РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Кубрат, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100495 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване вещни искове с правно чл. 124 ГПК и чл.
108 ЗС.
Ищците Г. О. М., ЕГН ********** с адрес в ***, Н. О. М., ЕГН
********** с адрес в *** и Г. О. Н., ЕГН ********** с адрес в *** чрез
адв.П.Д. от АК-Шумен твърдят, че с ответника Г.О.ов М. са наследници на
родителите си Н. Ю. О., *** и О. М. О., *** След като на 20.02.1958 г.
родителите им сключили граждански брак и след раждането на страните по
делото, на 14.11.1969 г. баща им О. М. О. закупил Дворно място от 1260 кв.
метра, находящо се в *** представляващо парцел IV-71 от кв.44 по плана на
селото, заедно с всички постройки. В този дом живели всички заедно до 1989
г., когато се изселили в Република Турция. По същото време се изселило и
семейството на чичо им А. М. О., което преди това също живеело в ***.
През късната есен на 1990 г. Н. и О. О. заедно със синовете си Г. и Г. се
върнали отново в България, а дъщерите им Н. и ***, които се задомили в
Турция, останали там със своите семейства. Чичото на страните – А. М. О-ов
със семейството си също останал в гр. Бурса, като помолил своите
1
родственици да се грижат за дома му в ***.
През 1993 г. ответникът се задомил, поради което новото семейство
заживяло в къщата на ***, а първият ищец заедно с родителите на страните
заживели в дома на ***.
На 08.02.2001 г. починала Н. Ю. О., а на 11.12.2018 г. – О. М. О. Малко
преди смъртта на общия наследодател, ответникът се снабдил с нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка № 75, н. д. № 579/08.11.2018
г. на Нотариус И.Б. рег. № 573 на НК с р-н на д-е РС–Кубрат.
Като твърдят, че процесният имот е закупен от родителите им и не са
извършвани сделки с него – не е завещаван, продаван или даряван, а след
смъртта на наследодателите им, всяко от четирите им деца е станало
съсобственик при равни права на имота, находящ се в *** молят съда да
признае за установено по отношение на ГЮРС. ОСМ. М., че ищците са
съсобственици по наследство на 1/4 ид. ч. от процесния имот и да осъди
ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на 3/4 ид. ч. от
процесния недвижим имот на ищците, а на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да
отмени съставения НА № 75, н. д. № . д. № 579/08.11.2018 г. на Нотариус И.Б.
рег. № 573 на НК с р-н на д-е РС–Кубрат до размера на 3/4 ид. ч.
Ответникът Г.О.ов М., ЕГН ********** с адрес в ***, *** чрез
процесуалния си представител адв.Р.К. от АК–Русе, ангажира становище, че
така предявеният иск, уточнен с допълнителна молба, предявен на основание
чл. 108 ЗС ведно с искане по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, са недопустими.
В случай, че съдът приеме предявените искове допустими, твърди, че
същите са неоснователни. Оспорва изложеното в исковата молба, досежно
обстоятелството, че ответникът се е задомил през 1993 г., като представя
удостоверение за сключен граждански брак, удостоверяващо, че е женен от
02.06.1991 г. Оспорва изложеното с т.II, т.4, б. „б“, „г“ и „д“ и изводите в т. III
от исковата молба, излагайки подробни съображения.
Ответникът посочва, че след връщането си от Република Турция, два
месеца преди да сключи граждански брак, баща им О. казал, че имотът на ***
в с. Бисерци остава на Г. и съпругата му, а те заедно с по-малкия си син Г.
заживяват в дядовата къща в селото на ***. Впоследствие родителите им
закупуват имот на първия ищец в гр. Кубрат и поемат издръжката му по
време на обучението в СА „Д. Ценов“ гр.Свищов. Като се твърди, че от тогава
2
ответникът е владял имота необезпокоявано, извършвайки цялостна
реконструкция на същия – пристроил две стаи, баня и тоалетна, изградил ВиК
и ел. инсталация, септична яма, беседка и водопровод до нея, четири външни
чешми, обори за животните, които отглежда, 3 бр. сайванти, нова ограда,
засажда 24 бр. орехови дървета, лозе, той е извършил действия не такива по
обикновено управление, а сочещи на променено отношение за своене и по
отношение на идеалните части на останалите съсобственици. Поради това
моли за спиране на производството по делото до произнасяне на ОСГК на
ВКС по тълк. дело № 3/2020 г., както и за отхвърляне на исковите претенции
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните, че са законни наследници
на Н. Ю. О., *** и О. М. О., *** (видно от Удостоверение за наследници №
47/22.04.2021 г. изд. от Кметство с.Бисерци). Не се оспорва и фактът, че
наследодателите им са били съпрузи, съгласно Акт за женитба № 13 от
20.02.1958 г.
Не е спорно между страните, че с Нотариален акт № 158 по нот. дело №
346/1969 г. на Кубратски народен съдия, баща им О. М. О. закупил дворно
място от 1260 кв. м, находящо се в с. Бисерци, представляващо парцел IV-71
от кв. 44 по плана на селото, заедно с всички постройки. Не се спори, че така
описаният в цитирания нотариален акт имот е идентичен с ПИ № 640, за
който е отреден УПИ № XXII-640 от кв. 55 по подробния устройствен план
на с. Бисерци, одобрен със Заповед № 573/1984 г., видно и от приложеното
Удостоверение изх. № 211/18.08.2021 г. изд. от Община Кубрат.
Не е спорно между страните, че ответникът е сключил граждански брак
с Ш. С. Ю. на 02.06.1991 г. видно от представеното удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак №
12/02.06.1991 г. съставен от длъжностно лице при Кметство с. Бисерци.
Не е спорно между страните, а се установява и от приложената
нотариална преписка л.90-л.104, че с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 75, рег. № 5758, том 4, дело № 579/08.11.2018 г. на
Нотариус И.Б. с рег. № 573 на Нотариалната камара, ответникът Г. О. М. е
признат за собственик на основание давностно владение върху следния имот,
3
находящ се в село Бисерци, община Кубрат, представляващ Поземлен имот с
планоснимачен № 640, с площ 1379 кв. м от кв. 55 по одобрения със Заповед
№ 573/1984 г. ПУП на селото, с адрес ***, при граници съгласно скица: улица
„Янтра“, ПИ № 641, ПИ № 618, ПИ № 619, УПИ № XX-638 и УПИ № XXI-
639, ведно с построените в същия имот жилищна сграда с декларирана
застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 52 кв. м, жилищна
сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 9
кв. м, второстепенна постройка с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка 9 кв. м и Навес с оградни стени с
декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 10 кв. м, от
който поземлен имот, съгласно цитирания план 1055 кв. м попадат в
отредения УПИ № XXII-640 от кв. 55 с площ 1118 кв. м с неуредени
регулационни отношения за 63 кв. м, придаващи се от ПИ № 641 и част от
поземления имот с площ 324 кв. метра, от които 13 кв. м – попадащи в УПИ
№ XXII-641; 174 кв. м – попадащи в УПИ № III-619, 620 и 137 кв. м –
попадащи в УПИ № II-618 от кв. 55. Към нотариалната преписка е приложена
и Декларация от О. М. О., със заверка на подписа рег. № 91/05.11.2018 г. на
кмета на с. Бисерци, с която бащата на страните декларира, че през лятото на
1991 г. извършил дарение на процесния имот, но сделката не се е
осъществила по нотариален ред, но му е известно осъществяването на
владението на сина му върху имота, находящ се в *** подробно описан в
декларацията, не се противопоставя на това владение и дава съгласието си
синът му Г. да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
същия имот.
От приложената на л. 142 от делото приходна квитанция от 04.10.2018 г.
се установява, че данъците за имота на *** в с. Бисерци не са били заплащани
до този момент, поради което и с оглед снабдяването на ответника с
нотариален акт за собственост върху процесния имот, същият е заплатил
дължимите такива за тригодишен период назад.
По инициатива на страните са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.В.М., чиято майка и майката на страните по
делото били близки приятелки, се установява, че ответникът се сърдел,
защото неговите родители не му прехвърлили имота на ***. В показанията си
св. Н.А., съжителстваща на семейни начала с първия ищец, сочи, че
4
апартаментът в гр. Кубрат е закупен от нейните родители през 1994 г. През
1997 г. с ищеца направили сватбено тържество, но не са сключвали
граждански брак. Свидетелката сочи, че работила в Испания почти четири
години и със спестените пари и отпуснат кредит закупили апартамент и
магазин на сина им в гр. Русе. През 1995 г. ищецът започнал работа в
системата на МВР, а после записал задочно обучение в СА „Д. Ценов“ гр.
Свищов. Твърди, че през 2013 г. записали бащата на страните към социален
патронаж, за да му доставят храна. Заявява, че ответникът настоявал брат му
да прехвърли полагаемия му се дял от имота. Свидетелката посочва, че е
присъствала на телефонен разговор, при който свекър й поискал Г. да отиде
при нотариус Б., за да подпише прехвърлянето на дела си от къщата в село
Бисерци, на ***.
В показанията на свидетелите Ф. Х., О. Х. и С. М. сочат, че през 1991 г.
бащата на страните дарил имота на *** на по-големия си син. Единно
заявяват, че в началото имотът бил една малка схлупена къщурка, която с
годините ответникът ремонтирал, като санирал сградата, пристроил една стая
и кухня, направил вътрешни баня и тоалетна, посадил дръвчета в градината.
Свидетелите Х. и Х. участвали при някои от ремонтните дейности. И тримата
свидетели твърдят, че ответникът и неговата съпруга са се грижили за бащата
на страните до неговата смърт, както и не знаят някои да има претенции за
имота.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло като
последователни, логични и взаимодопълващи се, с изключение на тези,
дадени от Х., Х. и М. сочещи, че наследодателят на страните е извършил
дарение в полза на ответника.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 108 ЗС регламентира възможността на собственика
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има
основание за това. За да се уважи иска следва да са установени и доказани и
трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: ищецът
да е собственик на имота, имотът да се владее от ответника и владението на
последния да се осъществява без правно основание за това. Горните три
предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на
5
първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата,
докато се установи наличието на всичките.
Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищците.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че те притежават правото на собственост върху
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да им предаде
владението върху имота. В случая ищците са оспорили правото на
собственост на ответника, с твърдения, че не е изключителен собственик на
процесния имот.
Безспорно е в случая, че имотът е бил придобит от родителите на
страните по време на брака им с НА № 158, дело № 346/1969 г. на Кубратски
народен съдия. След смъртта им (Н. Ю. О. починала на 08.02.2001 г., а О. М.
О. на 11.12.2018 г.), всяко от четирите им деца е придобило по наследство по
1/4 ид. част от процесния имот. Съгласно приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по
т. д. № 1/2012 г. на ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен
имот от един от съсобствениците, какъвто е настоящия случай, следва да се
даде отговор на въпроса дали той е владял изключително за себе си целия
имот и от кога.
Предвид установеното положение, че ответникът е упражнявал
фактическата власт върху целия имот приживе и след смъртта на общия
наследодател, както и понастоящем, основният въпрос, който съдът трябва да
реши при така описаната фактическа обстановка е дали ответникът е
превърнал държането на наследствения имот във владение за себе си.
Тъй като се касае за отношения между сънаследници, то разпоредбата
на чл. 69 от ЗС не намира приложение в отношенията между страните.
Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК: „ В случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
6
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако
се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.“
Тъй като ответникът е упражнявал фактическата власт върху имота,
следва да се приеме, че същият е владеел своята идеална част от имота и е
държал идеалните части на останалите сънаследници. В тази ситуация, за да
придобие по давност правото на собственост върху идеалната част,
съответстваща на частта от наследството на ищците в резултат на
наследяването, ответникът е следвало да превърне с едностранни действия
държането си във владение, като тези действия трябва да са явни и
недвусмислени и да показват отричане на владението на останалите
съсобственици. По делото такива действия не бяха посочени от ответника и
не бяха доказани, респ. не бе установено кога и по какъв начин ответникът е
превърнал държането на наследствените на ищците идеални части от имота
във владение. Ползването на наследствения имот, извършването на
строителноремонтни дейности, не манифестира намерение за своене на
същия. По делото не бе установено нито едно действие на ответника, с което
той да е показал на ищците като сънаследници, че смята имота само за свой и
че отрича правото им на собственост върху идеалните части от същия, преди
снабдяването с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка.
Ето защо съдът намира, че по делото не е установено явно и несъмнено
упражняване на владение върху тези 3/4 идеални части, които са
наследствения дял на тримата ищци, поради което съдът не приема, че в
полза на ответника е текла придобивна давност, респ. че същият е придобил
тази идеална част на това основание, поради което счита направеното от него
възражение за неоснователно и недоказано.
От изложеното следва, че Г. О. М. не е придобил по давност правото на
собственост върху идеалните части на ищците, и искът с правно основание
чл. 108 ЗС следва да бъде уважен. Като последица от това следва да бъде
отменен и издадения в полза на ответника констативен нотариален акт до
размера на 3/4 ид. ч. от удостовереното вещно право на собственост.
7
Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК урежда задължение на съда да отмени
порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за
материално право. Касае се не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2
ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за
материалното право, засегнато от охранителния акт. Предявеният иск за
собственост по делото касае само 3/4 ид. части от недвижим имот.
Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за искане, чието
уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от
изхода на делото по отношение на главния иск. В настоящият случай
предявеният ревандикационен иск, който е главен и се отнася за 3/4 ид. части
от процесния имот, е уважен като основателен, което логично води до същия
правен резултат и по отношение на обусловената от него акцесорена
претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на Констативен нотариален акт за
право на собственост на недв. имот, придобит на основание давностно
владение № 75, рег. № 5758, том 4, дело № 579/08.11.2018 г. на Нотариус И.Б.
с рег. № 573 на Нотариалната камара, касаещ собствените на ищците 3/4 ид.
части от имота.
По разноските:
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят
сторените в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Същите са направили разноски в размер на 753 лв., видно от приложените
доказателства. Поради това, с оглед уважаване на иска изцяло, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Г. О. М., Н. О. М. и Г. О. Н. сторените
от тях разноски в размер на 753 лева.
Мотивиран така, Кубратският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. О. М., ЕГН
********** с адрес в ***, ***, че Г. О. М., ЕГН ********** с адрес в ***, Н.
О. М., ЕГН ********** с адрес в *** и Г. О. Н., ЕГН ********** с адрес в ***
са собственици на общо 3/4 идеални части от следния недвижим имот,
находящ се в село Бисерци, община Кубрат, представляващ Поземлен имот с
планоснимачен № 640, с площ 1379 кв. м от кв. 55 по одобрения със Заповед
№ 573/1984 г. ПУП на селото, с адрес ***, при граници съгласно скица: улица
8
„Янтра“, ПИ № 641, ПИ № 618, ПИ № 619, УПИ № XX-638 и УПИ № XXI-
639, ведно с построените в същия имот жилищна сграда с декларирана
застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 52 кв. м, жилищна
сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 9
кв. м, второстепенна постройка с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка 9 кв. м и Навес с оградни стени с
декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 10 кв. м, от
който поземлен имот, съгласно цитирания план 1055 кв. м попадат в
отредения УПИ № XXII-640 от кв. 55 с площ 1118 кв. м с неуредени
регулационни отношения за 63 кв. м, придаващи се от ПИ № 641 и част от
поземления имот с площ 324 кв. метра, от които 13 кв. м – попадащи в УПИ
№ XXII-641; 174 кв. м – попадащи в УПИ № III-619, 620 и 137 кв. м –
попадащи в УПИ № II-618 от кв. 55 и ОСЪЖДА Г. О. М., ЕГН ********** с
адрес в ***, *** ДА ПРЕДАДЕ на Г. О. М., ЕГН ********** с адрес в ***, Н.
О. М., ЕГН ********** с адрес в *** и Г. О. Н., ЕГН ********** с адрес в ***
владението върху общо 3/4 ид. части от описания имот.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 75, рег.
№ 5758, том 4, дело № 579/08.11.2018 г. на Нотариус И.Б. с рег. № 573 на
Нотариалната камара до размера на 3/4 ид. ч. от удостовереното вещно право
на собственост върху имот, находящ се в село Бисерци, община Кубрат,
представляващ Поземлен имот с планоснимачен № 640, с площ 1379 кв. м от
кв. 55 по одобрения със Заповед № 573/1984 г. ПУП на селото, с адрес ***,
при граници съгласно скица: улица „Янтра“, ПИ № 641, ПИ № 618, ПИ №
619, УПИ № XX-638 и УПИ № XXI-639, ведно с построените в същия имот
жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна
оценка 52 кв. м, жилищна сграда с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка 9 кв. м, второстепенна постройка с
декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 9 кв. м и
Навес с оградни стени с декларирана застроена площ по удостоверение за
данъчна оценка 10 кв. м, от който поземлен имот, съгласно цитирания план
1055 кв. м попадат в отредения УПИ № XXII-640 от кв. 55 с площ 1118 кв. м
с неуредени регулационни отношения за 63 кв. м, придаващи се от ПИ № 641
и част от поземления имот с площ 324 кв. метра, от които 13 кв. м – попадащи
в УПИ № XXII-641; 174 кв. м – попадащи в УПИ № III-619, 620 и 137 кв. м –
9
попадащи в УПИ № II-618 от кв. 55.
ОСЪЖДА Г. О. М., ЕГН ********** с адрес в ***, *** да заплати на Г.
О. М., ЕГН ********** с адрес в ***, Н. О. М., ЕГН ********** с адрес в ***
и Г. О. Н., ЕГН ********** с адрес в *** общо сумата 753.00 лева
(седемстотин петдесет и три лева, нула стот.) – сторени разноски по
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10