота, ответникът да владее имота и ответникът да няма правно основание да го владее.

    Предвид горното настоящия състав на съда приема, че ответникът не успя да докаже в настоящето производство, че е придобил процесната площ по давност, а оттук и че ответникът няма правно основание да владее спорната площ и претенцията на ищците се явява изцяло основателна.

Относно претенцията на ищците ответникът да бъде осъден да премахне построените от него ограда и частта от сградата, която попада в имот № 48489.26.626 или се намира на по-малко разстояние от 3 метра от имотната граница на имот № 48489.26.626, така че да осигури определеното в чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ разстояние до страничната граница на имот № 48489.26.626.

От събраните по делото доказателства се обори твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем, тъй като „оградата е построена на имотната граница, а сградата ми е разположена изцяло в собствения ми ПИ 48489.26.719... След като сградата ми е построена изцяло в моя имот тя не засяга правата на съседите”.

Първо, както се посочи и по-горе в мотивите от изготвените по делото съдебно-технически експертизи категорично се установи не само че не е спазено изискуемото по закон разстояние от 3 метра от имотната граница на имот 48489.26.626, но и още, че сградата и оградата навлизат в имота на ищците, като съгласно заключението на в.л. Т. Ганев:

          Построената в имота на ответника - 48489.26.719 сграда „обозначена на скицата като № 1, навлиза в ПИ 48489.26.626, като това навлизане е с площ от 5.66 кв.м. и размери в югозападния край 0.75 метра и 0.70 метра от североизток". На стр. 72 от делото е показан ПУП - ПЗ, в който е отбелязано с червена ограничителна пунктирана линия, че възможното строителство е на минимум 3 метра от границата на съседния ПИ 48489.26.626. От скицата към приложенията се вижда, че не само не е спазено минималното отстояние, а и че част от построената сграда е в границите на съседния имот", /скица № 2, приложената към експертизата/.

         Заснети са 6 бр. точки от съществуваща паянтова ограда, изградена от бетонови колове и телена мрежа между двата имота. Оградата попада изцяло в ПИ 48489.26.626". /скица № 3, приложена към експертизата/.

Категоричният извод на вещото лице е, че „собственикът на ПИ 48489.26.719 е заградил с паянтова ограда и построил сграда върху част от ПИ 48489.26.626, с което той пречи на ищците да ползват в пълен обем имота си” /скица № 3 към приложението/, като е уточнено, че „площта, с която са ощетени собствениците на ПИ 48489.26.626, е 38.75 кв.м.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че претенцията на ищците е основателна, тъй като съгласно задължителната практика на ВКС, само по себе си обстоятелството, че правото на собственост е накърнено от строителство извършено на недопустимо по благоустройствените закони разстояние обуславя уважаване на предявения негаторен иск, без да е необходимо ищецът да доказва как и с какво строителството ограничава правото му на собственост.

В този смисъл: Решение № 453 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 815/2010 г., II г. о., Решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., II г. о. съгласно, което „Интересът от исковата защита по чл. 109 от ЗС е налице винаги, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Осъществяването на незаконно строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл. 50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот.   Неспазването на изискуемите от благоустройствените норми отстояния също може да доведе до такова състояние....В този смисъл, когато чрез искът по чл. 109 ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му”.

Предвид, което ответникът следва да бъде осъден да премахне изцяло построената от него ограда и частта от сградата, която попада в имот 48489.26.626 и отстои на по-малко от 3 м от имотната граница между двата имота, съгласно експертното заключение на вещото лице Т. Ганев.

Несъстоятелно се явява оплакването на ответника, че построената от него сграда е построена преди влизането в сила на ЗУТ, предвид което разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не намира приложение в настоящия случай. В подкрепа на това  свое твърдение ответникът представи с отговора на исковата молба Акт за узаконяване № 3/30.12.2010 г. /л. 21-22/; Решение № 6 от 22.12.20 Юг. на ОДЗ - Монтана/л. 23 ил.74/; Заповед № 3148/02.12.2010 г. за одобряване на ПУП на кмета на община Монтана /л. 24-25 и л. 70-71/ и Протокол за проверка и приемане в ИКАР /л. 26/.

Единственият документ, в който има данни, че сградата е построена преди влизане на ЗУТ е цитираният по-горе акт за узаконяване на процесната сграда.

Представените от ответника документи не изключват основателността на иска по чл. 109 от ЗС, тъй като административните органи имат компетентност да се произнасят само относно техническата допустимост на строителството.

В този смисъл е ТР № 31/84 г. от 6.II.1985 г. на ВС по гр. д. Л° 10/84 г., ОСГК, съгласно което строителните книжа „установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище предимно на обществения интерес. Те не установяват, а и не могат да установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат права, които са чужди. Аналогично е положението и при косвено въздействие над правото на собственост на съседен имот.....При предявен иск от собственик или съсобственик съдът е длъжен да приеме исковата молба, да разгледа същата по същество и да произнесе решение за разрешаване на спора със силата на присъдено нещо между страните. При разрешаването му следва да се съобразяват и констатациите на техническите органи, както и да се преценяват тяхната действителност и обвързващо значение, включително и по отношение на потърсилия правната защита чрез иска”.

Решение № 1245 от 4.VII.1994 г. на ВС по гр. д. № 2149/92 г., IV г. о., в което се поддържа, че „Искът по чл. 109 ЗС може успешно да бъде проведен и срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща сграда. Административният орган, издал разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на другите съсобственици на общия имот. В тези случаи искът по чл. 109 ЗС не се изключва като възможност за защита на накърнените права."

От друга страна актът за узаконяване и останалите административни актове издадени във връзка с узаконяването на процесната сграда не обвързват ищците, тъй като същите не са участвали в производството по тяхното издаване и подлежат на косвен съдебен контрол при условията на чл. 17, ал. 2 от ГПК.

В проведеното на 18.03.2015 г. съдебно заседание ищците чрез техния процесуален представител оспорват верността, както на акта за узаконяване № 3/30.12.2010 г. /л. 21/, така и на другите писмени доказателства, представени с отговора на исковата молба. Ответникът не заявява, че ще се ползва от тях, предвид което същите следва да се изключат от доказателствата по делото.

По делото категорично се установи, че констатациите в акта за узаконяване са неверни и изградения от ответника строеж не отговаря на изискванията за законност, предвид което не са били налице условията за издаване на акт за узаконяване на процесния строеж.

Съгласно § 184, ал. 1 от ЗУТ по искане на собственика могат да бъдат узаконени незаконно извършените до влизане в сила на ЗУТ строежи, само ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби.

А ал. 7 на § 184 предвижда, че узаконяването се състои в съгласуване на инвестиционен проект - заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект, заплащане на дължимите глоби и такси и издаване на акт за узаконяване.

За да се узаконят изградените от ответника без строителни книжа жилищна сграда и гараж в имот 48489.26.719 в акта за узаконяване е прието, че „от представените книжа за узаконяване и обстоятелствата, констатирани при служебната проверка, се установява по безспорен начин, че незаконно направеното е допустимо по действащите разпоредби по устройство на територията /съответно по разпоредбите, действащи към момента на извършване на незаконния строеж/, както и по подробния устройствен план".

В случая не е уточнено, за коя от двете хипотези на допустимо строителство става на въпрос, а именно - дали строежът е допустим по действащите разпоредби на ЗУТ или по разпоредбите действащи към момента на неговото извършване.

Второ, никъде в съдържанието на акта за узаконяване не е посочено кога е построен строежа и какъв е размерът на наложените, съответно заплатените от ответника глоби.

Не установяването на момента, в който е построен строежа пречи да бъде определен приложимия закон за устройство на територията и да се извърши проверка дали същият е бил допустим по ЗУТ, съответно по разпоредбите действащи към момента не неговото извършване.

В изготвената от нея експертиза вещото лице Л.А. не е отговорила на поставените й задачи във връзка с узаконяването на сградата, в проведеното на 26.11.2015 г. съдебно заседание вещото лице Л.А. даде показания, че „има разминавания между одобрения проект и това, което е нанесено в кадастралната карта”, като уточни, че „при одобрение на проекта сграда е допусната и в ситуацията изчертана на 3 метра от границите на имотите, като разясни, че „В този колектив, който е изготвил одобрения проект не е съществувал геодезист и няма данни геодезически".

Заяви, че „няма геодезическа чист на одобрения проект”, а само „графика, която не съответства на последващото нанасяне от геодезист на сградата в имота”.

Вещото лице категорично заяви, че „при изготвяне на проект трябва да съществува и геодезична част", предвид което отсъствието на такава част представлява съществено нарушение на процедурата по узаконяване.

Това се потвърди и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице Т. Ганев, което съдът изцяло възприема.

На въпросите дали строежът, предмет на узаконяването в ПИ 48489.26.719, е бил допустим по правилата и нормите към момента на извършването му, респективно към момента на узаконяване и спазени ли са правилата и нормите при издаване на акта за узаконяване на строежа в ПИ 48489.26.719 вещото лице Т. Ганев е отговорило, че „са налице съществени пропуски при процедурата по узаконяване, т.к. актът за узаконяване № 3 от 30.12.2010 г. е издаден на база комплексен доклад за оценка на съответствие на инвестиционния проект, който доклад е разработен „без участието на специалист по част геодезия, което означава, че не е направено геодезическо заснемане, в следствие, на което не е било възможно да се отговори на важни въпроси, като - вярно ли е построена оградата на терена в съответствие с действащата към момента кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК и спазени ли са изискванията на действащия към момента подробен устройствен план и план на застрояване”.

Вещото лице е категорично, че липсата на геодезическо заснемане от правоспособно лице по геодезия е съществен пропуск, който е опорочил актът по узаконяване, поради причина, че „Според § 127, ал. 8 от ПЗРЗИДЗУТ и чл. 3 от Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционите проекти, в доклада трябва да се съдържа и част Геодезия, изработена от правоспособно лице по смисъла на закона.

От заключението на вещото лице Т. Ганев става ясно още, че строежът в ПИ 48489.26.719 категорично не е бил допустим по правилата и нормите към момента на извършването му, респективно към момента на узаконяването, което обстоятелство се доказва и от представената по делото скица на сградата № 15-103235 от 13.03.2015 г. /л. 103 от делото/, от която е видно, че има изменение със заповед 18-1304-16.02.2015г., което касае контур на сградата, но „Новообразуваният контур на сградата, както е нанесен в кадастралната карта, е в нарушение с плана за застрояване”.

Предвид, което неправилно в акта за узаконяване е прието, че сградата е построена в съответствие с разпоредбите на закона и подробния устройствен план, и е допуснато нейното узаконяване.

С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да бъде присъдена сумата от 1 880.02 лева, представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски – внесена държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.И. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, че М.В.В. и Д.В.И. xxx са собственици на площ от 100 кв.м., заключена между имоти № 48489.26.719, 48489.26.622, 48489.26.626 и 48489.26.827, която е част от собствения им поземлен имот с идентификатор № 48489.26.626 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на изп. директор на АК, адрес на имота - град Монтана, местност „Пръчов дол", с площ 691 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), при съседи: имоти с №№ 48489.26.798, 48489.26.627, 48489.26.622, 48489.26.719, 48489.26.827 и ОСЪЖДА ответника Ц.И.Г. да отстъпи собствеността и предаде владението върху посочения по-горе имот на М.В.В. и Д.В.И..

ОСЪЖДА Ц.И. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ПРЕМАХНЕ построените от него ограда и частта от сградата, която попада в имот № 48489.26.626 или се намира на по-малко разстояние от 3 метра от имотната граница на имот № 48489.26.626, така че да осигури определеното в чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ разстояние до страничната граница на имот № 48489.26.626.

ОСЪЖДА Ц.И. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на М.В.В. ЕГН xxxxxxxxxx и Д.В.И. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 1 880.02 лева, съдебно-деловодни разноски – внесена държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: