РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Павликени, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Катина Минева Гражданско дело №
20224140100617 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца "П. К. Б." ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** срещу ответниците С. В. Г., с ЕГН
**********, с адрес *** и И. В. М., с ЕГН **********, адрес *** обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
и сл. и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при условията на
солидарност за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит
№***.2020 г.: сумата от 1428,91 лв., представляваща главница по сключен помежду им
Договор за потребителски кредит № ***.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
31.08.22 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 143,47 лв. за
периода от 01.10.2021 г. до 01.01.2022 г., лихва за забава в размер на 81,56 лв. за
периода 01.01.2022 г. – 30.08.2022 г.-разпределена, както следва: 49,52 лв. размер на
законната лихва върху главницата по договора от 1428,98 лв.; сума в размер на 4,97 лв.
законна лихва върху договореното възнаграждение в размер на 143,47 лв.; сума от
10,83 лв. законна лихва върху вземането за услугата „Фаст“ в размер на 312,50 лв.,
сума от 16,24 лв. законна лихва върху вземането за услугата „Флекси“ в размер на
468,75 лв.; сума от 312,50 лв. - стойност на възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“, сумата от 468,75 лева – възнаграждение по допълнително закупена услуга
„Флекси“, за които вземания е издадена заповед № *** за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. №*** г. по описа на Районен съд ***,
*** състав.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че въз основа на
Договор за потребителски кредит № ***.2020 г. е предоставил на ответника С. Г. заем
в размер на 5 000 лв., като последният се е задължил да го върне, ведно с уговорената
възнаградителна лихва на 24 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от
302,90 лв. или общо сумата от 7268,41 лева. Поддържа, че отговорност за дълга носи и
ответника И. М. като солидарен длъжник. Посочва, че при сключване на договора за
кредит кредитополучателят закупил допълнителна услуга „Фаст“ (приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит), за която поддържа, че е
използвана от длъжника и допълнителна услуга „Флекси“ (отлагане на определен брой
вноски, намаляване на размера на вноските до 75% от определения размер в
погасителния план и смяна на падежната дата на вноските), от която услуга длъжникът
не се е възползвал и за които услуги дължал допълнително възнаграждение, съответно
1 500 лв. и 2 250 лв., платими на равни месечни вноски, всяка по 156,25 лв. Признава,
че ответникът е извършил плащане в общ размер на 9892,65 лв. по договор за
потребителски кредит № ***.2020 г., но останали неплатени задължения по договора.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответната страна дължимостта
на цитираните по-горе суми, за които има издадена в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски сторени в съдебното и заповедното
производство, обективира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. М., с който се
оспорват предявените искове по основание и размер с обстойни твърдения за
нищожност на договора, поради противоречие със закона и накърняване на добрите
нрави. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратно размера
на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, като и че не са спазени
императивни норми от ЗПК. Наред с това било неясно как се формира и кои
компоненти са включени в ГПР, липсвала яснота относно лихвения процент на ден и
годишния лихвен процент. Излага твърдения, че с уговореното възнаграждение по
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал 4
ЗПК, тъй като това не съставлявало плащане за допълнителна услуга по кредита, а
прикрит разход. Поддържа твърдения за нищожност на клаузите, уреждащи тези
допълнителни услуги. Към съда е отправил искане за отхвърляне на заявените с
исковата молба претенции. Обективирано е искане за присъждане на разноски,
представен е и списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът С. Г. е депозирал също отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва исковете с твърдения за нищожност на договора за кредит и отделни негови
2
клаузи като неравноправни, противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави.
Поддържа, че по договора е заплатил сума, многократно надхвърляща действителното
му задължение и моли за отхвърляне на исковете на дружеството кредитор, както и за
присъждане на сторените разноски по делото, обективирани в списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № *** г. по описа на районен съд
***, * състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца
за следните суми: сумата от 1428,91 лв., представляваща главница по сключен
помежду им Договор за потребителски кредит № ***.2020 г., ведно със законна лихва
за периода от 31.08.22 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
143,47 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 01.01.2022 г., лихва за забава в размер на 81,56
лв. за периода 01.01.2022 г. – 30.08.2022 г., сумата от 312,50 лв. - стойност на
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 468,75 лева –
възнаграждение по допълнително закупена услуга „Флекси“. Срещу заповедта за
изпълнение са постъпили възражения от длъжниците в срок, поради което на ищеца -
заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по
издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил
настоящите искове.
Между страните не е спорно, че между ищецът, като кредитор, ответника С. В.
Г., като кредитополучател и ответника И. В. М., като солидарен длъжник е сключен
Договор за потребителски кредит № № ***.2020 г. за сумата от 5 000 лв.
Видно от представения по делото договор за кредит същият е договорен за срок
то 24 месеца, при ГПР 49, 04 %, 41, 00 % годишен лихвен процент и общо дължима
сума по кредита 7 268, 41 лв. В договора е посочен и размер на дължимо
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 3 750 лв., разсрочено за
същия срок с размер на вноската 156, 25 лв. и общо задължение 11 018, 41 лв.
Представени са общи условия на договора за кредит, погасителен план, искане
за отпускане на потребителски кредит П. к. стандарт и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Представено е и извлечение от сметка към договора с отразени постъпили
плащания и погасяване на кредита.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че за погасяване на кредита са
постъпили плащания в общ размер на 9 892,65 лв., обстоятелство признато от ищеца,
както и установяващо се от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
3
По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Вещото
лице е посочило, че общата погасена сума до процесния договор за кредит е в размер
на 9 892,65 лв., като и че към датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
31.08.2022 г. дължимите суми по процесния договор за потребителски кредит са в общ
размер на 2 167,68 лв., в т.ч. главница – 1 364,45 лв.; договорна лихва - 96,67 лв.;
вноска за допълнителни услуги - 625,00 лв. и начислена законна лихва - 81,56 лв. След
направени справки при ищцовото дружество вещото лице е установило, че с платената
сума от страна на кредитополучателя на стойност 9 892,65 лв. са погасени следните
задължения по договора за потребителски кредит № ***.2020 г.: главница в размер на 3
635,55 лв.; лихва в размер на 2 171,74 лв.; вноски по допълнителни услуги /“Фаст“ и
„Флекси“/ в размер на 3 125,00 лв.; лихви за забава в размер на 736,83 лв.; законна
лихва в размер на 173,53 лв., както и платени такси по тарифа в размер на 50,00 лв.
Вещото лице е посочило, че плащанията по клаузите „Фаст" и Флекси" за целия период
на кредита са в размер на 3 750,00 лв. като върху тази сума не е договорена дължима
лихва, както и че същите не са съставляваща част от годишния процент на разходите
съгласно договора - точка VI и съгласно т. 4.4. от Общите условия на „П. К. Б." ЕООД
към договор за потребителски кредит. Според заключението прието по делото, ако
задължението по договор за потребителски кредит № ***.2020 г. не включва
начисляването на сума в общ размер на 3 750,00 лв., вноските за допълнителни услуги
„Фаст" и „Флекси", то внесената от кредитополучателите сума в общ размер на 9
892,65 лв. би погасила изцяло задължението по договора. Вещото лице е посочило, в
съдебно заседание, че ако в ГПР се включат разходите за допълнителните услуги-
“Фаст“ и „Флекси“- 37,5%, то общият му размер би бил 86, 54%. Вещото лице е
установило, че при посочването в договора на ГПР в размер на 49, 04 % кредиторът не
е включил допълнителните възнаграждения при изчислението му.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу
която са постъпили възражения по чл. 414 ГПК от солидарните длъжници.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между него и
първия ответник, като кредитополучател и втори ответник, като солидарен длъжник е
възникнало валидно правоотношение по Договор за кредит № ***.2020 г. при
условията посочени в договора, въз основа на който ответниците дължат
претендираните суми, както и клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение
за допълнителни услуги е индивидуално уговорена. При доказване на горните факти, в
тежест на ответниците е да докажат погасяване на претендираните суми.
4
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за кредит,
който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната
и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По възраженията за нищожност на договора за кредит на предвидените в чл. 22
ЗПК основания, съдът намира следното:
Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал.
1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, което в случая е изпълнено. Целта на законовото изискване за
еднаквост на шрифта и минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да
не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи
на договора са с еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен прочит на съдържанието.
В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7,
8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит е договорен
фиксиран лихвен процент на годишна основа, поради което в тази хипотеза не е
необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент.
Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено
прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
5
може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК.
По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на размера
на ГПР, съдът дължи анализ на договорените възнаграждения за допълнителни услуги,
включващи приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Така
уговорените "допълнителни услуги" са пряко свързани с основния предмет на договора
и не са свързани с услуги, извън предмета на договора, нито са свързани с
неизпълнение на задълженията по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК в годишния
процент на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 ЗПК са посочени изключенията
и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, разходите, различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на
стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или
чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита,
както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и
отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Следователно и доколкото уговорените възнаграждения за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3 750 лв. не попадат в посочените изключения, то
следва да бъдат включен при изчисляване размера на ГПР, а уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, т. е. 50%). Видно от приетото по делото заключение по неоспорената
ССчЕ при посочване на ГПР в договора – 49, 04% кредиторът не е взел предвид
дължимото възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 3 750 лв., а при
включването им като разход по кредита, ГПР е в размер на 86,54%. Следователно при
включване на възнагражденията, размерът на ГПР надвишава максимално установения
в чл. чл. 19, ал. 4 ЗПК, следователно с оглед чл. 19, ал. 5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
6
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.
е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще
е такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията
на потребителя, неговите преки и косвени разходи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по
кредит. Съдът намира, че установяването дължимостта на чистата стойност на кредита
може да се извърши в настоящото производство по чл. 422 ГПК, а не в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако
се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто
смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК (в този
смисъл Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV го, Решение
№ 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК, и Определение
№ 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК).
От съдържанието на чл. 15 и 15.2 от Общите условия към процесния договор,
където се съдържа дефиниция на допълнителната услуга „Флекси“ се установява, че
заплащането на това възнаграждение е предварително, т. е. същото е дължимо само за
възможността за промяна на погасителния план, като е без значение дали такава
промяна ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните
договор, доколкото в чл. VI от договора е посочено, че възнаграждението за
предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването
му, като страните се съгласяват то да бъде разсрочено за срока на договора при равни
месечни вноски. Коментираната по-горе клауза на чл. 15.2 от договора безспорно е във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй
като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не
са уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно.
7
Едновременно с това разпоредбата на чл. 15.2 е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в
оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
Не по-различно е становището на състава на съда и по отношение на клаузата на
чл. 15.1 от Общите условия, съдържаща дефиниция на услугата „Фаст“, според която
кедитополучателят получава право на приоритетно разглеждане на искането си, пред
клиенти, които не са заявили тази услуга. Възможността на кредитора да въвежда
такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от
ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът
счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя,
съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а
именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са
свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля
изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал.
1 ЗПК. Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и
да носят допълнителни ползи за него. От друга страна, съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК
видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно
определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от услугите
какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение. Ето защо,
процесните суми, начислени в тежест на ответниците по делото за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ са недължими. Според изрично изявление на ищеца в
исковата молба общата погасена сума по кредита е в размер на 9 892, 65 лв., която
съдът възприема, доколкото същата се установява и от вещото лице, след осъществен
преглед на предоставени му от ищеца документи и справки. Предвид размера на
постъпилите плащания и като съобрази, че чистата стойност на предоставения кредит е
в размер на 5 000 лв. съдът намира, че цялата усвоена главница е погасена.
Дори да се приеме, че не целият договор за кредит е нищожен, а само клуазите
за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с които са уговорени възнаграждения за
допълнителни услуги, с платените от ответниците суми се явява погасена и цялата
дължима договорна лихва, доколкото според уговореното в договора за кредит общият
размер на дължимата сума без допълнително възнаграждение за посочените
допълнителни услуги е в размер на 7 268, 41 лв., а по делото са налице доказателства,
касателно плащане на сума в размер на 9 892, 65 лв. от ответниците.
8
Въз основа на всичко изложено предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани, поради което следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на ответниците следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в производството в размер на
950,00 лв. за ответника С. Г.- 700,00 лева за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение и 250,00 лева заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и в
размер на 700,00 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
ответника И. М.. По делото е обективирано възражение за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, като минималното такова,
определено по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 543.52 лева. Заплатеното от всеки
един от двамата ответници възнаграждение в размер на по 700.00 лева не е прекомерно
с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените по същото четири
открити съдебни заседания.
Мотивиран от изложеното, Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца "П. К. Б." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, срещу ответниците С. В. Г., с ЕГН **********, с адрес ***
и И. В. М., с ЕГН **********, с адрес ***, обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК,
във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК и сл. и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при условията на солидарност
за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит ***.2020 г.: сумата от
1 428,91 лв., представляваща главница по сключен помежду им Договор за
потребителски кредит № ***.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 31.08.22 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 143,47 лв. за периода от
01.10.2021 г. до 01.01.2022 г.; лихва за забава в размер на 81,56 лв. за периода
01.01.2022 г. – 30.08.2022 г; сума от 312,50 лв. - стойност на възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 468,75 лева – възнаграждение по
допълнително закупена услуга „Флекси“, за които суми е издадена заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на
Районен съд ***, *** състав, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "П. К. Б." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Г., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 950,00 лева (деветстотин и петдесет лева)– разноски по делото.
9
ОСЪЖДА "П. К. Б." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на И. В. М., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 700,00 лева (седемстотин лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № *** г. по описа на Районен съд ***, *** състав.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
10