Решение по дело №170/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 144

гр. Видин, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Десети октомври

през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 170

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

             Производството е по реда на чл. 118 от КСО.

             Образувано е по жалба на С.К.С. ***, против Решение № 2153-05-7/26.06.23 год. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 03.04.2023г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин.

            Поддържа се от жалбоподателя, че Решението на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 03.04.2023г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин, е незаконосъобразно, тъй като определената й пенсия е минималната за страната, както и че не е взет предвид стажа й в Румъния.

           Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-05-7/26.06.23 год. на Директора на ТП на НОИ Видин.

           Ответникът по жалбата - Директора на ТП на НОИ - Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Твърди, че Разпореждане № ********** от 03.04.2023г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин, потвърдено с Решение № 2153-05-7/26.06.23 год. на Директора на ТП на НОИ Видин е правилно и законосъобразно. Иска се от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

           Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 2213-05-221 от 19.11.2019 г., подадено в ТП на НОИ - Видин, жалб. С. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО по Българското законодателство с придобит стаж и  от Румъния, Гърция и Италия.

По трудовата книжка представена от С. е зачетен осигурителен стаж, за времето от 15.04.1996 година до 01.11.1989 година - 03 г. 06 м. и 16 дни, като чистачка при КЗС с. Златен рог, за времето от 06.12.1989 год. до 23.11.1990 г. -11 м. и 17 дни, като месодобивчик при осигурителя КП Изкупуване, гр. Видин, по удостоверения УП-13 и УП-15 за времето от 01.01.1991 г. до 18.12.1998 г. - 07 г. 10 м. и 16 дни, като помощник машинист при осигурителя Видин – Табак. С формуляр Е 205 Италия от 06.08.2019 г. е потвърден стаж 04 години, 02 месеца и 24 дни придобит в Италия. С формуляр Е 205 Гърция от 29.08.2022 г. е потвърден стаж 06 години и 11 дни придобит в Гърция. На осигурителна институция в Румъния е изпратен формуляр Е 205 от 23.03.2021 г., в който румънският осигурителен институт не потвърждава нито един ден стаж, придобит в Румъния, поради което, при отпускане на пенсията няма зачетен румънски стаж от НОИ.

В обжалваното разпореждане е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд - 12 години, 04 месец и 19 дни по българското законодателство, който стаж не е спорен. С формуляр Е 205 от 06.08.2019 г. е потвърден стаж 04 години, 02 месеца и 24 дни, придобит в Италия, а с формуляр Е 205 от 29.08.2022 г. е потвърден стаж 06 години и 11 дни, придобит в Гърция. Общият осигурителен стаж, зачетен от трите държави е 22 години, 07 месеца и 24 дни.

Индивидуалният коефициент е изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9 от КСО - 1.0227, за периода от 17.11.1995 г. до 18.12.1998 г. - 36 месеца от последния осигурителния доход на лицето. От 19.11.2019 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл.70, ал.1 КСО в действителен размер 268.69 лв. за общия стаж в трите държави и е определен 146.74 лв. - пропорционален размер за българския стаж.

На основание чл.95, ал.1, т.4 КСО от 19.11.2019 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е спряна като изплащана в по-неблагоприятен размер в сравнение с получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

По делото е представено единствено удостоверение /ксерокопие/ от Главно управление „Социално осигуряване“, Направление „Международни спогодби“, което сочи придобит стаж в Румъния на жалбоподателката. От направеното по реда на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност запитване от Румъния не е потвърден стаж на С.. В обжалваното Решение изрично е отбелязано, че жалбоподателката следва да се снабди лично с документи от предприятията, в които е работила в Румъния, за да се направи ново искане за потвърждаване на румънския стаж, съответно размера на пенсията да бъде преизчислен.

Процесуална активност от страна на жалбподотелката не е проявена, тя не е ангажирала никакви доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 4 КСО, като горестоящият административен орган е постановил процесното решение, с което жалбата е отхвърлена и са възприети изцяло правните доводи на обжалваното разпореждане. Жалбата, по която е образувано настоящето производство е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО, като съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

           Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, при обжалване по съдебен ред на административни актове, съдът преценява законосъобразността на административния акт, а именно: издаден ли е от компетентен орган; в съответната форма; спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби, както и съответствието с целта на закона. След служебно извършена проверка съдът констатира, че Решението е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от НПОС, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава.

По делото не е спорно, че жалбоподателката е гражданка на Република България, ДЧ на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Република България като ДЧ на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки.

С Регламент (ЕО) 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на правото на обезщетение, съгласно всички законодателства на държавите-членки, на които заинтересованото лице е подчинено, при подаване на заявление за отпускане на пенсия, освен ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави-членки.

Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, когато правото на обезщетение/пенсия зависи от наличието на определени осигурителни периоди, компетентната институция, преценяваща това право, взима предвид осигурителния стаж, придобит по законодателствата на всички държави-членки.

Заявление за пенсия, подадено до институцията на една държава-членка се счита за заявление до всички други държави-членки, в които съответното лице има осигурителни периоди. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Регламент № 883/2004, при подаване на заявление за отпускане на пенсия всички компетентни институции на държави-членки, на чиито осигурителни законодателства е било подчинено лицето, определят правото на обезщетение. Когато претендиращото лице не удовлетворява законовите изисквания на една или повече държави-членки, на които е било субект, се прилага чл. 50, ал. 2 от Регламент № 883/2004, който предвижда възможност периодите, придобити съгласно законодателство, на чиито изисквания лицето не отговаря или е престанало да отговаря, да не се зачитат. В чл. 52 от Регламента, са предвидени два начина за изчисляване размера на пенсията на лицето, като и при двата начина изчислението е в зависимост от обстоятелството дали лицето придобива право на пенсия само с осигурителен стаж, придобит по законодателството, което съответната институция прилага или правото възниква единствено при сумиране на осигурителните периоди. Чл. 52, § 1, б. "а" от Регламента, предвижда, че когато изискванията за придобиване на пенсия са изпълнени, въз основа изключително на собствени осигурителни периоди, компетентната институция изчислява размера по националното право.Съгласно чл. 52, § 1, б. "б" от Регламента, когато правото на пенсия не се придобива само въз основа на осигурителния стаж, установен съобразно националното право, размерът на пенсията се изчислява по пропорционален принцип. При този метод първо се определя теоретичен размер на пенсията, който лицето би получавало, ако целият осигурителен стаж беше придобит по съответното законодателство и към него се отнесе съотношението между българския и общия осигурителен стаж.

С формуляр E 205 са удостоверени осигурителните периоди в Италия и Гърция, които са държави-членки на ЕС. Това е извършено служебно от НОИ, но въпреки това от Румъния, която също е член на ЕС и на която също служебно от НОИ е изпратен формуляр Е 205 не е потвърдила стаж на жалбоподателката. Този стаж е назад в годините и се твърди, че е от 13.12.1971 година до  05.05.1986 год.

Съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Данните по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО се събират от НАП за периоди на трудова дейност след 01.01.1997 г. За периодите преди тази дата данните за осигурителен стаж се установяват с трудови/осигурителни книжки и документи и документ по установен образец. Такива доказателства от жалбоподателката не са ангажирани, нито пред НОИ, нито пред съда.

С оглед на така събраните доказателства административния орган е направил правилен извод, че не съществува законова пречка положеният осигурителен стаж от С. в трите държави да бъде сумиран при преценка изискуемия се минимален осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, който за жените е най-малко 15 години. В националното законодателство не съществува забрана за такова сумиране на осигурителния стаж. Оттук и изводът, че в случая сумираният осигурителният стаж, положен от жалбоподателката в трите държави – България Италия и Гърция възлиза на 22 години, 7 месеца и 24 дни, с което е изпълнено изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО.

При спазване разпоредбите на Регламента, към изчисления теоретичен размер на пенсия е отнесено съотношението между осигурителния стаж, придобит по българското законодателство, и този по италианското и гръцкото законодателство и е изчислен пропорционален размер на пенсия, дължим само за българския осигурителен стаж, като е взет предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски по българското законодателство. Административният орган е зачел, в случая, удостоверения италиански и гръцки стаж, което обвързва българската страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 16 от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОС, при определяне размера на пенсията по условията на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност по чл. 70 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на наредбата. При изчисляването на размера на пенсията на жалбоподателката е взет предвид само осигурителния доход, реализиран по българското законодателство, което съответства на изискванията на цитираната разпоредба от кодекса и наредбата. Индивидуалният коефициент е изчислен по реда на чл. 70, ал. 8 - 9 от КСО - 1.0227, за периода от 17.11.1995 г. до 18.12.1998 г. - 36 месеца от последния осигурителния доход на лицето. Тъй като жалбоподателката няма 15 години действителен осигурителен стаж по българското законодателство, действителният размер на пенсията е определен на пропорционален принцип.

На основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, считано от 19.11.2019г., личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е спряна като изплащана в по-неблагоприятен размер в сравнение с получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В настоящето производство жалбоподателката не доказа по никакъв начин, че изводите на НОИ са неправилни, не ангажира и доказателства по реда на чл.40 от НПОС - трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец от Румъния. Единственото представено от жалбоподателката удостоверение и то в ксерокопие пред НОИ, респ. пред съда не може да се приеме за достатъчно доказателство за трудов стаж на жалбоподателката в Румъния.

Органът е провел надлежно процедурата, издал е съответните административни актове, по силата на които е отпусната пенсията, като е водил кореспонденция с осигурителните институции на посочените от С. държави, в които тя сочи, че има придобит стаж. Следва да се посочи, че съгласно чл. 37, ал.2 от НПОС, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. Този стаж се установява по оригинални документи, издадени от компетентните органи на съответната чужда държава. Това изискване е спазено и по делото е приложен формуляр от Гръцкия осигурителен институт, с който органите на НОИ са уведомени, че С. има придобит осигурителен стаж в Гърция и същото е сторено и с Италианския осигурителен институт. Следва да бъде отбелязано, че именно по инициатива на НОИ е предприета процедурата по запитване и до Румънския осигурителен институт, който обаче не е потвърдил стаж в Република Румъния.

Относно възражението на жалбподателката, в кой регламент е описано, че тя трябва да се снабдява с документи доказващи стажа й, то следва да се има предвид, че НОИ от своя страна спазвайки българското и европейско законодателство е изпратил на осигурителната институция в Румъния формуляр Е 205 от 23.03.2021 г., в който румънският осигурителен институт не потвърждава нито един ден стаж, придобит в Румъния, поради което, при отпускане на пенсията няма зачетен румънски стаж от НОИ. Ако жалбоподателката представи нови документи за придобит стаж в Румъния, НОИ ще отправи ново запитване до румънския осигурител, за да спази процедурата по Регламента. Органът не е имал предвид, че съществува задължение за С. тя да прави запитване, а че въпреки направеното от тях запитване и предвид факта, че стажа е реализиран в доста отдалечен период от време, при проявена активност от нейна страна в предприятията или архивите в Румъния, и при евентуално установени и представени документи на румънския осигурителен институт, те ще направят ново запитване, каквото е тяхното задължение, за да зачетат и този нейн стаж.

По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение „последно” АПК Съдът

                                                Р Е Ш И :

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.С. *** Решение № 2153-05-7/26.06.23 год. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 03.04.2023г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Видин.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от същото на основание чл.138, ал.1 АПК.

СЪДИЯ: