РЕШЕНИЕ
№ 1834/13.10.2021г.
гр. Пловдив, 13.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Калоян Д., като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 1652 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Ю.А.Д. с ЕГН ********** ***, обжалва чрез
пълномощника си адв. П. Решение № 492 от 23.04.2021 г., постановено по АНД № 2028/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н.с. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш Серия К № 4130794 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който
на Ю.А.Д., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата, както и в подкрепяща я молба-становище, депозирана от
пълномощника на жалбоподателя за съдебното заседание, се претендира отмяна на
решението на РС - Пловдив, като незаконосъобразно, неправилно и постановено в
противоречие със събраните доказателства. Твърди се, че съдът е направил
неправилна преценка относно наличието на законоустановените реквизити на
електронния фиш, като не е отчел липсата на достатъчна индивидуализация на
нарушението във фиша, както и липсата на посочена дата на издаване на
електронния фиш. Възразява се срещу установяванията на съда относно наличието
на обективните белези на нарушението, за което е наложена глоба, както и че не
е доказано управлението на автомобила да е било осъществено именно от
жалбоподателя. Твърди се нарушено право на защита на последния, поради наличие
на неяснота за какво нарушение е наложеното наказание. Прави се искане за
отмяна на електронния фиш и за присъждане на разноски за двете инстанции по
представен списък. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се е
явил и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив е депозирал становище
по касационната жалба чрез юрисконсулт Б., с приложено към административната
преписка пълномощно, като моли решението на районния съд да се остави в сила и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Възразява се по размера на
претендираното от жалбоподателя като разноски адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Пловдив Д. моли първоинстанционното решение да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Макар да не е отговорил конкретно на всяко от изложените в жалбата,
с която е бил сезиран възражения и да е направил некоректна преценка относно
разположението на техническото средство, доколкото от доказателствата се
установява, че същото е такова разположено в патрулен автомобил, а не на
земята, съдът постановил обжалваното решение все пак е достигнал до правилния
краен извод относно законосъобразността на електронния фиш. В тази насока е
правилна и преценката на районния съд относно наличието на достатъчно
доказателства по преписката, както относно годността на техническото средство,
с което на практика е констатирано осъщественото нарушение, така и по отношение
на начина на неговото използване, като в тази връзка съдът е изложил и мотиви
относно съдържанието на приложения по административната преписка протокол по
чл.10 от специалната Наредба № 8121з-532/2015 г. При съпоставка между данните,
отразени в протокола и приложените разпечатки на снимките от техническото
средство действително е налице съответствие на отразените в тях време и място
на осъщественото заснемане, както и данни за техническото средство, осъществило
същото. В тази връзка и не е налице нито едно доказателство, което да
разколебава извода за наличие на осъществено нарушение именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП с описания в електронния фиш автомобил, съставляващо такова за скорост,
както и изрично е отразено във фиша. Изобщо не са основателни наведените от касационния
жалбоподател доводи за липса на реквизити по електронния фиш, доколкото относно
формата и съдържанието на електронния фиш следва да се приемат за задължителни
само посочените в чл.189, ал.4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, като в този см. е ТР 1/2014 г. на ВАС. Видно е от отразеното по
електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец. В
тази насока и не са основателни доводите на жалбоподателя относно това, че
обжалваният електронен фиш не съдържал дата на издаването му и липсвало
описание на нарушението, доколкото е видно, че е налице отразяване на териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението – управление на МПС с превишена скорост, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Сред посочените в закона реквизити на електронния фиш не
е изрично посочена дата на неговото издаване. В тази насока следва да се има
предвид и че по делото е била приета разпечатка от информационна система
относно отразена дата на съставяне на електронния фиш, от която става ясно, че
същият и е издаден и връчен преди да са изтекли
предвидените давностни срокове, изключващи реализацията на административната
отговорност при наложено административно наказание глоба.
Що се касае до възражението относно липсата на установеност, че именно
жалбоподателят е управлявал въпросния автомобил, с който е осъществено движение
с превишена скорост, то същото не е основателно, доколкото, следва да се има
предвид, че, съгласно чл.188 от ЗДвП, наказва се собственикът или този, на
когото е предоставено МПС, а когато собственикът не е посочил на кого е
предоставил МПС то той именно следва да се накаже с наказанието, предвидено за
нарушението. В конкретния случай са събрани доказателства относно това, че
жалбоподателят е собственик на описания в електронния фиш автомобил, като в
материалите по административната преписка липсват доказателства той да се е
възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и по чл.189,
ал.6 от ЗДвП, съответно да е посочил лицето, което твърди да е управлявало
автомобила му на датата, посочена в електронния фиш, или да е направил
възражения, обуславящи отпадане на отговорността му.
Правилна и
законосъобразна е била преценката на съда, постановил обжалваното решение и
относно приложимата санкционна разпоредба и съответно наложената с фиша глоба,
която е съобразена с вида на нарушението и размера на превишението на
установената скорост.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което
като краен резултат се потвърждава електронния фиш на ОД на МВР Пловдив, следва
да се остави в сила като законосъобразно постановено.
При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по
реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника
и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА,
вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и
тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на
МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 492 от 23.04.2021 г., постановено по АНД № 2028/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 2 н.с.
ОСЪЖДА Ю.А.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на
МВР Пловдив с адрес гр. Пловдив,
ул.“Княз Богориди“ №7 сумата от 80
лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.