№ 13352
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110120412 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Р. П. П., ЕГН **********, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с
присъединен абонатен № ***, с която иска от съда да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 890,16 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 234,89 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ, дължима за периода от
16.12.2020 г. до 28.11.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66743/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
твърди, че ответникът Р. П. П., ЕГН **********, в качеството й на собственик за процесния
период на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***,
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между
1
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените
искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с
даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 66743/2023 г. по описа на СРС,
164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 66743/2023 г. по описа на СРС, 164-и
състав.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като обосновава правен интерес за
това. Прави искане за задължаване на „Техем Сървисис“ ЕООД да представи всички
относими към процесния период документи, описани в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. П. П., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. П. П., с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че
е наследила процесния апартамент, по силата на което е станала собственик на недвижимия
имот, като на 07.10.2020 г. е прехвърлила собствеността на последния в полза на П.Б.И.. Не
оспорва размера на ежемесечните отчети, извършеното разпределение, стойността на
изравнителните сметки за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Оспорва да дължи
процесното вземан, поради погасяването му чрез плащане. Твърди, че с плащания на
30.12.2019 г. и на 28.01.2020 г. в общ размер от 850 лв. е погасила процесното вземане.
Съгласно приложените към исковата молба извлечения посочените суми за главница и лихва
касаели периоди след м. октомври 2020 г., когато ответницата не е била собственик на
имота. Релевира възражение за погасителна давност. Оспорва основанието за начисляване на
мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Възразява срещу допускане на исканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза. Прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по
делото.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете и представя с молба вх. № 397852/06.12.2024 г.
изисканите от ищеца, намиращи се в негова държане документи относно извършвания
реален отчет и изготвяните изравнителни сметки за процесния имот и период, които са
приети като относими писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 66743/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на ответника лично, като в указания й едномесечен срок, същата е
подала възражение срещу издадената в полза на заявителя ЗИ от 22.12.2023 г., поради което
пък на последния са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
2
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне
на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода,
сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 от ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
По делото са приети като доказателства представените от ищеца Нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № 57/16.11.1989 г. /на л.15,16/; удостоверение за наследници на П.Г.
П. /на л.14/ и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 60/07.10.2020 г. /на л.17,18/;
заявления-декларации от 03.11.2011 г. и 03.11.2020 г., съответно от ответника Р. П. и П.Б.И.
/на л.19-22/.
Видно от приложения по делото Н.А. за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ, П.П. /баща на ответницата/ е
бил признат за собственик на процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № ***,
находящ се в ***. След смъртта на П., като потребител на ТЕ доставяна до имота е вписана
неговата съпруга и майка на ответника – П.Г. П., а след нейната смърт на 05.02.2011 г., като
нейн единствен наследник по закон, ответника Р. П. е придобила изцяло собствеността
върху процесния топлоснабден имот. Същата е подала лично заявление-декларация пред
ищцовото дружество, през м. 11.2011 г., партидата, открита за топлоснабдения имот –
Апартамент № ***, на горепосочения адрес, с присъединен абонатен № *** да бъде
прехвърлена на нейно име, като е декларирала също, че домакинството й се състои от 1
член, а бившия потребител на ТЕ е П. П.. В заявлението- декларация, ответника П. е
посочила, че е запозната, че дяловото разпределение в СЕС, където се намира имота й, се
извършва от ФДР, в лицето на „Техем Сървисис“ ЕООД и е посочила като адрес за
кореспонденция адреса на топлоснабдения имот.
На 07.10.2020 г., след края на процесния период /посочен в ИМ като 01.05.2019 г. до
30.09.2020 г./ ответника Р. П., се разпоредила с недвижимия имот, в полза на сина си П.И.,
като му го дарила. Няма данни, дарителката да е запазила за себе си правото на ползване
върху имота, за определен срок или пожизнено. Предвид изложеното, съдът приема, че за
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., единствен собственик на процесния
топлоснабден имот - Апартамент № ***, находящ се в ***, се явява именно посочения в ИМ
от ищеца ответник, в лицето на Р. П. П..
От горния извод следва, че ответникът П. е страна по облигационно правоотношение с
3
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
- чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен Протокол от 19.01.2002 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се
и че такъв договор е бил подписан, видно от приложен Договор № 2170/19.04.2002 г., като
решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост,
като обстоятелството, че за процесния период именно „Техем Сървисис“ ЕООД е
извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот,
се потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни
сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС,
намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Между страните не се спори, че до процесния недвижим имот и исков период е
доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба цена. По делото беше
установено по безспорен начин, че ответникът е потребител на топлинна енергия, като
собственик на процесния имот, през целия процесен период.
Възражението на ответника, че предявения от ищеца иск за главницата за стойността
на ТЕ, която дължи е неоснователен, поради извършеното плащане, се явява неоснователно,
при преценка на представените от нея писмени доказателства и приетото без възражения от
страните заключение на ССчЕ, съгласно които представените документи за плащане и
сключено Споразумение между страните, касае други, по-стари задължения на ответника,
предхождащи процесния период и всички извършени плащания са отнесени за погасяване на
задълженията, които са били предмет на представеното с ОИМ Споразумение за разсрочено
4
плащане от 19.02.2020 г.
С оглед изложеното претенцията за топлинна енергия се явява доказана за
претендираната от ищеца сума от 890,16 лв. (за ТЕ), за която няма данни да е платена
доброволно от ответника, преди завеждане на заповедното производство по ч.гр.д. №
66743/2023 г. по описа на СРС, нито в хода на настоящото исково производство, при нарочно
възложена доказателствената тежест за ответника.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.
„в“ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението
от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда /на 05.12.2023 г./.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл.410 от ГПК
пред съда на 05.12.2023г. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия и лихви са погасени за месечните вноски с падеж преди
05.12.2020 г., а след удължаването им с 68 дни, преди 29.09.2020г. С исковата молба ищецът
претендира установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2019 г. до
30.09.2020 г., предвид на което въведеното от ответника Р. П. възражение за погасяване на
вземанията на ищеца по давност, се явява основателно за целия процесен период от
5
01.05.2019 г. до 30.09.2020 г. и в претендирания от ищеца размер от 890,16 лв.
С оглед изложеното претенцията за главница за топлинна енергия се явява изцяло
неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от комисията
Общи условия за процесния период /тези в сила след 27.06.2016 г./ да са обвързващи и за
ответника М.Е.С.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на
дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни от изтичане
на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за
задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45
дневен. В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията по ежемесечните фактури
настъпва след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на срока /месеца/, за който се отнасят,
неплащането им в срок, не води до начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив,
обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на задължението на
потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна
енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Доколкото обаче в настоящото производство не се установи наличието на главно
задължение, поради погасяването по давност на претендираните от ищеца вземания за
цената на доставената ТЕ и с оглед акцесорността на претенцията за мораторна лихва,
обусловена от съществуването на главно задължение, се налага извод, че и предявения иск
по чл.86 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне, в заявения размер от 234,89 лв. и
за периода от 16.12.2020 г. до 28.11.2023 г.
По разноските:
Съобразно с изхода на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, право на разноски има само
ответника. С ОИМ се претендират такива за заповедното и исковото производство. Съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК, ответника е заплатила на упълномощения от нея
адвокат, който я е представлявал в исковото производство адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., платено в брой при подписване на договора за правна защита и
съдействие от 17.10.2024 г., приложен на л.74 от делото, както и 400 лв. адвокатско
възнаграждение в хода на ч.гр.д. № 66743/2023 г. по описа на СРС за проведената защита в
заповедното производство. Ищецът релевира в производството надлежно и в срок
възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, по
чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за основателно.
Доколкото производството не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а
проведената от пълномощника на ответника защита в хода на ч.гр.д. № 66743/2023 г. се
изчерпва в подаване на възражение в срока по чл.414 от ГПК /което законът не изисква да е
мотивирано/ основната защита на ответника, включваща подаване на писмен отговор на
ИМ, със заявените правоизключващи възражения, процесуално представителство и подаване
на писмени бележки по съществото на спора, е осъществена в хода на настоящото исково
6
производство. Следователно, съдът като отчете фактически извършените от пълномощника
на ответника действия по защита и съдействие за реализиране на правата му като
длъжник/ответник в производството, намира, че на ответника се следват разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение до размер от 450 лв., от която сума 400 лв. за
настоящото исково производство и 50,00 лв. за осъществената помощ в хода на заповедното
производство, доколкото подаването на възражение срещу издадената ЗИ в срока по чл.414
от ГПК е условието, довело до образуване на исковото производство и подаването на
установителните искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. За разликата претендирана от ищеца
до 800 лв., претенцията му за разноски се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложеното, на ответника се следват разноски в размер от 450 лв. за
двете фази на производството.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-и състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от «ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ»ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, *** срещу Р. П. П., ЕГН **********, в
качеството й на собственик за процесния период на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ***, с присъединен абонатен № ***, искове по реда на чл.422 от ГПК, с пр.основание
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ал.1 ЗЕ и сл. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че дължи на ищеца сумата от 890,16 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 234,89 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ, дължима за периода от 16.12.2020 г. до
28.11.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66743/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, като
неоснователни, поради погасяване на вземанията на ищеца по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано
от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.- председател на УС, да заплати на ответника Р. П.
П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, сумата от 450,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство и за проведеното ч.гр.д. №
66743/2023 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7