Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на седми
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№12059 по описа
за 2017 година
на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от И.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** кумулативно обективно съединени иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 8236.33лв. /след
предприетото второ изменение в размера на иска в о.с.з. на 08.11.2018г./,
представляваща изразходвани от ответницата средства от кредитна карта
№424468***8461, издадена като втора клонирана от кредитна карта VISA/MASTER CARD с №====, издадена в полза на
ищеца, с банкова сметка *** №....... от „А.Б.Б.” за периода м. януари 2015г. до м. август 2015г. включително, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.08.2017г., до окончателното изплащане на задължението, както и иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1643.60лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.09.2015г.
до 17.08.2017г.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е бивша
съпруга на ищеца, като бракът им бил прекратен на 28.05.2016г. с решение на
ВРС. Излагат се твърдения за влошени отношения между страните, фактическа
раздяла, като се твърди, че считано от 01.01.2015г. страните имали пълна
имуществена самостоятелност. Преди това, за да осигури средства за
домакинството, ищецът клонирал издадена в негова полза кредитна карта от А.Б.Б.,
като предоставил втората пластика на ответницата. След 01.01.2015г., по
настояване на ответницата, ищецът не прекратил действието на картата.
Уговорката им била тя да заплаща изразходваните от нея средства, като ги внася
по сметка на кредитната карта. По този начин ответницата продължила да ползва
нейната кредитна карта, като за периода 01.01.2015г. до 30.04.2015г. извършила
плащания с картата за собствени нужди в размер от 2988.47лв; през м. май 2015г.
разплащания от 2880.27лв.; за м. юни 2015г. – 846.33лв.; за м. юли 2015г.
-1127.33лв. и за м. август 2015г. – 327.60лв. Т.е., за целия период се твърди
ответницата да е изразходила средства в общ размер от 8170лв. Извършените от
нея погашения по сметка на кредитната карта били в размер от 2750лв.
Респективно, претендираният остатък от 5420лв. бил заплатен от ищеца като
титуляр на сметката. Въпреки обещанията, ответницата не заплатила разходваните
от нея суми, поради което считано от 01.09.2015г. ищецът преустановил
окончателно действието на картата, предоставена на ответницата. Моли се за
уважаване на предявените искове по тези съображения. В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява че след като
отношенията между страните са се влошили през декември 2014г. и ищецът е
заживял в гр. София, са се договорили, разбрали са се, ответницата сама да
заплаща изразходваните от нея суми от кредитната карта, която уговорка тя не е
спазила. Затова, задълженията на ответницата са били заплащани от ищеца. Излага
се, че ответницата също е била задължено лице към банката. Тя се задължава за
нейните суми, а ищецът бил задължен към банката за цялото задължение. Поддържа
се, че икономическата раздяла между бившите съпрузи датира от началото на
2015г., а не от по-късен момент. По възраженията в отговора на исковата молба,
заявява, че през пролетта на 2015г. страните са били на командировка в Италия,
на винен фестивал, тъй като работят в тази сфера и не са пътували с лични
средства. В хода на устните състезания поддържа, че от събраните доказателства
се е установило, че съпрузите са били разделени от края на 2014г. и
съпружеската общност е била отпаднала, тъй като той е живеел в гр. София с
друго лице на семейни начала и рядко се е прибирал в гр. Варна. Ищецът е
заплащал необходимите сметки по тяхна уговорка, а ответницата е следвало да се
грижи за храната на детето. Двете кредитни карти имат самостоятелен живот и
ответницата е изразходила средствата от нейната карта за лични нужди. Моли за
уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответницата Н.Г.Д., с който се оспорват
изложените в исковата молба твърдения. Сочи се, че ответницата е ползвала
клонирана кредитна карта, издадена в полза на И.Д.. Излага се, че отношенията между страните рязко се влошили през първите
месеци на 2015г., като Д. продължила да се грижи за семейството, била основен
източник на финанси, с които поемала разходите на семейството, относими към
храна, дрехи, ежедневни разходи, както и участвала в покриването на общите им
кредити. Съпрузите спрели да живеят заедно през м. май 2015г., което се
поддържа да е било епизодичен момент, като са продължили да покриват семейните
си разходи, да обслужват кредитите си, включително ответницата е внасяла суми
по посочената от ищеца банкова сметка. ***. страните включително били заедно на почивка в Италия, където
заедно разходвали суми от посочената кредитна карта. Твърди се, че страните са
се разделили окончателно през есента на 2015г. В този смисъл се оспорва
твърдението, че ищецът не е прекратил действието на кредитната карта, тъй като
имали уговорка ответницата да плаща разходваните от нея средства. Поддържа се,
че в този период брачната двойка все още е имала общ бюджет и всички разходвани
средства са били за нуждите на семейството, като се сочат примерни стоки и
услуги, които са заплащани. Моли се за отхвърляне на предявените искове по тези
съображения. В открито съдебно заседание ответницата лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения, че кредитната карта е ползвана за нуждите на семейството и че в
процесния период брачната двойка е продължавала да живее заедно и да се грижат
един за друг и за детето си. В хода на устните състезания поддържа, че е
установеноо по делото, че до лятото на 2015г. брачният съюз е съществувал
емоционално и те са полагали общи грижи за семейството. Моли за отхвърляне на
иска, присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
С искане от
10.03.2010г. И.Д.Д. е поискал издаване на кредитна международна банкова
платежна карта към „А.Б.Б.” АД /л.122/.
На
12.03.2010г. е сключен Рамков договор между Н.Д. и „А.Б.Б.” АД за международна
кредитна карта /л.110/.
Прието е по
делото искане за издаване на кредитна международна банкова платежна карта към „А.Б.Б.”
АД от 23.03.2010г. от И.Д.Д. в полза на допълнителен картодъжател Н.Г.Д. с
отбелязване, че картата е получена на 13.04.2010г. /л.119 и 120/.
Приобщено е и
искане за издаване на кредитна международна банкова платежна карта към „А.Б.Б.”
АД от 01.03.2012г. от И.Д.Д., с отбелязване, че същата му е предадена на
16.03.2012г. /л.106-108/, както и Допълнително споразумение от 07.03.2012г. към
Рамков договор между И.Д. и „А.Б.Б.” АД за кредитна карта от 12.03.2010г.
/л.108/.
Приети са по
делото и записи на заповед, издадени от всеки от двамата – И.Д. и Н.Д. на
12.03.2010г. в полза на „А.Б.Б.” АД /л.111 и 112/.
С договор за
поръчителство от 07.03.2012г. Н.Г.Д. се е задължила да отговаря спрямо Банката
за изпълнение на задълженията на И.Д. по Договор за издаване и използване на
международна кредитна платежна банкова карта от 12.03.2010г. /л.109/.
Съобразно
приобщено удостоверение, издадено от „Проект трейднг” ЕООД, И.Д.Д. е бивш
служител на фирмата, който през периода 21.03.2015г. до 25.03.2015г. е бил
командирован във Верона, Италия за участие във винено изложение, разходите за
което са за сметка на фирмата /л.132/.
С искова
молба, внесена в РС – Варна на 01.12.2015г., И.Д.Д. е предявил срещу Н.Г.Д. иск по чл.49, ал.1 СК за прекратяване на
сключения между страните на 15.10.2009г. граждански брак, в която е изложил
твърдения, че през 2014г. се е наложило да започне работа в гр. София, като се
е прибирал при семейството си от петък до понеделник. Влошаване на отношенията
и липсата на разбирателство между тях довела до невъзможността да живеят
заедно, като през м. май 2015г. ищецът поискал от ответницата да напуснат
жилището в м. Боровец – юг, като тя заживяла с детето в апартамента на майка си
в гр. Варна, а той на квартира в гр. София. Твърди се, че с ответницата не
поддържат никакви лични контакти помежду си след този период /л.31-33/.
Приет по
делото е писмен отговор от 09.02.2016г. на гореописаната искова молба на л.101
– 105, в който са обективирани твърденията на ответницата Н.Д., че отношенията
между страните рязко са се влошили през първите месеци на 2015г., като с цел
подобряване на отношенията, ответницата е организирала семейна почивка в
Испания от 07.03 до 11.03.2015г., която не се състояла, тъй като вечерта преди
заминаването ищецът е комуникирал по телефона с жена, с която има интимна
връзка. Посочила е и че съпрузите не живеят заедно от м. май 2015г., когато
ищецът е напуснал семейното жилище. Предявила е и иск за заплащане на издръжка
в полза на детето за период от „една година отпреди предявяване на иска”.
Приобщен е
протокол от съдебно заседание от 13.04.2016г. по гр.д. 14922/2015г. на ВРС, в
който е обективирано изявление на ответницата Н.Д., че И.Д. е напуснал
семейното жилище от м. май 2015г. Налице е и изявление на процесуалния
представител на ответника, че страните са решили окончателно, че няма да живеят
в жилището в м. Боровец през „есента на миналата година”, когато починал бащата
на Н.Д. /л.34-45/.
С решение
№2090/27.05.2016г. по гр.д. 14922/2015г. на ВРС, е прекратен сключеният между
страните на 15.10.2009г. граждански брак, като е утвърдено постигнато между тях
споразумение по чл.49, ал.4 ГПК, включително досежно издръжката а детето Деляна
Иванова Д., която да се заплаща от бащата, считано от 01.07.2015г.
Съобразно
приобщено удостоверение от „Централна кооперативна банка”, прието на л.133, в
периода м. март 2015г. до м. септември 2015г. от личната сметка на И.Д.Д. са
извършвани ежемесечни вноски по ипотечен кредит, както и плащания към „Енерго-
Про Варна” АД и „ВиК –Варна”
Ангажирани
са от ищеца като писмени доказателства извлечения по сметка №....... за периода м.01.2015г. до
31.08.2015г., както и вносни бележки за внесени суми за погашения от И.Д.
/л.8-20/.
Ангажирани
са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Цветелина
Валентинова Андонова и Янко Димитров Беширов. Първата свидетелка излага, че се
е запознала с ищеца края на лятото 2014г., края на същата година заживяли
заедно и имат две деца. Били разделени със съпругата си, той я уведомил за
новото си съжителство, но тя не го приела добре. И. предложил на съпругата си
той да поеме всички кредити, които заедно са взели и да плаща всички сметки
комунални в къщата, където тя живее с детето, а тя само да поеме разходите за
храна, нейните и на детето. Съпругата на И. го помолила да й остави кредитна
карта, тъй като нямала възможност да си изкара, като обещала, че ще си плаща
всички разходи по нея. Това се случило от момента, в който свидетелката
заживяла с И.Д., края на 2014г. Ответницата не спазвала уговорката, теглела и
живеела доста охолен живот, който И.Д. и свидетелката не можели да си позволят
да плащат, а банката търсела него. И. многократно я молел да си плаща
задълженията. Всички суми сборно били 8000-9000лв. Били на море, когато
получили поредно извлечение от банката и видели неща, които не са разходи за
детето, когато И.Д. се обадил и казал, че спира картата. В София свидетелката
живеела с И.Д. в квартира, наета за него от фирмата, в която работели заедно. И.
отсъствал от София в месеца един –два пъти. Твърди, че Н.Д. й е звъняла,
казвайки че няма да си плати нищо и ще й го даде със задължения.
Свидетелят
Янко Беширов сочи, че И.Д. и Н.Д. се разделили през 2014г., края на 2015г.,
нещо от сорта. По него време И. работел в гр. София. Пак по него време
свидетелката Андонова заживяла с И. на семейни начала. Говорили, че всеки
трябвало да поеме своите разходи, били големи драми. Знае, че И. плащал всичко
– кредити и консумативи за къщата в Боровец и се ядосвал, че не е много честно.
Имало проблеми с кредитна карта, която била на И.Д., а Н.Д. имала копие,
трябвало да спре това копие, имал обещание тя да възстанови сумата, но
доколкото свидетелят знае, не го направила и И. спрял картата. Били заедно
лятото на 2015г., или 2014г. по-скоро, имало скандал по телефона. Свидетелят
сочи, че за първи път е видял свидетелката Андонова през 2014г. в гр. София.
2015г. И. си живеел на едно таванче в София със свидетелката Андонова,
свидетелят е ходил там.
По
инициатива на ответницата са разпитани свидетелките Десислава Василева
Атанасова – Петрова и Елена Тодорова Г.. Първата свидетелка сочи, че
окончателно И. и Н. се разделили след м.08.2015г. Преди това имали конфликт
началото на м.03, който изгладили. Месец август 2015г. – на 08.08.2015г., на
Дюни, И. ги запознал с новата дама в живота си. И. живеел в общата им къща в м.
Боровец до месец август, работата му била свързана с пътуване и по няколко дни
в седмицата го нямало. Трябвало да пътуват м.03 за Испания, но се скарали,
станало ясно, че той поддържа връзка с друга жена и отложили пътуването.
По-късно в месеца заминали заедно за Италия, И. имал служебно пътуване и взел Н.
със себе си. Опитали да стабилизират нещата след проблема в началото на м.
март. Свидетелката знае, че са имали кредит за къщата, заедно се грижили за
семейството, ползвали една кредитна карта. След раздялата имали проблем по
плащане на кредита за къщата, Н. често сама трябвало да погасява вноските. Свидетелката
сочи, че е била със свидетеля Беширов през 2014-2015г. И.Д. е бил свидетел по
делата й с Янко Беширов. В периода до м. август 2015г. свидетелката е виждала И.Д.
в къщата по няколко пъти в месеца. През м.юни 2015г. разбрала от Янко Беширов,
че И.Д. има друга връзка. С Н. не са коментирали кредитната карта.
Свидетелката
Елена Тодорова Г. – майка на ответницата, твърди че до лятото на 2015г. И. и Н.
били заедно. Проблемите започнали края на 2014г., когато дъщеря й е
подразбрала, че И. има връзка с друга жена и това било до м.03.2015г. Тогава
трябвало да заминат на екскурзия в Испания. На 06.03 били в къщата на И. и Н. в
м. Боровец, когато Н. видяла телефона му, на който му писала другата жена и станал
скандал. След това пътували до Италия, И. служебно пътувал и Н. била поканена,
нещата уж се пооправили. И. пътувал заради работатата си до София понеделник,
връщал се сряда, или четвъртък. И. и Н. се разделили след около 15.09.2015г. Познава
финансите на страните, парите в брой били общи, никога нямало разделение.
Изплащали креди за къщата. Имали кредитна карта, която ползвали двамата. Н.
пазаряла всичко за дома с кредитната карта. Като си вземала заплатата, Н.
давала на И. някакви пари и казвала „попълвай в картата”. Твърди, че реално в
София И. не е работил, бил към Еленово, Сливен. Не са имали разправии за
плащанията по кредитната карта, двамата си покривали кредитите. Н. си плащала
водата и тока с картата. До раздялата им заедно се грижили за детето и
семейството.
Съобразно
заключението на вещото лице по първоначално назначената съдебно-счетоводна
експертиза /л.74-79/, титуляр на процесната сметка е И.Д., а картодържател на
клонинг – картата – Н.Д.. Общата сума на извършените плащания с процесната
кредитна карта за периода м.01.2015г. до м.08.2015г. е в размер от 9621.96лв.,
а по месеци, както следва: м.01.2015г. – 704.18лв; м.02.2015г.-840.56лв.;
м.03.2015г.-2097.21лв.; м.04.2015г. – 1045.46лв.; м.05.2015г. – 2786.74лв.;
м.06.2015г. – 692.88лв.; м.юли 2015г. – 1157.30лв. и м. август 2015г. – 297.63лв.
Вещото лице отразява извършените погашения, както следва: за процесния период И.Д.
е внесъл по сметката сумата от 16850лв., а Н.Д. – 2750лв., като погасяванията
от нея са извършени, както следва: на 15.05.2015г. – 1900лв; на 14.07.2015г. –
700лв. и на 15.07.2015г. – 150лв.
Прието е по делото и
заключение по назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.96-99/,
съгласно което са налице и неотразени плащания в банковите извлечения извършени
с кредитната карта, са в размер от 1451.96лв. Същите не променят първоначално
посочените от вещото лице общо изразходвани суми за всеки отделен месец.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. В
исковата молба и в първото по делото съдебно заседание при изясняване
фактическите му твърдения, ищецът, чрез процесуалния си представител, е въвел
като основание на иска си постигната уговорка в началото на 2015г., т.е. съглашение
между страните, по силата на което ищецът е предоставил и се е съгласил
ответницата да ползва кредитна карта към сметка, на която той е титуляр, да
извършва разплащания с нея, като твърди тя да е поела задължение към него да
погасява към банката със свои средства всички, изразходени от нея суми в
процесния период. Така наведените от ищеца факти сочат на твърдения за
възникнало между тях ненаименовано, заемоподобно договорно правоотношение по
силата на общата им воля, които твърдения изключват фактическите състави на
института на неоснователното обогатяване. Не се твърди липса на каквото и да е
основание за ответницата да използва средствата по кредитната карта, нито
неосъществено, или отпаднало такова. При наличие на твърдения за постигнато
съглашение между страните, цитираната от ищеца разпоредба на чл.55 ЗЗД, а също
така и общият състав на чл.59 ЗЗД, са неприложими. Не се касае и за изпълнение
на чуждо задължение доколкото ищецът твърди, че като кредитополучател, титуляр
на банковата сметка и правоотношението с банковата финансова институция, е
изцяло задължен към кредитора за изразходените с основната и клонирана кредитни
карти. Твърди се да са предоставени получени от ищеца по силата на договор за
кредитна карта парични средства, макар и опосредено чрез платежен инструмент,
които се твърди ответницата да е поела задължение към ищеца да върне, като ги
внесе в банковата сметка на титуляра – ищец. При тези твърдения, приложимост следва
да намерят разпоредбите относно договорната отговорност между страните.
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца по делото е да установи твърденията си, че по уговорка между
страните е предоставил на ответницата посочената кредитна карта към своя
банкова сметка, *** да заплаща изразходваните средства, като ги внася по сметка
на кредитната карта, както и че ответницата е изразходвала средства в посочения
в исковата молба размер, които са останали непогасени от нея; че ответницата е
в забава за връщане на сумата за периода 01.09.2015г. до 17.08.2017г., както и че
обезщетението за забава за посочения в исковата молба период е в претендирания
размер.
В тежест на ответницата е да докаже възражението си, че претендираната
сума е изразходена за общи нужди на семейството, както и твърдението си, че е
внасяла суми по посочената от ищеца банкова сметка.
***елото и
неоспорени писмени доказателства, че договорът за издаване на процесната
международна кредитна карта е сключен от И.Д.Д. още през 2010г., т.е. в
началото на съвместния брачен живот между страните. Още считано от 2010г. Н.Д.
е разполагала с издадена с негово съгласие в нейна полза втора карта към същата
сметка, като включително съобразно изискванията на банката ответницата е
подписала и договор за поръчителство. Били са издадени и записи на заповед от
двамата съпрузи в полза на банката за обезпечение на задълженията от кредитното
правоотношение. Твърденията на самия ищец са, че кредитната карта е била клонирана
с цел облекчаване ползването на необходимите средства за домакинството. В този
смисъл и е очевидно, че в периода от 2010г. до момента на влошаване на
отношенията им и настъпване на фактическата им раздяла, съпрузите са ползвали
без спорове помежду си, за нуждите на семейството си, отпуснатите парични
средства чрез двете кредитни карти от една сметка, при което и двамата съпрузи,
включително по смисъла на чл.32 СК, изразходвайки средствата за нуждите на
смейството, са били солидарно отговорни за възникналите задължения към банката.
Спорен по
делото въпрос с оглед въведените в исковата молба твърдения и направените
възражения в отговора на исковата молба, е в кой момент е настъпила
окончателната фактическа раздяла между страните, респективно тяхната финансова
самостоятелност и по този начин са постигнали съглашение и е следвало всеки да
е изцяло и самостоятелно отговорен за изразходваните от него парични средства.
При така
очертания предмет на спора, съдът намира следното: противочериви са показанията
на разпитаните две групи свидетели в полза на насрещните страни досежно момента
на настъпване на фактическата раздяла между страните. Съобразявайки безспорната
заинтересованост на всички свидетели в полза на довелата ги страна по смисъла
на чл.172 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва по съвпадащите
изявления на страните в исковата молба и отговора на исковата молба по брачното
производство по развод, да приеме момент на настъпилата окончателна раздяла
между съпрузите м. май 2015г. До този извод съдът достига вземайки предвид, че
в исковата молба за развод И.Д. заявява, че неразбирателството им е довело до
напускане на семейното жилище в м. Боровец от двамата съпрузи именно през м.
май 2015г., което опровергава твърденията му в настоящия процес за по-ранна
окончателна раздяла. Не е спорно и че какъвто и да е бил характерът на
пътуването до Италия, двамата са го осъществили съвместно през м. март 2015г.,
което е индиция, че отношенията им в този момент не са били непреодолимо
влошени. Съдът кредитира в тази част и показанията на майката на ответницата,
която лично е възприела напрежение в семейството в навечерието на семейно
организирано пътуване до Испания, което не се е състояло през м. март 2015г. В
тази част показанията съответстват на цялостно установената фактическа
обстановка. Обстоятелството, че в по-ранен момент ищецът при служебните си
пътувания до гр. София е започнал връзка със свидетелката Андонова, не изключва
това семейните му отношения с ответницата да не са били окончателно изяснени и
приключени и те да са поддържали все още общо домакинство, което се установява
по делото. Свидетелката Андонова е логично да интерпретира раздялата на бившите
съпрузи в своя полза, а показанията на свидетелят Беширов са противоречиви
досежно точния момент на приключване на семейните отношения между страните. Същевременно,
твърдението на ответницата за настъпване на фактическа раздяла едва през есента
на 2015г. не се подкрепят, а напротив, опровергават се от събраните
доказателства. Разпитаната в нейна полза свидетелка Десислава Петрова по много
ясен и категоричен начин описва как в началото на м. август ищецът вече е бил
на почивка и ги е запознал с новата си партньорка. Твърденията на ответницата
се опровергават и от обстоятелството, че в брачното производство е поискала
заплащане на издръжка от много по-ранен момент, като включително в крайното
споразумение този момент е м. юли 2015г. А самата тя в отговора на исковата
молба и в открито съдебно заседание в брачното производство е признала, че
съпрузите не живеят заедно от м. май 2015г. Поради това, и при наличие на
съвпадащи изявления на двете страни в този смисъл, съдът намира, че именно от
м. май 2015г. се установява по безпротиворечив начин бившите съпрузи да са се
разделили и да са били в условията на икономическа раздяла, в която логично са
постигнали съгласие всеки сам да заплаща изразходваните от него суми по
кредитните карти. Този извод се подкрепя и при внимателния прочит на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, от което е видно, че ответницата
е започнала да внася, включително по-значителна сума от 1900лв. за погасяване
на задълженията именно през м. май 2015г., като до него момент погасяванията са
извършвани само от И.Д..
Така
мотивиран, съдът намира, че по силата на възникналото между страните договорно
правоотношение ответницата, след фактическата им раздяла и за периода м. май
2015г. до м. август 2015г., е задържала издадената втора кредитна карта от
сметката на ищеца, като е следвало да заплаща в пълен размер изразходваните от
нея суми и му дължи връщане на непогасените предоставени парични средства. За
пълнота следва да се посочи, че по смисъла на чл.32 СК, ответницата, като
солидарно задъжено лице по кредитното правоотношение, също би могла да бъде
задължена за част от сумите към ищеца и за периода на съжителството им. Но иск
на такова основание с твърдения за семейно възникнало задължение не е
предявяван.
Досежно размера на
задължението, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза. За периода м. май до м. август 2015г. са
изразходени от картата на ответницата средства в общ размер от 4934.55лв. За
същия период, извършените от ответницата погасявания са в общ размер от 2750лв.
Или, остатъчният размер на задължението й за този период е в размер от
2184.55лв. Респективно, предявеният иск за главница следва да бъде уважен за
сумата от 2184.55лв. за периода м. май 2015г. до м. август 2015г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2017г., до
окончателното изплащане на задължението, а за
разликата над тази сума до заявения размер от 8236.33лв.
и за периода м.01.2015г. до м.04.2015г. включително, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение
на претенцията за обезщетение за забава:
В проведеното първо същинско
съдебно заседание по делото, в което е обявен доклада на съда за окончателен,
ищецът чрез процесуалния си представител, е заявил, че в молбата от
24.01.2018г. е допуснал техническа грешка и поддържа искането си обезщетението
за забава да бъде присъдено с начална дата 01.09.2015г., като същевременно е
признал, че покана до ответницата за заплащане на дължимите суми е отправил на
посочената в молбата дата – 22.08.2016г. Това твърдение за отправена покана на
посочената дата не е оспорено от ответницата. С оглед липсата на твърдение от
ищеца за уговорен срок на задължението на ответницата във вътрешните им
отношения и позоваването от него изрично на отправена покана, съдът намира че
следва по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД, да приеме за начален момент на забава
на ответницата момента на отправената към нея покана, а именно 22.08.2016г.
Изчислен с продукт Апис – Финанси, размерът на обезщетението за забава върху
главницата от 2184.55лв. за периода 22.08.2016г. до 17.08.2017г. възлиза в размер от 219.06лв. Т.е., искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен за
сумата от 219.06лв. за периода 22.08.2016г. до 17.08.2017г. и отхвърлен за разликата над тази сума до заявения размер от 1643.60лв.
и за периода 01.09.2015г. до 21.08.2016г.
По
разноските в процеса:
На първо
място, съдът констатира, че след поредното изменение в размера на исковете,
общият сбор на внесената от ищеца държавна такса, не е в целия дължим размер
съобразно цената на предявените искове и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. Дължимият размер на дъжавната такса е
395.20лв. От ищеца към исковата молба са представени доказателства а внесени
261лв., към молбата за изменение от 24.01.2018г. – 66лв. и към молбата за
изменение от 08.11.2018г. – 59лв., или общо внесени 386лв. Респективно, по реда
на чл.77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските, за които е
останал задължен в размер от 9.20лв.
От ищеца по
представен списък се претендират разноски в общ размер от 2445лв., от които
245лв заплатена държавна такса, 200лв. депозит за експертиза и 2000лв. заплатен
адвокатски хонорар. От ответната страна своевременно е отправено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съобразно материалния
интерес по делото и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният еднократен размер на
възнаграждението възлиза в размер от 824лв. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва
да бъде редуцирано до двукратния размер, предвиден в Наредбата, или до сумата
от 1648лв. Респективно, съразмерно с уважената част от исковете, ответницата
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер от 509.19лв.
От
ответницата се претендират разноски в размер от 1100лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищецът следва да
заплати на ответницата сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
от 832.39лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 2184.55лв. /две хиляди сто осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща изразходвани от
ответницата средства от кредитна карта №424468***8461, издадена като втора
клонирана от кредитна карта V.M.C. с №====, издадена в полза на
ищеца, с банкова сметка *** №....... от „А.Б.Б.” за периода м. май 2015г. до м. август 2015г. включително, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2017г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 219.06лв. /двеста и деветнадесет лева и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 22.08.2016г. до 17.08.2017г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за главница за разликата над
присъдената сума от 2184.55лв. /две
хиляди сто осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ до предявения размер от 8236.33лв. /осем
хиляди двеста тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/, както и за
периода м. януари 2015г. до м. април 2015г. включително, както и предявения иск
за обезщетение за забава за разликата над присъдената сума от от 219.06лв. /двеста и деветнадесет лева и шест стотинки/ до предявения размер от 1643.60лв. /хиляда шестстотин
четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/, както и за периода 01.09.2015г. до 21.08.2016г., на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес ***,
да заплати на И.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 509.19лв. /петстотин и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
И.Д.Д., ЕГН **********
с адрес ***
да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 832.39лв. /осемстотин тридесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
И.Д.Д., ЕГН **********
с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд държавна такса съобразно увеличения размер на цената на
исковете в размер от 9.20лв. /девет лева и двадесет стотинки/, на осн. чл.77 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: