№ 2958
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100112799 по описа за 2022 година
Образувано е по предявени от Р. Р. А. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ обективно съединени
искове с правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв. /частичен иск от общата
сума в размер на 200 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
възникнали по повод настъпило на 20,07,2022год. ПТП, ведно със законната лихва върху
тази сума от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
10884.24лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от
15,09,2022год. до изплащане на вземането.
Релевират се доводи за настъпило пътнотранспортно произшествие на 20.07.2022г.,
около 08,40часа в гр.София, когато товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, с peг. №*******, управляван от К. А. С., се е движил по бул. „******* 3“, с
посока от ул. „Добри Христов“ към ул. „******* при извършване на маневра обратен завой
става причина и реализира ПТП с попътно движещият се мотоциклет марка „Пиаджо“,
модел „М34“, с peг. №*******, управляван от Р. Р. А.. Местопроизшествието е посетено от
дежурен ТПТП-О“ПП“-СДВР, който съставил Констативен протокол No К-З59, където са
описани обстоятелствата около инцидента. Образувано е досъдебно производство.
Поддържа да са причинени множество травматични увреждания довели до болки и
страдания, подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. От
произшествието са настъпили и имуществени вреди, представляващи разноски по лечебно
възстановителния процес за пострадалото лице/ приложение 1 към ИМ/. Излага становище
гражданската отговорност на водача на автомобила да е застрахован при ответното
дружество, което е сезирано извънсъдебно с молба от 15,09,2022год., но е отказано плащане
на обезщетение.
1
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът- ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, в предоставения му законоустановен срок по реда
на чл.131 ГПК излага становище за неоснователност на исковете. Поддържа, че процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило по вина на водача Р. А., който в нарушение на
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП се е движел с превишена скорост, без включени светлини и
предприел изпреварване при предприета маневра обратен завой като сам е поставил водача
на товарен автомобил в невъзможност да го види и реагира своевременно на внезапно
появилата се опасност. При условията на евентуалност релевира горните нарушения като
основание за съпричиняване за настъпване на произшествието. Оспорва настъпили за
ищеца неимуществени вреди както и причинната им връзка с произшествието. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите поради липса на обезопасяване чрез поставяне на
защитна каска, както и на защитно облекло- нарушение на разпоредбата на чл. 137е от
ЗДВП. Оспорва дължимостта на имуществените вреди. При условията на евентуалност
поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, което е несъобразено с принципа за справедливост. Оспорва началния момент, от
който се дължи законна лихва за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски по делото.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица К-№359, съставен от
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ – София, на 20.07.2022 г., около 08:40 часа, в гр.София на
бул.“******* е реализирано пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил, с
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.№*******, управляван от К. А. С. и
мотоциклет, с марка „Пиаджо“, модел „М34“, с рег.№*******, управляван от Р. Р. А..
По делото е представена справка от база данни от „Информационния център към
Гаранционен фонд /л.19/, видно от която е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, за периода
09.08.2021 г. – 08.08.2022 г., покриваща деликтната отговорност на водача на товарен
автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.№*******, към момента на настъпване
на произшествието – 20.07.2022 г.
От изслушаното по делото заключение на автотехническата експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт се установява, че при процесното ПТП настъпило на 20.07.2022 г. в гр.София
на бул.******* III“, в района на №54, товарен автомобил „Фолксваген“ се е движел на сух,
прав пътен участък, с две платна за движение, разделени с двойна непрекъсната линия,
предназначен за двупосочно движение на автомобилите като за всяка посока има по две
пътни ленти, разделени единична прекъсната линия. Произшествието е настъпило в светлата
2
част от денонощието с добра метеорологична видимост, в посока от ул.“Добри Христов“
към ул.“Йосиф Цанков“. Приближавайки мястото на процесното произшествие, водачът на
товарния автомобил намалил скоростта си и предприел изпълнение на маневра „обратен
завой“, със скорост около 15 км/ч. В същото време в лявата пътна лента, попътно движещия
се на т.а.“Фолксваген“ мотоциклет „Пиаджо“, го приближава от задната му страна, със
скорост около 50 км/ч. В процеса на извършване на маневрата, до момента на удара,
товарният автомобил се отклонил от дясната пътна лента в ляво, изминавайки около 5 м. за
1.2 сек., като с предната си част достигнал до двойната непрекъсната линия, до средата на
платното за движение позиционирайки се напречно на него под ъгъл 45 градуса.
Същевременно водача на мотоциклета продължил движението си в първоначалната си
посока и скорост, без да има техническа възможност да задейства спирачната система с
авариен режим, тъй като изчисленото време за извършване на маневрата от страна на
автомобила е съизмеримо с това за реакция на водача на мотоциклета, който се намирал на
16.67м. от т.а.“Фолксваген“, в момента на отклоняването му на ляво, като опасната зона за
спиране на мотоциклета, с оглед скоростта му на движение е около 35.5 м. Вследствие на
това се е реализирало ПТП, като мотоциклета с предната си част се е ударил в предната лява
част странично на товарния автомобил. След удара мотоциклета се е установил от ляво на
автомобила, а товарен автомобил „Фолксваген“ продължил изпълнението на маневрата
„обратен завой“, след което се е установил върху дясната пътна лента за движение на
първоначалната му посока.
Изложено е становище причина за настъпването на произшествието да са
субективните действия на водача на товарния автомобил „Фолксваген“ със системите за
управление на автомобила, който предприел изпълнението на маневра „обратен завой“ в
момент, в който от задната му страна го е приближавал мотоциклет „Пиаджо“, навлизайки в
опасната му зона за спиране.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че в следствие на процесното ПТП, ищецът
претърпява следните увреждания:
- счупване на костите на дясна предмишница – лакътна и лъчева кости, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни.
- счупване на тялото на първи поясен прешлен/Л1/, причинило на пострадалия трайно
затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
- счупване на кръсцовата /сакрум/ кост вдясно /част от тазовия пръстен/, причинило
на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по дълъг
от 30 дни.
- счупване на горното и долно рамо на дясна срамна кост /част от тазовия пръстен/,
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за
3
срок по-дълъг от 30 дни.
- счупване на 5-то ребро вляво по средна аксиларна линия, причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
- мекотъканен хематом зад симфизата, охлузвания в областта на двете лакътни стави,
по съвкупност увредите са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Спрямо ищеца е проведено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни
условия. Той е приет в ПШЗ – УМБАЛСМ "Пирогов“ с политравма. Направени са
изследвания, консултации със специалисти, хоспитализиран по спешност - 2-pa КОТ. На
22.07.22 г. е опериран по повод счупването на двете кости на дясна предмишница.
Извършена е кръвна репозиция и фиксация с две плаки и винтове. На 24.07.22 г. ищеца е
хоспитализиран повторно в 2-ра КОТ - „Пирогов“ и на 26.07.22 г. е опериран по повод
счупването на кръстната кост вдясно – кръвно наместване и фиксация с 1 сакроилиачен
винт, със стабилизиране на тазовия пръстен. Проведена е медикаментозна терапия. Изписан
е с подобрение, като са дадени указания за ХДР да не натоварва оперираните крайници,
продължение на антикоагулантната терапия за още 20 дни и са назначени контролни
прегледи.
Травмите са причинили болки и страдания на пострадалия, които са били най-
интензивни непосредствено след травмата, след проведените оперативни интервенции, в
първите 15 – 20 дни в началото на раздвижването. Възстановителният период е около 4 –
5месеца, като за в бъдеще, са възможни оплаквания от дискомфорт в областта на увредените
места при интензивно натоварване или промени във времето, въпреки проведеното съгласно
съвременните изисквания за добра медицинска практика лечение.
Извършените от ищеца разходи за лечение са в пряка причинна връзка с
преодоляването на получените травми от процесното ПТП, като се посочва, че средствата
разходвани за самостоятелна стая и избор на екип са по желание на пациента.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. К. С. – водач на
товарен автомобил „Фолксваген“, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установяват
обстоятелства свързани с механизма на процесното ПТП. Сочи при извършване на
маневрата „обратен завой“, да е погледнал в огледалото за обратно виждане, но не е видял
мотоциклета. Разбрал за него при настъпване на удара, който бил в задната част на
автомобила.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Д.Г., ценени по реда
на чл.172 от ГПК, се установяват неимуществените вреди претърпени от ищеца –
изпитваните болки и страдания, промени в начина на живот на пострадалото лице,
влошеното му емоционално състояние – поява на тревожност, уплаха, несигурност.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ,
4
вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Съдът намира за установено осъществено от водача на товарен автомобил
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.№*******, К. С. противоправно деяние поради
извършено нарушение на ЗДвП и по-конкретно на разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗДВП,
която вменява задължение на водачите на превозни средства осъществяващи маневра
„обратен завой“ от друга част на пътното платно, различна от най-лявата пътна лента, да
пропуснат попътно движещите се в нея превозни средства. Видно от заключението на
допусната САТЕ, при извършване на маневра „обратен завой“ започнала от друга част на
пътното платно, различна от най-лявата пътна лента, водачът на товарния автомобил не е
пропуснал попътно движещия се в лявата пътна лента мотоциклет „Пиаджо“, модел „М34“,
с рег.№*******, като по този начин е провокирал реализирането на ПТП. Показанията на
дееца С., че мотоциклета се е движел с висока скорост, съдът не кредитира, с оглед
установената от САТЕ скоростта на движение на мотоциклета от около 50 км/ч., която е
разрешена за движение на мястото на настъпване на инцидента.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника произшествието да
възникнало по вина на ищеца. Установи се поведението на водача на мотоциклета да е
съобразено с правилата на ЗДВП. Мотоциклетът се движил с разрешена за пътния участък
скорост като с оглед установеното отстояние от мястото на удара с товарен автомобил от
около 16м. не е бил в състояние да предотврати произшествието. Не е налице законово
изискване мотоциклетът да се е движил със скорост от 28,98км.ч. Твърденията на ответника,
че ищецът А. се е движел без включени светлини не са доказани по делото, а от друга страна
предвид времето на настъпване на произшествието-в светлата част от денонощието са
ирелевантни, тъй като водачът на товарен автомобил е имал обективна възможност да
забележи попътно движещия се от лявата му страна мотоциклет.
Неоснователно е и възражението на ответника за предприето от ищеца в нарушение
на правилата изпреварване. Съгласно чл.15, ал.2 от ЗДВП изискването водачът на пътно
превозно средство да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента не се
прилага като водачът на моторно превозно средство може да използва за движение най-
удобната за него пътна лента в населено място, на пътно платно с две и повече пътни ленти
за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е
разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 km/h;-
чл.15, ал.2, т.2 от ЗДВП. Съобразно горното съдът намира причина за произшествието да са
5
единствено субективните действия на водача на товарен автомобил Фолксваген, който при
предприета маневра „обратен завой“ не пропуска попътно движещия се от лявата му страна
мотоциклет.
Установи се по отношение на товарен автомобил „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, с рег.№*******, да има валидно възникнало застрахователно
правоотношение – застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
покриващо отговорността на деликвента за процесния период, поради което ответникът
застраховател е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за
неимуществени вреди.
Установи се, посредством прието и неоспорено от страните заключение по
допуснатата СМЕ и показанията на свидетелката Д.Г., реализирането на неимуществените
вреди да е в пряка причинна връзка с противоправното деяние.
Ето защо настоящият състав намира, да е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г.,
по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г.
се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
6
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О.
по т. д. 299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 50000,00лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените травматични увреждания –фрактура на костите на дясна
предмишница – лакътна и лъчева кости, счупване на тялото на първи поясен прешлен/Л1/,
счупване на кръсцовата /сакрум/ кост вдясно /част от тазовия пръстен/, всяко едно
причинило затруднение на движенията за период повече от 30 дни, а така също счупване на
5-то ребро вляво по средна аксиларна линия и мекотъканен хематом зад симфизата,
охлузвания в областта на двете лакътни стави, причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В съвкупността си травматични увреждани са причинили
болки и страдания на ищеца, които са били най-интензивни в първите 15 – 20 дни след
произшествието, след операциите и в началото на раздвижването. Съобразиха се
извършените две оперативни интервенции за репозиция на фрактурите, обстоятелството, че
два месеца след хоспитализацията ищецът е бил на легло, което предполага необходимост
от полагане на грижи за него при извършване на ежедневни битово-хигиенни дейности/
обстоятелство потвърдено и от събрание гласни доказателства/, което съдът намира да е
продължило и в рамките на целия възстановителен период от около 4-5 месеца, тъй като
след първоначалните два месеца ищецът е бил принуден да използва помощни средства за
придвижване-първоначално инвалидна количка, впоследствие и патерици, което
обстоятелство също налага извод за нужда от помощ в ежедневието. Съобрази се възрастта
на пострадалото лице към датата на настъпването на ПТП – 32 години – активна
трудоспособна възраст, препятствана по причина настъпилите травматични увреждания. В
тази връзка като фактор налагащ по-висок размер на обезщетение, съдът намира
емоционалното отражение спрямо ищеца на това, че уврежданията на дясна ръка са оказали
влияние върху професионалната му дейност като „главен готвач“. Няма причина събраните
гласни доказателства за тези обстоятелства да не бъдат кредитирани, доколкото
обосновават преживяванията на ищеца за пълноценната му реализация в професионалната
сфера. Ето защо макар и функционалността на ръката да е възстановена, то както се
установи и от СМЕ би могло за в бъдеще да се очакват оплаквания при натоварване, /което е
налично при упражняване на дейност като готвач/ и при промяна на времето. За
определяне справедлив размер на обезщетението, съдът съобрази и психичното отражение
7
от реализирания деликт върху пострадалото лице- при всички случаи претърпян пътен
инцидент води до негативни последици в психо-емоционалното състояние на пострадалия.
Ангажираните гласни доказателства сочат на ограничение в социалните контакти,
ограничение в двигателната активност, което е провокирало и промяна на трудовите
навици, които преди момента на инцидента не са били налице.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за
релевирания период съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
За неоснователно съдът намира релевираното възражение от ответника за
приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД поради нарушение от страна на пострадалото лице на чл.
137е от ЗДВП, съгласно който водачите на мотоциклети използват защитни каски.
Показанията на св.С. сочат ищецът по време на произшествието да е бил с поставена
предпазна каска. Няма задължение за ползване на предпазна екипировка.
От допуснатото и прието заключение на СМЕ се установи, че претърпените
травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с произшествието.
По имуществените вреди:
По делото са представени доказателства за извършени разходи необходими за
провеждане на лечебно възстановителния период-консумативи, медикаменти и транспорт на
обща стойност 10 884.24лв. Съдът намира искът да е основателен и в причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП за сума в размер на 8904.24лв. В рамките на обезщетението за
имуществени вреди не се включват разходи, които не са били необходими и задължителни
за провеждане на лечението или платени суми за самостоятелна стая в МБАЛ Пирогов в
размер на общо 1080.00лв. и избор на екип в размер на 900.00лв., които са извършени по
желание на пострадалия.
Ето защо исковата претенция за имуществени вреди, за сумата от 1980.00 лв., следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на
уведомяване на застрахователя-15,09,2022год., като за периода от уведомяването до
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 15,12,2022год. отговорността на застрахователя
е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ,
доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред
увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните
изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение
№79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д.
№2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др.
8
По разноските:
Ищецът е освободен частично от плащане на държавна такса и разноски на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника-
ДЗИ Общо застраховане, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се
присъдят в размер на 2491,16лв., от които 2356,16лв. – държавна такса и 135,00лв. от общо
300,00лв.-разноски за вещи лица;
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се следват разноски в размер на 225,00лв. от
общо 500,00лв.-д.т.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 353,70лв.,
от общо 655,00лв., от които 400,00лв.– в.л., 50,00лв.-свидетел, 5,00лв.-СУ и 200,00лв. –
юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и съобразно уважената част от иска на
адв.Я. Д. се дължи адв.хонорар в размер на 4448,41лв. от общия размер 9885,36лв.,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ съобразно цената на исковата претенция и
редакция към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на Р. Р. А., с ЕГН **********, с адрес гр.Видин,
ул.“*******, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сума в
размер на 50000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
по повод настъпило на 20,07,2022г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 15,09,2022г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция над присъдения размер 50000,00лв. до пълния предявен размер от 120000,00лв.,
частично от 200000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на Р. Р. А., с ЕГН **********, с адрес гр.Видин,
ул.“*******, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сума в
размер на 8904.24лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, по
повод настъпило на 20,07,2022г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 15,09,2022г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция над присъдения размер 8904,24лв. до пълния предявен размер от 10884,24лв.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
9
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2491,16лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на Р. Р. А., с ЕГН **********, с адрес гр.Видин,
ул.“*******, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 225,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Р. Р. А., с ЕГН **********, с адрес гр.Видин, ул.“******* да заплати на
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Г.М.Д.“ №1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 353,70лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1, да заплати на адв.Я. Д. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в
размер на 4448,41лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10