Р Е Ш Е Н И Е
№ 260589 / 20.5.2021г.
гр. Перник, 20.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6198 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на А.Ж.Г., с ЕГН: **********,***, с БУЛСТАТ: *********, с която
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки, страдания и стрес,
причинени от инцидент – спъване и падане, настъпил на 13.01.2020 г. около 07.40
часа в гр. Перник, на пътното платно на ул. Черешово топче, между входа на
дентална клиника „ЕО Дент“ и входа на административна сграда, ведно със
законната лихва върху така претендираната сума, считано от датата на
увреждането – 13.01.2020 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 13.01.2020 г. около 07.40 часа ищцата се намирала на ул.
Черешово топче в гр. Перник между входа на дентална клиника „ЕО Дент“ и входа
на административна сграда. Уточнява се, че пътното платно било разкопано изцяло
и имало зеледяване. Поради това десният крак на ищцата попаднал в дупка на
платното и същата паднала. В резултат от падането ищцата изпитала силна болка в
глезена на десния крак. Направила опит да стане, но поради силната болка не
успяла и се наложило нейна колежка да й помогне. Доколкото болката продължила
ищцата още същия ден била откарана в МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, където й
била направена рентгенова снимка. Последната установила фрактура на дясна
глезенна става. Това наложило мануална репозиция на фрактурата и гипсова
имобилизация за 45 дни.
Излагат се
подробни доводи, че след инцидента и през време на възстановителния период
ищцата изпитвала силни болки и страдания, които продължават и понастоящем.
Твърди се, че непосредствено след инцидента ищцата не можела да се обслужва
сама и имала нужда от ежедневни грижи. Бил нарушен начинът й на живот, наложило
й се да приема медикаменти включително обезболяващи. След махане на гипса
ищцата провела рехабилитация в СБПЛР ЕООД гр. Перник. Уточнява се, че в
резултат от травмата ищцата била в болничен отпуск от 13.01.2020 г. до 14.06.2020
г.
В тази
връзка ищцата счита, че претърпяла множество неимуществени вреди, които се
намират в пряка връзка с процесния описан по-горе инцидент – болки, страдания,
неудобства, прием на лекарства, дискомфорт.
По
тези съображения ищцата счита, че настъпилите промени в здравословното и
психическото й състояние вследствие на падането са й причинили неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника. Излагат се
подробни доводи, че именно последният следва да отговаря за поддръжката на
тротоарната и пътната настилка на мястото на инцидента, като злополуката е
причинена именно поради ненадлежно изпълнение на това задължение.
Представени
са фактури за медицински консумативи и медицинска документация.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер.
В тази връзка на първо място се
твърди, че на мястото, където се твърди, да е настъпил процесният инцидент, има
пътно платно с изградени тротоари. В тази връзка и ищцата като пешеходец била
задължена да се придвижва именно по тротоарите, а не по пътното платно – чл.
108 от Закона за движение по пътищата. Допълва се, че съгласно цитираната
разпоредба пешеходецът може да се придвижва по платното само ако липсва
тротоар/банкет или използването им е невъзможно.
На следващо място се твърди, че на
мястото на процесния инцидент от двете страни на тротоара има частни и
административни сгради. В тази връзка и съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1 за обществения ред на територията на Община Перник именно собствениците
и/или ползвателите на тези сгради имали задължение да почистват тротоарите пред
същите през зимния сезон.
В отговора се излагат и подробни
доводи, че съгласно твърденията в исковата молба инцидентът настъпил, докато
ищцата отивала на работа, поради което се касаело за трудова злополука, за
която следвало да отговаря работодателят на ищцата.
Твърди се, на следващо място, че
процесният участък бил разкопан по изрично искане на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД. В тази връзка и бил съставен протокол, съгласно който именно
електроразпределителното дружество следвало да осигури безопасността на
разкопания участък.
На следващо място се поддържа, че
липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените
вреди, доколкото липсвали доказателства за увреждане и причинна връзка.
Излагат се
подробни доводи, че размерът на претендираните неимуществени вреди е прекалено
завишен и не кореспондира на принципа на чл. 52 от ЗЗД предвид претърпените
болки и страдания. Твърди се, че липсва причинно следствена връзка между
описаното от ищцата падане и претърпените от нея неимуществени вреди. Оспорват
се твърденията за претърпените болки и страдания, както и продължителността на
възстановителния период.
Към отговора
са представени: протокол за разкопаване от 02.08.2019 г. и писмо до Община
Перник. В хода на производството е представено писмо от ТП на НОИ Перник.
С
определение от 13.01.2021 г. по делото като трето лице помагач на страната
ответната Община Перник е конституирано дружеството „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, с ЕИК: *********. Обратен иск срещу третото лице помагач не е предявен.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/. Разпитани са и двама свидетели.
В съдебно
заседание, проведено на 26.04.2021 г., процесуалният представител на ищцата
изразява становище за уважаване на исковете в пълен размер.
Процесуалният
представител на ответника счита исковете за недоказани по основание, евентуално
по размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло или частично.
Процесуалният
представител на третото лице помагач не се явява в заседание на 26.04.2021 г.
Изразява писмено становище за неоснователност на претенцията. Прави възражение
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетеля Ж.М.Н. /без дела и родство
със страните/ се установява, че заедно с ищцата са колеги като работят при един
и същи работодател – ЧСИ Е. Добренова с район на действие Пернишки ОС. На
13.01.2020 г., докато свидетелката се придвижвала с автомобил към работното си
място на улицата пред кантората на ЧСИ Добренова забелязала ищцата, която също
идвала на работа. Свидетелката паркирала автомобила си, след което слязла от
него и тогава видяла как ищцата пада на улицата /Черешово топче/, докато
пресича в отсечката срещу „ЕО Дент“. В тази връзка свидетелката веднага се
притекла на помощ на пострадалата, която от своя страна се оплакала от болка в
крака.
На следващо място от показанията на свидетелката се
установява, че ищцата с нейна помощ все пак успяла да се качи до работното им
място, където след като свалила ботуша си според свидетелката кракът й вече
видимо се подувал. По тази причина свидетелката дала на ищцата чехли, след
което двете с помощта на друг служител на кантората успели да стигнат до
автомобила на свидетелката, която закарала пострадалата в „Бърза помощ“. Там
свидетелката отново помогнала на ищцата да стигне до приемния кабинет, където с
помощта на инвалидна количка закарали пострадалата на рентген. Впоследствие било
установено, че кракът на ищцата е счупен, поради което й поставили гипс, а свидетелката
се свързала със семейството на ищцата.
Относно мястото, където ищцата се спънала и паднала,
свидетелката разказва, че всички пешеходци не използвали тротоара откъм „ЕО
Дент“, защото бил опасен – тесен и с множество железни решетки, като към
момента на инцидента имало и ограничителни ленти заради падаща от сградата
мазилка. От другата страна на пътното платно пък въобще липсвал тротоар, тъй
като съществуващата страда била съборена на скоро и се извършвали строителни
дейности. По тази причина и ищцата се придвижвала към работното си място по
пътното платно. Последното обаче също било разкопавано – по ширината от тротоар
до тротоар, като поради невъзстановена дълго време асфалтова настилка теренът
/с камъни/ в частта на изкопа бил хлътнал. Областта на това хлътване била около
половин метър широка и над 10 см. дълбока, което затруднявало дори
преминаването с автомобил. В тази връзка и според свидетелката именно поради
това хлътване и поледицата в зимната сутрин ищцата се спънала и паднала на
платното.
На следващо място от показанията на свидетелката се
установява, че ищцата била с гипс около
45 дни, но и след свалянето му болките в крака й останали като й било нужно да
използва патерици съответно провела и рехабилитационни процедури. Положението
на ищцата се усложнило допълнително доколкото съпругът й получил лек инсулт
около 10 дни след инцидента и бил приет в болница. Това наложило сестрата на
ищцата да се грижи, както за нея така и за мъжа й. Посочените обстоятелства
според свидетелката й били съобщени от ищцата по телефон, доколкото след като
ищцата получила болнични двете не се виждали. Впоследствие след като се върнала
на работа ищцата продължавала да се оплаква от болки в увредения крак.
От показанията
на свидетелката Р.Ж.И. /сестра на ищцата/ се установява, че ищцата претърпяла
инцидент на 13 януари като паднала на улицата пред работното си място и била
закарана в болница. От там пострадалата се обадила на сестра си, за да й намери
патерици и да я чака в дома й. Когато ищцата се прибрала свидетелката
установила, че същата плаче и не може да ходи, нито да слиза по стълбите в дома
като изпитва и силни болки, което обезпокоило семейството. На следващо място
свидетелката разказва, че сестра й била с гипс около 45 дни, през което време
свидетелката й осигурявала памперси, защото тоалетната в дома била на друг
етаж. В тази връзка на свидетелката се наложило да помага на ищцата ежедневно –
с тоалета, почистването на дома, приготвянето на храна. В тази връзка
свидетелката уточнява, че със сестра й не живеели заедно, но след инцидента
свидетелката всяка сутрин отивала в дома на ищцата, за да й помага като си
тръгвала едва вечерта. Свидетелката освен това купувала на ищцата изписаните й
лекарства, както и калции и хранителни продукти със съдържание на такъв.
Свидетелката посочва и че положението на ищцата се усложнило, доколкото
съпругът й скоро след инцидента получил мозъчен инсулт. В тази връзка и на
свидетелката се налагало да помага и на двамата, а след свалянето на гипса
ищцата провела рехабилитация в профилакториум.
Уточнява, че именно тя помагала на сестра си, защото снахите й били
много ангажирани. На последно място според свидетелката ищцата не ходила на
работа около 6 месеца като скоро след като върнала на работа била уволнена.
Разказва, че дори към момента ищцата не ходи нормално, куца и изпитва болки,
поради което свидетелката все още й помага.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания. Показанията на св. И. съдът цени при условията на чл. 172
от ГПК, доколкото свидетелката е сестра на ищцата. Изнесените от нея твърдения
обаче са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на
процесуалния представител на ответника и третото лице помагач, а кореспондират
и на останалите представени по делото доказателства, поради което и съдът
кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне под съмнение на
тяхната достоверност. Съдът кредитира и показанията на св. Н., доколкото същите
са ясни и непротиворечиви, а за свидетеля липсват данни за евентуална
заинтересованост от изхода на делото. Освен това свидетелката е възприела и
непосредствено падането на ищцата като познава й мястото, където е настъпил
инцидентът. В тази връзка и съдът намира, че следва да цени всички ангажирани
гласни доказателства при формиране на правните си изводи по делото.
На следващо
място от извършената и приета СМЕ и представената по делото медицинска
документация се установява, че ищцата е получила двуглезенно
счупване на дясна глезенна става. Увреждането е настъпило в резултат от усукване на
глезенната става или т.нар. стъпване накриво, като естеството на травмата
предполага същата да е причинена по механизма, описан в исковата молба.
От експертизата се установява, че при ищцата е
предприето консервативно лечение – поставяне на гипсова имобилизация на дясна
подбедрица за период от 45 дни, като ищцата е била хоспитализирана в периода от
13.01.2020 г. до 17.01.2020 г. /видно от епикриза от МБАЛ Р. Ангелова/.
Доколкото нямало последващи усложнения възстановителният период продължил около
4-5 месеца, което било нормална продължителност за травма от процесния вид.
През този период пострадалата е изпитвала болки и страдания с по-голям
интензитет през първите три месеца, като впоследствие същите започнали да
отслабват. Проведена е рехабилитация в периода от 28.02.2020 г. до 06.03.2020
г. /видно от епикриза от Специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация/. Освен това при личния преглед, извършен на 21.01.2021 г. ищцата
продължавала да се оплаква от бодежи в дясна глезенна става, засилващи се при
натоварване. Независимо това според вещото лице при личния преглед е
установено, че няма трайни последици от травмата, засягащи
общото здравословно състояние на ищцата. С оглед давността на травмата и
проведеното лечение, може да се приеме, че към настоящия момент, лечението на
полученото увреждане е завършило. На последно място от експертизата се
установява и че не са налице козметични дефекти от получената травма.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената по делото
медиценска документация – амбулаторни листове и епикриза, като не е оспорена от
страните в производството,
От представено по делото удостоверение от ТП на НОИ Перник се установява,
че процесният инцидент не е съобщен на НОИ, нито са предприети действия за
обявяването му като трудова злополука.
На последно място от протокол за разкопаване от 02.08.2019 г. се
установява, че от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е извършено разкопаване на
общински площи за подмяна на кабели на кръстовището на ул. Найчо Цанов и ул.
Райко Даскалов и до РК „ЕО Дент“ – като разкопаването е включвало тротоар с
тротоарни плочки, асфалтова пътна настилка и тротоарна настилка. Началото на
изкопните работи е било 05.08.2019 г., а крайната настилка е следвало да бъде
възстановена до 05.09.2019 г. като запълването под нея следвало да се осъществи
с баласт и скална маса.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените искове за неимуществени вреди са осъдителни
искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – физически болки, страдания и неудобства – резултат от инцидент:
спъване и
падане на ищцата, настъпило на 13.01.2020 г. около 07.40 часа в гр. Перник, на
пътното платно на ул. Черешово топче, между входа на дентална клиника „ЕО Дент“
и входа на административна сграда, ведно със законната лихва върху така
претендираната сума, считано от датата на увреждането – 13.01.2020 г., до
окончателното й изплащане.
Предвид
оспорванията в отговора на исковата молба настоящият състав намира, че по
делото са налице два основни спорни въпроса – относно предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответната община и относно размера на
обезщетението с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Следва да
бъде обсъдено за пълнота и наведеното от третото лице помагач възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, независимо, че
същото е релевирано едва в писмената защита.
По отношение
на първия въпрос следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда
отговорност за чужди деяния (действия
или бездействия), с които е причинено пряко деликтно увреждане. Когато
вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при или по повод
извършването на възложена работа, правният субект, който е възложил работата,
следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица като не е необходимо да се установява виновно поведение на
възложителя.
В тази връзка и с оглед общото
правило на чл. 45 от ЗЗД съдът намира, че основателността на предявения иск се
обуславя от наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от
ответника, деяние (действие или бездействие) на натоварените с работата лица
при или по повод изпълнението на тази работа, вреда за ищеца по исковете,
причинна връзка между деянието и вредата и вина на натовареното с работата
лице. Вината на последното се предполага, а останалите елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от ищеца.
На следващо място следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) в
задължение на общината е възложено изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища на нейна територия. От легалната дефиниция на понятието
„път“ в т. 1 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗП като
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци пък следва изводът, че тротоарът и пътното платно
представляват части от пътя – като поначало тротоарът е отреден за движението на пешеходци, а
платното – за движението на превозни средства.
В
настоящия случай по делото не се спори, че пътят /пътно платно и тротоари/ на
ул. Найчо Цанов, пред „ЕО Дент“, където ищцата е претърпяла процесния инцидент,
е общинска собственост и именно общината има законово установеното задължение
да осъществява адекватната му поддръжка.
По
делото не се спори и че ищцата действително е претърпяла инцидента, докато се е
придвижвала по пътното платно на ул. Найчо Цанов в участъка пред „ЕО Дент“. От
събраните по делото доказателства /свидетелски показания/ обаче категорично се
установява, че не е имало годни за предвиждане тротоари в този участък – тротоарът
към сградата на „ЕО Дент“ е бил в лошо състояние и предвид зимния сезон ограден
с предупредителни ленти. Другият тротоар е бил унищожен поради събарянето на
сграда и последващи строителни дейности. Само за пълнота следва да се отбележи
и че описаното от свидетелите състояние на тротоарите на ул. Найчо Цанов в гр.
Перник в посочения участък е служебно известно на съда, доколкото мястото на
процесния инцидент се намира на разстояние под 100 м. от сградата на съдебната
палата. В тази връзка и причината ищцата поначало да се озове на пътното платно
е именно неизпълненото от общината задължение да поддържа тротоарите на
общинския път в годно за придвижване състояние.
На
следващо място по делото не се спори, а и от депозираните от св. Н. показания категорично
се установява, че самото пътно платно в процесния участък също е било в
увредено състояние – поради наличие на запълнен единствено с чакъл изкоп.
Последният е бил по цялата ширина на платното от тротоар до тротоар, поради
което и не е било възможно заобикалянето му. С оглед големината на същия –
около 50 см. ширина и над 10 см. дълбочина, зимния сезон с наличие на поледица
и като съобрази възрастта на ищцата, съдът не може да сподели възражението на
процесуалния представител на третото лица помагач, че пострадалата е следвало
да прескочи опасния участък. В тази връзка следва да се отбележи, че от
ангажирания от общината протокол за разкопаване действително се установява, че
процесният участък е бил увреден поради изкопни дейности, осъществени от третото
лице помагач. Съгласно този протокол обаче е било уговорено третото лице
помагач да възстанови пътната настилка с асфалт в срок до 05.09.2019 г. Повече
от четири месеца по-късно обаче когато е настъпил процесният инцидент ответникът
не е предприел никакви мерки по обезпечаване безопасността на участъка – нито е
потърсил изпълнение на задължението на третото лице помагач, въпреки очевидното
просрочие, нито са предприети други действия по възстановяване на
участъка.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че по делото са доказани елементите на фактическия състав, който обуславя
ангажиране на гаранционно-обезпечитeлната
отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служби и
изпълнители по реда на чл. 49 ЗЗД като възраженията в тази връзка са
неоснователни. Посоченият извод следва от обстоятелството, че макар
действително изкопните дейности да са извършени от третото лице помагач,
поведението на общинската администрация е довело от една страна до това
поначало ищцата да се е придвижвала по платното /поради липса на обезопасени
тротоари/, а от друга страна самото платно да е било в лошо състояние,
доколкото над четири месеца общината не е потърсила изпълнение от третото лице
на задължението му да възстанови с асфалт участъка, нито сама е предприела
действия в тази връзка, като приела това състояние на пътя.
Неоснователно е в частност и
възражението на третото лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата. Това е така, доколкото, както вече се отбеляза, нито тротоарите са
били в състояние, позволяващо нормално придвижване, нито пък е можело да се
очаква от ищцата да „прескача“ разкопания месеци наред участък предвид неговия
размер, нейната възраст и при наличие на поледица.
На последно място неоснователно е и
възражението на общината за липса на причинно следствена връзка между
претърпените от ищцата увреждания и падането, доколкото вещото лице по СМЕ е
категорично, че установените с експертизата увреждания отговарят да са
причинени именно по начина, описан в исковата молба, като липсват допълнителни
обстоятелства, които да са способствали за влошаване здравословното състояние
на пострадалата.
По
отношение на втория въпрос неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, които принципно не биха могли да бъдат
възстановени, но предвиденото в закона обезщетение следва да бъде определено по
справедливост от съда съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.
52 от ЗЗД. В този смисъл при формиране на изводите си относно размера на това
обезщетение решаващият състав отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, то се
определя от съда по справедливост. Посоченият критерий е предмет на разглеждане
и в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленум на ВС. Съгласно
последното понятието „справедливост“ не представлява абстрактна категория, а
предполага преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В
настоящия случай при формиране на изводите си относно този размер съдът на
първо място взе предвид приетата по делото СМЕ. Съгласно същата в резултат от падането
ищцата е получила двуглезенно счупване на дясна глезенна става. В тази връзка
ищцата е постъпила в болница за период от 5 дни. Лечението е било консервативно
с поставяне на гипсова имобилизация за период със средна продължителност – от
45 дни. През този период ищцата ползвала патерици, а след сваляне на гипса било
необходимо провеждане на рехабилитация за около 7 дни. Освен това ищцата нямала
възможност да се обслужва сама, нито да поддържа домакинството си и да бъде
опора на болния си съпруг, поради което се нуждаела от ежедневна помощ, каквато
й била оказвана от сестра й /видно от депозираните от последната показания/. От
своя страна възстановителният период бил със средна продължителност – около 5
месеца, през което време ищцата била в болничен отпуск. Освен това в първите
три месеца от възстановителния период ищцата изпитвала болки и страдания със силен
интензитет, като едва след това същият започнал да отслабва. Независимо от това
през целия възстановителен период ищцата имала нужда от помощта на сестра си,
доколкото ходенето й било затруднено, поради което била в тежест на последната
и семейството й. На последно място съдът съобразява и че към настоящия момент
ищцата продължава да чувства последици от травмата – бодежи в ставата при
натоварване. Освен това поради инцидента ищцата не ходила на работа
продължително време – около 6 месеца като била в болничен отпуск.
В тази връзка съдът приема за достатъчна сумата от 7 000 лева за
обезщетение на понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания
и уплах, до който размер претенцията за неимуществени вреди следва да бъде
уважена. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното
увреждане – 13.01.2020 г. (арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) до окончателното й
изплащане.
Искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва бъде
отхвърлен за остатъка от 1000 лева, представляващи разликата до пълния
претендиран размер от 8 000 лева. За да достигне до извода за
неоснователност на претенцията в тази й част, съдът съобрази на първо място, че
съгласно експертизата не се е наложило оперативно лечение, а същото е проведено
с поставяне на гипсова имобилизация. Периодът на хоспитализация е бил кратък –
около 5 дни, а последвалата рехабилитация също е била с кратка продължителност
– около 7 дни. Както периодът, прекаран с гипс, така и целият възстановителен
период имат средна продължителност – нормална за такава травма според вещото
лице като пострадалата не е получила усложнения. През този период освен това
болките и страданията на ищцата са били с намаляващ интензитет. На последно
място при личния
преглед на ищцата около година след инцидента не са налице трайни последици от
травмата, засягащи общото й здравословно състояние. В тази
връзка към момента на прегледа лечението на полученото увреждане е завършило и
не са налице козметични дефекти.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищцата е
освободена от държавни такси. Видно от договора за правна защита и съдействие
същата е представлявана от адв. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата /ЗА/. В тази връзка и ответната община следва да заплати на
адв. К. сумата от 680 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ /в
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съобразно уважената част от иска/. Ищцата
претендира сумата от 150 лева разноски за експертиза, като съобразно уважената
част от иска следва да й се присъдят 131.25 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на общо 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира,
че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В
тази връзка с оглед отхвърлената част от исковите претенции на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 18.75 лева.
Общината
следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса по сметка на Пернишкия РС –
в размер от 280 лева съобразно уважената част от иска, доколкото ищцата е
освободена от държавни такси.
Разноски на
третото лице помагач не се дължат, като обратен иск не е предявен.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, представлявана от Станислав Владимиров
- кмет, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ж.Г., с ЕГН:
********** и адрес: ***, сумата от сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – телесни увреждания, болки, страдания и стрес, причинени от инцидент
– спъване и падане, настъпил на 13.01.2020 г. около 07.40 часа в гр. Перник, на
пътното платно на ул. Черешово топче, между входа на дентална клиника „ЕО Дент“
и входа на административна сграда, ведно със законната лихва върху така
претендираната сума, считано от датата на увреждането – 13.01.2020 г., до
окончателното й изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, причинени от инцидент –
спъване и падане, настъпил на 13.01.2020 г. около 07.40 часа в гр. Перник, на
пътното платно на ул. Черешово топче, между входа на дентална клиника „ЕО Дент“
и входа на административна сграда, за сумата от 1 000 лева, представляваща разликата
между уважения размер от 7 000 лева и пълния предявен размер от 8 000 лева
поради неоснователност на претенцията в тази част.
ОСЪЖДА Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А.Ж.Г., с ЕГН: **********
сумата от общо 131.25 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат В.К. сумата от 680 лева за осъществена безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК по сметка на Районен съд - гр. Перник сумата в размер на 280 лева, представляваща дължима държавна такса.
УКАЗВА
на Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* да
внесе възложените в нейна тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще
пристъпи към принудително събиране на вземанията.
ОСЪЖДА А.Ж.Г., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Перник, с
БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 18.75 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от
решението да се връчи на страните в това число на третото лице помагач.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответната Община
Перник – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК: *********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.