Р Е Ш Е Н И Е
№ 511/24.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Красимир Лесенски
2. Светомир Бабаков
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стоян Пешев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 347 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е
образувано по касационна жалба на В.С.Ш. против Решение № 82/04.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 1916/2019 г. по
описа на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното
решение е потвърдено НП № 13-001754/ 27.09.2019 г. на директора на ДИТ
Пазарджик, с което на касатора на основание чл.416, ал.5, вр. с 414, ал.3 КТ е
наложена глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него
наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за
незаконосъобразността.
В
съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател
поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното решение,
съответно атакуваното НП. Ангажира писмени доказателства.
За ответника –
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призовани, не се явява
представител. Постъпило е писмено становище от процесуален представител с
приложено пълномощно, с което счита жалбата за неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на Районен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде
оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С решението си
Районен съд Пазарджик е потвърдил наказателно постановление № 13-001754/27.09.2019
г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на касатора на основание чл.416,
ал.5, вр. с 414, ал.3 КТ е наложена глоба в размер на 1500,00 /хиляда и
петстотин/ лева.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е възприел,
че е осъществен съставът на административното нарушение. В тази насока
разсъжденията са му правилни. Неправилно обаче е приел, че не са налице
съществени процесуални нарушения при издаването на НП. В жалбата срещу
последното е посочено, че то е издадено в нарушение на принципа „Non bis in
idem”. Безспорно по делото е установено, че за същото нарушение на касатора
действително има издадено друго НП – с № 13-001752/27.09.2019 г. на директора
на ДИТ Пазарджик, с което на касатора на основание чл.416, ал.5, вр. с 414,
ал.3 КТ също е наложена глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева. По
делото е установено и, че последното е отменено с влязло в сила решение на
01.01.2020 г. на Районен съд Пазарджик по НАХД № 1893/2019 г. В тази насока в
атакуваното в настоящото производство решение районният съд е приел, че с
отмяната на другото НП „със стабилен съдебен акт елиминира паралелното съществуване
на две административно-наказателни производства, т.е. лишава претенцията по
чл.24, ал.1, т.6 от НПК от основание“.
Подобна позиция
не се споделя от настоящия състав. На първо място нарушението на принципа няма
как да бъде разглеждано през призмата на евентуален краен изход от
производството/а. С отмяната на НП по НАХД № 1893/2019 г. на РС Пазарджик,
воденото производство за деянието не изчезва от правния мир. Следвайки логиката
на въззивния съд излиза, че за едно и също деяние на касатора не само може да
има две отделни съдебни решения, то и те да са крайно противоположни – с
първото НП за нарушението на касатора да е налице отмяна на НП, а с второто
(атакуваното в настоящото производство) НП да е потвърдено (както е сторил РС).
При положение, че понастоящем има влязло в сила решение за отмяна на
наказателно постановление за същото деяние като описаното в процесното
наказателно постановление, то с атакуваното в настоящото производство се
ангажира отговорност за втори път и то за едно и също деяние, т.е. в нарушение
на принципа не два пъти за едно и също нещо спрямо същото лице, което е
недопустимо. Трябва да се отбележи, че с издаването на две НП за едно и също деяние
този принцип вече е нарушен и нарушаването му не може да се санира от изхода на
делата по всяко едно от тях. На следващо място според принципа „Non bis in
idem”, въведен с нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, която норма по силата на
чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административно-наказателното
производство, не се образува наказателно производство (в случая АНП), а
образуваното се прекратява, когато „спрямо същото лице за същото престъпление
(административно нарушение) има незавършено наказателно производство, влязла в
сила присъда (решение), постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото“. В конкретния случай въобще дори и не
става въпрос за друго висящо производство, а за влязло в сила съдебно решение,
т.е. втората хипотеза на разпоредбата е изпълнена. Няма нормативно изискване за
приложението на принципа да се съблюдава какво точно като резултат е това първо
решение, стига то да е за същото деяние. Подобно законодателно разрешение не е
случайно, защото в противен случай и както се посочи по-горе поставянето на
подобно допълнително условие може да доведе не само до противоречиви съдебни решения
за едно и също деяние на едно и също лице, но именно и до санкционирането на
наказаното лице два пъти за едно деяние (например ако и по двете дела НП са
потвърдени). В този смисъл е налице многобройна и константна съдебна практика,
както на националните съдилища, така и на Европейски съд по правата на човека
по приложението на чл.4 по Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, между които например Решение
№ 180/22.06.2012 г. по н.д. № 417/2012 г. на ІІ н.о. на ВКС, където ясно е
посочено, че повторно санкциониране, двойно използване на репресия по отношение
на едно и също лице за едни и същи факти, е недопустимо. В този смисъл са и
Т.Р. № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, Решение №
159/23.04.2014 г. по н.д. № 486/2014 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение №
227/21.05.2012 г. по н.д. № 651/2012г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение №
145/14.04.2014 г. по н.д. № 322/2014 г. на ІІІ н.о. на ВКС, а също и Решението
на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по дело Ц. Ц. срещу
България № /2/ по Жалба № 2376/03. В тази насока са изложени доводи и в
касационната жалба, които са основателни.
С оглед
изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че решението на
Районен съд Пазарджик е неправилно и следва да бъде отменено. Като
незаконосъобразно по същите мотиви следва да бъде отменено и атакуваното НП.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
82/04.02.2020 г., постановено по НАХД №
1916/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно наказателно постановление № 13-001754/27.09.2019 г. на
директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. на основание чл.416, ал.5, вр. с
414, ал.3 КТ е наложена глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/