№ 3502
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110206600 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 762886-F746020 от 25.03.2024 г.,
издадено от С.Д. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на Националната агенция за
приходите (НАП), с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) - изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013
г., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредбата), на „Гиро Ленд 1“ ЕООД с ЕИК ******* е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
В жалбата се моли за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление,
като е изразено становище за неговата неправилност и незаконосъобразност. Оспорва се
възприетата от наказващия орган фактическа обстановка и се твърди, че тя е довела до
изграждането на неправилни и тенденциозни фактически и правни изводи.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения си
защитник – адв. Й., който в хода на пледоарията си изтъква наличието на неясноти във
фактическата обстановка и заявява, че не са били събрани всички възможни доказателства,
нужни за действителното установяване на нарушението. Навежда, че процесната машина на
самообслужване е била в постоянна дистанционна връзка с НАП и в края на деня същата
автоматично е изпратила отчета си, при което е последвала нулиране на сумата, начислена от
касовия апарат на устройството. При това положение твърди, че въпросната разлика е била
натрупана в периода от нулирането на генерираната сума до края на работното време на
търговския обект. По тези си съображения жалбоподателят счита, че обжалваното
наказателно постановление било издадено при неточна фактическа обстановка, която не
могла да обоснове налагането на каквато и да е санкция. В условията на евентуалност се
позовава на маловажност на случая, в подкрепа на което изтъква незначителния размер на
1
установената касова разлика, спецификата на установения режим на самообслужване и
изрядното иначе обслужване на стандартните фискални устройства от страна на търговеца.
Претендира присъждане на направените от дружеството-жалбоподател разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, като изпраща процесуален представител
в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт И.. В хода на делото по същество същият
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Заявява, че наказващият орган бил приложил правилно относимата санкционна норма, като
след съобразяване на наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, била отчетена
конкретната степен на обществена опасност. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 16.11.2023 г., в 13:16 часа, свидетелите Р. Т. и А. Д. – инспектори по приходите
при Централното управление на Националната агенция по приходите, предприели данъчно-
осигурителна проверка на търговски обект – заведение за бързо хранене „Гиро Ленд“,
находящ се в гр. София, бул. „*******“ № 202, стопанисван от жалбоподателя „Гиро Ленд 1“
ЕООД с ЕИК *******, и представляващо павилион за бързо хранене, в който се предлагали
за продажба хранителни продукти в готов вид, безалкохолни напитки и бира. В границите на
търговската площ на обекта били разположени два броя машини за самообслужване, всяка
от които оперирала посредством инсталираното фискално устройство. На произволно
подбрана каса измежду двете такива била осъществена контролна покупка на два продукта
на обща стойност от 15.00 лв., за което бил издаден фискален бон от поставеното в режим
на експлоатация фискално устройство.
В хода на оперативната проверка е изготвен дневен финансов „Х“ отчет с № 43148
от монтирания в упоменатата машина за самообслужване електронен касов апарат с
фискална памет модел „BullPrint T2QR“, индивидуален № на фискалното устройство
BN******, индивидуален № на фискалната памет ***** и регистрационен № в НАП
*******/01.06.2023 г., от който било установено, че генерираният от устройството дневен
оборот към момента на проверката е в размер на 2011.00 лв. Инспекторите по приходите
констатирали, че проверяваното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, които към процесния момент били в активен режим.
Като представител на търговския обект, на проверката присъствала М.Д. –
пълномощник на стопанисващото го дружество „Гиро Ленд 1“ ЕООД. По молба на
компетентните органи, тя собственоръчно съставила опис на паричните средства в касата на
фискалното устройство модел „BullPrint T2QR“ с инд. № BN******, вследствие на което
била установена фактическа наличност от пари в брой в общ размер на 2023.20 лв. Така
била установена положителна разлика в касовата наличност от 12.20 лв., която
инспектиращите органи приели за въвеждане на пари в касата извън случаите на продажба,
които средства не били отразени към момента на въвеждането им.
При така развилата си ситуация свидетелят Р. Т. счел, че „Гиро Ленд 1“ ЕООД не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касова наличност (въвеждане на пари в касата на ФУ) чрез операцията „служебно въведени“
суми, за което му съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
cepия AN № F746020 от 29.11.2023 г. Така описаното деяние било квалифицирано като
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите.
Актът бил съставен при осигурено физическо присъствие на упълномощен представител на
дружеството-нарушител, който бил изрично натоварен с представителни функции по повод
получаването и подписването на актове, издавани от всички териториални дирекции на
Националната агенция за приходите.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление №
2
762886-F746020 от 25.03.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, при
Централното управление на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.), за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите, на „Гиро Ленд 1“
ЕООД с ЕИК ******* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на
свидетелите Р. Т. и А. Д., и писмени – пълномощни, с които е делегирана представителна
власт в полза на М.Д., акт за установяване на административно нарушение серия AN №
F746020 от 29.11.2023 г., протокол за извършена проверка серия АА № 0123833 от 16.11.2023
г., декларации от лица, работещи по трудово правоотношение, копия на дневни отчети от
фискални устройства, договор за наем на преместваем обект, описи на паричните средства в
касите на фискалните устройства, график за работните смени за месец ноември 2023 г., копия
на фискални бонове от паметта на техническите устройства, заповед № ЗЦУ-384 от
27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, копие на пощенски плик с датирано
клеймо и другите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраната по делото доказателствена съвкупност , тъй като
отделните нейни елементи са обективни, последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. Събраните от актосъставителя Т.
свидетелски показания са пълни, точни и обстоятелствени, като същите не дават основание
за поставянето им под съмнение и се подкрепят от останалите налични по делото
доказателствени източници. Назначеното на длъжността „инспектор по приходите“ при ЦУ
на НАП лице има главна роля при предприемането на процесната проверка, като пред съда
то успешно възпроизведе преките си впечатления от служебната си дейност, както и
експертните си констатации от същата. От показанията му се установяват спецификите на
електронната каса (машината за самообслужване), в която е било монтирано фискалното
устройство, както и точната стойност на установената разлика в касовата парична
наличност. Свидетелят Т. дава важни разяснения по отношение на автоматизираната
процедура по зануляването на текущия оборот, която настъпвала в края на всеки работен
ден.
На следващо място, съдът кредитира и показанията на свидетеля Д., който е
присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. В разказа си лицето
споделя спомените си относно конкретната стойност на констатираната положителна
разлика и броя на работещите фискални устройства, които фактически данни се ползват с
достатъчна степен на конкретика и убеденост във верността на направените изводи.
Свидетелят дава субективното си обяснение за установеното количествено неравенство и
споделя за идентично по характер нарушение и при другото въведено в експлоатация
устройство за самообслужване.
Съдът възприе с доверие и писмените доказателства, въз основа на които изгради
изводите си за компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, както и за
стойностното изражение на описаните суми и на генерирания дневен оборот от печалба.
Тълкувани в своята взаимовръзка, приобщените по делото доказателства безпротиворечиво
сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира
от правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59д и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма на
3
изискванията на ЗАНН, издадени са от надлежни органи и в рамките на техните
правомощия, видно от приложената заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на изпълнителния
директор на НАП, както и при спазване на предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
срокове. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелят Т.,
заемащ длъжността „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, съгласно чл. 193 ал. 2 от
ЗДДС. Наказателното постановление е издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – София в Централното управление на НАП, оправомощен съгласно чл. 193 ал. 2
от ЗДДС от изпълнителния директор на НАП, видно от горепосочената заповед и в частност
т.1.1 от нея. АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН,
като при изготвянето му е присъствал излъчен от санкционираното дружество представител,
на когото са били възложени правомощия в тази насока. Актът е подписан от свидетеля Д.,
актосъставителя и представляващия дружеството-жалбоподател.
На следващо място, както АУАН, така и НП са съставени в съответствие с
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съдържат всички необходими реквизити, като са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително с посочване на
нарушените законови разпоредби. С изчерпателното изследване на обстоятелствата по
случая е постигнато прецизно изясняване на действителната фактическа обстановка, като в
извънсъдебната фаза от административнонаказателното производство контролните органи
са събрали необходимия обем от писмени материали и са снели обяснения от
представляващото дружеството лице, което им е позволило правилно и пълноценно да
изградят своите констатации по случая.
С оглед липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, съдът следва да
разгледа правния спор и по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите. Цитираният подзаконов
нормативен акт е издаден на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и е предназначен да
регламентира процедурните изисквания по регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата, всяка промяна извън случаите на
продажба/сторно операция - начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата, която води до промяна в касовата наличност, следва да бъде регистрирана на
фискалното устройство, чрез операция „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
В хода на съдебното следствие беше безспорно установено, че на 16.11.2023 г. в гр.
София, бул. „*******“ № 202, дружеството-жалбоподател „Гиро Ленд 1“ ЕООД,
стопанисващо находящия се на адреса търговски обект – заведение за бързо хранене „Гиро
Ленд“, като е въвело фактически сумата от 12.20 лв. в електронния касов апарат, която сума
не е придобита чрез извършване на продажби, без да използва функцията „служебно
въведени“ на фискалното устройство модел „BullPrint T2QR“ с инд. № на фискалното
устройство BN****** и инд. № на фискалната памет *****, регистрирано в НАП под рег. №
*******/01.06.2023 г., е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. Правилно наказващият орган е достигнал до извод, че установената промяна
в касовата наличност не представлява приход от продажби, доколкото в хода на проверката е
извършена контролна покупка, за която е издаден фискален бон. Не са събрани
доказателства, от които да се изведе, че сумата е натрупана въз основа на продажби от други
клиенти, поради което и изводът на наказващия орган е законосъобразен и обоснован.
Тук е моментът да се внесе уточнението, че употребеното техническо устройство за
продажба представлява автомат за самообслужване по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на
Наредбата, а именно - устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу
4
заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с
развлекателен характер. В съдебната практика този тип устройства, предполагащи
автономно обслужване на клиенти без физическо присъствие на оператор, се определят като
сложни вещи - технически съоръжения, позволяващи покупката на стоки или услуги, при
които получателят на доставката оперира самостоятелно със съоръжението (така Решение №
13146 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2013 г., 5-членен с-в,). Следователно
разграничителният критерий спрямо стандартните механизми за обслужване на клиенти с
участието на антропогенен фактор следва да се провежда въз основа на това дали
стопанисващият търговската площ субект действа посредством други физически лица или
чрез употребата на технически съоръжения. Дори и при вторият случай обаче – какъвто е
настоящият, не отпада задължението за доставчика на стоките да регистрира и отчита всяка
извършена от него продажба на стока или услуга в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискалното устройство. За целта нормата на чл. 7, ал. 1 от
Наредбата регламентира задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и
използване на регистрирани в НАП фискални устройства или интегрирани автоматизирани
системи за управление на търговската дейност от датата на започване на дейността на
обекта. При формулирането на легалната дефиниция за фискално устройство, дадена в § 1, т.
40 от ДР на ЗДДС, са изброени видовете устройства за регистриране и отчитане продажби
на стоки или услуги, сред които попада и използваното в настоящата хипотеза фискално
устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Следователно, за търговеца е
възникнало задължението да регистрира и отчете предприетото служебно въвеждане на
операция, вследствие на което в касата е постъпила сума от 12.20 лв. По този начин е
създадена разлика между наличните и реално документираните парични средства във
фискалното устройство, което обективно е възпрепятствало възможността за осигуряване на
отчетност и проследимост на паричния поток в търговския обект.
Не могат да се приемат за правдоподобни наведените от защитника на
жалбоподателя аргументи, касаещи въведеното в обекта работно време. Това, че
продължителността на последното се е разпростирала в темпорален аспект до 03:00 часа, по
никакъв начин не може да дерогира задължението за регистриране на всеки постъпил
финансов актив в касата на обекта, както и това за посочване на началната сума в края на
предходния и началото на новия ден. В този контекст, нормативно обосновани се явяват
показанията на свидетеля Т. досежно автоматичното зануляване на отчетите на
автоматизираните фискални устройства в машините за самообслужване. Съгласно чл. 39 от
Наредбата, всяко фискално устройство (включително вградено в автомат на
самообслужване), генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен ден (от 0:00 до 24:00
часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в следните случаи: 1. когато не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет
за деня преди 23:59:59 часа; или 2. когато е генериран или отпечатан дневен финансов отчет
за деня преди 23:59:59 часа и след генерирането му/отпечатването му в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Употребеното от
законодателя понятие „календарен ден“ разкрива, че в случая за отчитането на генерирания
оборот от значение е изтичането на съответното денонощие, като без значение остава
продължителността на работната смяна, която работодателят е установил в съответния
търговски обект. Поради това съдът намира, че с приключването на календарния ден,
предхождащ датата на провеждането на процесната оперативна проверка, отговорните
служители на жалбоподателя е следвало да приведат касовата наличност в съответствие с
действително генерираната от фискалното устройство парична сума, доколкото след
създаването и отпечатването на дневния финансов отчет за предходния ден са били отчетени
служебно въведени операции на парична стойност от 12.20 лв.
В заключение към настоящото изложение може да се синтезира, че констатираната
5
положителна касова разлика правилно е отдадена от наказващия орган на бездействието по
отразяването на въведената в касата парична сума.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, съдът намира, че
изобщо не следва да излага мотиви за субективната страна на деянието.
С оглед липсата на данни, че установената положителна разлика в касовата
наличност на дружеството не води до неотразяване на приходи, то коректно е приложената
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Макар и наказващият орган да
не е посочил изрично в обстоятелствената част на наказателното постановление, че
разликата между дневния отчет и касовата наличност не води до неотразяване на приходи,
доколкото е коментирано, че промяната в касовата наличност се дължи на случай, различен
от продажба, както и с оглед цифровото изписване на санкционната разпоредба и размера на
наложената имуществена санкция, то съдът намира, че така избраният подход от издателя на
наказателното постановление не е ограничил правата на жалбоподателя. Наложената спрямо
дружеството имуществена санкция е в минималния законоустановен размер от 500 лв.,
поради което и не подлежи на корекция.
Въпреки така възприетите изводи по фактите и по правото, съдебния състав на
настоящата инстанция намира, че процесното административно нарушение, за което е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред
на държавно управление, без да предизвиква вредни последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на
НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В посока снижаване на
обществената опасност на разглежданото деяние на първо време следва да се отчете
незначителният размер на установената разлика между касовата наличност и генерирания от
фискалното устройство паричен оборот. При актуалните финансово-икономически условия в
страната, сумата от 12.20 лв. не би могла да обуслови нуждата от ефективно санкциониране
на юридическото лице като проявна форма на държавна принуда, приложима вследствие на
допуснатото от него административно нарушение. Същевременно, видно от НП,
нарушението е първо по ред на това юридическо лице. На следващо място, съдът взе
предвид и положителните констатации, отразени от инспекторите в хода на тяхната
проверка, сред които попада надлежното документиране и отчитане на паричния оборот от
служителите на заведението, които са работели със стандартно фискално устройство, а не
автоматизирано такова. Наред с това не може да се пренабрегне и специфичният режим на
работа на автоматизираното устройство, което освен че улеснява и опростява работния
процес, все пак в известна степен предполага активно участие на дежурните работници.
Разликата в касата е незначителна на фона на отчетения оборот, а именно по-малко от 0,6%
от целия оборот.
Неспазването на националните мерки по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ.
бр. 80/2018 г. /, безспорно могат да засегнат установените в чл. 26, ал. 2 от Договора за
функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ икономически свободи - установеният
вътрешен пазар като пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на
стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите.
Според т. 35-39 от Решение на СЕС от 12 септември 2019 година по съединени дела C-
64/18, C-140/18, C-146/18 и C-148/18, от трайно установената практика на СЕС следва, че
6
националните мерки, които биха могли да затруднят или да направят по-малко
привлекателно упражняването на основните свободи, гарантирани от ДФЕС, могат все пак
да бъдат допуснати, при условие че отговарят на императивни съображения от общ интерес,
в състояние са да гарантират осъществяването на целта, която преследват, и не надхвърлят
необходимото за постигането /. Строгостта на наложената санкция трябва да бъде в
съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира. Освен това
административните или санкционните мерки, предвидени в дадено национално
законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на
легитимно преследваните с това законодателство цели /вж. по аналогия решение от 31 май
2018 г., Z., C-190/17, EU: C: 2018: 357, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика/.
Размерът на наложената санкция от 500 /петстотин/ лева е изцяло несъответен както на
материалния интерес на нарушението, така и на декларираните с националния закон цели,
свързани с осигуряване на възможност за проследяване на паричния поток в търговския
обект, чрез създаване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства, а с това
и на обществения интерес по санкциониране на нарушителите. Предвид изложеното и с
оглед на конкретната тежест на нарушението и обстоятелствата, че се касае за първо такова с
несъществени общественоопасни последици, същото съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Така в Решение № 2586 от 18.04.2022 г. на АдмС - София по
адм. д. № 243/2022 г., Решение № 2277 от 2.04.2019 г. на АдмС - София по адм. д. №
540/2019 г., Решение № 6239 от 24.10.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 8229/2019 г.
По горните съображения съдът намира, че спрямо дружеството-жалбоподател е
приложена необоснована административна санкция, като наказващият орган е подходил
формално, без да отчете конкретните обстоятелства на случая. Въпреки че е осъществено
нарушение, то разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на такова деяние, поради което именно приложение следва да намери
чл. 28 от ЗАНН. По мнение на съдебния състав, предупреждаването на нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание, в случая би оказало
необходимото превантивно и превъзпитателно въздействие по отношение на нарушителя, за
да не се допуска в бъдеще подобно несъответствие на наличността в касата и отчетения от
фискалното устройство дневен оборот от продажби в обекта.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизащи на 600 лева, като липсва възражение за прекомерност.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 762886-F746020 от 25.03.2024 г., издадено
от С.Д. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на Националната агенция за приходите, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 23 от
2013 г., в сила от 08.03.2013 г.), за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
7
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на „Гиро Ленд 1“ ЕООД с ЕИК
******* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН „Гиро Ленд 1“ ЕООД с
ЕИК *******, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Гиро Ленд 1“ ЕООД с
ЕИК ******* сумата от 600 лева, представляващ адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8