№ 1632
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502137 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 57117/18.08.2022г. от Й. П. Р., с ЕГН ********** и
адрес ****** срещу решение №2134/30.06.2022г., постановено по гр. дело №
20213110117621/2021г. на Варненския районен съд, с което е прието за
установено по отношение на въззивника, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Прилеп“ №33 сумата 252.52
/двеста петдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ - главница, дължима за
периода от 14.12.2020г. до 04.02.2021г., представляваща стойност за ползвани
и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ****, за които са
издадени фактури за периода от 28.05.2021г. до 28.05.2021г. за обект-имот,
находящ се в ********** и сумата 4.56 лв. /четири лева и петдесет и шест
стотинки/, обезщетение за забава за периода от 27.06.2021г. до 31.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1
4765/08.09.2021г. по ч.гр.д. № 17621/2021г. по описа на ВРС .
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че на процесния
обект от момента на придобиването му през 2015г. не е извършен реален
отчет, тъй като имотът не е ползван и не е консумирана вода.
Твърди се, че на основание чл.64, ал.1 от Общите условия операторът е
следвало да събере претендираните суми от предишния собственик – К.А.М..
За неправилно се считат приложени разпоредбите на чл.61, ал.1 и чл.64, ал.1
от Общите условия от първоинстанционния съд.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ Варна – ООД, в който се
застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност
и законосъобразност на атакуваното решение. В хода на съдебното дирене е
било установено, че ответникът през процесния период е бил собственик на
водоснабдения обект, което го прави потребител на ВиК услуги. В имота е
било налице реално потребление, като е осъществен реален отчет, установен
от писмените доказателства /опис отчети/, в това число и от представения
приемо – предавателен протокол.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено
по отношение на ответника Й. П. Р., че дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ Варна - ООД сумата от сумата 252.52 /двеста петдесет и два
2
лева и петдесет и две стотинки/ - главница, дължима за периода от
14.12.2020г. до 04.02.2021г., представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ****, за които са
издадени фактури за периода от 28.05.2021г. до 28.05.2021г. за обект-имот,
находящ се в ********** и сумата 4.56 лв. /четири лева и петдесет и шест
стотинки/ обезщетение за забава за периода от 27.06.2021г. до 31.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
4765/08.09.2021г. по ч.гр.д. № 17621/2021г. по описа на ВРС .
Ищецът излага, че е подал заявление за процесната сума и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че същият, в качеството си на
оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги предоставя на ответника ВиК услуги. Ответникът е титуляр на партида
с абонатен № **** за имот, находящ се в **********. За релевираните
периоди /14.12.2020 – 04.02.2021гт./ ответникът не заплатил дължимите суми
за ВиК услуги по фактрура №******г., като поради не плащане в срок същият
дължи освен главниците и мораторна лихва за посочените периоди в
претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.
Ответникът Й. П. Р. е депозирал отговор в срока чл.131 от ГПК, в
който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът твърди, че между страните няма договор за предоставяне на
ВиК услуги, както и че, е консумирал начислените количества вода. Твърди
се, че имотът на посочения адрес не е бил ползван, като клиентският номер
**** е на предишния собственик – К.А.М.. Имотът не е посещаван от
инкасатор за засичането на показанията на водомера.
По изложените доводи моли съдът да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
3
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За основателност на предявения главен иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между него, в
качеството си на оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и ответникът е сключен договор за ВиК услуги, че
ответникът е титуляр на сочената партида, че се дължи за релевираните
периоди такси за ВиК услуги в претендираните размери, че поради
неплащане в срок ответникът е изпаднал в забава и същият дължи мораторна
лихва за посочените периоди в претендираните размери.
Настоящата инстанция, с оглед събраните в хода на съденото дирене
доказателства приема за доказан факта, че между страните е сключен договор,
по силата на който ищецът се е задължил да предоставя ВиК услуги за
питейни – битови нужди, а от своя страна ответникът, в качеството си на
потребител по смисъла на чл.2, ал.1 и чл.59 от Общите условия на ищеца, да
заплаща дължимото възнаграждение в срока по чл.31, ал.2, а именно тридесет
дневен срок след датата на фактуриране.
От представения по делото нот. акт №43/04.02.2021г., нот. дело
№40/2021г. се установява, че водоснабденият обект, находящ се в **********
е бил собственост на Й. П. Р. и И.Б. Р.а по силата на договор за продажба,
обективирана в нот. акт №180/11.06.2015г., нот. дело 308/2015г. На основание
чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия и чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че
потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.
Водоснабденият имот е придобит по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран в нот. акт №43/04.02.2021г., нот. дело №40/2021г. от
Л.И.Х., като е налице промяна на партидата считано от 21.04.2021г., съгласно
заявление от същата дата, приложено на л.38 от първоинстанционното дело.
Според правилото на чл.9а от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
4
водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на
правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект
има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
Съгласно чл.61 от Общите условия на настоящия ВиК оператор
промяната на собствеността или на правото на ползване следва да се заявят от
новият и/или от предишният собственик или ползвател в тридесет дневен
срок.
В чл. 63, ал. 2 от ОУ е предвидено, че в случай на неизпълнение на
задължението за промяна на партидата в 30-дневен срок, новият собственик
заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на
собствеността. Тази разпоредба касае отговорността на новия собственик,
какъвто въззивникът е бил за периода 11.06.2015г. до 04.02.2021г. За
предходния собственик – К.М. се прилага правилото на чл.64, ал.1 от Общите
условия, където е предвидена възможност за ангажиране на неговата
отговорност наред с тази на новия собственик /солидарно/ при неизпълнение
на задължението му за уведомяване. Т.е отговорността на новия собственик
не е изключена.
В случая уведомяването не е извършено нито от страна на предишния
собственик М., нито от въззивника Р. в тридесет дневния срок от датата на
промяната на собствеността, а именно до 11.07.2015г.
Следователно и на основание чл.63, ал.2 от Общите условия за
процесния период 14.12.2020 – 04.02.2021г. ответникът следва да отговаря за
начислените суми, като стойност на ползвани ВиК услуги, в качеството му на
новия собственик на имота.
От представения приемо – предавателен протокол от 04.02.2021г., с
който Й. Р. предава владението на новия собственик Л.Х. водоснабдения имот
се установява, че показанията на водомера в процесния обект сочат на
ползвани 78 куб.м. вода. С подписването на този протокол въззивникът е
признал неизгодни факти, които не се опровергават от други доказателства.
Реалната консумация на спорните 78 куб.м. вода се потвърждава и от
приетия по делото опис на отчети на абонат. Съгласно същия е налице реално
отчитане от инкасатор на 22.05.2019г. и 20.06.2019г., където показанията на
водомера са били нулеви. Съответно на 23.03.2021г. отново е извършен
5
реален отчет на новия собственик Х., където са отразени 79 куб.м. вода.
Следователно процесните 78 куб.м. вода са изразходени в периода
20.06.2019г. до 04.02.2021г.
Не са налице оплакванията във въззивната жалба, че неправилно са
остойностени ВиК услугите, както и по отношение на размера на начислената
лихва за забава, поради което съдът намира, че исковете по чл.415, ал.1, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са доказани по своето основание и
размер.
По изложените съображения и при съвпадане на правните изводи на
двете инстанции, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер 50.00лв., определено от съда юрисконсултско възнаграждение по
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, след преценка за
фактическата и правна сложност на въведения въззивен спор.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2134/30.06.2022г., постановено по гр.
дело № 20213110117621/2021г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА Й. П. Р., с ЕГН ********** и адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп №33 сумата от
50.00лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7