М О Т И В И
към решение по НАХД №
694/2017 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемият
В.Й.С., ЕГН ********** е внесено предложение от Р.п.К. за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78
А от НК, за престъпление по чл.191 ал.1 от НК, за това, че за времето от 06.07.2016 г. до 02.08.2017 г.
в село Р., обл. П. като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст – А.Д.Л. ЕГН **********.
Р.п.К. представлявана от прокурора Михайлов счита вината на обвиняемия
за безспорно доказана, поради което пледира да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78 А от НК като му бъде наложено административно
наказание около минималния размер.
Обвиняемият С., се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение и моли съда да му наложи минимално административно
наказание.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП Карлово и след преценка на доказателства, събрани по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият
В.Й.С. е роден на *** ***, обл. П., ***, с *******, *******, ЕГН **********.
На
24.10.2015 г. обв. В.С. *** навършил пълнолетие. Същият се познавал от малък с
пострадалата - свидетелка А.Д.Л. ЕГН **********, която била съседско дете
поради която е бил наясно и знаел действителната й възраст. Постепенно двамата
се харесали като в началото на 2016 г.
започнали да се виждат тайно и да комуникират посредством интернет. В хода на
тази комуникация чувствата им прераснали във взаимна любов, което ги мотивирало
да заживеят заедно. Тъй като тогава св. А. Л. (род. на *** г.) била навършила
само 14 години, това не можело да стане под формата на законен граждански брак.
Въпреки, че обв. С. съзнавал възрастта на св.Л., на 06.07.2016 г. заживял
съпружески с нея в къщата на родителите си в село Р., обл. П.. В
резултат на съвместното им съжителство, на 31.08.2017 г. в гр. Карлово се
родило детето им – М. В. С.. Междувременно, на 02.08.2017 г. св. А. Л. навършила 16 годишна възраст, с което
фактически настъпил краят на инкриминирания период на престъплението по чл.
191, ал.1 от НК.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
- обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите А.Д.Л. Д.С.Л., Л.Д.А.и
П.А.А., както и приобщените писмени доказателства - удостоверение за раждане,
справка за съдимост, справка на лице АИС „БДС“, характеристична справка,
социален доклад от ДСП Карлово.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът кредитира при постановяване на
решението, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи
предмета на доказване по делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност
водят до единствения, категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.191, ал.1 от НК.
Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията,
свързани с нормалното развитие на подрастващите. Субект на престъплението е
пълнолетно лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява в заживяване на
съпружески начала с ненавършило 16- годишна възраст /непълнолетно/ лице от
женски пол. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се
осъществява чрез съпружеският живот на двамата.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Обвиняемият, съзнавайки запретеността на поведението си и
възрастта на свидетелката Л. е заживял на семейни начала с нея. Обвиняемият
е неосъждан и към момента не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК, а от деянието не са настъпили
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе предвид
изброените по горе обстоятелства намира, че по отношение подсъдимият С. са
налице всички императивни изисквания на чл.78 А от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемия С., съдът взе в предвид, че за
извършеното от него престъпление по чл.191, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
Съдът намери, че за извършеното от обвиняемия престъпление следва да му бъде
определено административно наказание глоба само при наличието на смекчаващи
обстоятелства, в най-ниския предвиден от закона размер – 1000 лв. Изводът на съда е основан на преценката на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност
на деянието и на дееца. Обвиняемият е с много добри характеристични данни,
признава вината си и изразява критичност.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
отчете и невисоката степен на обществена
опасност на деянието по чл.191, ал.1 от НК, което не осъществява признаците на
„тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление. Всички тези обстоятелства,
съдът отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на подсъдимия, които
предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден от закона размер,
а именно глоба от 1000 лв. С така определеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като преди всичко ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на обвиняемия и
същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по отношение на
останалите членове на обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДМ