Р Е Ш Е Н И Е №260980
26.03.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 2372/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Делото
е образувано по искова молба на „ Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД , със
седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК *********,
против Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив
, пл. Стефан Стамболов № 1, с искане до съда да се осъди общината да заплати
сумата от 166.25 лева, формирана от главница – регресно вземане от вреди ,
причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от неравности на път от
общинската пътна мрежа ) , ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането .
Твърди се
в нея, че ищецът е капиталово търговско дружество, страна – застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, ( полица № *********), сключен
с трето на спора лице „Сожелийз
България“ ЕООД клон Пловдив , за периода от 12.10.2019г. до 11.10.2020г.
и касаещ лек автомобил марка „Тойота ” , модел ”Аурис ” с държавен контролен
номер ********* , собствен на това дружество. Този автомобил, управляван от М.В.П. , претърпял на дата 18.10.2019г пътнотранспортно
произшествие, като пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на уличното платно в ********** , в близост
до № *. В резултат на ПТП, автомобила бил увреден - увредена била предната дясна гума. Заведена
била при ищеца щета с номер **********, по която застрахователят определил обезщетение
в размер на 166.25 лева. То било
изплатено изцяло на третото лице. Това се случило на дата 08.11.2019г. Община Пловдив била поканена да заплати
регресното обезщетение, но плашщане ищецът не получил. Твърди, че ответната
администрация била длъжна да стопанисва
веща – пътя при което и моли, като суброгирано в правата на увреденото
лице дружество, да му се присъди сумата за обезщетение за вредите. Претендира
се и законовата лихва върху нея от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
производството.
Ответникът оспорва изцяло фактите, моли иска
да се отхвърли, тъй като липсвало
произшествие, нямало вреди,
а ако имало вреди по автомобила – то те
не били в причинна връзка с това произшествие; възразява , че имало
съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахованото МПС.
Вещото лице по проведената автотехническа
експретиза дава заключение, че от техническа гледна точка най-вероятен е механизъм на настъпване на
увредите , при който предното дясно колело на автомобила попада в непредвидимо
необезопасено препятствие на пътното платно – несигнализирана и необезапосена
шахта на пътното платно; има причинно – следствена връзка между описания
механизъм и настъпилите вреди. Като резултат, увредена е гумата, като необходимата
за отстраняването на тази повреда сума е 197.25 лева.
Осъдителен иск с правно основание в чл. 410
от Кодекса за застраховането ( нов) – за репариране от причинителя на вреди от непозволено увреждане - които ищецът е заплатил на трето лице по
силата на договор за имуществена застраховка, съединен с искане за обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на подаването на иска
в съда до окончателното изплащане на вземането.
Съдът,
като се запозна с наведените от
страните страните факти и
доказателства за тях, съобрази следното
:
Сложния
фактически състав на чл. 410 от Кодекса за застраховането предполага едновременното и съвкупно наличие на няколко
елемента: увреда на застраховано по имуществена застраховка имущество ;
увредата да се дължи на вещ, собствена на ответника; заплащане на застрахователно
обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено лице .
Най-
напред, доказано е съществуването на договор за застраховка „Каско стандарт”
под формата на застрахователна полица № ************,
копие от която е представено на л. 16 от делото. Застраховката е сключена за
периода от 12.10.2019г. до 11.10.2020г.
и има за предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на имуществени
вреди по лек автомобил марка „Тойота ” , модел ”Аурис ” с държавен контролен
номер ********** , шофиран от М.В.П.. Тоест,
по отношение на автомобила има валидна застраховка „автокаско” към датата на
настъпването на пътното произшествие, 18.10.2019г. Оттам, възникнало е и
облигационно задължение на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила на
застрахования.
Механизма
на настъпването на произшествието личи от представената на л. 13 от делото
декларация за настъпване на застрахователно събитие , която на свой ред
кореспондира със заключението на вещото
лице по автотехническата експертиза, включително и по отношение на частта,
обясняваща най- вероятния механизъм на настъпването на пътното произшествие; затова
съдът кредитира и експертизата, и декларацията , макар последната да е частен
документ. Това е така , тъй като тя не е
съставена от ищцовото дружество и
и кореспондира с описите на щетите и заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение. Заключението на автоексперта кореспондира и с
извършените описи на щетите по автомобила, и затова съдът го приема да е достоверно
и компетентно изготвено. Затова съдът приема , че на дата 18.10.2019г
( тоест, в срока на действие на договора за застраховка ) , управлявания от П. автомобил
попада в необозначена дупка на платното , която дупка е резултат от повреда
в целостта на пътната настилка, и че в резултат са увредени предните леви гума
и джанта.
Тук
следва да се отбележи ,че по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, булевард „България “ като част от територията на П.,
представляваща улична регулация, е собствена на Община Пловдив, която носи
гражданска отговорност за вреди ,настъпили от обективните свойства на пътната
настилка.
По
отношение на вида и характера на причинените вреди и наличието на причинна връзка
между механизма на настъпване на произшествието, от една страна , и вредите от
друга , както и по отношение на стойността
за възстановяването им, съдът отново кредитира заключението на вещото
лице С. като обективно и компетентно изготвено.
Има и плащане; страните не са оспорили платежното нареждане на л. 26 от делото, от които този факт личи- платено е
обезщетение по щета **************.
На л. 28 от делото има и копие от регресната
покана до Община Пловдив да заплати на ищеца сумата от 166.25 лева регресно
вземане за ПТП , настъпило на дата 18.10.2019г. Поканата е редовно получена на
11.12.2019г. Общината отказала плащане ( писмо на л.29 от делото)
Няма как
да бъде споделено възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
страна на водача, тъй като не се установи нейно противоправно поведение –
вещото лице отрича механизъм на настъпването на вредите, който задължително да
изисква скорост на движение над
разрешената за конкретния пътен участък. Доказателства в тази насока ответника
не ангажира. Отричаната от ответника причинноследствена връзка също е налице ,
отново с оглед заключението на вещото лице.
Тоест,
предпоставките на чл. 410 от КЗ са налице в съвкупност, иска е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по
този иск се присъждат в полза на ищеца
, по списък.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1,
представлявана от кмета си, да заплати на „ Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД ,
със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК *********,
сумата от 166.25 лева, представляваща регресно репариране на обезщетение за
имуществени вреди , платени на трето на
спора лице по договор за „Каско
стандарт”, ”, ( полица № *************), за вреди от ПТП на дата
18.10.2019г, по лек автомобил марка „Тойота ” , модел ”Аурис ”
с държавен контролен номер ******* ,, по щета ************, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на исковата молба– 12.02.2020г., до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1,
представлявана от кмета, да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс груп„
АД , със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК
*********, сумата от 550 лева разноски
по делото .
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две
седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ