Р Е Ш Е Н И Е
№ 69/16.2.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРГИ ВИДЕВ 2.
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.
адм. дело № 1168 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба
на Б.Г.Б., ЕГН: **********,***, чрез адв. Д.
срещу Решение № 62 от 01.11.2022 г., постановено по а.н. дело № 107 по описа на Районен съд гр.
Пещера за 2022 г., с което е
потвърдено Наказателно
постановление № 13-2200230 от 04.08.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на Б.Г.Б.,
в качеството му на земеделски производител, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на обжалваното съдебно
решение, като съответно бъде постановено друго, с което да се отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Постъпило
е Становище вх. № 221/11.01.2023 г. от адв. Д., процесуален представител на
касатора, с което поддържа касационната жалба по съображения, подробно изложени
в нея и представя списък с разноските.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител в открито
съдебно заседание. Постъпило е Становище с вх. № 461/17.01.2023 г., с което
оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура –
Пазарджик, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Счита,
че е налице нарушение по Кодекса на труда и моли съда да отхвърли така
подадената жалба.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок и при
наличието на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд гр. Пещера е образувано по жалбата на ЗП „Б.Г.Б.“, ЕИК *********,
срещу Наказателно постановление № 13-2200230 от 04.08.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на
касатора, в качеството му на земеделски производител, за нарушение на чл. 62,
ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.
5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
В съответствие с представените доказателства е прието за установено, че на
ЗП „Б.Г.Б.“, ЕИК *********, е съставен от главен инспектор инж. Р. М. в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 13-2200230 на дата 30.06.2022 г. за това, че
земеделският производител, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), на 03.06.2022 г.,
около 9:10 часа, на обект: „Масив от маслодайна роза“, находящ се в землището
на с. Бяга, местност „Млечен дол“, община Брацигово, не е уредил като трудови
отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор
в писмена форма с лицето Р. З. И., ЕГН **********. Р. З. И. е установен при извършена проверка
на 03.06.2022 г., около 9:10 часа, в гореописания обект на контрол да престира
труд, като работник „Отговорник – берач“, координира работата на работниците и
отчита набраната продукция, облечен с работни дрехи.
В собственоръчно попълнена и подписана декларация на основание чл. 402, ал.
1, т. 3 от Кодекса на труда лицето декларира, че работи в ЗП „Б.Г.Б.“ от
15.05.2022 г., на длъжност „работник“, с работно време от 6:00 ч. до 11:00 ч.,
почивки в работния ден от до, трудово възнаграждение 1,20 лв. на килограм и че
не е получило копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в
ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
Нарушението било извършено на 03.06.2022 г. в обект: „Масив от маслодайна роза“,
находящ се в землището на с. Бяга, местност „Млечен дол“, община Брацигово, когато
лицето Р. З. И. е заварен да работи в обекта на контрол, като „Отговорник –
берач“.
Нарушението е констатирано на 07.06.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А, при преглед на фирмената документация,
в т. ч. и представен еднодневен трудов договор № 13-1545331 от 03.06.2022 г. в
11:37 ч., тоест след извършване на проверката.
При извършена справка по ЕГН на лицето Р. З. И. в Информационната система ИА „ГИТ“ – Регистър
трудови договори, не са установени данни за подадено уведомление за сключен
трудов договор между ЗП „Б.Г.Б.“ и Р. З. И.. При извършената справка по ЕГН на
„Б.Г.Б.“ в електронния портал за договори по чл. 114а от КТ на ИАГИТ е установено,
че земеделският производител обработва в землището на с. Бяга 25,7 дка.
маслодайна роза и че същия е закупил 10 броя еднодневни трудови договора за
2022 г., всички от дата 03.06.2022 г., след извършената проверка. С това ЗП „Б.Г.Б.“ е нарушил чл. 62,
ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Въз
основа на акта е издадено и оспореното в първоинстанционното производство
Наказателно постановление № 13-2200230 от 04.08.2022 г.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление районният съд е приел,
че в конкретния случай актът за установяване на административно нарушение
(АУАН) и наказателното постановление (НП), предмет на спора, не страдат от
неяснота или дефицит на изложените обстоятелства по извършване на нарушението.
Съдът е приел, че ясно са посочени дата и място на извършване на нарушението,
както и че са достатъчни като яснота и обем фактите, които описват и вмененото
бездействие – неуреждане на отношенията с посоченото лице като трудови чрез
сключване на трудов договор, във връзка с констатациите, че лицето Р. З. И., с
посочено ЕГН, „предоставя работната си сила“. При това описание (относно
конкретно и ясно посочените действия на завареното лице и проявеното
бездействие от страна на касатора, в чиято полза е престиран труда) е възприета
и съответната правна квалификация – по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Съдът е изслушал показанията на свидетелите: Р. М. – главен инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, в качеството му на съставител на
АУАН № 13-2200230 от 30.06.2022 г., М. А. – работник при земеделския
производител, както и Р. З. И.. От показанията на актосъставителя, кредитирани
от съда като обективно и безпристрастно дадени, е прието за доказано, че Р. З.
И. е полагал труд за земеделския производител, без за това да е бил надлежно
оформен писмен трудов договор. От разпита на М. А. се установява, че в деня на
проверката Р. З. И. бил дошъл да се пробва като берач, тъй като не можел да
работи заради ръката си и не виждал добре. Твърди, че му е дал 20 лева, тъй
като набраното от него било твърде малко. От показанията на Р. З. И. се
установява, че е работил само този ден, като е имал трудов договор, който е
подписал след 11:00 часа, а в края на работния ден му е било платено.
Съдът е приел за безспорно установено извършеното нарушение, а именно че в качеството си на работодател,
земеделският производител не е уредил надлежно трудовите правоотношения между
него и работника Р. З. И., чрез попълване на трудов договор в писмена форма,
преди допускането му на работа, като е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1,
във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, с оглед което правилно му е наложено наказание. Съдът е посочил, че
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение, предвид изричната
забрана на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Решението е правилно.
В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на
разпитаните по делото свидетели. В тази връзка, настоящият касационен състав
изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното
постановление, съобразно чл. 221, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че няма процесуални нарушения, изложените в
обстоятелствената част на АУАН и НП факти са доказани по делото, деянието е
съставомерно. Съдът счита, че не се пораждат съмнения и относно наличието на
трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не е извършил
процесуални нарушения или нарушение на материалния закон. Обсъдени са в цялост
събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е постановил своя
съдебен акт след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на
съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи,
мотивиращи изводите на съдебния състав. Фактическата обстановка е точно
установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи
се основават на събраните доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че е несъстоятелно оплакването на касатора
за погрешна индивидуализация на субекта на отговорността. С АУАН и НП като
такъв е възприет ЗП „Б.Г.Б., ЕИК *********. Както от описателната част на
постановлението, така и от санкционната, става ясно, че нарушител е земеделският
производител, който е посочен само с това си качество и с трите имена,
идентифициращи физическото лице, регистрирано като земеделски производител. На
такава регистрация подлежат физически и юридически лица и по делото е
несъмнено, че той е регистриран като земеделски производител като физическо
лице, а не като юридическо лице, с посочен ЕГН, като точно по този начин той се
е самопредставил и в жалбата, с която е сезиран съдът.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата
по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на делото, на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
80 (осемдесет) лева. Аргумент за определяне на минималното възнаграждение е
изготвянето на писмен отговор, провеждането на едно съдебно заседание, без
явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62 от 01.11.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 107 по описа на Районен съд –
Пещера за 2022 г.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН: **********,***, да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик разноски за процесуално представителство в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.