№ 202
гр. Русе, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520104615 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.82 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Слънчева сила” ЕООД срещу
„Електроразпределение Север“ АД, в която се твърди, че на 29.04.2022 г.
между двете дружества е подписан предварителен договор за присъединяване
на разширение на съществуваща фотоволтаична електрическа централа, с
предоставена мощност общо 110 kW, или съществуваща от 60 kW и
допълнително заявена от 50 kW в с. ***, общ. И.о. На 17.06.2022г. бил
подписан окончателен договор за присъединяване на обекта за производство
на електрическа енергия извън тези уредени по ЗЕВИ. На 11.04.2023г. бил
съставен констативен протокол между страните, в който е посочено, че при
проверката се установило, че обектът е изпълнен съгласно одобрените
проекти. Въпреки това от този момент до образуване на съдебното
производство не било извършено присъединяване на разширението на
централата към електропреносната мрежа, като нямало разумно обяснение за
това от ответното дружество. Същите твърдели, че не разполагат с
необходимите части и оборудване за извършване на присъединяването.
Ищцовото дружество било предоставило всички необходими документи и
било изпълнило всички посочени условия съгласно договора, но в нарушение
1
на клаузите му изграденият обект не бил присъединен по независещи от
дружеството причини. На практика от датата на констативния протокол -
11.04.2023г., ответникът бил в забава и не изпълнявал задълженията си по
договора. Тъй като в същия имот дружеството разполагало вече с
присъединена фотоволтаична централа лесно можело да бъде изчислено каква
е пропуснатата полза от невключването на разширението от 50 kW.
С оглед на изложеното, се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД бъде осъдено
да заплати на „Слънчева сила“ ЕООД пропусната полза от непроизведена
електроенергия както следва: за м.април. 2023г. - 246.80лв.; за м.май.2023г. –
865,13лв.; за м.юни.2023г. – 803,22лв. и за м.юли.2023г. – 1109,04лв.
Претендира се и законната лихва върху горепосочените суми от датата на
завеждане на делото до окончателното им заплащане,както и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност и недоказаност на предявеният иск.
Твърди се, че по обективни причини ищцовото дружество не е било
присъединено към електроразпределителната мрежа. След извършения оглед
и съставянето на констативния протокол от 11.04.2023г., било необходимо да
се направи съответната резервация на материали, необходими за
присъединяването на обекта, за снабдяването с които е проведена обществена
поръчка, информация за която била общодостъпна на електронния сайт на
дружеството. Търгът бил обявен на 16.03.2023г. (като конкретният обект на
ищеца не бил причина за стартирането му), а на 29.09.2023г. били сключени
договори по ЗОП. Също така се оспорва, че представените по делото
доказателства установяват основателността на исковата претенция за
пропуснати ползи от непродадена електроенергия.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 29.04.2022г. между „Електроразпределение Север“ АД и
„Слънчева сила“ ЕООД е сключен предварителен договор за присъединяване
на обект за производство на електрическа енергия извън тези уредени от
Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). С подписания
2
договор ответното дружество е поело задължението да присъедини към
собствената си електроразпределителна мрежа обект на ищцовото дружество
за производство на електрическа енергия или по-точно разширение на
съществуваща фотоволтаична електрическа централа с предоставена мощност
от 110 kW, съществуващи 60 kW и допълнително заявени 50 kW, предстоящи
да се изградят в село ***, община ***, в ПИ №*****.
На 17.06.2022г. между страните е подписан договор за присъединяване
на обект за производство на електрическа енергия извън тези уредени от
ЗЕВИ. В него са уредени подробно всички права и задължения на страните,
както и параметрите на електрическата централа, чието присъединяване ще
бъде извършено съгласно чл. 5 от договора в 7 дневен срок от представяне на
изрично посочените в договора документи.
На 11.04.2023г. между страните е подписан констативен протокол **, с
който е установено, че обектът (разширението на фотоволтаичната централа)
е изпълнен съгласно одобрените проекти, като не са констатирани нарушения
и не са давани предписания за изпълнение.
По делото е представена депозирана от ищцовото дружество до
ответното жалба, с вх. №***/21.07.2023г., с която е настояло за незабавно
въвеждане в експлоатация на разширението на фотоволтаичната електрическа
централа, тъй като от негова страна са изпълнени всички изисквания на
сключения за това между страните договор.
С отговор на жалбата с изх. №***/16.08.2023г., ответното дружество е
информирало ищцовото, че 72-часовите проби на присъединителните
съоръжения на фотоволтаичната централа не са извършени поради забавяне в
доставката на напреженови трансформатори 20кV от производителя и се
поднасят извинения за забавянето.
По делото ответното дружество е представило протоколи от проведени
заседания на Комисията му, назначена за провеждане на процедура на
договаряне с предварителна покана за участие за възлагане на обществена
поръчка, включително и за доставката на измервателни трансформатори
20кV.
Няма спор между страните, че до образуване на настоящото
производство (01.09.2023г., ответното дружество не е извършило
присъединяване на изграденото от ищцовото дружество разширение на
фотоволтаичната му централа в село ***.
3
Ищцовото дружество е представило по делото справка за
произведената електрическа енергия от съществуващата на място 60 kW
фотоволтаична централа, както и фактури установяващи получената от
продажбата й на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД цена за процесния
период – април – юли 2023г.
Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза,
констатирано е, че към 11.04.2023 г. фотоволтаичната централа на ищеца е
била изпълнена съгласно одобрените проекти и няма констатирано
нарушение. Поради липса на действащи договори, напреженовият
трансформатор 20 кV е включен от ответника в обществена поръчка,
публикувана в Регистър на обществените поръчки на 31.03.2023г., с краен
срок на подаване 24.04.2024 г. На 29.09.2023 г. са сключени договори по ЗОП.
За окончателното присъединяване на фотоволтаичната централа и фактическо
започване на изкупуването на произведена електрическа енергия, следва да се
извърши доставка и монтаж на напреженов трансформатор 20 кV от
ответника, извършване на 72-часова проба на съоръженията на
фотоволтаичната централа - съвместно от ищеца и ответника и въвеждане в
редовна експлоатация. Липсата на напреженовия трансформатор 20 кV е
причина фотоволтаичната централа да не е присъединена към електрическата
мрежа. На 29.09.2023г. са сключени договори по ЗОП, като е забавена
доставката на напреженовия трансформатор от производителя. Вещото лице е
определило, че производството на фотоволтаичната централа с мощност 50
кW, за периода от м.април до м. юли 2024 г., би било 33743.6 кWh, на
стойност 3615.45 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 82 ЗЗД, при неизпълнение на договорно задължение,
неизправната страна дължи обезщетение на изправната за настъпилите от
неизпълнението вреди, като то обхваща всички причинени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. За да бъде присъдено
обезщетение за пропусната полза, следва ищецът да докаже, че е
съществувала сигурност в реализирането на твърдяните приходи и че тяхното
пропускане се дължи единствено на неизпълнение на поето от другата страна
договорно задължение.
4
В случая между страните няма спор относно естеството на сключения
между тях договор, правата и задълженията им по същия. Нямат спор, че след
изготвянето на констативния протокол от 11.04.2023г., единствената причина
да не бъде присъединено разширението на фотоволтаичната електрическа
централа на ищеца е липсата на 20 кV напреженови трансформатор,
осигуряването на който е задължение на ответното дружество. Спорно между
страните е дали следва да бъде ангажирана отговорността на ответното
дружество за това обстоятелство, доколкото то е следвало да осигури
доставката на необходимите материали за присъединяването след провеждане
на процедура по ЗОП, както и дали е съществувала сигурност от реализиране
на твърдяните от ищцовото дружество приходи от продажбата на
произведена електрическа енергия от неприсъединеното разширение на
централата му.
В конкретния случай още с подписването на предварителния договор,
а и последствие с окончателния такъв за присъединяване на обекта за
производство на електрическа енергия, ответното дружество е имало яснота и
определеност на задълженията си във връзка с присъединяването – какви
действия следва да извърши, съответно какви материали и съоръжения и с
какви параметри следва да осигури, за да изпълни договорните си
задължения. В отговора на ответника това обстоятелство се потвърждава и с
изявлението, че причина за стартиране на обществената поръчка обявена на
16.03.2023г. не е обекта на ищеца. По делото не са наведени твърдения и не са
представени доказателства за причините ответникът да не стартира по-рано
процедурата по ЗОП, ако не е разполагал с необходимия в случая 20 кV
напреженов трансформатор, още при подписване на предварителния договор
или на окончателния през месец юни 2022г., поради което следва да се
приеме, че не е налице причина за неизпълнението, за която той да не
отговаря.
Безспорно се установява по делото, че към 11.04.2023г. разширението
на централата на ищеца е било изпълнено изцяло съгласно нормативните и
договорни изисквания и единствената причина да не е присъединено към
електроразпределителната мрежа на ответника е неизпълнението от страна на
последния на договорните му задължения, което изцяло се признава от него и
с отговора на депозираната от ищеца жалба.
Присъединяването от своя страна е предпоставка за сключване на
5
Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в
стандартна балансираща група, съответно за продажба на произведената от
фотоволтаичната централа на ищеца електрическа енергия на свободния
пазар.
В конкретния случай ищецът е претендирал пропуснати ползи от
неприсъединеното разширение на съществуваща централа. Т.е. напълно
технически обосновано е да се приеме, че тази пропусната полза има и точен
измерител – произведената и реализирана на свободния пазар електрическа
енергия от присъединената част на централата от 60 kW. Именно
съобразявайки получената цена за процесния период за работещата част от
централата би могло да се определи какви приходи ищецът е щял да
реализира ако беше присъединено и разширението, което е на същото място,
т.е. ориентирано и огрявано от слънчева светлина по идентичен начин с
първоначалните 60 kW. Съобразявайки това обстоятелство вещото лице е
изчислило какво количество електрическа енергия е щяла да бъде
произведена от 50 kW разширение за процесния период и каква е нейната
стойност, която се явява пропусната полза за ищеца.
Вещото лице е определило, че за периода от м.април до м. юли 2023 г.,
неприсъединеното разширение би произвело 33743.6 кWh, на стойност
3615.45 лв., в което число за целия месец април 7290 кWh на стойност
838,06лв. Съобразявайки обаче, че изправността на разширението е
констатирана не в началото на месеца, а на 11.04.2023г., както и
обстоятелството, че е в чл. 5 от договора между страните е уговорено
присъединяване в 7-дневен срок, както и съобразявайки необходимостта от 72
часови проби, би могло да се приеме, че най-ранната дата на която би могъл
ищецът да реализира приходи от продажбата на електрическа енергия на
свободния пазар е след 22.04.2023г. или за 9 дни от месец април, за които
според заключението на вещото лице произведената електрическа енергия ще
е със стойност 251,48лв. В случая ищецът е претендирал обезщетение от
246,80лв., която претенция следва да се приеме за доказана по основание и
размер. Такива са и претенциите му за следващите три месеца, които изцяло
са съобразени със заключението на вещото лице.
По изложените съображения исковата претенция за сумата от
3024,19лв. следва да се приеме за доказана изцяло по основание размер и да
бъде уважена.
6
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на
200лв. държавна такса, 600лв. адвокатско възнаграждение и 300лв. за вещо
лице или общо 1100лв.
Направените от ответника разноски по делото при този изход остават за
негова сметка.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД с ЕИК104518621, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№258, представлявано от Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и
Павел Ваня да заплати на „Слънчева сила“ ЕООД, с ЕИК200130241,
представлявано от управителя Диян Димитров Мицов, със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „Александровска“ №71, ет.1, адв. Ф. М. сумата от 3024,19лв.
представляваща обезщетение за пропусната полза от непроизведена
електрическа енергия от 50кW фотоволтаична електрическа централа в село
***, община ***, местност „******“, ПИ ***** за периода от месец април до
месец юли 2023г. включително, ведно със законната лихва върху посочената
сума считано от 01.09.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД с ЕИК104518621, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№258, представлявано от Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и
Павел Ваня да заплати на „Слънчева сила“ ЕООД, с ЕИК200130241,
представлявано от управителя Диян Димитров Мицов, със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „Александровска“ №71, ет.1, адв. Ф. М. сумата от 1100лв. разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7