РЕШЕНИЕ № 260058
гр.
Враца, 22.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на 13.09.2022
г. в състав:
Председател:
Пенка П. Петрова
ри
участието на секретар: Мария Ценова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П. Петрова. търговско дело № 30 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба, депозирана от „ГРАНД ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя И. В.
Й., против „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: област Враца, община Козлодуй, гр. ***, с искане за изменение на
основание чл. 307 от Търговския закон на Допълнително споразумение №
51/29.11.2019 г. към Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа
енергия № ***в частта му относно цената, като същата бъде намалена от
110,93 лева/МВТч без ДДС на 82,33 лева/МВТч без ДДС и на Допълнително
споразумение №52/13.12.2019 г. към Стандартизиран договор за покупко-продажба
на електрическа енергия № *** в частта му относно цената, като същата бъде намалена от
109,79 лева/МВтч без ДДС на 88,46 лева/МВТч без ДДС, считано от настъпване на
стопанската непоносимост на 13.03.2020г. до изтичане на уговорения срок от
дванадесет месеца, тоест до края на правоотношението.
В условията на
евентуалност в случай, че не са налице основания за допускане на
конститутивната промяна на процесиите правни сделки, съобразно посоченото в
молбата, се иска в рамките на същото правно основание на заявения конститутивен
иск, да бъде допуснато ИЗМЕНЕНИЕ на процесните правни сделки, считано от
настъпване на стопанската непоносимост - 13.03.2020 г. до отпадането на
извънредното положение - 13.05.2020 г.
Ответникът оспорва
изцяло предявените искове.
Предявените по делото конститутивни
искове и тези в условията в условията на евентуалност за изменение на договорни
правоотношения са с правно основание чл.307 ТЗ.
По делото са събрани писмени
доказателства. Допуснати са и са изслушани две експертизи: съдебно счетоводна и
съдебно техническо- икономическа експертиза.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота,
намира за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба с
вх. №2428/24.03.2020г. ищецът "ГРАНД
ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД твърди, че изпълнява дейност по търговия с електрическа
енергия въз основа на лицензия за търговия с електрическа енергия № JI-349-15/17.01.2011г.
издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗЕ и продължена с Решение № И2-Л-
349/06.02.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Твърди
се, че ищцовото дружество е в търговски взаимоотношения с ответното дружество
"АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, произтичащи от сключени между тях Стандартизиран
договор за покупко-продажба на електрическа енергия № *** и
Допълнителни споразумения №51/29.11.2019 г. и №52/13.12.2019г.
Ищецът поддържа, че
съгласно Допълнително споразумение № 51 от 29.11.2019г. за периода от
01.02.2020г. до 31.12.2020г. за 335 дни, ответното дружество в качеството си на
продавач е доставило на ищеца в качеството на купувач електрическа енергия от
321 600 МВтч с мощност 40 MW на цена от 110.93
лв./Мвтч без ДДС. Сочи се, че съгласно Допълнително споразумение № 52 от
13.12.2019 г. за периода от 01.02.2020г. до 10.04.2020г. и от 27.05.2020г. до
31.12.2020г. за 289 дни, ответното дружество в качеството си на продавач е било
доставило на ищцовото дружество в качеството на купувач, електрическа енергия
от 416 160 МВтч с мощност 60 MW на цена от 109.79
лв./МВтч без ДДС.
Поддържа се, че в
случая са налице всички кумулативни предпоставки на сложния фактически състав
на института на стопанската непоносимост, уреден в чл. 307 ТЗ, който поражда
потестативното право на ищеца да бъде изменени процесиите договорни отношения,
произтичащи от търговска сделка. В исковата молба са изложени подробни
съображения в тази насока, а именно: наличие на валиден търговски договор за
покупко-продажба на ел. енергия между страните и допълнителни споразумения към
същия; започнало и продължаващо изпълнение на договорното задължение за плащане
на цената, чието изпълнение е възможно и занапред; настъпили драстични
изменения в икономическите условия на електроенергийния пазар, които не са
могли да бъдат предвидени от страните при сключване на договора и
допълнителните споразумения; нарушена еквивалентност на престациите в сравнение
с момента на сключване на договора.
Навеждат се доводи,
че разпространяващата се коронавирусна инфекция /COVID-19/, която на 11.03.2020
г. е обявена за пандемия от Световната здравна организация, както и обявеното
на 13.03.2020 год. от Народното събрание на Република България извънредно
положение във връзка със същата, съставляват извънредни обстоятелства, които са
настъпили след възникване на търговските отношения между страните и не са могли
да бъдат предвидени и които са довели до свиване на потреблението на
електрическа енергия и цялостно възпрепятстване на търговския оборот. Посочва
се, че вследствие предприетите в България и в ЕС противоепидемични мерки е
настъпил спад в потреблението на електрическа енергия, а след издаването на
Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването на територията
на цялата страна е преустановена работата на училища, детски градини,
университети, хотели, заведения, търговски центрове и т.н. Според ищеца,
спирането на социалния живот и затварянето на средния и малък бизнес са довели
до преустановяване на обществената и търговска дейност на потребителите на ел. енергия,
потреблението на такава енергия драстично е намаляло и налице драстичен спад в
цените в България и в Европа.
Ищецът изтъква, че
като купувач, дължащ грижата на добрия търговец, не е можел да предвиди
изменената пазарна конюнктура и срива на цените на борсовите електроенергийни
пазари.
Изтъква се още, че
извънредното положение и изменената стопанска конюнктура на съответния пазар е
в пряка причинно-следствена връзка с нарушена еквивалентност по процесните
Допълнителни споразумения и би довела до противен на справедливостта и
добросъвестността резултат. Поддържа се становището, че ако Допълнителните
споразумения не се изменят, крайните резултати от точното им изпълнение явно ще
противоречат на изискванията за справедливост и добросъвестност. Твърди се, че
в конкретната ситуация се стига до чувствително разминаване в стойностите на
насрещните престации и запазването на действащите между страните цени би било в
противоречие с добросъвестността.
В подадения отговор
вх.№ 4672/13.07.2020 г. ответникът "АЕЦ Козлодуй" ЕАД оспорва
предявените искове като неоснователни. Навеждат се доводи, че чл.307 от ТЗ е
неприложим за процесните сделки с оглед специалната уредба, тъй като "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД като производител на електрическа енергия с обект с обща
инсталирана мощност над 1 MW може да сключва сделки с електрическа енергия само
на организиран борсов пазар, съгласно чл.100, ал.4 ЗЕ. Ето защо процесните
допълнителни споразумения са борсови сделки, сключени на Сегмент ЦПДД на БНЕБ и
тяхното прекратяване или изменение, не по реда, установен в ПРОБП противоречи на цитираната разпоредба.
В отговора се
оспорва твърдението за съществуване на стопанска непоносимост и за свиване на
потреблението на ел. енергия в резултат на пандемията, като навежда насрещно
твърдение, че според оперативните данни, достъпни на сайта на ECO, за
периода 01.01 - 05.07.2020г. потреблението е намаляло само с 3,85% спрямо същия
период на 2019г. (варира в различните седмици: до 15.03.2020 г . - спад от 1,96
%; до 22.03.2020 г. - спад с 1,66 %, до 29.03.2020 - спад с 1,04 %, до
05.04.2020 г. спад с 0,6 %, до 12.04.2020 г. спад с 0,85 % и т.н.), като няма
никакви доказателства, че това незначително намаление се дължи на изброените от
ищеца обстоятелства, а е по-скоро в резултат на климатични фактори. Т.е.
става дума за циклични изменения на пазара, които са напълно нормални,
традиционни за пролетния сезон и съответно предвидими.
По отношение
твърдението на ищеца за възпрепятстването на търговския оборот, ответника счита
това твърдение за бланкетно. В исковата молба не се твърди, че е имало забрана
или ограничение за търговия или пренос на електрическа енергия, издадена от
държавен орган, а и такава забрана не е била наложена. Сочи се, че в §.2, ал.1
от ПЗР на ЗМДВИПОРНС изрично е предвидено, че за гарантиране непрекъснатост на
снабдяването с електрическа енергия в условията на извънредно положение на
територията на страната операторът на електропреносната мрежа и операторите на
електроразпределителни мрежи преустановяват всички планови ремонти, свързани с
временно преустановяване на преноса на електрическа енергия, с изключение на
ремонтни дейности за отстраняване на възникнали аварии, с цел възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия на потребителите.
Твърди се, че
"Българската независима енергийна борса" ЕАД администрираща
търговията с електрическа енергия на организиран борсов пазар в страната, е
публикувало съобщение на интернет страницата си, че са взети всички предпазни
мерки, за да се обезпечи функционирането на организирания борсов пазар. Тъй
като проблемът с Covid-19 е глобален, асоциацията на борсовите оператори в Европа,
чийто член е и БНЕБ, в нарочно изявление, което е публикувано отново на
интернет страницата на БНЕБ, също е заявила готовност за осигуряване на
непрекъсваемостта и прозрачността на търговията с електроенергия. Изтъква се,
че естеството на въведените мерки не
препятства работата на електроенергийния пазар в страната, като част от
вътрешния енергиен пазар в Европейската общност. Няма данни за подобни ефекти
или извънредни мерки за енергийните пазари и в другите европейски страни, като
например обявяване на прекъсване на пазара, затваряне на електроенергийните
борси, нарушаване целостта на електроенергийната инфраструктура за пренос и
обмен на електрическа енергия, затваряне на електрическите граници и др. Твърди
се и се подчертава, че създалата се от COVID-19 извънредна ситуация и
въведените противоепидемични мерки по никакъв начин обаче не е засегната
дейността търговия с електроенергия. Като търговец на електрическа енергия, има
гъвкави възможности за покупка и продажба на електрическа енергия, за внос и
износ, като за разлика от АЕЦ Козлодуй, е свободно да сключва сделки, освен на
борсов, така и извън борсов пазар.
Ответникът оспорва
и твърденията в исковата молба за спад на цените, като твърди, че ищецът се
позовава на движение на борсови цени, отнасящи се до пазарни сегменти, различни
от този, при който са сключени допълнителните споразумения. Изтъква, се в отговора, че не е ясно и как търговията
на борси в Унгария и Германия обосновава наличието на стопанска непоносимост по
отношение изпълнението на договорни задължения, възниквали на съвсем различен
продуктов и географски пазар, а именно - дългосрочния пазар на електрическа
енергия на едро (пазара на сегмент ЦПДД) в България. Нещо повече, няма нито
твърдения, нито доказателства, че "Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД търгува
на борсовите пазари в Германия, Унгария или други държави.
Според ответника,
ищецът не обосновава твърдяното нарушение на еквивалентността на престациите,
не сочи на какви цени е продавал ел. енергията преди и след 13.03.2020г., в
тази връзка се сочат конкретни факти относно цените на пазара по време на
договарянето и се настоява, че евентуалният спад на цените на ел. енергията не
е в такъв размер, че да направи запазването на допълнителните споразумения
противно на справедливостта и добросъвестността. Към отговора са приложени
писмени доказателства.
С подадената
допълнителна искова молба вх.№ 260447/01.09.2020 г. ищецът пояснява подробно
претенциите си, като
сочи, че в рамките на едно правно основание – чл.307 ТЗ е предявил един
конститутивен иск за изменение на договорното правоотношение между страните
чрез изменение престацията на ищеца.
Ищецът
се противопоставя на възражението на ответника за нередовност на исковата
молба, поради неяснота
кой от посочените в исковата молба факти представлява стопанска непоносимост.
Развива съображения, че „стопанската непоносимост” е сложен фактически състав,
който поражда в полза на една от страните по двустранен договор субективно
право да иска от съда постановяване на решение, с което да измени или прекрати
този договор. Счита, че в исковата молба са изложени подробно всички факти и
обстоятелства, на които се основава исковата претенция.
Ищецът
счита за принципно правилно становището на ответника, че процесните допълнителни споразумения са
борсови сделки и редът за сключването им е специален, но счита, че това
правило не може да дерогира основополагащия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване и добросъвестността,
които са застъпени в разпоредбата на чл.307 ТЗ.
Нататък
в допълнителната искова молба се сочи, че наличието на стопанска непоносимост е
причината за неизпълнението на задълженията на ищеца, поради което същото е
безвиновно. Оспорват се твърденията на ответника относно непроменени стопански
условия, относно движението на борсовите цени, както и относно сключените от
ищеца и от ответника сделки.
По делото е депозиран и отговор на доп. искова молба с
вх.№260561/20.01.2021г. , в който ответникът поддържа всички свои възражения,
направени с първоначалния отговор.
Ответникът
поддържа всички свои възражения, направени с първоначалния отговор. Посочва, че
с оглед направената в допълнителната искова молба конкретизация на исковите
претенции е видно, че са предявени по два иска по отношение на всяко от двете
допълнителни споразумения, които са съединени в условията на евентуалност: 1/
За измененията им, считано от 13.03.2020 г. до края на срока на действието им; 2/
За изменението им, считано от 13.03.2020 г. до приключване на извънредното
положение на 13.05.2020 г. Счита, че след като са формулирани два различни
петитума по отношение на всяко едно от двете допълнителни споразумения, не означава,
че е предявен само един иск с правно основание чл.307 ТЗ и е дължима само една
държавна такса. Поддържа изразените в първоначалния отговор съображения относно
начина на определяне цената на предявените искове, както и възражението си за
нередовност на исковата молба, тъй като от същата не ставало ясно кой от
посочените от ищеца факти представлява стопанска непоносимост.
Поддържа
всички свои съображения за неоснователност на исковете. Продължава да твърди,
че разпоредбата на чл.307 ТЗ е неприложима към процесните сделки, като допълва
първоначалните си доводи с подробни аргументи относно начина на работа на
организирания борсов пазар на ел.енергия. Поддържа и възражението си, че ищецът
не сочи конкретни факти за изменение на икономическите условия спрямо него.
Сочи конкретни факти относно потреблението на ел. енергия и отново изяснява
механизмите на действие на пазара на ел. енергия, формирането на цените,
борсовите сегменти, на които е регистриран ищецът и пр. Счита, че дори да са
настъпили твърдените от ответника обстоятелства, те не водят до нарушение на
еквивалентността на престациите, не е налице причинна връзка между настъпилите
непредвидени и непредвидими обстоятелства и нарушената еквивалентност,
запазването на договора не противоречи на добросъвестността и справедливостта.
Отново излага подробни съображения относно сключените от ищеца договори.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства
се установява, че между „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД
са сключени два броя Допълнителни споразумения въз основа на Стандартизиран
договор за покупко-продажба на електрическа енергия № ***, по силата на които
ищецът се е задължил да закупува от ответника електрическа енергия, както
следва: за периода от 01.02.2020г. до 31.12.2020г. за 335 дни, ответното
дружество в качеството си на продавач доставя на ищцованото дружество в
качеството на купувач електрическа енергия от 321 600 МВтч с мощност 40 MW на
цена от 110.93 лв./Мвтч без ДДС съгласно Допълнително споразумение № 51 от
29.11.2019 г. и за периода от 01.02.2020г. до 10.04.2020г. и от 27.05.2020г. до
31.12.2020г. за 289 дни, ответното дружество в качеството си на продавач
доставя на ищцовото дружество в качеството на купувач електрическа енергия 416
160 МВтч с мощност 60 MW на цена от 109.79 лв./МВтч без ДДС съгласно Допълнително споразумение № 52 от
13.12.2019 г.
Ищецът е изпълнявал задълженията си да
закупува електрическата енергия по всяко от допълнителните споразумения до края
на техния срок - 31.12.2020 г.
Съдът е приел за общоизвестен факт, че
на 13.03.2020 г. в резултат на пандемичното разпространение на коронавирусната
инфекция, в Република България е обявено извънредно положение с Решение на
Народното събрание на Република България от 13 март 2020 г.
По делото са представени от „Гранд
Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД всички договори за обществени поръчки, по които
ищецът е доставчик на електрическа енергия за периода 12.03.2020 г. -
31.12.2020 г., включително и такива, сключени преди 12.03.2020 г., но със срок
на изпълнение в този период, както и всички фактури за покупко-продажба за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г
и от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и доказателства за плащане,2 както и
дневниците си за продажбите за периода 01.01.2020 г.-31.12.2020 г. и за същия
период на 2019 г., както и всички фактури за покупки и фактури за продажба на
електрическа енергия и доказателства за извършени плащания по тях през тези
периоди
По делото е представена от
"Електроенергиен системен оператор" ЕАД информация на CD диск,
относно почасови графици за покупки и продажби по
клиенти, известени и регистрирани от "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД
за всеки ден от периода 01.01.2020 г.- 10.07.2020 г. ,както и регистрирани от "Гранд
Енерджи Дистрибюшън" ЕООД продажби по клиенти от 11.07.2020 – 31.12.2020г.
От "Българска независима енергийна
борса" – отново на CD диск, са предсктавени данни за всички
сделки, сключени на борсата от "Гранд Енерджи Дистрибюшън" ЕООД през
периода 01.01.2020 г.- 10.07.2020 г., както и за сделките на ищеца
за същия период от 11.07.2020 – 31.12.2020 г.
По искане на ответника от Фонд Сигурност на електроенергийната
система са представени месечни справки
за продадено количество енергия
от производители на възобновяеми
източници и високо ефективно комбинирано производство на електрическа и
топлинна енергия с инсталирана мощност 1 MW, чрез координатора на балансираща група
- "Гранд Енерджи
Дистрибюшън" ЕООД за периода
01.01.2020г.-31.12.2020г.
По искане на страните са изслушани и приети основно и допълнително
(коригирано) заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. И.К.-С.,
както и заключение на извършена съдебно-техническа експертиза, изготвена от
в.л. проф. д-р инж. В. Г. К..
В изслушаната специализирана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение се оспорва от ответника вещото
лице е дало отговор на поставените задачи.
За отговора на въпроса има ли изменения в потреблението на ел.
енергия от небитови клиенти в България в периода след сключването на
допълнителните споразумения до м.март 2020г. и налице ли е спад в нивото на
потреблението към м.март 2020г. за същия период спрямо предходните три години
вещото лице проф. д-р В.К. е изготвило Фигура 1, в която са посочени измерените
месечни количества ел. енергия на небитовото потребление за периода 01.2017г. –
03.2020г. Вещото лице приема, че отклоненията от средномесечните нива за
периода, показан в Таблица 2, са незначителни и в рамките на нормалното, като
по-големите от тях се дължат на метеорологичните фактори.
В заключението на експертизата се прави
анализ и се сочат данни за ценовите условия на пазара на ел. енергия от датата
на сключване на допълнителните споразумения до края на м.март 2020г., като се
съобщават средни месечни борсови цени в България, Сърбия, Румъния и Унгария от
началото на 2019г. /Фигура 2/ и на тази база се приема, че за процесния период
борсовите цени в България отразяват напълно измененията на регионалните борси в
югоизточна Европа. Експертизата е установила, че през м.февруари 2020г. в
посочените страни има спад на борсовите цени спрямо година по-рано отново
поради по-високата средно месечна температура, но през м.март 2020г. и най-вече
през втората му половина е налице значителен спад, който е свързан с
обществено-икономическата криза вследствие пандемията от COVID-19. На базата на изложеното
вещото лице приема, че за м.март 2020г. е налице изменение/спад/ на цената на
ел. енергията на българската и на европейските борси на вътрешния
общоевропейски електроенергиен пазар за сравним времеви период преди и след
датите на сключване на допълнителните споразумения.
На Фигура 3 от заключението е
представено месечното електропотребление /битово и небитово/ в България,
Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария, страните от Еврозоната и тези от ЕС и на тази
база се приема, че е налице монотонно изменение на потреблението без ясно
очертани тенденции. Нивата на цените на ел. енергия в страните от региона и в
Европа са представени във Фигура 2 и Таблица 3. На фигура 4 са показани цените на Холандската борса за
природен газ, която е определяща за цените в Европа, и от показаната графика
според вещото лице се вижда, че от пролетта на 2019г. е имало краткосрочна
тенденция за по-ниски ценови нива на природния газ, но от август същата година
е започнал процес на възстановяване на цените. Вещото лице пояснява, че друг
основен фактор, влияещ върху борсовите цени, е цената на въглеродните емисии.
Вещото лице сочи, че на базата на нивата на потребление и цената на ел.
енергията в страната и в региона за предходните три години за месеците
ноември-март, показани на фигури 3 и 4, трудно могат да се предвидят нивата на
потребление и размера на цената към м. март 2020г.
Нататък в заключението вещото лице
пояснява, че борсовите цени в пазарни сегменти "Ден напред " и
"В рамките на деня" се определят от кривите на търсенето и
предлагането и ако търсенето/потреблението/ намалее, цените падат, и обратно.
От друга страна миксът от производствени мощности определя кривата на
предлагане /Фигура 5/. През последните години, в т.ч. и до днес, борсовите цени
са се определяли от маргиналните цени, основно на централите на въглища и на
газ, като предлаганите цени от въглищните централи зависят основно от разходите
на закупуване на въглеродни емисии /Фигура 6/, докато централите на газ зависят
до 2-3 пъти по-малко от въглеродните емисии и в значителна степен от световните
цени на газа /Фигура 4/. Становището на вещото лице е, че когато факторите,
които влияят върху цените, са с разнопосочни тенденции, следва да се оценени
тяхната тежест, което е предпоставка за увеличаване на риска, респ. на
рисковата премия /разликата между прогнозната и действителната цена/, която се
заплаща от контрагентите по двустранния договор, а пазарните цени, при които
"АЕЦ Козлодуй"ЕАД инициира търговете на ЦПДД на БНЕБ, би следвало да
се основават на изложените фактори.
В заключението на експертизата се сочи,
че преустановената дейност на търговските обекти, клиенти на ищеца по договори
за продажба на ел. енергия, е предпоставка същият да разполага с излишни
количества ел. енергия в процесния период. Принципно тези количества ищецът е
могъл да реализира като препродажба на
БНЕБ, чрез пазарните сегменти "Двустранни договори" и/или "В
рамките на деня" и/или "Ден напред", респ. да поиска намаляване
на продажната цена на енергията. В Таблица 5 от заключението са показани
сключените сделки за стандартни продукти/базов и върхов товар/ след
13.03.2020г. в пазарен сегмент "Двустранни договори" с периоди на
доставка 13.03.2020г.-31.12.2020г.. Вещото лице приема, че ищецът е имал
възможност за препродажба в посочения пазарен сегмент само в периода 01.06.2020г.-31.12.2020г.,
докато за периода 13.03.2020г.-31.05.2020г. единствената му възможност е била
да използва пазарните сегменти "В рамките на дена" и/или "Ден
напред". Становището на вещото лице е, че прякото отражение на изменените
пазарни условия върху реализацията на електроенергийните продукти на ищеца и на
ответника е негативно и е в посока по-ниски ценови равнища.
На техническата експертиза е поставена
задача да изчисли какви биха били финансовите загуби за ищеца, ако при
настъпилите изменения на пазарните условия е продължил да заплаща уговорената
цена по допълнителните споразумения към процесния договор за покупко-продажба.
В Таблица 6 е показана средно-претеглената цена на сделките в пазарен сегмент
"Двустранни договори" за периода 01.06.2020г.-31.12.2020г., която е в
размер на 88.71лв./MWh,
т.е. при препродажба на договорените 30MW за този период приходите
биха възлизали на 45 561 456лв. Средно-претеглената цена на сделките на пазарен
сегмент "Ден напред" за периода 13.03.2020г.-31.05.2020г. е била
47.29лв. /Фигура 7/, т.е. при препродажба на за същото количество ел. енергия
приходите биха възлизали на 5947 190лв. Вещото лице е изчислило, че при
стратегия от препродажби ищецът би получил приходи в размер на 51 508 646лв.,
при което разликата на периода от 13.03.2020г. до 31.12.2020г. спрямо разходите
за покупка по сключените с ответника двустранни споразумения /70 517 088лв./
възлиза на 19 008 442лв. отрицателен финансов резултат за ищеца, а същата сума
би представлявала за ответника положителен финансов резултат.
В Таблица 7 от заключението са направени
изчисления на разходите за закупуване на ел. енергия и приходите от продажби на
такава на пазарен сегмент "Ден напред" и въз основа на тях вещото
лице прави извод, че за периода 13.03.2020г.-31.12.2020г. разликата възлиза на
- 23 962 291лв. отрицателен финансов резултат за ищеца, съответно положителен
финансов резултат за ответника.
Вещото лице се произнася, че финансовите
загуби на ищеца, ако при настъпилите изменения в пазарните условия продължи да
заплаща на ответника договорената цена по допълнителните споразумения при трите
изброени по-горе стратегии, биха били съответно 15 689 434лв. без ДДС, 19 008
442лв. без ДДС и 23 962 291лв. без ДДС.
В съдебно заседание вещото лице К. сочи,
че за периода 13.03.2020г.-31.05.2020г. на пазарен сегмент "Ден
напред" ищецът е трябвало да продава закупената от ответника ел. енергия
на цена 47.29лв., а на пазарен сегмент "Двустранни договори" той
изобщо не е могъл да я продава, тъй като не е имало никакво търсене.
Допусната е и е изслушана съдебно-счетоводната
експертиза, вещото лице по която е представила основно, корегиращо и
допълнително заключение на, чието заключение страните
не оспорват, а съдът възприема.
Вещото лице И.К. е анализирало всички
сделки за покупко-продажба на ел. енергия, сключени от ищеца за периода 25.11.2019г.-31.12.2020г.,
и в резултат от извършената проверка е установило следното:
В сключения между страните
стандартизиран договор за покупко-продажба на ел. енергия от 02.11.2017г. /чл.7/
е предвидено, че количествата енергия, предмет на допълнителните споразумения,
се удостоверява чрез регистриране на графици от продавача и купувача в
системата за известяване на графици, администрирана от ЕСО, след съгласуване на
същите между страните, а съгласно чл.8 фактурирането и заплащането на ел.
енергията се извършва в съответствие с правилата и параметрите, уговорени между
тях в допълнителните споразумения. Договорът е сключен за срок от 12 месеца.
Нататък вещото лице посочва и сключените
въз основа на този договор допълнителни споразумения. Възпроизвежда клаузите на
сключените между страните допълнителни споразумения №51 и №52 съответно от
29.11.2019г. и 13.12.2019г. относно количествата и цената на ел. енергията,
формирана на база прогнозни пазарни цени за фючърсни сделки, осреднени за
периода от настъпването на пандемията, драстичния спад на цената на ел.
енергията до края на действието на ДС, показан в Таблици 1, 2 и 3.
Таблица №10 от заключението съдържа
справка за извършените от ищеца покупки за 2020г, като не се вземат предвид
финансовите сделки и покупката на ел. енергия от производители, които подлежат
на компенсиране от Фонд СЕС
От изготвените таблици е видно, че
ищецът е продавал ел.енергия в по голямата си част на цени под договорените в двете
споразумения за периода на действие на последните – 91,95 лв.,91,03 лв.,27,84
лв.,46,60 лв,74,30 лв.,85,59 лв.,88,52 лв.,64,04 лв. ,93,99лв. ,96 лв.,78,60 лв.,79,47 лв.,52,76 лв. 47.43лв., 69.92лв и др.
Всички сделки отразени в таблиците според в.л.са регистрирани в системата за
известяване на графици.В.лице е посочило и сключените от ищеца сделки за
периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. в сегмент Двустранни договори.
Таблица №5 от корегиращото заключение
съдържа обобщена справка за извършените от ищеца покупки на ел. енергия за
2020г, свързани с балансираща енергия, а Таблица №6 – обобщена справка справка
за извършените от ищеца покупки на ел. енергия за 2020г без балансираща енергия
и финансови сделки.
В
допълнителното заключение вещото лице е изготвило Обобщена справка за покупка
на ел.енергия за цялата 2020г.с включени балансираща енергия и финансови сделки
Обобщена справка за покупка на ел.енергия за цялата 2020г. без балансираща
енергия и финансови сделки
Справка за покупките за 2020г., като не се взема предвид финансовите сделки,
покупката на балансираща енергия и покупката на ел.енергия от производители,
които подлежат на компенсиране от Фонд СЕС.Справка за продажбата на ел. енергия без
фин, сделки и тези, свързани с балансираща енергия
Вещото лице е установило, че издадените
от "АЕЦ Козлодуй"ЕАД фактури за доставка на ел.енергия в периода
01.02.2020г.-31.03.2020г. са включени в дневниците за покупки на ищеца и са отразени
в счетоводните му регистри.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че ищцовото дружество за 2020г е реализирало
загуба от 1 751 940 лева
При така изяснената фактическа
обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Ответникът поддържа становище, че за ищеца
липсва правен интерес от предявения иск по чл. 307 ТЗ, тъй като срокът на
допълнителните споразумения е изтекъл на 31.12.2020 г. Според ответника,
доколкото конститутивното съдебно решение има действие само занапред и при
условие, че договорните правоотношения между страните вече са прекратени поради
изтичане на техния срок, за ищеца липсва правен интерес да иска изменение на
правоотношенията с ответника.
Искът по чл. 307 от Търговския закон е
конститутивен и представлява предоставено на страна по договорно правоотношение
потестативно право да иска прекратяване или изменение на конкретно
правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 307 от ТЗ, искът може да бъде
предявен от засегнатата страна, която твърди, че в резултат на изменение на
икономическата обстановка, изпълнението на нейното договорно задължение
противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Както се посочва и в Тълкувателно
решение № 2 от 01.12.1997 г. по гр. д. № 2/1997 г., ОСГК на ВКС, изключение от
принципа установен в чл. 20а ЗЗД, е институтът на стопанската непоносимост,
като съгласно чл. 307 ТЗ съдът може по искано на една от страните да измени или
да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива
обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и
запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Съдебната практика, постановена по приложението на чл. 307 от ТЗ до момента, не
е засегнала въпроса за приложението на института на стопанската непоносимост
при срочни правоотношения и в частност: за действието на съдебното решение при
такива правоотношения. Настоящият състав счита, че следва да се прави принципно
разграничение между института на стопанската непоносимост при срочни и
безсрочни правоотношения, както и в зависимост от това дали страната упражнява
субективното си право да иска прекратяване или изменение на правоотношението.
Ето защо и в настоящата хипотеза, при която е предявено субективно
преобразуващо право на страната да иска изменение на срочен договор, то съдът
приема, че настъпването на нови юридически факти - изтичането на срока на
договора, не води до отпадане на правния интерес на ищеца от търсената закрила.
Това е така, тъй като съдът споделя разбирането на теорията и съдебната
практика, че искът по чл. 307 от Търговския закон е способ за упражняване на
едно субективно преобразуващо право на засегната от стопанската непоносимост
страна да иска изменение или прекратяване на договора. Същевременно, доколкото
въпросното преобразуващо право се упражнява чрез предявяването на иск, а като
последица от това търсената правна промяна може да настъпи само по силата на
конститутивно съдебно решение, което слага край на развилото се исково
производство, настоящият състав намира, че въпросът за правния интерес следва
да се преценява като се изхожда от целта на института на стопанската
непоносимост и общите принципи на гражданския процес, в това число: от принципа
за законност и добросъвестност. Правото на иск не изменя материалното
субективно право като такова. Ролята на съда в производството по чл. 307 от ТЗ
е да прецени дали твърдението на ищеца за настъпила стопанска непоносимост на
престацията му е основателно и обуславя исканата правна промяна, която е
отказана от насрещната страна и ако установи това: да внесе тази правна промяна
в отношенията между страните. При това следва да се държи сметка, че
съществуването на договорната връзка, респективно: възможността тя да бъде
прекратена от насрещната страна по правоотношението, както и изобщо развитието
на съдебния процес, в рамките на който е упражнено правото по чл. 307 от
Търговския закон, зависят от поведението на ответната страна. Ето защо
настоящият състав приема, че в рамките на производството по чл. 307 от
Търговския закон съдът дължи произнасяне по искането на ищеца за прекратяване
или евентуално за изменение на правната връзка с ответника такава, каквато тя
съществува към датата на упражняване на материалното право с предявяване на
исковата молба в съда. При това положение, в случая съдът споделя доводите на
ищеца, че към 24.03.2020 г. е безспорно, че договорните правоотношения с
ответника са в сила, изпълняват се от ищеца и изпълнението на задължението му е
принципно възможно. Такъв подход противоречи на института на стопанската
непоносимост, тъй като по същество ограничава приложното й поле само до
безсрочни договори. В този смисъл, съдът приема, че състоянието на стопанска
непоносимост действително не е предпоставка за допустимост на производство. В
частност, в конкретния случай ищецът е упражнил материалното си право по чл.
307 от ТЗ на 24.03.2020 г., докато устните състезания по делото приключиха на
13.09.2022 г. При условие, че срокът на допълнителните споразумения, чието изменение
търси ищецът към 24.03.2020 г. е изтекъл на 31.12.2020 г., да се отрече правния
му интерес от предявения иск означава да се отрече изобщо правото на защита при
настъпила стопанска непоносимост, ако такава се докаже по делото.
С оглед изложеното, настоящият състав
споделя и възприетото в правната теория разбиране, че с конститутивно съдебно
решение, постановено по спор с правно основание чл. 307 ТЗ се внася изменение в
договорната връзка занапред – спрямо момента на упражняване на потестативното
право, т.е. от момента на констатираното настъпване на стопанската
непоносимост.
На следващо място, относно твърденията
на ответника, че институтът на чл. 307 от Търговския закон е неприложим в
процесния случай, тъй като се търси изменение на сделки, които са борсови
сделки и са подчинени на особен режим, в това число: сключени са и цените по
тях са определени след провеждане на търг, а самата престация – електрическа
енергия, не може да бъде съхранявана, за да се допусне изпълнение на
задължението на ищеца в изменения му вид, то настоящият състав намира, че този
довод не може да обуслови недопустимост на предявения иск. Разпоредбата на чл.
307 от Търговския закон е приложима за всички търговски сделки – каквито
безспорно са сделките с електрическа енергия (а съгласно съдебната практика –
приложното й поле се разпростира дори в случаите, в които сделката не е
търговска), а самият механизъм на изпълнение на задълженията на страните по нея
с оглед спецификата на престацията, не може да доведе до отпадане на правния интерес
на ищеца от закрила. Напротив – очевидно е, че волята на ответника е
правоотношението да остане непроменено и именно това налага ролята на съда,
който да внесе търсената правна промяна, ако установи, че такава се дължи в
случая. Начинът на изпълнение на задълженията на страните не може да ограничава
приложното поле на института на стопанската непоносимост, тъй като неговият
смисъл е да възстанови справедливостта и добросъвестността като основополагащи
правни принципи.
В писмена защита по делото, ответникът
подробно аргументира и неприложимост на правилото на чл. 307 от ТЗ към
процесните сделки поради специалната уредба на сделките с електроенергия в чл.
100, ал. 4 от ЗЕ, Правилата на БНЕБ и Регламент на ЕС № 1227/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно
интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT).
Съдът намира, че посочените разпоредби не дерогират правилото на чл. 307 от ТЗ,
нито съдържат забрана за преуреждане на отношенията между търговци на
електроенергия, тъй като посочените актове имат различен предмет на уредба. В
тази насока, посочените в чл. 100, ал. 4 от ЗЕ, Правилата на БНЕБ и Регламента
правила, имат отношение към прозрачното и законосъобразно сключване на сделките
на пазара на електроенергия, но не и към частноправните отношения на страните
по изпълнение на тези сделки. Съдът счита, че правилото на чл. 307 от ТЗ не е
дерогирано от посочената специална правна уредба, тъй като правилото на чл. 307
от ТЗ въплъщава общ правен принцип за добросъвестност и справедливост, който не
може да бъде ограничен от специфични технологични правила за сключването на
определен вид сделки.
В чл. 117, ал. 1 от Конституцията на
Република България изрично е закрепено, че съдебната власт защитава правата и
законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, както и че
гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на
процеса като редът за упражняване правото на защита се определя със закон (чл.
122 от КРБ). В чл. 2 от ГПК е предвидено задължение на съдилищата за защита и
съдействие. Наред с това, съгласно изрично закрепения в чл. 5 от ГПК принцип на
законност, съдът не може да отрече правото на една страна да иска изменение или
прекратяване на договорна връзка, когато тази връзка с обременителна до степен,
противоречаща на справедливостта и добросъвестността. Напротив – да се приеме
за недопустим иск като се отрече правния интерес на страната от установяване на
състояние на стопанска непоносимост на задължението й в една договорна връзка,
която е развалена или прекратена на друго основание в хода на съдебния процес,
в който това право се упражнява или да се отрече правото на страната да иска
изменение на задължението си, защото същото се отнася до особен вид движима
вещ, означава да се отрече изобщо правото на защита на страната, което
противоречи на посочения принцип на законност.
С оглед изложеното, съдът приема, че
искът по чл. 307 от Търговския закон, като предявен от легитимирано лице с
правен интерес от търсената защита е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
За успешното провеждане на предявения
иск с правно основание чл. 307 от ТЗ е необходимо по делото по бъде
установено по безспорен начин наличието на валиден договор, изпълнението по
който е възможно, настъпили драстични изменения в обстановката, при която е
сключен договора и обстановката, в която същият следва да се изпълнява и тези
изменения да са били непредивидими за страните при сключване на договора, а
наличието им да обуславя изпълнение, което противоречи на добрите нрави.
Досежно изискването за наличие на
валиден договор, изпълнението по който още да е възможно, съдът намира, че
преценката за тази предпоставка на института на стопанската непоносимост следва
да се прави към датата, на която за страната възниква субективното право да
иска изменение на договора, т.е. към датата на възникване на стопанската
непоносимост, респективно: посочените предпоставки следва да са налице, за да
възникне субективното материално преобразуващо право да се иска изменение на
договорната връзка. Противното би означавало, че институтът на стопанската
непоносимост е приложим само при безсрочни договори, каквото ограничение в чл.
307 от ТЗ не се съдържа. Както се посочва в правната теория (проф. д.ю.н. И. Р.,
„Приложно поле и правни последици на стопанската непоносимост), чл. 307 от ТЗ
въплъщава общите правни принципи за справедливост и добросъвестност, поради
което и за уважаване на иск по чл. 307 от ТЗ следва да се установи с пълно и
главно доказване, че са налице обективно и трайно променени икономически
условия, настъпили след възникване на задължението и че запазването на
договорното отношение в първоначалния му вид би довело до накърняване именно на
принципите на справедливост и добросъвестност. При това, доколкото правото по
чл. 307 от ТЗ се упражнява само с конститутивен иск, както се посочва от проф.
О. С. („Искът по чл. 307 от Търговския закон – практически процесуални
проблеми“), чрез предявяването на конститутивен иск ищецът упражнява едно свое
вече възникнало и съществуващо потестативно право, с отправени към съда искания
да го установи със сила на пресъдено нещо и постанови следващата от него правна
промяна на материалните правоотношения между спорещите. Ето защо и съдът
приема, че наличието на предпоставките на стопанската непоносимост, в това
число: наличието на валиден договор и възможността за изпълнение по него се преценяват
от материална страна като предпоставки за възникване на субективното
преобразуващо право на ищеца да потърси защита с предявяване на конститутивен
иск.
В случая, ищецът твърди, че на
13.03.2020 г. е възникнало материалното му преобразуващо право да иска
изменение на допълнителните споразумения, което право е упражнено надлежно с
предявяване на конститутивния иск на 24.04.2020 г. Към този момент (13.03.2020
г.) между страните няма спор, че допълнителните споразумения са в сила и
изпълнението на задължението на ищеца за заплащане на цената не е приключило и
е възможно. Последното е така, тъй като естеството на задължението на ищеца е
периодично да заплаща цена за доставяне / закупувана електрическа енергия,
поради което и независимо от обстоятелството, че на 13.03.2020 г. не се спори
между страните, че ищецът вече е изпълнил задължението си да плати цената за
електрическата енергия, доставена на 13.03.2020 г., то на 13.03.2020 г. са
номинирани нови графици, по които ищецът дължи плащане на цената. В този
смисъл, задължението за плащане на цената не е изпълнено, но е възможно.
Относно третата предпоставка за
възникване на субективното право по чл. 307 от ТЗ, а именно: наличието на
събитие от извънреден характер, което е непредвидимо за страните към датата на
сключване на допълнителни споразумения, то съдът намира, че пандемията от
коронавирус е именно такова събитие от извънреден характер, което не би могло
да бъде предвидено от нито една от страните по допълнителните споразумения към
датата на сключването им. От изслушаното и прието по делото заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи от една страна, че
потреблението и цените на електрическата енергия до този момент следват
закономерни циклични (сезонни) промени, но пандемията от коронавирус е довела
до тотален локдаун, при който търсенето на електрическа енергия за небитови
потребители е намаляло, както и е настъпил рязък в спад в цените на
електрическата енергия. От представените по делото писмени доказателства
(справки за цените на електрическата енергия на българската, унгарската,
европейската борса), както и от изслушаното заключение на вещото лице проф. К.
– таблици 2 и 3, се установи, че до края на месец март е налице съществено
изменение в ценовите условия на пазара на електрическа енергия като цената на
електрическата енергия. Вещото лице посочва на стр. 7 от заключението, че през
втората половина на месец март 2020 г., е налице значителен спад, който се
свързва с обществено-икономическата криза вследствие пандемията от COVID-19.
Предвид възприетото от съда, а именно:
че предпоставките на стопанската непоносимост следва да се преценяват с оглед
претендираната дата на възникване на субективното право да се иска изменение на договорите с ответника, то съдът
приема, че релевантният период, към който следва да се прецени наличието на
събитие от извънреден характер, което значително променя икономическия баланс
на договора, сключен между страните, е именно периодът на обявеното извънредно
положение, тъй като с такава информация е разполагал ищецът към съответния
момент (упражняване на субективното право по чл. 307 от ТЗ) и въз основа на нея
е могъл да предвижда пазарното си поведение. Ето защо съдът счита, че следва да
прецени наличието на стопанска непоносимост за ищеца за период от 13.03.2020
г., на която ищецът е поискал изменение на цените от ответника до края на срока
на извънредното положение – 13.04.2020 г. Това е така, тъй като към датата на
предявяване на исковата молба в съда, въз основа на тенденциите и флуктуациите
на пазара на електрическа енергия, ищецът не е имал възможност да предвиди, че
цените на електрическа енергия биха могли се повишават, от кой момент ще стане
това и до какви размери. Нещо повече, при твърдения за непоносимост на
престацията и като се държи сметка, че задължението на ищеца за закупуване на
електрическа енергия е ежедневно, следва да се съобрази, че икономическия
баланс на страните в правоотношението също се изменя ежедневно и то в
отрицателна посока спрямо тренда от 13.03.2020 г. до 24.03.2020 г. При това
положение, съдът приема, че разумното очакване на ищеца към датата на подаване
на исковата молба е било за продължаващ спад в цените, на които би могъл да
реализира закупената от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД електрическа енергия. Нещо повече, институтът
на стопанската непоносимост макар и да предполага някаква трайност в
състоянието не може да се разпростре до момент, в който лицето, което упражнява
правото по чл. 307 от ТЗ, е поради продължаващо изпълнение на задължението в
уговорения му вид, е разорено.
С оглед на това и според заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че ищецът е
разполагал с възможност да продава закупуваната от ответника електрическа
енергия на пазарни сегменти „Ден напред“ и „В рамките на деня“, както и на
сегмент ЦПДД. Установено е по делото обаче, че през процесния период на сегмент
ЦПДД е сключен един единствен договор, което съдът намира за логично предвид
установените флуктуации в цените на енергията в този период и нежеланието на търговците
да се обвързват с отнапред фиксирани цени. Вещото лице проф. К. посочва в
първоначалното си заключение, че ищецът би имал възможност за препродажба в
пазарен сегмент „Двустранни договори“ само за периода след 01.06.2020 г., т.е.
повече от 3 месеца, през които ищецът е следвало да заплаща цена, която намира
за прекомерно обременителна.
Ето защо и при тези условия на пазара,
съдът приема, че от 13.03.2020 г. ищецът е бил поставен в ситуация да закупува
електрическа енергия от ответника при цени от 110.93 лв./Мвтч без ДДС и 109.79
лв./МВтч без ДДС, а според заключението на вещото лице проф. К. - да реализира
същата чрез препродажба в пазарен сегмент „В рамките на деня“ и „Ден напред“ като
среднопретеглената цена на сделките на сегмент „Ден напред“ за периода
13.03.2020 г. – 31.05.2020 г. е била 47,29 лв./ Мвтч. Eдва след 01.06.2020 г.,
ищецът е имал реална възможност да продава енергия по среднопретеглена цена за
периода 01.06.2020-31.12.2020 г. в пазарен сегмент „Двустранни договори“ и то
при цена от 88,71 лв./ Мвтч. От това ясно следва, че е налице съществена
разлика в цената, която ищецът следва да заплаща на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и
цената, по която може да реализира същата тази продукция за период от повече от
3 месеца. Съдът намира, че при разлика в цената на една и съща стока,
икономическият баланс на договора с ответника действително е разрушен до
степен, която противоречи на морала и добросъвестността и би довела до
разорителни последици за ищеца предвид количествата закупувана енергия.
В писмена защита по делото, ответникът
аргументира, че при преценка дали е налице стопанска непоносимост, съдът
следва, освен да установи дали са настъпили такива обстоятелства, които
страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, да приложи кумулативно
два критерия: да съобрази дали спазването на договора противоречи на
справедливостта и на добросъвестността като провери дали ищецът не извършва
злоупотреба с право. В частност, ответникът твърди, че за да се позове ищецът
на стопанска непоносимост, същият следва да действа добросъвестно, включително
като не допринася за настъпването на въпросната стопанска непоносимост.
Ответникът посочва, че от събраните по делото доказателства – стр. 95 и стр. 95
от допълнително заключение по СЧЕ, както и от списъка с договори на контрагенти
25.11.2019 г. – 29.10.2021 г., включен в корекцията на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, е видно, че през процесния период „Гранд
Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД е купувало електрическа енергия от други лица по
цени, които са по-високи от цените, договорени в процесните две допълнителни
споразумения, както и като краен резултат – за 2020 г., „Гранд Енерджи
Дистрибюшън“ ЕООД е продало на различни контрагенти електрическа енергия по
цени, по-високи или равни на цените по допълнителните споразумения. Според
ответника, от това следва, че „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД
незаконосъобразно е предпочело да изпълнява задълженията си по други договори,
докато търси изменение на правоотношението с „АЕЦ Козлодуй“. Съдът намира тези възражения
на страната за неотносими към предмета на настоящия спор, който се отнася до
конкретна договорна връзка между две страни и преценката за наличието или не на
стопанска непоносимост следва да се прави при съпоставка на конкретните
задължения на страната и икономическите условия на съответния пазар. Избраната
от едно или друго дружество търговска стратегия има значение за печалбите и
загубите на това дружество, но същата сама по себе си няма отношение към
преценката за наличието на стопанска непоносимост, освен с оглед на преценката
дали изменените стопански условия на съответния пазар са били предвидими за
страната към датата на сключване на съответната договорна връзка. Избраната от
дружеството търговска стратегия има значение за преценката за справедливост и
добросъвестност в отношенията на страните, но не в посочения от ответника
смисъл. Справедливостта и добросъвестността като критерий за приложението на
чл. 307 от ТЗ са относими към преценката за престацията на страната такава,
каквато е по конкретното правоотношение, а не изобщо. В по-общ план, принципите
за справедливост и добросъвестност изискват страната да изпълнява тези
задължения, които може да изпълнява в максимална степен, което зависи от
конкретните търговски отношения с други контрагенти, специфичните договорни
условия с тях, включително предвидени санкции и пр., което обаче излиза извън
предмета на настоящото дело. На следващо място, съдът не намира за основателно
и твърдението на ответника, че щом „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД е
реализирало положителен финансов резултат от продажба на електрическа енергия
през 2020 г., поради което и изменението на договорните отношения с „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД би противоречало на принципа на справедливостта. Видно от приетото
по делото заключение на в.л. К., към датата на обявяване на извънредното
положение на територията на Р. България, дружеството е разполагало с три
възможни бизнес стратегии за пазарно поведение, при всяка от които би
реализирало загуби в отношенията с ответника. В този смисъл, фактът, че
дружеството като краен резултат, в резултат на избраната от него стратегия, в
това число – сключвайки сделки с трети лица, е реализирало положителен резултат
от продажбата на ел. енергия не означава, че в отношенията му с ответника не е
налице стопанска непоносимост.
Съдът намира, че по делото е установено,
че настъпилите след сключване на договорите изменени стопански условия, са
именно в причинно-следствена връзка с установената нееквивалентност в
договорните отношения с ответника. От заключението на в.к. К. се установи, че спадът
в цените на електрическата енергия на европейските борси, в това число и на
БНЕБ, се дължи именно на обществено-икономическата криза, вследствие пандемията
от COVID-19.
Съдът намира, че следва изцяло да
кредитира заключението на в.л. проф. К. по делото, тъй като същото е
компетентно и обосновано. Ответникът навежда оплаквания, че поисканата по
делото съдебна експертиза е допусната като комплексна и същата следвало да включва
в състава вещи лица със специалност „маркетология“, доколкото поставените
въпроси предполагали изследване на пазари и пазарни сегменти. Съдът не споделя
тези доводи на ответника като счита, че назначеното по делото вещо лице
притежава необходимата компетентност по поставените въпроси, на които е даден
подробен отговор, а в рамките на изслушване и приемане на заключението, вещото
лице отговори на всички поставени му въпроси.
Относно конкретното изменение на цената
по допълнителните отношения с ответника, съдът намира искането на ищеца за
изменение на Допълнително споразумение № 51/29.11.2019 г. към Стандартизиран
договор за покупко-продажба на електрическа енергия № ***в частта му относно
цената от 110,93 лева/МВТч без ДДС на 82,33 лева/МВТч без ДДС и Допълнително
споразумение №52/13.12.2019 г. към Стандартизиран договор за покупко-продажба
на електрическа енергия № ***в частта му относно цената от 109,79 лева/МВтч без
ДДС на 88,46 лева/МВТч без ДДС, считано от настъпване на стопанската
непоносимост на 13.03.2020 г. за основателно, тъй като поисканото намаление
отговаря на среднопретеглената цена на пазарен сегмент „Двустранни договори“ за
периода 01.06.2020 – 31.12.2020 г., която е била в размер на 88,71 лв./MWh, а е значително по-високо
от среднопретеглената цена на останалите два сегмента, която според
заключението на вещото лице проф. К. е била 47,29 лв./MwH за периода 13.03.2020 –
31.05.2020 година.
Предвид това, съдът приема за
основателен предявения от ищеца конститутивен иск по чл. 307 от ТЗ за изменение
на допълнителните споразумения с ответника като приема за установено, че
считано от 13.03.2020 г. е настъпила стопанска непоносимост на престацията на
ищеца в отношенията с ответника и допълнителните споразумения с ответника
следва да се изменят считано от 13.03.2020 г.
При този изход на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца се дължат направените разноски за заплатената държавна такса и
депозити за вещи лица съгласно представения списък.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 307 от ТЗ Допълнително
споразумение № 51/29.11.2019 г. към Стандартизиран договор за покупко-продажба
на електрическа енергия № ***в частта му относно цената от 110,93 лева/МВТч без
ДДС на 82,33 лева/МВТч без ДДС считано от 13.03.2020г.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 307 от ТЗ Допълнително
споразумение №52/13.12.2019 г. към Стандартизиран договор за покупко-продажба
на електрическа енергия № ***в частта му относно цената от 109,79 лева/МВтч без
ДДС на 88,46 лева/МВТч без ДДС считано от 13.03.2020г.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от изпълнителния
директор Н. А. М., да заплати на „„ГРАНД
ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявано от управителя И. В. Й. сумата от 632 037,36 лева,
представляваща деловодни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: