Определение по дело №2522/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1292
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20215300502522
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1292
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502522 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ХР. Н. Х., ЕГН – **********, чрез
адв. К.К., против Определение № 263482/20.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 8226/2020г. на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., е оставена без уважение
подадената от нея Молба с вх. № 284191/19.07.2021 г. за изменение на
Решение № 261969/13.07.2021 г., постановено по делото, в частта му за
съдебно-деловодните разноски с искане за увеличение от ****** лв. /с ДДС/ –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
исковото производство по гр.д.№ 8226/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX гр.с. на сумата в общ размер ****** лв. /с ДДС/ и за увеличение
от ***** лв./с ДДС/ - адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1839/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX гр.с., на *** лв. /с ДДС/. Моли да бъде отменено и
вместо това да сe постанови друго, с което да бъде уважена молбата по чл.248
от ГПК за увеличение на присъдените суми съответно от ***** лв. на ****
лв./ с ДДС/ и от **** лв./с ДДС/ на *** лв. / с ДДС/.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК – *********, чрез юрк. КР. М., депозира писмен отговор, че частната
жалба е изцяло неоснователна.
1
Окръжен съд – Пловдив, намира, че частната жалба е процесуално
допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
За да присъди съдебно-деловодните разноски в по-горе описаните
размери, Районният съд излага основни съображения, съответно за сумата
****** лв./с ДДС/, че е определено с оглед материалния интерес, или като за
един иск, макар правната квалификация на предявените искови претенции да
е различна. Посочва, че основанието, от което произтичат предявените
искове е сключения между длъжника и цедента договор за паричен заем,
против който са изложени конкретни доводи обосноваващи защитата на
ответната страна с оглед приложението на ЗПК. Възнаграждението следва да
бъде определено за един иск с оглед материалния интерес на правния спор,
тъй като недължимостта на сумите по двете клаузи на договора за паричен
заем се претендира на едно основание, като разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредбата не следва да се съотнася с определянето на вида и броя на
предявените искове, съобразно правилата, установени в процесуалния закон, а
с осъществените действия от страна на процесуалния представител във
връзка с основанието, от което произтича твърдяното спорно право.
По отношение на сумата **** лв./с ДДС/, Районният съд
аргументира, че за разноските, сторени от длъжникът в заповедното
производство по депозиране на възражение против заповедта за изпълнение,
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а
не тази на чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Наредбата. Изтъква, че целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да
установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно.
Същевременно заповедното производство е изключително формализирано -
то се развива изцяло в писмена форма, като се използват стандартни,
предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и
страните - всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне
по исканията, респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е
облекчен в реализацията на правото му оспорване. Законът не изисква
обосноваване на заявлението, като при депозиране на такова в срок, съдът в
разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в
2
производството по чл. 422 ГПК. В случая длъжникът е депозирал възражение
против заповедта за изпълнение чрез упълномощен за това процесуален
представител, като в последното не са изложени съображения досежно
неоснователността на претендираното вземане. Попълването и подаването на
възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се
изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално
представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Позовава се на
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
377/24.07.2017 г. по ч.т.д. № 601/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, с което макар да не
е разрешен по същество този правен въпрос, не е допуснато до касационно
обжалвано определение на въззивния съд, достигнало до същия правен извод.
С частната жалба са направени основни възражения, че
възнагражденията за исковото производство неправилно са определени като
за един иск, а не според на вида и броя на предявените искове съгласно чл. 2,
ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/. Поддържа, че няма значение, че исковите претенции са от едно и
също правоотношение. За всеки един от исковете следва да се определи
самостоятелно възнаграждение. По отношение на адвокатското
възнаграждение за заповедното производство, жалбоподателката счита, че
приложение намира разпоредбата на чл.7 ал.7 във вр. с ал.2 т.1, а не на чл.6
т.2 от НМРАВ.
Въззивната инстанция намира, че частната жалба е частично
основателна.
1/. По отношение на определяне на адвокатското възнаграждение
за исковото производство ПдОС счита, че приложение намира разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредбата. Съгласно тази цитирана норма – За процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от
тях поотделно. В тази насока е и преобладаващата част от съдебната практика

Определение № 262/01.08.2018г. на ВКС по гр.д.№ 3381/2017г., III
г.о.
Определение № 360/30.07.2018г. на ВКС по т.д.№ 1807/2018г., I
т.о.
3
Определение № 92/16.01.2020г. на ПдОС – VI гр.с. по възз.ч.гр.д.
№ 2975/2019г.
Определение № 1376/14.08.2020г. на ПдОС – VI гр.с. по
възз.ч.гр.д.№ 1740/2020г.
Определение № 1109/07.06.2019г. на ПдОС – IХ гр.с. по
възз.ч.гр.д.№ 715/2019 г.
Определение № 2561/20.12.2018г. на ПдОС – Х гр.с. по възз.ч.гр.д.
№ 2567/2018 г.
Решение № 525/23.04.2019г. на ПдОС – X гр.с. по възз.гр.д.№
314/2019г.
Също така, следва да се има предвид и това, че в т.3 от ТР №
6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че съдът е
свободен да намали присъждането на страна възнаграждение за адвокат, но до
предвидения в наредбата минимален размер.
Трябва да се отбележи и това, че не може да се приеме, че след
като основанието, от което произтичат предявените искове е сключения
между длъжника и цедента договор за паричен заем, то тогава адвокатското
възнаграждение е изчислимо като за един иск. Това не е така, защото
процесните суми са били недължимо платени от длъжника, респ.
претендирани от кредитора по различни клаузи на този договор, поради което
и правоотношението не е едно и също. По настоящето дело при определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение следва да се отчете и факта, че пред
Районен съд са предявени три кумулативно обективно съединени искове,
които са били частично уважени, а в останалата част до пълните предявени
размери са отхвърлени. Съобразно правния резултат по всеки един от тях
поотделно подлежи на изчисление и адвокатското възнаграждение.
Обжалваното определение ще бъде отменено в частта за
присъдените съдебно-деловодните разноски за исковото производство за
размера над ***** лв./ с ДДС/ до сумата ****** лв. /с ДДС/ и съответно
определението ще бъде потвърдено за разликата над ****** лв. /с ДДС/ по
претендираните разноски в пълен размер ******* лв. /с ДДС/ в исковото
производство.
2/. По отношение на сумата **** лв. /с ДДС/ – присъдени
4
съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, обжалваното
определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В
заповедното производство процесуалните действия на длъжника са сведени
само до подаване на възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед
за изпълнение, издадена на осн. чл.410 от ГПК. Възражението по чл.414 пр.1
от ГПК се подава в писмена форма и е достатъчно само длъжникът да възрази
срещу заповедта за изпълнение. Съгласно чл.414 пр.2 от ГПК – Обосноваване
на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а от ГПК. В
конкретния случай, налице е подадено възражение по чл.414 пр.1 от ГПК.
Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да се определи при
условията на §1 от ДР на Наредбата, тоест по аналогия. Аналогична хипотеза
на подаване на възражението по чл.414 пр.1 от ГПК е извършването на
писмена консултация от адвокат и съответно възнаграждението следва да се
определи на осн. чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а не и на осн. чл. 7, ал. 7 във
вр. с ал. 2 от Наредбата, както претендира жалбоподателката с молбата по
чл.248 от ГПК и впоследствие с частната жалба до въззивния съд. Към сумата
** лв. /по чл. 6, т. 2 от Наредбата/ следва да се добави и сумата ** лв. ДДС на
осн. § 2а от Наредбата, като се получава краен сбор в размер на ** лв. /с
ДДС/. По същия начин правилно е процедирал и Районният съд, като от тази
сума ** лв. по съразмерност е изчислил, че длъжникът по делото в
заповедното производство дължи сумата **** лв.
В тази насока, ПдОС споделя и съдебната практика, на която се е
позовал Районният съд, а именно –
Определение № 377/24.07.2017г. на ВКС, ТК, по ч.т.д.№
601/2017г., I т.о.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 263482/20.08.2021 г., постановено
по гр.д.№ 8226/2020г. на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., в частта, с което е
оставена без уважение подадената Молба с вх. № 284191/19.07.2021 г. на осн.
чл.248 от ГПК с вх. № 284191/19.07.2021 г. от ХР. Н. Х., ЕГН – **********,
5
чрез адв. К., за изменение на Решение № 261969/13.07.2021 г., постановено по
делото, в частта му за съдебно-деловодните разноски с искане за увеличение
от ***** лв. /с ДДС/ на *** лв. /с ДДС/ - за адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално в заповедното производство по ч.гр.д.№
1839/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., на ***** лв. /с ДДС/.

Отменя Определение № 263482/20.08.2021 г., постановено по
гр.д.№ 8226/2020г. на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., в частта, с което е
оставена без уважение подадената Молба с вх. № 284191/19.07.2021 г. на осн.
чл.248 от ГПК с вх. № 284191/19.07.2021 г. от ХР. Н. Х., ЕГН – **********,
чрез адв. К., за изменение на Решение № 261969/13.07.2021 г., постановено по
делото, за съдебно-деловодните разноски с искане за увеличение от *******
лв. /с ДДС/ – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в исковото производство по гр.д.№ 8226/2020г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IX гр.с. на сумата в общ размер ******* лв. /с
ДДС/
като вместо това постановява -
На осн. чл.248 от ГПК Изменя Решение № 261969/13.07.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 8226/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
гр.с.,
в частта за присъдената сума от ******** лв., платими от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК – *********, на ХР. Н. Х., ЕГН
– **********, за съдебно-деловодните разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в исковото
производство по гр.д.№ 8226/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
гр.с., като Увеличава този размер от ******* лв. /с ДДС/ на ********* лв.
/с ДДС/.

Потвърждава Определение № 263482/20.08.2021 г., постановено
по гр.д.№ 8226/2020г. на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., в частта, с което е
оставена без уважение подадената Молба с вх. № 284191/19.07.2021 г. на осн.
чл.248 от ГПК с вх. № 284191/19.07.2021 г. от ХР. Н. Х., ЕГН – **********,
чрез адв. К., за изменение на Решение № 261969/13.07.2021 г., постановено по
6
делото, за съдебно-деловодните разноски за искането за увеличение за
разликата над ***** лв. /с ДДС/ до пълния претендиран размер от ********
лв. /с ДДС/.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7