МОТИВИ
към Присъда по НОХД №
5845/2019 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение
спрямо подсъдимия Д.Т.Д. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26. ал.1 от НК за това, че в периода
от 12.03.2019 г. до 09.04.2019 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по - малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66
от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи,
както следва: - на
12.03.2019 г. е отнел чужди движими вещи: 2 броя бутилки уиски „Бушмилс“ /черен
етикет/, на обща стойност 69,98 /шестдесет и девет лева и деветдесет и осем
стотинки/ лв., от владението на „Билла България“ ЕООД гр. София, и - на
09.04.2019 г. е отнел чужди движими вещи: 1 бр. десерт „Марс“ на стойност 1,09
лв., 1 бр. десерт „Туикс“ на стойност 1,09 лв., 1 бр. десерт „Сникърс“ на
стойност 1,19 лв. и сума пари в размер на 550,00 лв., или вещи на обща стойност
553,37 /петстотин петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лв. от
владението на „Лафка Маркет“ АД гр. София, всички вещи на обща стойност 623,05
/шестстотин двадесет и три лева и пет стотинки/ лв. без съгласието на
ръководствата на горепосочените дружества и с намерение противозаконно да ги
присвои; както и за престъпление по чл.354А
ал.3 т.2 от НК за това, че на 09.04.2019 г. в гр. Пловдив без надлежно
разрешително е държал рискови наркотични вещества - 8 бр. таблетки „Rivotril 2
mg“ с общо нето тегло 1,36 грама и съдържание на активен компонент общо 16 мг.
клоназепам на стойност 2,00 лева.
По делото е приет за
съвместно разглеждане предявен от гражданския ищец “БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София с ЕИК
********** против подсъдимия Д.Т.Д. граждански иск за сумата
от 69.98 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от
престъплението, за което подсъдимият Д. е предаден на съд – по чл.196 ал.1 т.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от деня на увредата – 12.03.2019 г., до окончателното й
изплащане.
По делото е приет за
съвместно разглеждане предявен от гражданския ищец “ЛАФКА МАРКЕТ” АД гр. София с ЕИК
********* против подсъдимия Д.Т.Д. граждански иск за сумата
от 553.37 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от
престъплението, за което подсъдимият Д. е предаден на съд.
Съдебното следствие се поведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК
в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението по посочените в
обвинителния акт правни квалификации на двете инкриминирани деяния. Прави
искане до съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание
лишаване от свобода към минимално предвидения за престъплението кражба размер –
лишаване от свобода в размер на три години, а за престъплението по държане на
рискови наркотични вещества – лишаване от свобода в размер на една година и
глоба в минимално предвидения размер – 100 лв., като съответно и бъде
определено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на три
години, който размер да бъде намален с една трета, предвид реда за провеждане
на съдебното следствие – по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, и при присъдено ефективно изтърпяване при строг режим. Относно приетите за
разглеждане граждански искови счита за основателни и предлага на съда да бъдат
уважени. Взема становище и по отношение
на веществените доказателства.
Гражданските ищци “БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София и “ЛАФКА МАРКЕТ” АД гр. София
не изпращат представители за явяване в съдебно заседание.
Служебният защитник на подсъдимия не оспорва
извършването на никое от престъпленията от подсъдимия, нито правната
квалификация на деянията. Изразява съгласие с искането на прокурора относно
евентуалните наказания за подсъдимия – да са в минимален размер и със
следващото им се групиране на лишаванията от свобода. Също взема становище по веществените
доказателства по делото, но не изразява такова относно гражданските искове.
Подсъдимият Д.Т.Д. се
явява в съдебно заседание, признава се за виновен, изразява съжаление за
извършеното. Признава изцяло фактите, изложени в описателната част на
обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
Съдът като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Д.Т.Д. е роден на *** год. в ***,
живущ ***, б., б. г., неженен, със средно
образование, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Т.Д. е осъждан многократно – общо девет пъти,
като първото му осъждане е с Присъда по НОХД № 506/2007 г. по описа на РС
Пловдив, влязла в сила на 02.05.2007 г., с която е бил признат за виновен за
извършено на 09.04.2007 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер
на шест месеца при отложено на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнение с
изпитателен срок от три години.
Влияние върху правната
квалификация на едно от престъпленията, за които е подведен под наказателна
отговорност по настоящотодело – за това по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр.
чл.26. ал.1 от НК – кражба, която да е извършена при условията на опасен рецидив, оказват
осъжданията по реда на влизането им в сила - шесто, осмо и девето /явяващо се и
последно до момента осъждане/, а именно по НОХД № 6922/2013 г. на РС Пловдив,
НОХД № 2822/2016 г. на РС Пловдив и по НОХД № 7308/2017 г. на РС Пловдив. С
Определение по НОХД № 6922/2013 г., влязло в сила на 06.01.2014 г., подсъдимият
е бил признат за виновен за извършено на 15.05.2013 г. престъпление по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 и ал.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б и
бил осъден на лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието – изтърпяно наказание на 06.04.2015 г. С
Определение по НОХД № 2822/2016 г., влязло в сила на 02.06.2016 г., Д. е бил
признат за виновен за извършено на 12.09.2015 г. престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б и му било
наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години при първоначален
строг режим на изтърпяване – изтърпяно наказание на 21.08.2017 г. С Определение
по НОХД № 7308/2017 г., влязло в сила на 10.11.2017 г., подсъдимият бил признат
за виновен за извършено на 29.10.2017 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б и бил осъден на лишаване от
свобода в размер на единадесет месеца при първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието – изтърпяно наказание на 17.07.2018 г.
Свидетелят Д.Д.Д.
работел
като ***, което търговско дружество извършвало охраната на търговски обект -
магазин „Билла“, намиращ се в гр. Пловдив на бул. „Македония“ № 2. Търговският
обект се стопанисвал от гражданския ищец “БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София с ЕИК **********. На 12.03.2019 г. св. Д.Д. бил
на работа в посочения магазин и докато извършвал обход забелязал, че на щанда,
на който бил изложен скъпия алкохол, имало празни места. Извършил проверка и установил, че липсват две
бутилки уиски „Бушмилс“, черен етикет, каквито същият ден не били продавани.
Свидетелят след извършен преглед на охранителните камери в магазина установил,
че на дата 12.03.2019 г., в 10:55 ч., влиза мъж на около 45 години. Това бил подсъдимият
Д.Т.Д.. Подсъдимият след влизането си в магазина отишъл до щанда с алкохол и взел
две бутилки уиски марка „Бушмилс“, всяка струваща по 34.99 лв., които скрил под
якето си. След това напуснал магазина, като не преминал през касова зона, а
през входа. Действията на подсъдимия Д. на 12.03.2019 г. в магазина „Билла“ на бул. „Македония“ №
2 били видени от *** Д. от записите на охранителните камери.
На 18.03.2019 г. св. Д.Д. отново бил на работа в същия
магазин. Около 14:00 ч. той видял, че в търговския обект влиза подсъдимият. Свидетелят
го бил запомнил от изгледания запис за извършена кражба на уиски от дата
12.03.2019 г. Виждайки че Д.Д. влиза в магазина, св. Д.Д. започнал да го следи.
Видял, че подсъдимият взел бутилка алкохол и торта, след което се насочил към
изхода на магазина. Точно преди да напусне обаче Д. видял свидетеля и се
върнал, като оставил взетите по - рано продукти. Св. Д.Д. от своя страна отишъл
до подсъдимия и го поканил в офиса на магазина за извършването на справка. Там
бил проведен разговор между Д. и Д.. Последният уведомил органите на МВР и във
връзка с подадения сигнал на мястото пристигнали служители на Първо РУ на МВР гр.
Пловдив, на които подсъдимият бил предаден.
Към дата 09.04.2019 г. свидетелката Н.П.Г.
работела като *** в търговското дружество и граждански ищец по делото “ЛАФКА
МАРКЕТ” АД гр. София с ЕИК *********. Дейността на дружеството била търговия
със захарни изделия, цигари, алкохол, безалкохолни напитки и др., за
осъществяването на която търговецът имал разположени обекти на територията на
гр. Пловдив. Един от тези обекти се намирал на ***, и в него работела
свидетелката Г.. На 09.04.2019 г. Н.Г. била на работа, като около 10:30 ч.
забелязала, че резервоара за вода на машината за топли напитки е празен. За да
напълни последния, тя взела пластмасово шише и отишла до наблизо намиращ се друг
търговски обект. Преди да тръгне тя затворила прозореца на плота за обслужване
на клиенти. Не сложила стопери, а ластик, който да служи за по - трудно
отваряне. За пълненето на вода свидетелката се забавила около 3-4 минути. Връщайки се към търговския
обект, в който работи, тя видяла непознат за нея мъж пред последния. Това бил подсъдимият
Д.Д., който докато свидетелката пълнила вода отишъл до обекта и отворил
прозорчето на плота за обслужване на клиенти. След това отворил чекмеджето под
плота и съхраняващо парите от оборота, като от него взел сумата от 550 лева в
банкноти – имащи такива с наминал от по 50, 20, 10 и 5 лева. Освен парите подсъдимият
взел и три десерта на обща стойност 3,37 лева – 1 бр. „Сникърс“ на стойност
1,19 лв., 1 бр. „Баунти“ на стойност 1,09 лв. и 1 бр. „Марс“ на стойност 1,09
лв. След вземането на вещите Д.Д. започнал да се отдалечава от търговския
обект, като в този момент бил видян от св. Н.Г.. Жената го помислила за клиент,
който желае да бъде обслужен. Подсъдимият обаче, виждайки свидетелката да се
връща, с бърза крачка се отдалечил и напуснал мястото. Св. Г. влязла в обекта и
забелязала, че по земята има разпилени банкноти и монети. Виждайки ги ,тя
проверила чекмеджето, в което се съхранява оборота, и установила, че част от
него липсва, а именно сумата от 550 лева. Установила, че липсват и посочените
по - горе десерти. За извършената кражба тя сигнализирала органите на МВР, като
сигналът станал повод за образуването на настоящото наказателно производство.
Подсъдимият Д.Т.Д. бил установен при
провежданите действия по издирването му и задържан по реда на ЗМВР за срок до
24 часа на 09.04.2019 г. След задържането му на 09.04.2019 г. за времето от
19:50 ч. до 20:05 ч. при условията на неотложност му били извършени обиск и
изземване, при който обиск били намерени и иззети 1 бр. блистер с надпис на
гърба на латиница „Rivotril 2 rag“, съдържащ 8 бр. бели таблетки с кръгла
форма, 7 бр. банкноти с номинал 5,00 лв., 2 бр. банкноти с номинал 10,00 лв. и
6 бр. банкноти с номинал 50,00 лв. Вещите били открити и иззети от потфейл,
поставен в левия джоб на дънките, с които бил облечен подсъдимият. Протоколът
за извършените действия по обиск и изземване бил одобрен от съдия при Районен
съд гр. Пловдив по реда на чл.164 ал.3 от НПК /Разпореждане от 10.04.2019 г. –
л.64 от досъдебното производство/. Таблетките от блистера „Rivotril 2 rag“, с
общо нето тегло 1,36 гр., съдържали активен компонент клоназепам – рисково
наркотично вещество, включен в Приложение № 3 към чл. 3, т. 1 от Списък III от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
За държането на наркотичното вещество подсъдимият Д. нямал надлежно разрешение.
Според заключението на вещото лице по
изготвената ХЕ /л.104 от досъдебното производство/ 8 бр. бели таблетки, обект
на експертизата, имат нето тегло от по 0,17 гр. всяка и съдържат по 2 мг.
клоназепам всяка, или общо 16 мг. клоназепам. При изследването била
изразходвана 1 бр. таблетка, а останалите 7 бр. таблетки „Rivotril 2
mg“ се намират на съхранение
в ЦМУ, Отдел „МРР – НОП“ гр. София.
Като веществени доказателства по
делото чрез доброволно предаване /протоколи за доброволно предаване, приложени
на л.91, 97 и л.132 от досъдебното производство/ са приобщени 3 бр. магнитни
носители – дискове със записи от охранителни камери – два в търговските обекти,
заснели инкриминираните действия на подсъдимия, и един от местоработата – ***,
на подсъдимия, които веществени доказателства се намират приложени на л.92,
л.98 и л.133 от досъдебното производство.
Като веществени доказателства по
делото чрез доброволно предаване /протокол за доброволно предаване, приложени
на л.91, 97 и л.132 от досъдебното производство/ са приобщени 1 бр. работно яке
и 1 бр. работен панталон, намиращи се понастоящем на съхранение в Трето РУ при
ОД на МВР Пловдив, които са работни дрехи на подсъдимия Д.Д..
Така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: самопризнанието на подс. Д., дадено в хода на съдебното
следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на
свидетелите Г., О., К., С.С., Р. С., К., Х., И. Д. и Д. Д., дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани от съда на
основание чл.373 ал.3 от НПК, от заключението на вещото лице по ХЕ, от
приложените по делото множество писмени доказателства – заповед за полицейско
задържане на лице, протокол за полицейски обиск на лице, справка за лице –
установен извършител на престъпление, протокол за обиск и изземване, фотоалбум,
разпореждане, фискални бонове, служебни бонове, пълномощни, извлечения от
Търговски регистър, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на
веществени доказателства, разписки, протокол за предаване на задържано лице на
полицейските органи, справки и бюлетини за съдимост, справки за търпени
наказания лишаване от свобода, характеристична справка, от веществените
доказателства - остатък
от рискови наркотични вещества – 7 бр. таблетки „Rivotril 2 mg“ след изготвена ХЕ, намиращи се на
съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР – НОП“ гр. София, празна опаковка от наркотични
вещества, 1 бр. работно яке и 1 бр. работен панталон, намиращи се на съхранение
в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, 6 бр. банкноти с номинал от по 50,00 лв., 2
бр. банкноти с номинал от по 10,00 лева и 7 бр. банкноти с номинал от по 5,00
лева, намиращи се на съхранение при *** ОД МВР гр. Пловдив, и 3 бр. СД-дискове,
приложени на л.91, л.98 и л.133 от досъдебното производство.
Съдът ползва като достоверни показанията на свидетелите
Г., О., К., С. С., Р. С., К., Х., И.Д. и Д.Д., дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.373 ал.3
от НПК, като последователни и логични, допълващи се и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице по изготвената ХЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в
съответната област и неоспорено от страните по делото.
Настоящата инстанция прие да ползва като годно
доказателство протоколът от извършените обиск на лице и изземване, който
протокол съдържа необходимите реквизити, очертани в чл.129 от НПК, извършените
процесуално-следствени действия, за които е съставен този протокол, са сторени
по реда предвиден в чл.164 от НПК, със следващото се и саниране на протокола с
разпореждане на съдия от съответния първоинстанционен съд.
При така приетата за установена и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Д.Т.Д. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода
от 12.03.2019 г. до 09.04.2019 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по - малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66
от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи,
както следва: - на
12.03.2019 г. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 69,98 /шестдесет и
девет лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., от владението на „Билла България“
ЕООД гр. София, и - на 09.04.2019 г. е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 553,37 /петстотин петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ лв.
от владението на „Лафка Маркет“ АД гр. София, всички вещи на обща стойност
623,05 /шестстотин двадесет и три лева и пет стотинки/ лв. без съгласието на
ръководствата на горепосочените дружества и с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна – с действията си подсъдимият Д.Д.
е реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като
в периода 12.03.2019 г. до 09.04.2019 г. в гр. Пловдив с присвоително намерение е отнел следните
движими вещи – на 12.03.2019 г. е взел две
бутилки уиски марка „Бушмилс“, всяка струваща по 34.99 лв., или общо на
стойност 69.98 лв., от търговски обект – магазин „Билла“, намиращ се
в гр. Пловдив на бул. „Македония“ № 2, стопанисван от гражданския ищец
търговското дружество “БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София с ЕИК **********, и на
09.04.2019 г. е взел сумата от 550 лева в банкноти – имащи такива с наминал от
по 50, 20, 10 и 5 лева, и три десерта на обща стойност 3,37 лева – 1 бр. „Сникърс“
на стойност 1,19 лв., 1 бр. „Баунти“ на стойност 1,09 лв. и 1 бр. „Марс“ на
стойност 1,09 лв., или общо на стойност пари и вещи 553,37 лв., от търговски обект, намиращ се на *** и стопанисван от гражданския ищец търговското дружество “ЛАФКА МАРКЕТ” АД гр. София с ЕИК
*********, без съгласието на ръководствата на горепосочените дружества, като е
прекъснал досегашното им владение върху съответните им вещи и е установил своя
фактическа власт.
Налице е форма на усложнена престъпна
деятелност по см. на чл.26 ал.1 от НК, тъй като се касае до множество извършени
от Д. деяния –две, всяко от които поотделно осъществява един и същ състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Това
определя и прилагането на разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК, определяща
цялостната престъпна деятелност на това лице като осъществена при условията на
продължавано престъпление.
Подсъдимият Д.Д. преди да извърши
процесното престъпление кражба по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр.
чл.26 ал.1 от НК е бил
осъждан общо девет пъти – за престъпления от общ характер. Върху правната
квалификация на престъплението, предмет на настоящото обвинение, като извършено
при условията на опасен рецидив по см. на чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.А и
б.Б от НК, влияние оказват шесто, осмо и девето по ред на влизане в сила на
осъдителните спрямо лицето актове осъждания – по НОХД № 6922/2013 г. на РС Пловдив, НОХД №
2822/2016 г. на РС Пловдив и по НОХД № 7308/2017 г. на РС Пловдив – 1. с Определение по НОХД № 6922/2013 г., влязло в
сила на 06.01.2014 г., подсъдимият е бил признат за виновен за извършено на
15.05.2013 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б и бил осъден на лишаване от свобода в
размер на две години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието
– изтърпяно наказание на 06.04.2015 г.; 2. с Определение по НОХД № 2822/2016
г., влязло в сила на 02.06.2016 г., Д. е бил признат за виновен за извършено на
12.09.2015 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б и му било наложено наказание лишаване от свобода
в размер на две години при първоначален строг режим на изтърпяване – изтърпяно
наказание на 21.08.2017 г.; 3. с Определение по НОХД № 7308/2017 г., влязло в
сила на 10.11.2017 г., подсъдимият бил признат за виновен за извършено на
29.10.2017 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б и бил осъден на лишаване от свобода в размер на
единадесет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието –
изтърпяно наказание на 17.07.2018 г. В случая Д.Т.Д. е извършил престъплението кражба след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл.66 от НК. Инкриминираната процесна кражба
е извършена след като спрямо лицето са били постановени предходните три
цитирани осъдителни акта и е изтърпявал наложено му наказание лишаване от
свобода, но и не е бил изтекъл срокът по чл.30 ал.1 от НК, изключващ
приложението на правната фигура на опасния рецидив.
От субективна страна престъплението кражба
по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК е извършено при пряк умисъл – със
съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.
При все така приетата за установена и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Д.Т.Д. с действията
си е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по
чл.354А ал.3 т.2 от НК, тъй като на 09.04.2019 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал
рискови наркотични вещества - 8 бр. таблетки „Rivotril 2 mg“ с общо нето тегло
1,36 грама и съдържание на активен компонент общо 16 мг. клоназепам на стойност
2,00 лв.
От обективна страна подсъдимият Д.Д. ***
е държал – в себе си рисково наркотично вещество – 8 бр. таблетки „Rivotril 2
mg“ с общо нето тегло 1,36 грама и съдържание на активен компонент общо 16 мг.
клоназепам, като не е имал надлежно разрешение за това. Изпълнителното деяние е
намерило израз в едната му проявна форма – държане. Клоназепамът е включен в
Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от ЗКВНВП като рисково вещество. Стойността на
това количество наркотично вещество според Постановление на МС № 23/29.01.1998
г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството е 2,00 лв.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни
последици.
При така приетото за извършени престъпления от страна
на подсъдимия Д.Т.Д. и определената правна квалификация на деянията – по чл.196
ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК и по
чл.354А ал.3 т.2 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанията, които
следва да му бъдат наложени и целите на същите, настоящият съдебен състав е задължен
да определи наказанията при условията на чл.58А от НК, което задължение е
наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по
реда на което се проведе съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвиденото наказание за престъплението
по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до десет години, а разпоредбата пък на чл.58 А
ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието с
една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на НК,
като в ал.4 на чл.58 А от НК е предвидена възможност за определяне на
наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за
прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца. В
настоящия случай съдебният състав като съобрази смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи
подсъдимия за извършеното от него престъпление кражба, следва да се определи
при условията на чл.58 А ал.1 от НК, но не и при условията на чл.58А ал.4, тъй
като не са налице основания за прилагане на чл.55 от НК – нито са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък изключителни
такива, че да се приеме, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха
признанието на вина и оказаното донякъде съдействие от подсъдимия за разкриване
на обективната истина по делото в хода на досъдебното производство. Като
отегчаващи пък наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете интензитета
на проявената престъпна деятелност, изразяващ се в осъществени в рамките на
месец няколко отделни деяния – две, все тежки умишлени престъпления против
собствеността, също така – високата степен на обществена опасност на подсъдимия
Д., изведена от многобройните му осъждания за други престъпления /извън
оказващите влияние върху правната квалификация осъждания/. Водейки се от
горното съдебният състав прие да определи на подсъдимия Д.Т.Д. наказание на основание чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58А
ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на три години, което съобразно
изискването на чл.58А ал.1 от НК намали с една трета, така че определеното и
наложено наказание на Д., което се счита за най – справедливо и съответстващо
на обществената опасност на деянието и дееца, което наказание в най – пълна
степен би постигнало своите цели, да поправи и превъзпита извършителя така, че
да може да насочи своето поведение към спазване на законите и да не извършва за
в бъдеще на подобни прояви, е наказанието лишаване от свобода в размер на две
години.
Предвиденото пък наказание за престъплението
по чл.354А ал.3 т.2 от НК е лишаване от свобода от пет години и
глоба от 1000 до 5000 лв. Съобразявайки се пак с казаното по – горе относно
реда на провеждане на съдебното следствие
– по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, и отчитайки същите
смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност спрямо подсъдимия
обстоятелства, както изложените за престъплението кражба, настоящият съдебен
състав прие, че следва да определи и наложи на подсъдимия отново наказание при
условията на чл.373 ал.2
от НПК вр. чл.58А ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца и наказание глоба в размер на 1000 лв., което наказание лишаване от
свобода в размер на една година и шест месеца съобразно изискването на чл.58А
ал.1 от НК намали с една трета, така че определеното и наложено наказание на Д.
лишаване от свобода да е една година.
Доколкото се касае за две престъпления
– и двете умишлени, от общ характер, извършени във време на последователност
преди да има постановен осъдителен и влязъл в сила съдебен акт за което и да е
от тях, то и се прие, че са налични основанията на чл.23 ал.1 от НК за
определяне на едно общо най – тежко измежду наложените наказания лишаване от
свобода, поради което и съдът с настоящата си присъда определи и наложи на
подсъдимия Д. едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода, а именно
лишаване от свобода в размер на две години.
С присъдата си и на основание чл.23
ал.2 от НК съдебният състав присъедини към така определеното и наложено на
подсъдимия Д.Д. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на
две години определеното и наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.
Тези така определени и наложени едно
общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години и
присъединено наказание глоба в размер на 1000 лв. съдът счита за законо – и
целесъобразни.
Определеното и наложено едно общо най
– тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години подсъдимият Д.Д.
следва да изтърпи ефективно при първоначален строг режим на основание чл. 57
ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК
съдът прие, че от така определеното и наложено на подсъдимия Д. едно общо най –
тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК,
а именно от 09.04.2019 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Относно приетия за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск за сумата от 69,98
лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от
извършената спрямо пострадалия граждански ищец “БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София
с ЕИК ********** кражба на вещи на 12.03.2019 г., настоящият състав счита, че
той също е доказан по основание, тъй като увреждане имуществото на ощетеното
юридическо лице “БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София се явява пряка и непосредствена
последица от неправомерното поведение на подсъдимия Д.Д.. Съдът като взе
предвид, че невъзстановените щети за гражданския ищец са именно в размер на
претендирания граждански иск, счете да уважи гражданския иск в пълния му
претендиран размер като обезщетение за имуществени вреди – като съответстващ на
реално причинената щета за ощетеното лице – размер съвпадащ и с обема на
обвинение спрямо подсъдимия за процесната кражба – с уточнението за деянието
насочено към имуществото само на този граждански ищец. Доколкото с гражданският
иск се претендира и законната лихва върху сумата от 69,98 лв., считано от деня
на увредата, то и съдът присъди в тежест на подсъдимия за заплащане и законната
лихва върху сумата от 69,98 лв., считано от деня на увредата – 12.03.2019 г.,
до окончателното й изплащане.
Относно приетия за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск за сумата от 533,37
лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от
извършената спрямо пострадалия граждански ищец “ЛАФКА МАРКЕТ” АД гр. София с
ЕИК ********* кражба на вещи на 09.04.2019 г., настоящият състав счита, че той
също е доказан по основание, тъй като увреждане имуществото на ощетеното
юридическо лице “ЛАФКА МАРКЕТ” АД гр. София се явява пряка и непосредствена
последица от неправомерното поведение на подсъдимия Д.Д.. Съдът като взе
предвид, че невъзстановените щети за гражданския ищец са именно в размер на
претендирания граждански иск, счете да уважи гражданския иск в пълния му
претендиран размер като обезщетение за имуществени вреди – като съответстващ на
реално причинената щета за ощетеното лице – размер съвпадащ и с обема на обвинение
спрямо подсъдимия за процесната кражба – с уточнението за деянието насочено към
имуществото само на този граждански ищец.
Подсъдимият Д. бе осъден да заплати по
сметка на Районен съд Пловдив с настоящата присъда сумата от 50,00 лева,
представляваща държавна такса върху общия размер на уважените граждански искове.
Вещественото доказателство – не
изразходена част от обект, представляващ рисково наркотично вещество 7 бр.
таблетки „Rivotril 2 mg“ след изготвена ХЕ, намиращи се на съхранение в ЦМУ, Отдел
„МРР – НОП“ гр. София, съдебният състав присъди с настоящия си акт да се отнеме
в полза на Държавата на основание чл.354А ал.6 вр. ал.3 т.2 от НК и да се
унищожи след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство празна опаковка
от наркотични вещества, намиращо се на съхранение в Трето РУ при ОД на МВР
Пловдив, съдът прие, че следва да се унищожи като вещ без стойност след влизане
на присъдата в сила.
Веществените доказателства 1 бр.
работно яке и 1 бр. работен панталон, намиращи се на съхранение в Трето РУ при
ОД на МВР Пловдив, и 6 бр. банкноти с номинал от по 50,00 лв., 2 бр. банкноти с
номинал от по 10,00 лева и 7 бр. банкноти с номинал от по 5,00 лева, намиращи
се на съхранение при *** ОД МВР гр. Пловдив, като принадлежащи на подсъдимия Д.Т.Д.
и без доказателства по делото, че същите са предмет или средство на извършване
на престъпление, настоящата инстанция прие с присъдата си, че следва да се
върнат на подсъдимия Д. след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства 3 бр.
СД-дискове, приложени на л.91, л.98 и л.133 от досъдебното производство, се
прие, че следва да останат към материалите по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият Д.Т.Д. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата
от 95 лв., представляваща направени по делото разноски за вещо лице по изготвената
химическа експертиза.
Направените по делото разноски за
служебен защитник на подсъдимия не могат да му бъдат възложени към настоящия
процесуален етап, тъй като размерът им се определя от НБПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.