РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Бургас, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120203867 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т. СТ. ЗЛ., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № Б-1/14.01.2021г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с
което на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Посочва се, че жалбоподателят не е извършил вътрешното преустройство и обединяване на
офис и апартамент с вътрешна стълба. Излагат се твърдения, че жалбоподателят е закупил
имота с налична вътрешна стълба, поради което не е отговорен за извършеното
преустройство. С тези доводи моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Т.. Поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, явява се гл. експерт К.,
надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
Във връзка с подадени до Община Бургас жалби за извършване на СМР била
извършена на 16.09.2020 г. от служители на РДНСК, в това число и свидетелката К.Ж. на
длъжност инспектор в РДНСК, проверка на обект, находящ се в гр. Бургас, ул.
*****************************. Пристигайки на място контролните органи,
констатирали, че се извършват СМР на партерен етаж и апартамент на първи жилищен етаж,
като се установило, че двата имота са преустроени, като са обединени с вътрешно стълбище
с бетонови стъпала, което осигурява свързване на офиса на партера с апартаментна на първи
жилищен етаж. Установило се, че се премахват подови настилки и дограма, подменяло се
ВиК, ЕЛ и ОВК инсталации, полагала се външна топлоизолация и други СМР. Като
собственик на двата обекта бил установен жалбоподателят, който придобил собствеността
през 1998 г., като към датата на придобиване вътрешното преустройство (стълбата),
свързваща двата обекта е била изградена. Свидетелката Ж. извършила проверка на
наличната документация за строеж на процесните обекти и установила, че няма разрешение
за преустройство, изразяващо се в изграждане на вътрешна стълба, която да свърза двата
самостоятелни обекта (офиса и апартамента), както и без одобрени инвестиционни проекти.
По тази причина свидетелката Ж. съставила на 10.11.2020 г. срещу жалбоподателя АУАН в
качеството му на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ за това, че е допуснал в
нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ да се извърши незаконен строеж, представляващ вътрешно
преустройство и обединяване на офис на партерен етаж и апартамент на първи жилищен
етаж. Впоследствие на 14.01.2021 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни лица в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество
след извършена проверка за законност, констатира, че в проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят в качеството му на
участник в строителството - възложител е нарушил разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, като
2
е допуснал извършване на незаконен строеж, поради което на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ
му е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Легалното определение „участник в строителството” е дадено в чл. 160, ал. 1 от ЗУТ,
съгласно който - участници в процеса на строителството са възложителят, строителят,
проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част
"Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и
технологично оборудване. В чл. 161, ал.1 ЗУТ е посочено, че „възложител” е собственикът
на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на закон. По смисъла на приложената от АНО
разпоредба на чл. 232, ал. 2 ЗУТ отговорността на възложителя, като участник в
строителството следва да бъде ангажирана, ако същият извършва, разпореди или допусне
извършването на незаконен строеж. Т.е. в настоящия случай следва безспорно да се
установи, че жалбоподателят е извършил поне едно от посочените в чл. 232, ал. 2 ЗУТ
изпълнителни деяния – извършва, разпорежда извършване или допуска извършване на
незаконен строеж.
От събрания по делото съвкупен доказателствен материал обаче съдът не прави извод
за доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно, че е допуснал
извършване на незаконен строеж в обекти, находящи се в гр. Бургас, ул.
*****************************. В действителност от събраните по делото доказателства и
в частност от приложен Нотариален акт № 162, том III, дело № 3105/1998 г. се установява,
че на 30.04.1998 г. жалбоподателят е придобил собствеността върху процесните обекти-
офис на партерен етаж и апартамент на първи жилищен етаж. В качеството си на
собственик, жалбоподателят може да бъде възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, но
независимо от това, за да се ангажира отговорността му следва да се докаже, че незаконният
строеж е бил извършен, след като е била придобита собствеността върху имотите от
жалбоподателя. От доказателствата по делото обаче, се установи точно обратното. В
показанията си свидетелите С. и И. посочват, че жалбоподателят е закупил имотите със
съществуващо преустройство – вътрешно стълбище, свързващо офиса и апартамента.
Свидетелката С. дава показания към момента на закупуване на имота (1998 г.), като посочва,
че е полагала труд на процесното място, както и че е имало вътрешна стълба между двата
етажа. В същия смисъл са и показанията на свидетеля И., който е посетил имота през 2019
г., преди извършване на процесните СМР, във връзка с които е била извършена проверката
на 16.09.2020 г. от служители на РДНСК. Свидетелят И. заявява, че лично е посетил обекта в
качеството си на архитект по молба на жалбоподателя, за да го консултира за извършване на
ремонтни дейности, като на място е констатирал наличие на вътрешна стълба, свързваща
двата обекта, изпълнена назад във времето преди започване на процесните СМР.
Включително свидетелят И. е изготвил снимков материал на обекта при неговото
посещение, приложен по делото, от който се установява, че двата обекта са свързани със
стълба. Единствено в показанията на свидетелката Ж. се съдържат данни, че към момента на
проверката са се извършвали ремонтни дейности по изграждане на вътрешното
3
преустройство. Следва да се има предвид обаче, че свидетелката Ж. не дава конкретни
показания, че към момента на проверката се е изграждала самата стълба, а по-скоро прави
извод за тези строителни дейности от цялостното състояние на обекта, като както самата
посочва, „всичко беше една строителна площадка“. Също така при проверката е бил
изготвен снимков материал, приложен в преписката, видно от който се наблюдава наличие
на стълба, както и извършването на ремонтни дейности, но не става ясно кога е била
изградена самата стълба. Още повече, че по делото са събрани категорични и безспорни
доказателства (показанията на свидетелите С., И. и снимков материал, изготвен от
свидетеля И.), че стълбата е съществувала назад във времето, преди извършване на
процесните СМР. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че след като вътрешното
преустройство е било извършено преди придобиването на собствеността от жалбоподателя
върху процесните обекти, неправилно АНО е приел, че жалбоподателят е субектът, който е
допуснал в качеството си на възложител извършването на незаконен строеж. По тази
причина неправилно е била ангажирана и административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. След като съдът достигна до извод, че не
е осъществен от жалбоподателя елемент от фактическият състав на нарушението по чл. 232,
ал. 2 ЗУТ, а именно не е осъществено изпълнителното деяние, безпредметно за съда остава
да се обсъжда въпросът дали преустройството е било законно.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че издаденото срещу жалбоподателя
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното НП,
на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените
разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор
за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в брой 400 лева за адвокат, като
същата сума се претендира за присъждане. Претенцията за присъждане на разноски в размер
на 400 лева е основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-1/14.01.2021г., издадено от Началник на
РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 222, ал.1, т. 15
ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ, на Т. СТ. ЗЛ., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал. 1
ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за Национален строителен контрол да заплати на Т. СТ. ЗЛ., ЕГН
********** сумата от 400 лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5