РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Благоевград, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500273 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв. А. К. -
особен представител на Ю. С. Д., адрес на кантора: гр. Благоевград, ул.
„Д.Х.Т., против Решение№1/02.01.24г., по гр. д. № 511/2022 г на БРС.
В жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно, необосновано и в
противоречие със съдопроизводствените правила, което е основание за
отмяната му, поради следното: Събраните по делото доказателства не са
обсъдени нито поотделно, нито в съвкупност. Счита, че съществено значение
за спора е доказване предаването на кредитната карта именно на ответника по
иска, каквото доказване ищецът не е провел по никакъв начин. Изцяло
необсъдени по делото са били и възраженията, свързани с експертизата по
делото, която е оспорена. Съдът не е изложил мотиви по твърденията,
доводите и възраженията на страните.
Във въззивната жалба се изразява становище, че в следствие на допуснатите
от съда процесуални нарушения, свързани с необсъждане на доводите и
твърденията на страните и ангажираните от същите доказателства, БРС е
1
достигнал и до неправилни правни изводи по съществото на спора. При
постановяване на съдебният акт БРС изобщо не е взел предвид, че
претенцията на ищеца в настоящото производство е основана на твърдение за
наличие на сключен договор за издаване на кредитна карта, предоставени
суми по същия в полза на ответника и респ. липса на плащане на
задълженията към Дружеството по главница, лихви, такси и др. Дори и да се
приеме, че доказателствата по делото установяват наличието на сключен
договор за издаване и обслужване на кредитна карта Maxi Go Credit № 482836
от 14.10.2019 г. то по делото липсват доказателства, такава кредитна карта де
е била получена от ответника Д.. В тази връзка, избирателно съдът е
коментирал само частта от общите условия, които регламентират дължимите
се от ответницата годишен лихвен процент, годишен процент на разходите
/ГПР/, но сами по себе си те също не доказват конкретни условия, при които
се твърди да е сключен договор. Съдът не е обсъдел в пълнота
доказателствата по делото и в частност Общите условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на *, в сила от
22.04.2019 г., където съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ, Банката издава карта до 10
работни дни от одобрение на кредитния лимит и я предава на клиента заедно
с плик с персонален идентификациопнен номер /ПИН/. При получаване на
картата и плика с ПИН, клиентът проверява целостта на плика с ПИН и
сравнява отпечатаната част от номера на картата в плика с ПИН и
съответните цифри от номера върху лицевата страна на картата. А съгласно
ал. 3 на същия член 17, при съответствие, клиентът се подписва на обратната
страна на картата върху полето за оторизиран подпис в присъствието на
служител на Банката и потвърждава получаването на картата и плика с ПИН с
подписа си в декларация за предаване/връщане на банкова карта. В тази
връзка по делото от страна на ищеца-чиято е доказателствената тежест, не са
били представени доказателства, че на ответницата е била предоставена
банкова карта във връзка с процесния кредит и съответно последната да е
удостоверила това с подписа си върху нарочна декларация.
Счита, че твърдението е за сключен договор за издаване на кредитна карта, то
приложима към процесното правоотношение е Наредба № 16 от 02.03.1995г.
за плащанията с банкови карти, в която са уредени съществените
характеристики на договора за банкова карта, а също и редът за издаване и
правилата за използване на банковите карти.
2
Съгласно чл.2 от същата наредба, банковата карта е електронен платежен
инструмент и представлява пластмасова карта, върху която е записана
информация по електронен начин и която се използва многократно за
идентификация на картодържателя, отдалечен достъп до банкова сметка и за
извършване на следните операции: 1. теглене на пари в брой чрез терминални
устройства А; 2. плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез
терминални устройства ПОС; 3.плащане на стоки и услуги чрез виртуални
терминални устройства ПОС; 4.превод между сметки чрез терминални
устройства А.; 5.плащане на услуги чрез терминални устройства А.; 6.
справочни и други платежни и неплатежни операции. Банковата карта се
издава въз основа на договор за банкова карта. Тя е собственост на издателя,
издава се за определен срок и може да се използва само лично от
картодържателя. Името на картодържателя, номерът на картата и датата на
изтичане на срока на валидността на картата се поставят върху лицевата й
страна. Съгласно чл.10 от Наредба № 16 от 02.03.1995г. банковата карта се
издава въз основа на писмен договор между издателя и картодържателя, при
условие, че за операциите с картата е открита банкова сметка и титулярът на
сметката в писмена форма е предоставил на издателя правото да съобщава на
националния оператор информация за състоянието на сметката, включително
данните по чл. 12, ал. 5 от Наредбата. С договора за банкова карта издателят
се задължава да извършва по нареждане на картодържателя операциите по чл.
2, ал. 1 от Наредбата.
Наредба №16 от 02.03.1995г. не съдържа изрична разпоредба относно
задължението за предаване на банковата карта на картодържателя. Такава
разпоредба се съдържа в действащата Наредба №3 от 16.07.2009г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти /обн. ДВ бр.62/2009г./. Независимо от липсата на
изрична регламентация в Наредба №16 относно срока и реда за предаване на
банковата карта, безспорно едно от задълженията на издателя й е да я предаде
на картодържателя, за да може да бъде използвана за извършване на
платежни операции. В Наредбата няма изрично изискване за предаването на
банковата карта да бъде съставян протокол, но доколкото предаването е
съществено задължение по договора, респективно по ОУ, то при спор между
страните относно изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже
изпълнението на това задължение. В конкретния случай, обаче както вече
3
стана ясно по-горе, в текста на чл. 17, ал. 3, изр. последно от Общите условия,
на които ищецът основава претенцията си и които БРС изобщо не е обсъдил в
атакуваното решение, изрично е отразено, че клиентът потвърждава
получаването на картата и плика с ПИН с подписа си в декларация за
предаване/връщане на банкова карта. Наомира, че в хода на делото ищеиът не
ангажирал доказателства, които да установяват подписването на такава
деклараиия, а от там и предаването на картата в полза на Д.. В Решение № 10
от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386 / 2014 г. на 1 ТО на ВКС в отговор на въпроса
относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта, който
включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното
съдържание на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта,
изрично е посочено следното: Когато за предаването на картата следва да се
състави двустранен протокол, за удостоверяване изпълнението на
задължението на банката, той следва да бъде подписан от страните по
договора, в него следва да бъде индивидуализиран точно както получателят,
така и банковата карта, както и да бъде посочена датата на съставяне на
протокола. Във връзка с това БРС не е взел предвид, че документ, който да
носи тези индивидуализиращи белези, в коридите на делото не се съдържа.
Като последица от това недоказано е твърдението на банката, че е
предоставила кредитна карта на ответника, както и че чрез нея в нейна полза
са предоставени суми било в брой, чрез АТМ, било чрез разплащане на стоки
и услуги със същата тази карта.
Излага, че при липсата на категорични доказателства, че картата е била
предадена на картодържателя, както и че това е станало още през 2019 год.,
само фактът, че с нея са теглени пари в брой чрез терминални устройства,
респ. са заплащани стоки и услуги, не може да обоснове извода, че именно Д.
е боравила с тази кредитна карта. БРС в нарушение на съдопроизводствените
правила изобщо не е взел предвид, че счетоводните записвания на банките не
се ползват с обвързваща материална доказателствена сила на официални
удостоверителни документи. Банката ищец по иска по чл.422 от ГПК носи
доказателствената тежест да установи по безспорен начин своето вземане,
като в това производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. При непредставяне от страна
на банката на доказателства за наличие на първични счетоводни документи за
всички операции - както за получаване, така и за връщане на суми, следва да
4
се приеме, че банката не е доказала осъществяването на изгодните за нея
факти, за които има счетоводни записвания.
По изложените съображения иска от съда да отмени изцяло, като
незаконосъобразно решението по гр.д. № 511/2022 г на БРС и вместо него
постановите съдебен акт, с който да отхвърлите предявените искове, като
неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „*“ АД, вписана в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
С. представлявана от Д.Д.М. и С.Л.С. - Изпълнителни директори, чрез
Старши юрисконсулт Р.М.М. - упълномощена с нотариално заверено
пълномощно рег. №786 и рег. №787 от 24.01.2022г. по описа на М. Ш. -
Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра
Нотариалната камара съдебен адрес - гр. Б. е постъпил отговор на въззивната
жалба.
В отговорът се твърди, че правото на ответника да направи възраженията
срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба, в настоящия случай в срока
по чл.131 от ГПК. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение като е
възприел заключението на счетоводната експертиза, изготвено на базата на
извлечения, предоставени от банката и от записи в програмни продукти,
които представляват носител на информация за регистрирана за първи път
стопанска операция и (първични счетоводни документи) и носител на
преобразувана информация, получена от първичните счетоводни документи.
Извлечението от системата на банката е първичен счетоводен документи по
хронология, тъй като същото отразява в хронологичен ред всички операции,
за които се издава първичен счетоводен документ.
С оглед изложеното искат от съда да потвърди обжалваното решение.
Претендират всички направени в настоящото производство разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
5
следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на БОС
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа
и правна страна:
Съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 14.10.2019 г. и Общите условия /ОУ/ към него е
видно, че същият е бил сключен между „*” АД /като кредитодател/ и
ответницата Д. /като кредитополучател/. От съдържанието на договора,
Общите условия /ОУ/ и Погасителния план към него се изясняват и
основните параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница
в размер на кредитен лимит за ползване - 1000 лв.; уговорен е променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 24.95 %
годишно или 0.069 % на ден; предвиден е Годишен процент на разходите
/ГПР/ в размер на 28.01 %. Страните са договорили, че общата дължима сума
е 1140.24 лв., като срокът на договора е една година от неговото сключване,
т.е., до 14.10.2020 г. В Раздел VII от приложените Условия за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go CREDIT на „*“ – „Срок на
валидност на картата“, е уговорен срок от 3 години. Страните са се
споразумели, че за издаването и ползването на кредитната карта
кредитополучателят заплаща такси, съгласно действащата към датата на
събиране такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които
кредитодателят прилага по извършени услуги, съответно към датата на
извършване на операцията, във връзка с която са дължими. На 23.07.2021 г.
ищецът е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК срещу длъжника-ответник,
по което е образувано ч.гр.д. № 1917/2021 г. по описа на Районен съд –
Благоевград. Със Заповед № 380/23.07.2021 г. заповедният съд е разпоредил
ответницата Д. да заплати на „*“ АД сумите, предмет на настоящото исково
6
производство, ведно със сторените в заповедното производство разноски.
Издаден е и изпълнителен лист с № 159. В заключението по допуснатата и
назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочило следното:
-По Договор за издаване и обслужване на кредитна карта */14.10.2019 г.,
предоставеният кредитен лимит е в размер на 1 000 лева. Усвоената сума от
страна на Кредитополучателя Ю. С. Д. от кредитния лимит е в размер на 970
лева. Сумата е усвоена чрез четири броя тегления на суми от АТМ, както
следва: на 22.10.2019 г. - 400 лева; на 23.10.2019 г. - 100 лева; на 24.10.2019 г. -
70 лева и на 24.10.2019 г. - 400 лева. Общо изтеглени на АТМ - 970 лева.
-Не са извършвани никакви плащания от страна на Кредитополучателя, с
които да се погасяват каквито и да е задължения по кредитната карта. Датата,
от която е преустановено плащането на суми по кредитната карта, е
10.11.2019 г. - първата дата, на която е следвало да се внесе минималната сума
от 30 лева за револвиране на КК;
-Размерът на задължението по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта * по периоди, предявени по исковата молба на ищеца е, както следва:
главница – 970 лв.; договорна лихва за периода 14.10.2019 г. – 21.07.2021 г. –
421.41 лв.; законна лихва за периода от 21.07.2021 г. – 22.07.2021 г. – 0,54 лв.;
такси за периода 23.10.2019 г. – 10.06.2020 г. – 106.70 лв.
По делото не е спорно, че „*“ АД и Д. са в облигационни отношения
породени от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта * по сметка
№ * от 14.10.2019 г. който е подписан от ответницата.
Неоснователно се явява възражението във въззивната жалба свързани с
липсата на доказателства за предаването на банковата карта издадена на
основание процесния договор. Видно от отговора по исковата молба на осн.
чл.131 ГПК такива твърдения не са направени. Това обстоятелство за тях не е
ново, поради което не може да се направи за първи път пред въззивния съд.
Недоказването му е резултат от процесуалните пропуски на ответника, който
не е оспорил този факт в преклузивния срок. В отговора на исковата молба
няма възражение свързано с предаването на пластиката, затова и този въпрос
не е спорен и не е включен в предмета на делото.
Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение
за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от
7
доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по
делото и включен в предмета на доказване?
В посоченото при допускане на обжалването решение по гр. д. № 7040/14
г. на трето гр. отд. на ВКС и цитираното в него ТР № 1/13 г. ОСГТК е прието,
че съгласно чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения
от него доклад по делото посочва – с оглед предмета на спорното право,
изразените становища и направените възражения - как се разпределя
доказателствената тежест за твърдените факти, за кои от тях не следва да се
сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по
доказване. Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на
доказателства, само ако изрично констатира допуснато от
първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми
страните. Факти, които не са включени в предмета на доказване от
първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване.
Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение
по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от
доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по
делото и че е включен в предмета на доказване. В първата инстанция доклада
по делото не е оспорен.
За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/.
Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от
първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези
оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по
смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът
на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от
първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване
на указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,
непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла
на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези
доказателства за първи път във въззивното производство. В този смисъл са
указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, представляващо
задължителна съдебна практика.
8
Неоснователно е из възражението относно приетата по делото експертиза.
Същата е изготвена от компетентно вещо лице, която пълно и подробно е
отговорила на поставените въпроси след запознаване с банковите извлечения,
които представляват носител на информация и са първични счетоводни
документи.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ Ю. С. Д. следва да заплати
на „*“ АД сумата в размер на 300 лв.юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата в размер на 400 лв. платени за особен представител.
Водим от горното, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1/02.01.24г., постановено по гр. д. № 511/2022 г
на БРС.
ОСЪЖДА Ю. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „*“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., вписана в Търговския
регистър с ЕИК *, представлявано от Д.Д.А., сума в размер на 300лв. /триста
лева/, 300 лв.юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер на
400лв./четиристотин лева/ платени за особен представител, представляващи
сторени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10