№ 65
гр. К., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
Членове:Йорданка Г. Янкова
Г. Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20215100500174 по описа за 2021 година
Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260193/14.06.2021 г., постановено по гр.д. № 299 по описа
за 2020 г. на РС - К., е отхвърлена молбата на Р. Р. П. от гр.С., ул.“З. Д.“ № 7,
вх“Б“, ет.3, ап.3, с ЕГН **********, срещу Г. З.. П. от гр.К., ул.“М.М.“ № 17,
вх.“В“, ет.4, ап.23, с ЕГН **********, за защита от домашно насилие, като е
отказано издаването на заповед за защита в полза на Р. Р. П., с ЕГН
********** и детето В.Г. П., с ЕГН **********, чрез налагане на мерки по
ЗЗДН. Със същото решение Р. Р. П. е осъдена да заплати на Г. З.. П. разноски
по делото в размер на 800 лв., а по сметка на РС - К. д.т. в размер на 25 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Р. Р.
П., която го обжалва чрез процесуалния си представител - адв. Т.Б., като
неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В жалбата се застъпва становището, че дори и в случай на липса на други
доказателства съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържало
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
1
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай доказателствената тежест
била на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно
насилие да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на иЗ.оженото в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Счита, че анализът на доказателствата по делото сочи,
че ответникът не е провел успешно оборване на обстоятелствата, посочени в
декларацията. Представената от молителката декларация по чл.9. ал.3 от
ЗЗДН съдържала достатъчно данни, че е налице домашно насилие по смисъла
на чл.2 от закона. В нея били посочени конкретни фактически действия, както
и твърдения за системен физически и психически тормоз през последните три
години. ИЗ.ожените факти в декларацията се подкрепяли и от събраните в
хода на производството доказателства, като същата не била оспорена от
страна на ответника по реда, предвиден в ГПК и представлявала годно
доказателствено средство в производството по налагане на мерки за защита
от домашно насилие. Първоинстанционният съд не обсъдил оплакванията на
молителката във връзка с необходимостта от търсената от нея защита спрямо
ответника по ЗЗДН, поради което допуснал съществено процесуално
нарушение, което накърнило правото на защита на въззивницата.
Обжалваното решението било и необосновано, тъй като решаващите изводи
на съда противоречали на доказателствата по делото. ИЗ.ожените факти в
декларацията на Р. Р. П. се подкрепяли и от показанията на разпитаната хода
на съдебното дирене свидетелка К., които съдът неправилно пренебрегнал,
при това същата била безпристрастна и незаинтересована и била и очевидец
на вербална агресия от ответника спрямо въззивницата в присъствие на
детето. Показанията й били логични и последователни и не били налице
основание да бъдат дискредитирани. Не било отчетено и обстоятелството, че
приложената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се подкрепяла не
само от показания на свидетелката К., но и от представените по делото
полицейски преписки по случая.
По отношение на показанията на свидетеля А. А., дадени в съдебно
заседание пред районния съд на 14.06.2021 г., се сочи, че същите били
ангажирани по делото в нарушение на процесуалните правила и като се
позовал на тези показания при постановяване на обжалваното решение, съдът
постановил незаконосъобразен съдебен акт. Застъпва се становището, че в
гражданския процес дадените веднъж показания не могат да бъдат заличени
2
със заявление на свидетеля, че се отказва от тях. Не съществувал институт на
оттегляне/отказ от свидетелски показания в гражданския процес.
Незаконосъобразно в съдебно заседание на 14.06.2021 г. съдът допуснал
повторен разпит на посочения свидетел, без да са налице предпоставките за
това. Недопустимо било по молба на свидетеля същият да се разпитва отново.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение на РС - К. и постанови решение, с което да издаде заповед за защита
от домашно насилие в полза на Р. Р. П. и в полза на детето В.Г. П., като
наложи мерки за защита от домашно насилие срещу Г. З.. П. по смисъла на
чл.5, т.1, и т.5 от ЗЗДН. Претендира разноски. В съдебно заседание
въззивницата Р. Р. П., представлявана от процесуалния си представител - адв.
Т.Б., поддържа въззивната жалба по иЗ.ожените в същата съображения.
Въззиваемият Г. З.. П., представляван от процесуалния си представител
- адв. И. Б., е представил писмено възражение на основание чл.17, ал.4 от
ЗЗДН, с което оспорва въззивната жалба. ИЗ.агат се съображения, че в тежест
на въззивницата било пълно и главно да установи наличието на умишлено и
противоправно поведение, осъществено от въззиваемия спрямо нея и детето
на твърдените дати. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се
установявало въззиваемият да е осъществил домашно насилие. Недоказано
било и твърдението, че малолетно дете В. е възприемала осъществено спрямо
въззивницата домашно насилие - психически и физически тормоз. От
показанията на социалния работник - свидетелката Р.М. било установено по
експертен път, че при детето В. не се наблюдава никаква симптоматика -
поведенчески или психосоматични прояви, които да свидетелстват за
преживян от нея акт на насилие. Счита, че описаните действия в молбата за
домашно насилие не били доказани, поради което същата била правилно
отхвърлена. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез
процесуалния си представител - адв. И. Б., поддържа становището си,
изразено представеното възражение. Моли съда да потвърди обжалваното
решение на РС - К..
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията иЗ.ожени от
жалбодателите констатира:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
3
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му
като недопустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано по молба за
защита от домашно насилие, подадена от Р. Р. П. лично за себе си и като
майка и законен представител на малолетната си дъщеря В.Г. П.. В молбата се
твърди, че на 25.02.2020 г. ответникът Г. З.. П. упражнил спрямо нея домашно
насилие, изразяващо се в отправяне на обидни думи и заплахи. Също така се
твърди, че на 08.03.2020 г. Г. З.. П. отново упражнил спрямо нея домашно
насилие, изразяващо се в отправяне на обидни думи и заплахи, свидетел на
което станала и малолетната им дъщеря В.Г. П..
Ответникът Г. З.. П. оспорва молбата като неоснователна.
От представената като доказателство по делото преписка вх. №
522/2020 по описа на РП - К., ведно с приложените към същата писмени
доказателства се установява, че по жалба на Р. Р. П. е разпоредено да се
извърши проверка от РУ - К. с цел установяване на достатъчно данни за
образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер. В
хода на проверката са били снети писмени обяснения от Р. Р. П., А. Г. А. и Г.
З.. П.. С постановление за отказ да се образува досъдебно производство с дата
13.05.2020 г. на РП - К. е отказано да се образува наказателно производство
по преписка вх. № 774/2020 г. на РП – К..
От показанията на разпитания по делото социален работник Р.М. се
установява, че детето В. не се чувства притеснено или уплашено, говори с
любов за родителите си, като споделило пред свидетелката, за случай, при
който майката е посегнала на бащата, който е поискал да извика полиция, но
детето го е спряло.
Свидетелят А. И. Д. сочи в показанията с пред първоинстнационния съд,
че на 25.02.2020 г. бил в автомобила на Г. З.. П., когато същият паркирал до
Сладкарница „В.“, за да плати торта за рождения ден на дъщеря си.
Въззиваемият влязъл в сладкарницата, а свидетелят останал в колата, като в
близост забелязал свидетелят А. А.. Когато Г.П. иЗ.язъл от сладкарницата и
влязъл в автомобил, свидетелят го чул да казва „не се занимавайте с мен“.
От показанията на свидетелката В. Я. И. - майка на въззивницата Р. Р.
П., се установява, че на 25.02.2020 г. Г.П. й казал, че когато отивал да плати
4
тортата до Сладкарница „В. видял Р.П., която крещяла зад него, а той й казал
да не го занимава. Свидетелката сочи също, че на 08.03.2020 г. Г.П. сам
посрещнал детето В. пред техния вход.
Свидетелят П. П. П. сочи в показанията си, че на 08.03.2020 г. бил
заедно с Г.П. пред техния блок, когато Р. П. е предала детето В. на своя баща.
Двамата била на разстояние 30 м. един от друг, като свидетелят сочи, че не е
чул Г. да обижда Р., нито детето да е плакало.
Свидетелката Ц. И. К. сочи, че на 25.02.2020 г. Р.П. й се обадила по
телефона разстроена като й съобщила, че станал скандал с Г.П., който й
крещял, заплашвал и я обиждал. Свидетелката сочи също, че на 08.03.2020 г.
двамата отново се скарали, като Г. отново обиждал Р..
Свидетелят А. Г. А. в първоначалните си показания пред
първоинстанционния съд заявява, че на 25.02.2020 г. бил заедно с Р.П. пред
детски център, когато Г.П. паркирал автомобила си, насочил се към тях и
започнал да обижда Р.П. и свидетелят, когото хванал за ухото. След случая
свидетелят и въззивницата подали жалба в полицията. В повторния си разпит
свидетелят А. Г. А. променя показанията си, като сочи, че на 25.02.2020 г.
Г.П. не е обиждал Р.П. и него, както и не го е хващал за ухото. Сочи, че подал
жалба в полицията, за да помогне на Р.П..
При така установените данни следва извода, че молбата на Р. Р. П.
лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната си
дъщеря В.Г. П., за защита от домашно насилие е недоказана и като такава е
неоснователна. Твърденията на въззивницата за осъществено спрямо нея и
малолетната й дъщеря домашно насилие не се установяват по безспорен и
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Напротив, същите се
опровергават от показанията на свидетелите А. И. Д., П. П. П. и В. Я. И.,
които сочат недвусмислено, че въззиваемият не е отправял обидни думи и
заплахи спрямо въззивницата. Също така социалният работник Р.М. заявява в
съдебно заседание, че детето В. не се чувства притеснено или уплашено.
Показанията на свидетеля А. Г. А., посочен от въззивницата като очевидец на
случая от 25.02.2020 г., не биха могли да бъдат зачетени като такива,
доказващи наличието на домашно насилие, предвид тяхната противоречивост
и недостоверност. Що се отнася до показанията на свидетелката Ц. И. К., то
същите остават изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по
5
делото. Освен това показанията на тази свидетелка са индиректни, получени
посредством информация, която е получила от въззивницата.
Неоснователен е иЗ.оженият във въззивната жалба довод, че
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство, за да бъде
уважена молбата за домашно насилие. Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН би
могла да бъде основание за издаване на заповед за защита само ако няма
други доказателства, както сочи разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН. В
случая, обаче не само, че са налице други доказателства, но и същите
опровергават иЗ.ожените в цитираната декларация твърдения за осъществено
домашно насилие. Не може да бъде споделен и иЗ.оженият довод, че
повторният разпит на свидетеля А. Г. А. е допуснат в нарушение на
процесуалните правила. Тук следва да се посочи, че по делата, образувани по
реда ЗЗДН не се прилагат специалните правила относно процесуална
преклузия на права, а също така са предвидени и редица изключения от
общия граждански процес, свързани с кратки процесуални срокове,
възможност за подаване на молба от трети лица и засилено служебно начало.
Предвид иЗ.оженото, решението на първоинстанционния съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОС - К.
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв. съгласно чл.18,
ал.1 от ТДТССГПК. Също така в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на 800 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за
правна защита и съдействие.
Водим от иЗ.оженото и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.17, ал.5 и 6 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260193/14.06.2021 г. по гр.д. № 299/2020
г. по описа на РС - К..
ОСЪЖДА Р. Р. П. от гр.С., ул.“З. Д.“ № 7, вх“Б“, ет.3, ап.3, с ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОС - К. държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12.50 лв.
6
ОСЪЖДА Р. Р. П. от гр.С., ул.“З. Д.“ № 7, вх“Б“, ет.3, ап.3, с ЕГН
**********, да заплати на Г. З.. П. от гр.К., ул.“М.М.“ № 17, вх.“В“, ет.4,
ап.23, с ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция в размер на 800 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7