№ 3028
гр. С., 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110210586 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. Ц. срещу електронен фиш серия К № 4937057 от 26.05.2019
година на СДВР, с който на М. В. Ц. е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение
на член 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят посочва, че на процесния участък няма знаци,
въвеждащи ограничение в скоростния режим, че не е уведомен, че ще бъде заснет. В
откритото съдебно заседание оспорва протокола за метрологична проверка на АТСС – не
ставало ясно коя е годината му на издаване, в него било вписано ЮЛ, чиято връзка с МВР не
била ясна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На26.05.2021 година в 10,30 часа в град С. на бул.АДРЕС“ срещу № 4 с посока на движение
от бул.“Р.“ към улица „К.“ при ограничение на скоростта 50 километра за населено място
автомобил „С.В.“ с рег. НОМЕРе движил със скорост 84 километра в час. От направена
справка от АИС на КАТ се установява че автомобилът е собственост наМ. В. Ц..
Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол АТСС Cordon M2. От
справка от ОПП-СДВРсе установява, че Ц. не е представил декларация за това автомобилът
да е управляван от трето лице в законоустановения 14-дневен срок по член 189, ал.5 от
ЗДвП.
1
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 84 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
М.Ц., в качеството на собственик на процесното МПС за вмененото административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По направените възражения съдът намира следното: скоростта за движение от 50 километра
в населено място за автомобил от категория В е въведена нормативно в член 21, ал.1 от
ЗДвП и всеки водач, управляващ МПС следва да я спазва. За разлика от това, когато има
допълнително ограничение на скоростта съгласно член 21, ал.2 от ЗДвП то се въвежда с
пътен знак В 26, така че при отсъствие на пътен знак В 26 в рамките на населено място
важат ограниченията в скоростния режим, въведени в член 21 ,ал.1 от ЗДвП, които очевидно
не са спазени от жалбоподателя. Понастоящем в ЗДвП няма изискване за поставяне на пътен
знак Е 24, сигнализиращ видео-наблюдение. Целта на извършване на контрол посредством
АТСС на спазване правилата на движение е именно да се елиминира субективния фактор
при извършване на контрол като се заснема автомобилът и регистрационния му номер, а не
водачът, намиращ се в него. В този смисъл няма законово изискване водачът да бъде
„уведомяван“ за видеозаснемането.
Неоснователни са и възраженията, че нарушението не било ясно локализирано и описано.
Видно от приложената снимка на АТСС съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата на движение по пътищата и приложение към член 10,
2
ал.1 от същата АТСС е в стационарен режим на заснемане и при автомобил движещ се с 84
километра в час локализира автоматично, най-точните GPS координати, които фигурират и
възху снимковия материал.
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Представеният протокол за проверка № 06-С-
ИСИС от 21.02.2020 година се отнася за първоначална проверка на процесното АТСС е
изготвен изцяло в съответствие с изискванията на Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Съгласно член 835а, ал.2 от същата когато средствата
за измерване са пуснати в действие до края на календарната година, следваща годината на
извършване на първоначалната проверка, срокът на валидност на първоначалната проверка
се приравнява на срока на валидност на последващата проверка т.е. към момента на
извършване на контрол посредством АТСС същото е било технически годно. В тази връзка
напълно неоснователни са твърденията, че била допусната грешка в годината в протокола на
БИМ, ГД „МИУ“, както и че не ставало ясно, че датата „21.02.20“ била идентична на
21.02.2020 година. Предвид датата на извършване на нарушението през 2021 година и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване от 2017 година със срок на валидност
до 2027 година е очевидно, че се касае за 2020 година. В отговор на възражението, че в
протокола за първоначална метрологична проверка фигурирало ЮЛ, което според
жалбоподателя „нямало общо с МВР“ следва да се посочи, че съгласно член 4, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по
пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие съгласно Закона за
измерванията. Заявител за извършване първоначална метрологочина проверка Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е производителят или
вносителят на АТСС, а не МВР.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че Ц. е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал
процесния лек автомобил със скорост от 84 км/ч при ограничение на това място от 50 км/ч за
населено място съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл, доколкото същияг е съзнавала, че управлява МПС със скорост
84 км/ч при ограничение 50 км/ч, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като
е целяла това негативно изменение на обективната действителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост, предвиденото административно наказание е "глоба" в размер на 400
лева. В случая наказанието "глоба" за извършеното административно нарушение е
определено в законоустановения му размер от 400 лева, поради което обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и в тази си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата
3
хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл.
93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици – причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4937057 от 26.05.2019 година на СДВР, с
който на М. В. Ц. е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на член 21, ал.1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. С. на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4