№ 167
гр. Смолян, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500182 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 11/11.02.2025 г. по гр. д. № 126/2024 г. Златоградски
районен съд е отхвърлил предявения на основание чл. 200 от КТ иск от С. Р. Х.
срещу „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД гр. Златоград, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от ексцес на
професионалното му заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви със
слухова загуба за ляво ухо 100дб и за дясно ухо 92дб – пълна загуба на
слуха/глухота – невъзможност да чува – 91 %“, а именно за присъждане на
сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 07.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и за заплащане на неимуществени вреди,
претърпени от ексцес на професионалното му заболяване „Силикоза І-ви
стадий.Дифузна фиброза – 20 %“, а именно за присъждане на сума в размер на
20 000 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2016 г. до окончателното й
изплащане – като неоснователен и недоказан; ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 620 лева, а в
полза на РС – Златоград разноски в размер на 1 000 лева за експертизи.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
1
С. Р. Х., чрез пълномощник адв. В.Р., с оплаквания че е неправилно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Във въззивната жалба се сочи, че след изслушване на вещите лица
по двете съдебно-медицински експертизи от ищцовата страна е направено
възражение да не бъдат приети и да се определят други вещи лица,
специалисти в съответните области – специалисти – лекари /вещи лица/ по
професионални заболяване; съдът отхвърлил искането с мотиви, че ексцеси се
констатират с експертни решения и вещите лица не могат да правят такива
установявания. Във връзка с това се твърди в жалбата, че практиката на ВКС е
категорична, че това обстоятелство може да бъде установено и със
съответната медицинска експертиза, с приложена медицинска документация и
други доказателства. Прави се позоваване на практика на ВКС.
Твърди се, че вещото лице д-р Ш. не е обяснила защо в ЕР на
ТЕЛК е даден по-висок процент на ТНР за заболяването „Силикоза І-ви
стадий; дифузна фиброза“, което обстоятелство е могло да бъде установено
само при дадено заключение от вещо лице – лекар специалист по
професионални заболявания. Сочи се, че д-р К.Х. със специалност „съдебен
лекар“ не е извършила личен преглед на ищеца, не е извършила съответните
аудиометрични замервания.
Твърди се, че с оглед обстоятелството, че СМЕ по гр. д. №
143/2016 г. дава заключение, че ХОББ и други придружаващи заболявания са
усложнения на основното заболяване – силикоза, е следвало съда с
допълнителна или нова задача на СМЕ да установени кое е вярното.
Твърди се, че с решението о гр. д. № 64/2018 г. е установено
наличието на професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите
нерви“, което заболяване към онзи момент се е характеризирало със силен
дразнещ шум двустранно, прогресивно намален слух на двете уши, силен
световъртеж, нестабилно равновесие и главоболие, засилено затруднение на
комуникацията с други хора, то към настоящия момент това заболяване се
характеризира със слухова загуба на ляво ухо 100 дб и за дясно ухо 92 дб –
пълна загуба на слуха – невъзможност да чува, невъзможност за
слухопротезиране, поради което е необяснимо защо вещото лице приема, че
няма усложнения, респективно ексцес на заболяването.
Прави се оплакване, че съдът не е взел под внимание решенията
/доказателствата/ по горецитираните две дела; тъй като иска е за ексцес, това
предполага да бъде изследвано обстоятелството има ли усложнения в
признатите две професионални заболявания след влизането в сила на
решенията по предходните дела.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени исковите
претенции.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ответникът
„Родопи еко проджектс“ ЕООД, чрез пълномощник адв. С.Д., с който се
2
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
В отговора се излагат твърдения за липса на медицинско състояние
на ексцес при ищеца. В тази връзка се сочи, че практиката, на която се
позовава жалбоподателя, касае доказването на ексцес от трудова злополука;
прави се позоваване на разпоредбите на чл. 61 – 63 от КСО, на Наредбата за
медицинската експертиза на работоспособността от 2005 г. и Наредбата за
реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести от 2008 г.
По-нататък в отговора се излагат доводи, че увеличения процент
на нетрудоспособност с последното ЕР н ТЕЛК се дължи на промяна в
Наредбата за медицинската експертиза, която промяна е наложила и
преосвидетелстване на ищеца през 2024 г.
Твърди се, че не е налице констатирана промяна в здравословното
състояние на ищеца; дори и да се констатират нови болки и страдания, то
същите не са обусловени от професионалните заболявания, а са породени от
други заболявания, които не съвпадат с професионалните.
Прави се позоваване на заключенията на съдебно-медицинските
експертизи. Сочи се, че липсват по делото твърдения на ищеца или акт на
органите на медицинската експертиза, които да обосноват наличие на
състояние на ексцес от сочените професионални заболявания, считано от 2016
г. до настоящия момент.
По-нататък в отговора се развиват доводи за липса на причинна
връзка между търпените вреди и професионалните заболявания и
несъответствие на претендираното обезщетение с критериите за
справедливост и съдебната практика. При условията на евентуалност се
развиват доводи за завишеност на размера на претендираното обезщетение.
Също в условията на евентуалност се излагат доводи във връзка с направените
възражения за съпричиняване и относно обема на отговорността на
работодателя по чл. 200 ал. 3 от КТ; поддържа се и възражението за изтекла
давност.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано;
претендират се разноски.
В съдебно заседание за ищеца пълномощникът му адв. В.Р.
поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът му адв. Д. оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във
въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, а по същество съобрази следното:
С Решение № 169/13.11.2018 г. по гр. д. № 64/2018 г. на РС –
3
Златоград, потвърдено с Решение № 100/20.03.2019 г. по гр. д. № 28/2019 г. на
ОС – Смолян, „Горубсо Златоград“АД е осъдено да заплати на С. Р. Х.
обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване
„Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на
практическа глухота и възможност за слухопротезиране“ сумата от 10 000
лева, ведно със законна лихва от 26.11.2015 г.
С Решение № 188/24.11.2016 г. по гр. д. № 143/2016 г. на РС –
Златоград, потвърдено с Решение № 155/05.04.2017 г. по В. гр. д. № 80/2017 г.
на ОС – Смолян, „Горубсо Златоград“ АД е осъдено да заплати на С. Р. Х. на
основание чл. 200 ал. 1 от КТ обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на професионално заболяване „Силикоза – дифузна
фиброза“, констатирано с ЕР на ТЕЛК № 003021/05.12.2014 г. и №
003264/26.11.2015 г., в размер на 8 500 /осем хиляди и петстотин/ лева, ведно
със законната лихва, считано от 05.12.2014 г.
Твърди се в исковата молба, че и при двете заболявания с
установен професионален характер е настъпило усложнение, обективирано в:
1. С Експертно решение № 0785/17.03.2022 г. на ТЕЛК на ищеца са ищеца са
признати две професионални заболявания – „Двустранен неврит на слуховите
нерви – степен на практическа глухота – 60 % и „Силикоза – І стд. – дифузна
фиброза“ – 10 %; общо 68, 6 % трайна намалена работоспособност; 2. С
Експертно решение № 90054/24.01.2024 г. на ТЕЛК на ищеца са признати
професионални заболявания: „Двустранен неврит на слуховите нерви със
слухова загуба на ляво ухо 100дБ и за дясно ухо 92дБ – пълна загуба на
слуха/глухота – невъзможност да чува – 91 % /с пожизнен срок/,
„Вибрационна болест от локално вибровъздействие втора към първа степен
/10 % и „Силикоза – І ст. Дифузна фиброза – 20 %“.
В исковата молба се прави съпоставки на ЕР от 26.11.2015 г. /което
е основание за претенцията по гореописаните дела/, ЕР от 17.03.2022 г. и на ЕР
от 24.01.2024 г., като се сочи, че по отношение заболяването „двустранен
слухов неврит“ е налице увеличение на процента ТНР от 60 % ТНР през 2022
г. на 91 % през 2024 г., т.е. със 31 %; по отношение заболяването „силикоза –
дифузна фиброза“ се сочи, че е налице влошаване, което се потвърждава и от
увеличението на процента ТНР за това заболяване от 10 % на 20 %, т.е. с 10 %.
Твърди се, че след освидетелстването на ищеца през 2015 г.
симптомите, съпътстващи професионалните заболявания са се засилвали,
уличавала се е силата, интензитета, честотата на поява на болки и страдания.
Така за заболяването „двустранен неврит на слуховите нерви“ от силен
дразнещ шум двустранно, прогресивно намален слух на двете уши, силен
световъртеж, нестабилно равновесие и главоболие, засилено затруднение за
комуникация с други хора, нестабилност и т.н., към момента същото се
характеризира със слухова загуба на ляво ухо 100дБ и з дясно ухо 92дБ –
пълна загуба на слуха – невъзможност да чува, с невъзможност за
слухопротезиране; практическа глухота на двете уши. За заболяването
4
„силикоза – дифузна фиброза“ се сочи, че от лесна умора, засилващ се задух,
кашлица и други, както и от възможността му да упражнява тежък физически
труд, като болки и страдания, към момента същите са вече систематична,
задушаваща кашлица независимо от сезоните в годината; силни спазми и
задушаване в гърдите, тежък болков-съдов синдром на белите дробове; от това
са получени допълнителни усложнения, като придобита ХОББ усложнена
бронхиектазна аболест – 50 %, хипертоничцно сърце – 30 %; невъзможност да
упражнява какъвто и да е физически труд, трудно предвижване по какъвто и
да е терен поради липса на въздух в белите му дробове; нарушени контакти с
други хора, нарушен сън през нощта поради задушаване и кашлица с отделяне
на храчки.
Съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р
З. Ш., дава заключение, че при ищеца за времето от постановяване на ЕР от
26.11.2015 г. до ЕР от 24.01.2024 г. липсва влошаване на признатото
професионално белодробно заболяване. Вещото лице се позовава на Епикриза
от КПЗ № 127/20.07.2023 г., в която е отразено, че пациентът /ищецът/ е
постъпил за оценка на динамиката на признатото професионално белодробно
заболяване и становището на Колегуима към КПЗ, след осъществени
лабораторни, функционални изследвания, компютърна томография с висока
резолюция, консултации с кардиолог, е че липсва динамика на признатото
професионално белодробно заболяване. Определянето на по-висок процент
ТНР – 20 % в ЕР от 24.01.2024 г. за професионалното заболяване на ищеца
„Силикоза І ст. Дифузна фиброза“ е резултат не от влошаване състоянието на
това заболяване, а от изменения в нормативната уредба. Вещото лице д-р Ш.
сочи, че не са налице отразени в медицинските документи на КПЗ
съпътстващи заболявания, възникнали вследствие на усложняване на
професионалното заболяване на ищеца „силикоза“.
Съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р
Х., дава заключение, че в представената по делото медицинска документация,
диагнозата „двустранен слухов неврит, двустранна слухозагуба, глухота“ е
поставена през 2014 г. при болнично пролежаване в Клиника по
професионални заболявания, белодробно отделение при УМБАЛ „Свети Иван
Рилски“ ЕАД гр. София, като същата е с признат професионален характер; не
е извършена аудиометрия. Сочи се, че в представената медицинска
документация са налице два резултат от проведени аудиометрии – през 2021 г.
и през 2023 г., като и двете показват еднакви стойности на слуха – двустранно
приемно намаление на слуха – за ляво ухо 100 Дб и за дясно ухо – 92 Дб.
Вещото лице сочи, че слуховата загуба в случая е над 91 Дб и за двете уши,
което се приравнява към ІV степен – практическа глухота. Според д-р Х. от
представените епикризи и изследвания не се установява влошаване
състоянието на слуха; дори да има установено такова, същото не би
променило степента на слухова загуба. Според вещото лице увеличението на
процентния показател трайно намалена работоспособност от 60 % на 91 % за
„двустранен неврит на слуховите нерви“ е в резултат на изменения в
5
нормативната уредба, а не във влошаване състоянието на ищеца; предвид
стационирането на заболяването не би следвало увеличаване на силата и
интензитета на болките и страданията, предизвикани от същото. Д-р Х. сочи,
че от медицинската документация не се установяват нововъзникнали
усложнения и придружаващи заболявания, свързани със загубата на слуха.
Настоящата инстанция счита, че следва да се кредитират
заключенията на д-р Ш. и д-р Х. като компетентно и обективно изготвени и
основаващи се на медицинската документация по делото.
Неоснователно е оспорването на експертизите от ищеца и
искането изготвянето на съдебно-медицинска експертиза да бъде възложено
на вещи лица – лекари, специалисти по професионални заболявания.
В тази връзка съдът съобрази, че признаването на професионалния
характер на заболяването според чл. 62 ал. 3 от КСО е от изключителна
компетентност на органите на експертизата по работоспособността, като
процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за
реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести.
Цитираните във въззивната жалба решения на СГС и ВКС не
подкрепят тезата на жалбоподателя, че в практиката си ВКС приема, че
професионално заболяване може да бъде установено и със съответната
медицинска експертиза, с приложена медицинска документация и други
доказателства – тези решения касаят увреждане от трудова злополука, а не от
професионално заболяване.
В Решение № 157 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1125/2010 г., III г. о., ГК и Решение № 462 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1304/2010 г., IV г. о., ГК, се приема: „За да бъде признато едно заболяване за
професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред -
редът, регламентиран в чл. 61 - 63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване,
регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г. (отм.),
Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г.;
Наредбата за медицинската експертиза от 5.05.2010 г., в сила от 14.01.2011 г.,
и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване
и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването на
професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от
изключителна компетентност на органите на експертизата по
работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в
специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване,
обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на
6
професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и
късните й последици, както и причинно-следствената връзка между
професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или
НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.
При липсата на такова решение, твърдението на ищеца за наличие на
професионално заболяване или влошаване на здравето във връзка с
професионално заболяване е недоказано, което обуславя отхвърляне на иска с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.“. Решение № 462/09.01.2012 г. е
постановено по допуснато касационно обжалване по въпроса за реда за
установяване на професионален характер на болестта.
В този смисъл е и Решение № 50177/15.02.2023 г. по гр. д. №
3159/2021 г. на ІV г.о. на ВКС.
Във връзка с искането на жалбоподателя изготвянето на
съдебно-медицинска експертиза да бъде възложено на вещи лица – лекари,
специалисти по професионални заболявания, следва да се допълни, че
посочените по-горе наредби предвиждат съставът на ТЕЛК да се произнася
въз основа на медицинска документация, която изхожда от лекари,
специалисти в съответните области и специалисти по професионални
заболявания. Така и при ищеца Х. епикризите са издадени от Клиника по
професионални заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД – София.
Следва да се допълни, че според Правилник за устройството и организацията
на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните
картотеки на медицинските експертизи в заседанията на ТЕЛК при
разглеждане на отделните случаи могат да бъдат привличани за консултация и
лекари с придобита специалност по профила на заболяването, а при
освидетелстване на лица по повод приемане или отхвърляне на
професионален характер на заболяването в състава на ТЕЛК се включват
специалисти по трудова медицина и/или по професионални болести.
Както и вещите лица д-р Ш. и д-р Х. сочат, и при съпоставка на
експертните решения, основали исковете по гр. д. № 143/2016 г. и гр. д. №
64/2018 г. –ЕР № 003264/26.11.2015 г., с ЕР № 0785/17.03.2022 г. и ЕР №
90054/24.01.2024 г., се установява, че:
Не е налице промяна на диагнозата на професионалното
белодробно заболяване „Силикоза І ст. Дифузна фиброза“. Така от Епикриза
от 20.07.2023 г. е видно, че наред с другите обичайни изследвания, е
извършена и нова компютърна томография на белите дробове с данни за слабо
изразена пулмофиброзна двустранно базално – без промяна на измененията,
установени при първоначалното такова изследване, като становището на
колегиума към КПЗ е, че липсва динамика на признатото професионално
белодробно заболяване; не са налице отразени в медицинските документи на
7
КПЗ съпътстващи заболявания, възникнали вследствие на усложняване на
професионалното заболяване на ищеца силикоза.
Не е налице промяна на диагнозата на професионалното
заболяване „двустранен слухов неврит, двустранна слухозагуба, глухота“. В
ЕР от 26.11.2015 г. е прието „двустранен неврит на слуховите нерви с
функционален дефицит в степен на практическа глухота и възможност за
слухопротезиране“ – В ЕР от 17.03.2022 г. е приета диагноза „двустранен
неврит на слуховите нерви – ст. на практическа глухота и възможност за
слухопротезиране; В ЕР е 24.01.2024 г. е приета диагноза „двустранен неврит н
слуховите нерви със слухова загуба за ляво ухо 100дБ и за дясно ухо 92 дБ –
пълна загуба на слуха /глухота – невъзможност да чува“. Д-р Х. сочи, че преди
постановяване на ЕР от 26.22.2015 г. не е извършвана аудиометрия;
аудиометрия е извършена през 2021 г. и през 2023 г., като и двете изследвания
показват еднакви стойности на слуха – за лявото 100дБ и за дясното 92дБ –
слуховата загуба е над 91дБ и з двете уши, което се приравнява на ІV степен –
практическа глухота. „Практическа глухота“ е приета още в диагнозата на ЕР
от 26.11.2015 г. Невъзможност за слухопротезиране, сочена в исковата молба,
не се сочи в ЕР от 24.01.2024 г.
Твърдението за ексцес основно се обосновава в исковата молба в
увеличение на процентите на трайна нетрудоспособност. Във връзка с това
следва да се посочи, че в Наредбата за медицинската експертиза, в
Приложение № 1 към чл. 63 от наредбата, в част VІ раздел І т. 1, минималният
и единствено възможен процент на трайна нетрудоспособност е 20 %.; в част
ІІІ раздел І т. 7 процентът на трайна нетрудоспособност е 91 % с пожизнен
срок. В Наредба за медицинската експертиза /ДВ бр. 36/14.05.2010 г., отменена
от 27.06.2017 г./, в Приложение № 1 част VІ раздел ІІІ т. 1 минималният
процент нетрудоспособност е 10 – 20 %; в част ІІІ раздел І по таблицата на
Клодил Портман минималният процент на нетрудоспособност е 60 %.
Т.е. както сочат и вещите лица д-р Ш. и д-р Х., увеличеният
процент на трайна нетрудоспособност при освидетелстването на ищеца с ЕР
от 17.03.2022 г. и с ЕР от 24.01.2024 г. се дължи на промяна на нормативната
уредба – промяна на Наредбата за медицинската експертиза с ДВ бр. 59/2021 г.
и с ДВ бр. 10/2023 г.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция споделя извода на
районния съд, че не се доказва състояние на ексцес на професионалните
заболявания на ищеца, поради което исковете за неимуществени вреди са
неоснователни и недоказан.
Обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва
да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение
в размер на 5 640 лева /Възражение за прекомерност не е направено до
приключване на съдебното дирене, а едва с писмената защита/.
Поради това Смолянски окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 11/11.02.2025 г. по гр. д. №
126/2024 г. на Златоградски районен съд.
ОСЪЖДА С. Р. Х., ЕГН **********, да заплати на „Родопи Еко
Проджектс“ ЕООД гр. Златоград, ЕИК **, разноски за въззивната инстанция в
размер на 5 640 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9