РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело №
20215300102276 по описа за 2021 година
Ищецът Х. С. К. от гр.****** в исковата си молба против Д. Ж. П. от
гр.******** твърди,че е законен наследник -син, на В. Б. К. - починала на
**.**.**** г.
Посочва,че през месец декември 2016г. е бил уведомен от ЧСИ Л. М. с
район на действие Окръжен съд - Пловдив ,че е обявена публична продан на
притежавания от него имот с идентификатор 56784.510.227 с площ от 416
кв.м ,находящ се в гр.******** , *************** Изпълнителното дело по
описа на посочения ЧСИ било образувано въз основа на изпълнителен лист
издаден по ч.гр.дело 11786/2016 г. на PC Пловдив ,по силата на който Д. Ж. П.
е бил осъден да заплати сумата от 97107,70 лева ,ведно със законна лихва
върху тази, сума както и сумата от 3635,47 лева на взискателя по изп. дело
********* ***** ********* ЕАД,на основание договор за ипотечен кредит.
Ищецът посочва,че посредством покупко-продажба е придобил
собствеността върху имота от своята майка с нотариален акт № *** ,том 6 ,
peг. № 6630 , дело № 1015 от 2015 год. на Нотариус С. К. рег.№ *** на НК с
район PC Пловдив.
Посочва,че след извършена проверка установил,че покойната му майка
1
е участвала в подписването на сключен с ********* ***** ********* ЕАД
договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот,като
ипотекарен длъжник за обезпечение на договор за кредит в размер на 57 000
евро ,отпуснат на Д. Ж. П. и К. С. П. - сестра на ищеца.
Към датата на сключване на договора имота е бил изцяло собственост
на майка му.
Ищецът твърди,че нито покойната му майка ,нито пък сестра му също
починала, са го уведомили за този договор.
Установил контакт с Про Кредит Банк като предложил сключване на
договор за цесия, по силата на който да изкупи дълга на ответника П. към
тях.3аявил готовност да заплати 40 000 лева при подписване на договора и
при приемливи условия за разсрочено плащане на остатъка до пълния размер
на дължимата сума,но споразумение за условията на цесията не били
постигнати.
Ищецът посочва,че в резултат на проведените от ЧСИ М. изпълнителни
действия имотът му бил продаден през март 2017 г. на цена от 80 535 лева,от
която взискателят е бил удовлетворен със сумата в размер на 74 615 лева-
задължения на Д. П.,а с остатъкът са били погасени разноските по
изпълнението.С продажбата на собствения му имот му е причинена вреда
равняваща се на сумата, за която имота е бил продаден съответстваща на
пазарната му стойност към момента на публичната продан,и с която сума
ответника П. неоснователно се е обогатил за негова сметка ,тъй като по този
начин е бил погасен негов личен дълг. Моли съда да постанови решение, с
което ответникът бъде осъден да му заплати сумата в размер на 30 000,00 лева
-част от сумата в размер на 80 535 ,00 лева с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, евентуално сумата в размер
на 9 800,00 лева представляваща заплатена продажна цена по нот.акт № ***
том б рег.№ 6630 дело № 1015/2015 год. на Нотариус С. К. с район PC
Пловдив.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди,че не е налице обогатяване от негова страна, тъй като
имотът обезпечава изпълнението на договора му,сключен с „Про Кредит
Банк“ЕАД и такава е била волята на наследодатеката на ищеца при
2
учредяване на договорната ипотека с нотариален акт № ***, том 10, дело №
17098/2011 г. на СВ гр. Пловдив. На следващо място твърди,че не е налице и
обедняване на ищеца ,тъй като при придобИ.е на правото на собственост
върху имота с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том 89, дело № 17335/2015 г. на СВ гр. Пловдив, ищецът е бил наясно -след
справка в АВп,че по отношение на имота е вписана ипотека,и при сбъдване на
уговореното условие ,имотът може да бъде предмет на принудително
изпълнение за удовлетворяване на кредитора. Ответникът твърди,че при
закупуване на имота ,ищецът е бил наясно с действителните отношения
между страните. Основанието за изнасянето на публична продан на описания
поземлен имот, ведно със сграда и подобрения, е изразената валидна воля от
собственика му В. К. за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване
вземането на банката-кредитор. Фактът, че имотът е продаден и от
продажната му цена кредиторът е удовлетворен, не може да бъде вменяван
във вина на страните до договора за кредит, още повече пък от страна на
ищеца, който се явява трето лице, придобило права върху имуществото,
послужило за обезпечение, след надлежно вписване на обезпечението в
публичен общодостъпен регистър.Освен това посочва,че поради близките
родствени отношения между него и покойната му съпруга от една страна, и
ищеца-брат на съпругата му, последният е бил наясно също така, и че към
датата на покупко-продажбата на имота кредитът не е бил редовно
обслужван, поради което банката е предприела действия по принудително
събиране на вземането си. При това положение ищецът е бил наясно, че така
придобитият от него имот ще послужи за принудително удовлетворение на
вземането на кредитора, чрез изнасянето му на публична продан. Въпреки
това ищецът е закупил имота и е поел и риска, тъй като ипотеката „следва
вещта“, да претърпи принудителното изпълнение върху имота и да загуби
собствеността си върху него, без да получи дори и част от стойността на
имота. Именно поради това продажната цена, посочена в нотариалния акт за
покупко-продажба на имота, намиращ се на атрактивно място в гр. ********,
в близост до Гребната база и с лице на асфалтирана улица, възлиза на
символичната сума от 9800 лв. Ответникът противопоставя и възражение за
погасяване вземането на ищеца и по давност. Искането е искът като
неоснователен да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
3
Изпълнително дело № 737/2016г. по описа на ЧСИ Л. М. рег.№ *** на
КЧСИ е образувано по молба на „Про Кредит Банк България „ ЕАД против Д.
Ж. П. и Ж. Д. П.. ,двамата от гр.******** въз основа на изпълнителен лист
,изд. чгдело № 11786/2016г. по описа на ПРС за събиране на следните суми :
49 650,38 евро -главница ,произтичаща от договор за земеделски кредит от
30.12.2011г. и договор за поръчителство от 19.01.2015г., лихви и разноски.
В молбата за образуване на изпълнителното производство като способ
на принудително изпълнение е посочен : опис и продажба на недвижим имот
с идентификатор № 56784.510.277 ,собственост на трето за изпълнението
лице ,а именно : В. К. ,ипотекиран в полза на взискателя с акт №***,т.10 от
2011г. по описа на СВ Пловдив.
Няма спор ,че имота е ипотекиран в полза на Банката за обезпечаване
изпълнението на Договор за земеделски кредит от 30.12.2011г. с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
30.12.2011г., акт №***,т.10,дело № 17098/2011г. по описа на СВ Пловдив.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
22.10.2015г., акт № ***,т.89,дело № 17335/15г . по описа на СВ Пловдив В.
К. е прехвърлила правото си на собственост на посоченото правно основание
сделка: покупко-продажба върху недвижим имот с идентификатор №
56784.510.277 на ищеца по делото Х. С. К..
В резултат на провелата се по изп.дело № 737/2016г. публична продан
на имот I идентификатор № 56784.510.277 с постановление за възлагане на
недвижим имот от 10.072017г., влязло в законна сила на 01.09.2017г .
имота е възложен на купувача в проданта за сумата в размер на 80 835,00
лева.
С разпределение от 25.09.2017г. на привилегирования кредитор
взискателя по изп.дело „********* ***** *********“ ЕАД е заделена сума в
размер на 71 748,93 лева.
При така установеното, от правна страна съдът приема,че предявеният
иск е неоснователен при следните съображения, обосноваващи този извод:
По делото не се доказват, но всъщност не се и твърдят пороци на
договорната ипотека, поради което съдът приема,че са спазени законовите
изисквания при учредяване на процесната ипотека,тя е действителна и е
породила действие и спрямо ищеца.С покупко-продажбата от 2015г. ищецът е
4
придобил правото на собственост върху обект при надлежно породено
действие на ипотеката, посредством вписването й през 2011г. С придобИ.ето
на ипотекирания имот,ищецът е придобил качеството на трето лице-
ипотекарен длъжник,на основание чл.173 ал.1 от ЗЗД и кредиторът има право
на предпочтително удовлетворение от цената на имота,в чиято и собственост
да се намира той.
Вписването на договора за ипотека
има конститутивно и оповестително действие спрямо длъжника и третите
лица. Съгласно чл.172 от ЗЗД действието на вписването трае десет години от
деня,в който е извършено.В случая ипотеката е вписана на 30.12.2011г.,
поради което към момента на сключване на сделката по покупко-продажба на
имота- 22.10.2015г. действието й не е изтекло.
Ипотеката дава възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на
публична продан ипотекирания имот и да се удовлетвори от неговата цена, в
случай, че длъжникът не изпълни доброволно паричното си задължение.
Веднъж възникнало, ипотечното право може да бъде осъществено независимо
от извършени последващи разпоредителни сделки с ипотекирания имот и
преминаване на собствеността върху други лица – чл. 173, ал. 1
ЗЗД.Вписването на ипотечното право има оповестително-защитно действие.
Чрез него се дава гласност на ипотечното право по отношение на трети лица и
се урежда конкуренцията на права, която би могла да се породи между
няколко ипотекарни кредитори по отношение на един и същ имот или между
ипотекарен кредитор и последващ собственик на имота. В първия случай
ипотекарните кредитори се удовлетворяват по реда, в който са вписали
ипотеките – чл. 153, вр. чл. 169, ал. 2 ЗЗД, а във втория случай прехвърлянето
на собствеността върху имота от учредителя на ипотеката след нейното
вписване е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор, който може да
насочи изпълнение върху ипотекирания имот независимо от това в чия
собственост се намира той – чл. 173, ал. 1 ЗЗД. В конкретният казус е налице
именно тази хипотеза, поради което следва да се приеме,че не налице
обедняване на ищеца, тъй като с покупката на имота,той е поел риска ,същият
да бъде предмет на принудително изпълнение за удовлетворяване вземането
на ипотекарния кредитор. Ето защо, искът като неоснователен следва да се
отхвърли. Не се доказа наличието на нито една от предпоставките на
фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.
5
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да се присъдят
сторените от ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 3000,00
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. К., ЕГН **********,със съдебен адрес
: гр.******, ул.“****** *********“№ **, ***** адв. И. С.-БАК против Д. Ж.
П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр.********,
ул.“**********“№*,ет.*, адв. С. И.-ПлАК иск с правно основание чл. 59 от
ЗЗД- за заплащане на сумата в размер на 30 000,00 лева -представляваща част
от общо дължима сума в размер на 80 535,00 лева / частичен иск / ,с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца от провела
се публична продан на собствения му недвижим имот, и с която сума е
погасен дълга на ответника към „Про Кредит Банк България „ЕАД като
неоснователен.
ОСЪЖДА Х. С. К., ЕГН **********,със съдебен адрес : гр.******,
ул.“****** *********“№ **, **** адв. И. С.-БАК да заплати на Д. Ж. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр.********, ул.“*** ********“№*,ет.*, адв.
С. И.-ПлАК сумата в размер на 3000,00 / три хиляди / лева-представляваща
сторени съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните,с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6