Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 13891 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на производството е предявен от С.Д.С. против „А.Б.Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата
26 000лв., частично от 160 382.45лв.-главница по договор за кредит от
07.04.2008г.; 500лв., частично от 8094.80лв.-наказателна лихва за периода
15.05.2014г.-11.07.2016г.; 500лв., частично от 56 526.11лв.-неустойки за
забава за периода 15.05.2014г.-11.07.2016г.; 180лв.-такси за връчване на
нотариална покана и 120лв., частично от 5202.20лв.-платена държавна такса, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и предмет на изп.д.№
20168390400460 по описа на ЧСИ И.М.-К..
В исковата молба ищецът сочи, че между И.М.-И.и „А..Б.България“ АД е сключен
договор за ипотечен кредит на 07.04.2008г. и допълнително споразумение към него от 26.04.2010г. за сумата 180 000лв., обезпечен с ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим
имот. Със сключен на 26.04.2010г. договор ищецът приел
да отговоря като поръчител за произтичащите от договора за кредит задължения на
главния длъжник. Поради неговото неизпълнение и въз основа
подадено заявление по гр.д.№ 38827/2016г. на СРС, 51 състав, в полза на банката
била издадена против ищеца и кредитополучателя заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за солидарното заплащане на следните суми: 160 382.45лв.-главница; ведно
със законната лихва от 14.07.2016г. до изплащането; 8094.80лв.-наказателна
лихва за периода 15.05.2014г.-11.07.2016г.; 56 526.11лв.-неустойка за забава на
просрочена лихва за периода 15.05.2014г.-11.07.2016г. Въз основа издадения
изпълнителен лист образувано изп.д.№ 20168390400460 по описа на ЧСИ И.М.-К., по
което проведено принудително изпълнение чрез публична продан на ипотекирания
имот. Главният длъжник не възразил против заповедта за изпълнение и по
отношение на него е влязла в сила. Ищецът сочи, че на 20.06.2016г. получил чрез
нотариус изявление от банката за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
Твърди препис от заповедта за изпълнение, респ. покана за доброволно изпълнение
по изпълнителното дело да не му е била връчвана, поради което не е започнал да
тече срок за възражение, но независимо от това избрал да установи недължимостта
на вземанията спрямо него чрез предявения иск. В тази връзка твърди, че
съобразно предвиденото в договора за кредит условията за предсрочна изискуемост
са възникнали към 15.06.2014г., от който момент за кредитора е започнал да тече
шестмесечния срок да предяви иск против длъжника за да запази правата си срещу
поръчителя. Заявлението е подадено две години по-късно на 14.07.2016г., поради
което и с позоваване на чл.147 ЗЗД навежда, че отговорността му като поръчител
е прекратена и не дължи плащане на паричните суми. Сочи още, че при предсрочна изискуемост банката има право да
получи само остатъчния размер на главницата и законната лихва за забава от деня
на предсрочната изискуемост до деня на плащането, поради което и с позоваване на ТР № 3/2017г.,
ОСГТК на ВКС навежда на
недължимост на вземанията по заповедта за наказателни лихви и неустойки. С
договор за цесия от 10.01.2019г. банката прехвърлила вземанията си на втория
ответник, което било съобщено на главния длъжник на 07.03.2019г. На ищеца цесията не била съобщена. Наред с
това твърди, че преди сключването на договора за цесия цедентът бил
удовлетворен по изпълнителното дело, поради което прехвърлил несъществуващи
вземания. Навежда, че договора за кредит има потребителски характер и спрямо
него са приложими правилата на ЗЗП. С него не е било уговорено длъжникът да отговаря с цялото си имущество по чл.133 ЗЗЗД,
поради което и съобразно чл.60, ал.5 ЗКИ банката е могла
да се удовлетвори само чрез изпълнение върху ипотекирания имот.
Ответникът „А.Б.Б.“ АД изразява становище за
недопустимост на иска за установяване недължимост на вземанията с твърдение, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение ищеца, тъй като по
изпълнителното дело му е била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ на
28.09.2016г. и не е подал писмено възражение в срока по чл.414 ГПК. Навежда, че
сочените в исковата молба причини за недължимост не попадат в хипотезата на
чл.439, ал.2 ГПК, а са могли да бъдат релевирани чрез възражение по чл.414 ГПК,
поради което правото за това е преклудирано.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД оспорва иска и излага доводи за неговата неоснователност.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори
сключен между И.М.-И.и ТБ „А.Б.“ АД договор за ипотечен кредит на 07.04.2008г.
за сумата 180 000лв., по който ищецът приел да отговаря солидарно с
главния длъжник като поръчител въз основа сключен с банката договор за
поръчителство от 26.04.2010г.
Поради неизпълнение задълженията
по договора за кредит до ищеца е изпратена нотариална покана за обявяване
предсрочна изискуемост, връчена според удостовереното от нотариуса на
20.05.2016г. /стр.21/.
По заявление на банката е
образувано гр.д.№ 38827/2016г. по описа на СРС, 51 състав, по което на
24.08.2016г. издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя И.И. и поръчителя С.С. за солидарно
заплащане на парични суми по договора за кредит, а
именно-160 382.45лв.-главница, ведно със законната лихва от 14.07.2016г.
до изплащането, договорна лихва от 34 926.49лв. за периода
15.05.2014г.-11.07.2016г., наказателна лихва от 8094.80лв. за периода
15.05.2014г.-11.07.2016г. и неустойка за
забава върху просрочена лихва от 56 526.11лв. за периода
15.05.2014г.-11.07.2016г., такса за връчване на нотариална покана от 180лв. и
разноски в заповедното производство от 5202.20лв.
Въз основа изпълнителния лист е
образувано изп.д.№ 20168390400460 по описа на ЧСИ И.М.-К., с район на действие
СГС, по което са предприети изпълнителни действия-проведена публична продан на
собствения на кредитополучателя и ипотекиран в полза на банката-взискател недвижим
имот, както и наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца с
постъпване на парични суми в погашение на задълженията.
Не се спори, че препис от
заповедта е връчена на главния длъжник И.И., който не подал възражение срещу
нея в срока по чл.414 ГПК, поради което спрямо него е влязла в сила.
При образуване на изпълнителното
дело до ищеца е била изпратена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение,
съдържаща уведомление за издадената заповед по чл.417 ГПК, чрез неговия
работодател ЗК „С.“ ООД, връчена на 28.09.2016г. на управителя на дружеството
/стр.57/. В съответствие с чл.46, ал.4 вр. ал.2 ГПК с получаването й от
работодателя или негов служител адресатът се счита надлежно уведомен и от тази
дата за него е започнал да тече срока за възражение по чл.414 ГПК, което право
не упражнил. Следователно и спрямо него заповедта е влязла в сила.
С договор за цесия от
10.01.2019г. ТБ „А.Б.“ АД прехвърлила на „Е.М.“ ЕООД вземанията си произтичащи
от договора на кредит и предмет на заповедта за изпълнение, с конституирането
на цесионера като взискател по изпълнителното дело на мястото на стария
кредитор. Главният длъжник И.И. бил уведомен за цесията на 07.03.2019г. Такова
уведомяване за ищеца не е било направено.
Въз основа горното съдът обоснова
следните правни изводи:
Съгласно чл.439 ГПК длъжникът има право да
оспори изпълнението чрез иск, който може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника чрез този иск е материалноправна и цели със
сила на пресъдено нещо да се отрече съществуването на вземането на кредитора,
като по този начин се осуети или прекрати започналото срещу него принудително
изпълнение. По изричната
разпоредба на чл.439, ал.2 ГПК оспорване съществуването на изпълняемото право е
допустимо само въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо, т.е. настъпили след издаване на изпълнителното основание
правопогасяващи факти.
При издадена в полза на кредитора
заповед за изпълнение, средството за защита на длъжника е чрез възражение по
чл.414 ГПК. Подаването му в предвидения в закона срок прегражда възможността
заповедта да влезе в сила и предпоставя образуването на исково производство по
реда на чл.422 ГПК за установяване на оспореното вземане, по което е длъжен да
изчерпи всичките си възражения за недължимост и ако не направи това те се
преклудират.
Според установената съдебна
практика и на основание чл.416 ГПК, неподаването на възражение по чл.414 ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по
чл.422 ГПК имат за последица създаване стабилитет на заповедта за изпълнение.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните
хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и
доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по
чл.424 ГПК, съответно
на настъпилите след влизане в сила на заповедта факти длъжникът може да се
позове при оспорване изпълнението по чл.439 ГПК.
В настоящия случай наведените възражения
за недължимост поради отпадане отговорността като поръчител по чл.147 ЗЗД, ограничаване
правото на кредитора да се удовлетвори само
от ипотекирания имот при липса на постигнато в договора за кредит съгласие
кредитополучателят да отговоря с цялото си имущество по чл.133 ЗЗД вр. чл.60,
ал.5 ЗКИ и недължимост на вземанията за лихви и неустойки с позоваване на ТР
№ 3/2017г., ОСГТК на ВКС не са
новонастъпили /нито новооткрити/, а представляват относими към ликвидността и
изискуемостта факти и обстоятелства отпреди влизане в сила на заповедта за изпълнение,
които са били известни на ищеца-солидарен длъжник и които е могъл да наведе в
срока по чл.414 ГПК. Бездействието му в упражняване правото да подаде
възражение е стабилизирало заповедта съобразно чл.416 ГПК с последица
преклудиране възможността за оспорване вземанията въз основа на тях. Поради
това и доколкото стоят извън приложното поле на чл.439, ал.2 ГПК не могат да
служат като основание на предявения отрицателен установителен иск, поради което
съдът не дължи произнасяне по тези възражения.
Цедирането на вземанията от
банката на втория ответник е извършено след влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК
при започнало изпълнение с поддържан довод от ищеца, че за него не е породило
действие поради несъобщаването му по чл.99, ал.4 ЗЗД. В тази част е налице
новонастъпил факт по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК като предпоставка за
допустимост, но по същество наведеното възражение е неоснователно.
При прехвърляне на вземане с
цесия по чл.99 ЗЗД разпоредбата на ал.4 постановява, че то има действие спрямо
третите лица и длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Ако вземането е обезпечено с поръчителство законът не изисква отделно
съобщаване на поръчителя, защото преминаването на личното обезпечение към
цесионера, т.е. на акцесорното правоотношение с поръчителя, е законова
последица на цесията-чл.99, ал.2 ЗЗД /Определение № 435/31.05.2022г. по гр.д. №
3579/2021г. на ВКС, ІV г.о./.
Допълнително според Решение № 209/28.11.2018г. по гр. д. № 2530/2017г. на ВКС,
І т.о. без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е
установяване на надлежното уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД за
извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането-то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи
отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол,
така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се
освобождава от дълга.
По изложените съображения
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на първия ответник разноски от 1430лв. за платено
адвокатско възнаграждение, а на втория ответник разноски за юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на сумата от 150лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр.
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, ж.к.Св.М.М., къща № 22, против „А.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, и „Е.М.“ ЕООД, ЕИК 1********, със
седалище и адрес на управление *** ********, сграда ********иск са правно
основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата 26 000лв., частично от 160
382.45лв.-главница по договор за кредит от 07.04.2008г.; 500лв., частично от
8094.80лв.-наказателна лихва за периода 15.05.2014г.-11.07.2016г.; 500лв.,
частично от 56 526.11лв.-неустойки за забава за периода
15.05.2014г.-11.07.2016г.; 180лв.-такси за връчване на нотариална покана и
120лв., частично от 5202.20лв.-платена държавна такса, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и предмет на изп.д.№ 20168390400460 по описа
на ЧСИ И.М.-К., с район на действие СГС.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, от
гр.София, да заплати на „А.Б.“ АД, *** разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК от 1430лв.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, от
гр.София, да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ***, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 150лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: