Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр.Пловдив, 22.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на трети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 228/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0329-001254
от
28.11.2019г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** РУ Раковски при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на М.И.К., ЕГН:**********, с адрес ***
1.на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/
за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.180, ал.2, т.1, пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто
и петдесет лева/, за нарушение на чл.145, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неизяснена
фактическа обстановка, в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на административнонаказателните правила. Посочва, че на посоченото като нарушение място – на прелеза в с.Белозем,
му е свършило горивото, бил тежък и не могъл сам да го избута, наоколо нямало
хора, които да му помогнат, в който смисъл сочи и здравословното си състояние.
Също посочва, че по независещи от него причини не е прехвърлил собствеността
върху закупеното от него МПС, тъй като продавача има наложен запор върху
продаваното МПС, което узнал при регистрацията в КАТ. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Жалбоподателят К. се явява пред съда като сочи,
че поддържа жалбата на изложените основания, като отново посочва тежкото си
имуществено, здравословно и семейно състояние, предлага глобата да бъде
отменена.
Ответната страна – РУ Раковски при
ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в съпроводителното писмо излага
становище, че административнонаказателното производство от съставяне на АУАН до
издаване на наказателното постановление е проведено законосъобразно.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление
е връчен на 12.12.2019г., видно от приложената към наказателното постановление разписка,
а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РУ Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив
на 19.12.2019г., съгласно съгласно отразена дата на вземане на пратката на
товарителница на дружество „Спиди“ АД, приложена по делото. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.11.2019г., около 16:30 часа, свидетелите А.П.Д. и Д.Й.М., в
качеството ми на служители на РУ Раковски при ОД МВР – Пловдив осъществявали
дейност със служебния си автомобил, когато в с.Белозем, на кръстовището на
ул.„Подем“ и ул.„Видко Ганев“ забелязали МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с рег. № ***, което МПС било паркирано в зоната на самото кръстовище по начин,
който не позволявал безопасното преминаване през последното, като по този начин
автомобилът създавал предпоставки за ПТП. В същия автомобил свидетелите Д. и М.
установили две лица, които заявили, че те не са водача на автомобила, а
последния напуснал мястото, тъй като горивото се изчерпало и отишъл да търси
такова. При това свидетелите Д. и М., с помощта на неустановените две лица
преместили автомобила чрез бутане на място, където да не затруднява движението.
След това на мястото пристигнал и жалбоподателят М.И.К., който заявил, че той е
управлявал МПС с рег. № ***, което било потвърдено и от другите лица. При
проверка документите свидетелите Д. и М. установили още, че МПС – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *** не било „прехвърлено в срок“, съгласно
представен договор за покупко-продажба.
С оглед на горното, свидетелят Д. съставил АУАН с бланков № 229604 от
18.11.2019г. срещу М.И.К. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за
движението по пътищата, както и на чл.145, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения.
Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показаните в хода на съдебното следствие свидетели
А.П.Д. и Д.Й.М..
Последните помнят случая, като описват констатираните фактически обстоятелства,
включително – че МПС с рег. № *** е било паркирано в паркирано в зоната на
самото кръстовище по начин, който не позволявал безопасното преминаване през
последното, както и че жалбоподателят М.И.К. е заявил, че той е управлявал
същото. Съдът намира показанията на свидетелите Д. и М. за логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява начина
на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата
по съставяне на акта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая противното не се установява, напротив – от вече
коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната фактическа
обстановка.
По същество фактическата обстановка не се явява спорна между страните,
не се оспорва от жалбоподателя.
I.За нарушението
на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилното прилагане на материалния закон:
Съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което М.И.К., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е нарушил
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 18.11.2019г.,
около 16:30 часа, в с.Белозем, на кръстовището на ул.„Подем“ и ул.„Видко Ганев“
като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е паркирал
същото в кръстовището.
Съгласно посочената като възприета от съда фактическа обстановка,
предвид установената доказателствена съвкупност, по делото непротиворечиво се
установява, че именно жалбоподателят М.И.К.
е паркирал МПС с рег. № *** е гореописаното кръстовище и то по такъв начин, който
не позволявал безопасното преминаване през последното, като по този начин
автомобилът създавал предпоставки за ПТП.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не могъл
сам да го избута, наоколо нямало хора, които да му помогнат и т.н.. Същото
противоречи на установената от съда фактическа обстановка, доколкото съгласно
посоченото от свидетелите Д. и М. в автомобила чакали две лица, с чиято помощ
същият успешно бил преместен на място, където да не затруднява движението.
Що се отнася до самия факт на изчерпване горивото на управляваното от
жалбоподателя автомобил, то следва да се съобрази, че преди да пристъпи към
управление на МПС, водачът е длъжен да се увери, че последното е технически
изправно, оборудвано и изобщо – годно да осъществява функцията си по начин,
който да не води до нарушение на ЗДвП. В този смисъл следва да се отбележи, че
изчерпването на горивото на МПС не съставлява някаква непредвидима техническа
авария, нито някакво друго извънредно обстоятелство, което жалбоподателят да не
е могъл да предвиди и т.н., напротив – същото е нещо, което водачът е длъжен да
съобразява.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.98, ал.1,
т.6 от Закона за движението по пътищата. Процесното нарушение е такива на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.183,
ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата, за нарушението на л.98, ал.1,
т.6 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание
– глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без
да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление, в тази му
част, следва да бъде потвърдено.
II.За нарушението
на чл.145, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Въпреки горното съдът намери, че в нарушение разпоредбата на чл.42, т.4
от ЗАНН – относно АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното
постановление, в същите дава липсва законосъобразно описание на нарушението по чл.145,
ал.1 от Закона за движението по пътищата.
На първо място, в АУАН и наказателното постановление изобщо липсва
описание на нарушение по чл.145, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В същите два е посочено, че виновното поведение на нарушителя се
изразява в това, че „не е прехвърлил в срок автомобила си“. Същевременно съгласно чл.145,
ал.1 от Закона за движението по пътищата – „Приобретателят
на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства“.
В този смисъл, едва ли необходимо да се разяснява очевидната разлика
между „прехвърляне“ собствеността върху едно МПС (както е посочено в АУАН
и наказателното постановление) и задължението последната промяна на
собствеността да се регистрира в съответната служба (както е посочено в чл.145,
ал.1 от Закона за движението по пътищата).
Поради това е видно, че в АУАН и наказателното постановление е описано
едно изцяло несъставомерно поведение на жалбоподателя, тъй като същия няма
задължение да „прехвърля“ МПС на
никого, още по-малко – в някакъв определен срок. Същевременно – изцяло липсва
описание на нарушението по чл.145, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
като не е посочено задължение за регистрация.
На второ място, отделното от горното, липсва и посочване в какъв срок е
следвало да бъде „прехвърлен“
автомобила, поради което и по същество не може да се стори заключение за датата,
на което е извършено твърдяното нарушение, дори такова да бе установено.
Така описаните нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН следва да се преценят като такива от категорията съществените
процесуални нарушения, доколкото лишават жалбоподателят от правото му да научи
на какво основани е ангажирана наказателната му отговорност, а също и
препятстват съда да провери законосъобразността изводите на наказващия орган.
Ето защо горните процесуални нарушения мотивират отмяна на обжалваното
наказателно постановление в тази му част.
Водим от изложеното и на
основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо и предл. трето от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-0329-001254 от
28.11.2019г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** РУ Раковски при ОД МВР –
гр.Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която на М.И.К.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/
за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата;
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0329-001254
от 28.11.2019г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** РУ Раковски при
ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която на М.И.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.180, ал.2, т.1, пр.1 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, за нарушение на чл.145, ал.1 от Закона
за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.