Р Е
Ш Е Н И Е
№260313 / 18.3.2021г.
гр. Перник, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, 6 – ти състав, в
открито съдебно заседание на 09 03 2021 година, в състав:
Председател: Д МАТЕЕВА
като
разгледа гр. д. № 05327 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
от
Н.В.П. ЕГН ********** ***
И чрез адв К.П. БлАК
срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България АД,
с която се иска да се признае за установено,
че поради погасяване по давност не дължи
сумата 2980.64 лева - главница за стойността
на предоставени и незаплатени ел.енергия и услуги, за периода 17.06.2009-15.03.2011г.
сумата 304.21 лева – лихва за забава за периода 24.10.2009- 08.08.2011
ведно със законната лихва върху главницата
от 29.08.2011 до окончателното изплащане на вземането,
и сумата 143.70лв. разноски
за които вземания е издаден изпълнителен
лист от 06.10.2011г. по ч. гр. д. № 5393/2011 г. по описа на Пернишки районен
съд
и образувано изп.дело №0888/2011г. на ЧСИ
С.Димитрова ПРС
Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че за
процесните вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5393/2011 г. по
описа на Пернишки районен съд. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело .
Изложени са подробни доводи, че вземанията
са погасени по давност.
Ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Позовава се на частично
плащане, което ПРЕКЪСВА давността, както и на съд.практика.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложено
изпълинтелното дело, видно от което – изпълнителният лист е издаден на
06.10.2011г. по чгд № 5393/2011г. ПРС – в полза на ЧЕЗ срещу ищеца за посочените по-горе вземания
Обсъжданото
архивирано ч. гр. д. на Пернишки
районен съд е приключило с издаден
изпълнителен лист на 06.10.2011г., която е крайната възможна дата за влизане в
сила на съд.акт
Други
доказателства не са приобщени към доказателствения материал по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство.
Ищцовата
страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда
доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по
индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност.
В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на Заповедта за изпълнение № 4238 от 30.08.2011г.
Това е така, защото заповедта за изпълнение се
връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по
нея.
Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират.
Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение.
Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.
Влязлата
в сила заповед за изпълнение означава наличието на съдебно установено вземане,
поради което и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.
Целта на заповедното производство е да се
провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в
сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението
при постановено съдебно решение.
Следователно по действащия ГПК няма основание
да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай.
В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г.
по в. гр. д. № 479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 06.10.2011г. (липсват
доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата
започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Видно от отговора обаче, по изп.дело е извършено
ЧАСТИЧНО ПЛАЩАНЕ-
Платена е сумата 226.40лв. и 143.70лв. разноски.
При наличие на доброволно плащане дансотта е
прекъсната.
В този смисъл решение № 252 от 17.02.2020 по дело
№ 1609 / 2019г. НКС – по въпроса за сипране на погасителната давност за вземане
по изп.дело, образувано преди приемане на ТР № 2 /2013г. ВКС ОСГК
ВКС приема, че :
За
заварени като висящи от ТР № 2 / 26.06.2015г. ВКС ОСГК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата
следва да намери приложимо задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3 /
18.11.1980 според което :
през
времетраенето на изп.производство – от датата на образуването му до датата на приемане
на последващия тълкувателен закон / придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящ изп.процес/ погасителната давност е спряла
Към
дата, предхождаща датата 26.06.2015г. – новата погасителна давност за вземане
по чл.117 ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
двугодишен срок, като при съдебно установено
вземане срокът винаги е 5 годишен / чл.117 ал.2 ГПК/
Към момента на образуване на процесното изп.дело № 888/2011г. давността не
е изтекла.
Съгласно чл.116 в ЗЗД-давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Видно от приложеното из.дело – налице са
действия, прекъсващи давността.
При това положение следва да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Съгласно изхода на спора ищецът дължи на ответната страна 100лв. юк.възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕНИ НЕДОКАЗАН
ИСКА, с който
Н.В.П. ЕГН ********** ***
И чрез адв К.П. БлАК
иска да се признае за установено, че поради
погасяване по давност не дължи на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България АД
сумата 2980.64 лева - главница за стойността
на предоставени и незаплатени ел.енергия и
услуги, за периода 17.06.2009-15.03.2011г.
сумата 304.21 лева – лихва за забава за периода 24.10.2009- 08.08.2011
ведно със законната лихва върху главницата
от 29.08.2011 до окончателното изплащане на вземането,
и сумата 143.70лв. разноски
за които вземания е издаден изпълнителен
лист от 06.10.2011г. по ч. гр. д. № 5393/2011 г. по описа на Пернишки районен
съд
и образувано изп.дело №0888/2011г. на ЧСИ
С.Димитрова ПРС
ОСЪЖДА Н.В.П. ЕГН ********** ***
И чрез адв К.П. БлАК
ДА ЗАПЛАТИ
на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България АД- 100лв.юк.възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: