№ 182
гр. Пловдив, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20255001000111 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за образуването му е изходяща от Й. К. Б., ЕГН **********, с. В,
о П въззивна жалба против постановеното по т. дело № 122/2024 г. по описа
на Пазарджишкия окръжен съд решение, рег. № ********* г., с което е
отхвърлен предявеният от Й. К. Б., ЕГН **********, с. В, о П иск за
прекратяване на основание чл.517 , ал.4 ГПК на „П **“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. С. ищецът Й. К. Б., ЕГН **********, с.В, о П, ул. „Т., № ** е
осъден да заплати на „П **“ ЕООД, ЕИК ********* Нравените от
дружеството в производството разноски в размер на 500 лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
решението, поискана отмяната му и постановяване на друго уважаващо
исковата претенция.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 06.08.2024 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от
1
Й. К. Б., ЕГН **********, с. В, о П искова молба насочена против „П **“
ЕООД, ЕИК *********, гр. С.
В обстоятелствената част на същата са изложени твърдения, че с
Постановление изх. № 2502 от 31.07.2024 г. издадено по изп. дело №
20248850400037 по описа на ЧСИ Г.С ищецът бил овластен да предяви иск за
прекратяване на ответното дружество.
Във връзка с това е посочено, че *** на това дружество е длъжник по
изпълнителното дело като задълженията му по същото са за сумата от 23 656,
74 лв., от които 15 530, 97 лв. публични задължения към Н. Споменато е, че
размерът на същите бил посочен в постановлението и в запорното съобщение
вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството.
Изразено е становище, че правото да се предяви иска следвало от факта
на овластяването. В тази връзка е споменато, че самото постановление като
официален документ имало нужната доказателствена сила за описаните в него
обстоятелства- овластяването на взискателя, вписване на запора, връчване на
съобщение по чл. 517, ал. 4 ГПК. Това и фактът, че вземането на ищеца към
длъжника не било удовлетворено водело до заключението, че всички елементи
от ФС обуславящи извода за допустимост и основателност на предявения иск
били налице.
На база изложеното е поискано на основание чл. 517, ал. 4 ГПК
прекратяване на ответното дружество.
В отговора на исковата молба то изразява становище за
неоснователност на иска. В подкрепа на същото е споменато, че *** на
капитала му не дължи парични суми на ищеца и че последният злоупотребява
с процесуални права. В подкрепа на това се твърди, че *** длъжник по
изпълнителното дело изплатил изцяло дължимата по същото сума. Посочено е
и че ищецът никога не е придобивал права, които да станат причина да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело. Посочено е и че се
водят преговори с Н за уреждане на публичните задължения на ***. В
подкрепа на тези твърдения са представени и доказателства за тяхното
установяване.
Ищецът е подал допълнителна искова молба. В нея той изразява
становище, че с отговора ответното дружество признава, че *** на капитала в
качеството си на длъжник по изпълнителното дело не е погасило вземанията
2
на двамата взискатели по същото- ищецът по настоящия правен спор и Н.
Преповторени са и доводите, че постановлението за овластяване като
официален документ установява, че ищецът има качество на взискател по изп.
дело, т.е. вземане към лицето *** на ответното дружество.
Представените с отговора доказателства са оспорени като е посочено, че
те материализират изявление на един от другите взискатели в изпълнението и
не обвързват ищеца като такъв. Към ДИМ е приложено ново удостоверение от
ЧСИ , в което се съдържат сведения за извършени до момента на издаването
му действия по изпълнителното дело и предмета на същото.
ДИМ е изпратена на ответното дружество. От него в срока по ГПК е
подаден документ със съдържание идентично с това на отговора на ИМ, за
който в последствие е уточнено, че е погрешно подаден. Това води до извод, че
отговор на ДИМ не е подаван.
С определението по чл. 347 от ГПК съдът е задължил ищеца да посочи
какъв е размера на вземането му срещу *** на ответника, какъв е
правопораждащия същото факт и основанието, на което е издаден ИЛ за
същото.
Това е сторено с молба от 21.10.2023 г.
В нея е посочено, че ищецът е конституиран като взискател по
изпълнителното дело след извършена цесия на 29.02.2024 г. С този договор му
било прехвърлено цялото вземане по изпълнителен лист № 364 от 17.08.2023
г. в размер на 1050 лв., който бил издаден по гр. дело № 292/2023 г. по описа на
Пз РС и в.гр. дело № 408/2023 г. по описа на Пз ОС с предмет присъдени
разноски по двете дела. Споменава се и че за цесията длъжникът бил
уведомен с връчването на призовката за доброволно изпълнение. С оглед на
това ЧСИ конституирал ищеца като взискател по споменаваното до тук
изпълнително дело. Наред с цедираното вземане е посочено, че ищецът имал и
вземания за Нравените разноски по изп. дело във връзка с авансово плащане
на такси в размер на 188 лв. и плащане на адв. възнаграждение в размер на 600
лв.
Споменато е, че качеството на взискател/кредитор на ищеца се
установявало от представеното с молбата уточнение уведомление на ЧСИ изх.
№ 7995 от 20.06.2024 г., а размерът на вземанията му от представеното с ДИМ
удостоверение № 2767 от 04.09.2024 г., в което се сочело, че дължимата сума
3
на ищеца била 4413 лв.
В молбата-уточнение е изложено и становище, че в настоящето
производство няма как да бъдат обсъждани въпросите свързани с
изпълнителното такова и действията по същото. Според ищеца необходимите
и достатъчни предпоставки за завеждане и уважаване на иска са наличието на
запор на дяловете и издадено от ЧСИ постановление за овластяване на ищеца
в качеството му на взискател за завеждане на делото.
Посочено е също, че той с оглед на това, че Държавата става
присъединен взискател по право е хирографарен кредитор в изпълнението. По
тази причина единствената възможност да защити на интересите си и да сбере
вземането си е свързана с предприемане на действия обезпечаващи събиране
на всички вземания предмет на изпълнението, т.е. неговото и това на другите
взискатели, вкл. и Държавата.
В хода на производството от страна на ищеца са представени нови
удостоверения касаещи предмет на изп. дело и размера на вземанията на
взискателите по същото. От страна на ответника пък са представени
доказателства, които според него удостоверят погасяване на задължението на
*** на дружеството към ищеца.
Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановено решението предмет на обжалване.
В него след анализ на събрания доказателствен материал е Нравен извод
за липса на доказателства, че ищецът е придобил вземането, за събиране на
което има вписан запор върху дяловете на ответното дружество и че има
качеството на взискател по изпълнителното дело. Той е аргументиран с
липсата доказателства за извършената цесия, съобщаване на същата и такива,
че постановлението за прекратяване на изп. дело по отношение на
първоначалния взискател - цедент и замяната му с цесионера Й. Б. е влязло в
сила.
Така е достигнато до заключението, че независимо от наличието на
вписан запор върху дяловете и овластяване от страна на ЧСИ на ищеца той не
разполага с материалното потестативно право да иска прекратяване на
дружеството на соченото в чл. 517 от ПК основание ГПК. По тази причина
искът е бил отхвърлен.
4
Недоволен от решенето е останал ищецът и е подал жалбата станала
повод за образуване на настоящето дело.
В нея се сочи, че решението е постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства, поради което се е достигнало до
неправилни и незаконосъобразни изводи от страна на съда. В тази връзка в
жалбата са преповторени Нравените в хода на първоинстанционното
производство твърдения, че представените в рамките на същото официални
писмени документи от ЧСИ във връзка с предмета, страните и извършените
действия по изп. дело № 20248850400037 по описа на ЧСИ Г.С имат нужната
доказателствена сила и установяват всички елементи от ФС обуславящи
допустимостта и основателността на иска с основание чл. 517, ал. 4 от ГПК. В
тази връзка е посочено, че първоинстанционният съд без никакво основание е
игнорирал същите и е прел, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор
на *** на ответното дружество и взискател по изп. дело.
В подкрепа на това с жалбата са представени нови писмени
доказателства за установяване на горните обстоятелства, които са приети от
въззивния съд в първото по делото заседание. В хода на въззивното
производство са представени и издадени от ЧСИ документи за
удостоверяване, че вземанията станали повод за образуването му не били
погасени и на извършени от ЧСИ действия в рамките на същото.
Ответното дружество в отговора си е посочило, че решението е
правилно и законосъобразно. В рамките на въззивното производство е
представил доказателства за размера на задължението му към ищеца по
споменато изп. дело и такива за плащане на същото.
Във връзка с пренесения пред ПАС спор с подаване на въззивната жалба
е нужно да се спомене, че възможностите за предявяване и уважаване на иск
за прекратяване на дружество от взискател по изпълнително дело с оглед
наложен запор на дял от търговско дружество са уредени в чл. 517 от ГПК. В
него е описан редът за извършване на изпълнение върху дял от търговско
дружество.
В ал. 1 е посочен начина на извършване на самия запор, а в следващите
две алинеи са описани действията, които следва да бъдат предприети в
зависимост от това дали делът, срещу който е насочено изпълнението е на
ограничено или неограничено отговорен съдружник, а в четвъртата
5
действията в случаите, при които изпълнението е насочено срещу всички
дялове в дружеството.
От съдържанието и на трите алинеи е видно, че изпълнението върху дял
от търговско дружество по принудителен ред е възможно след
ПРЕКРАТЯВАНЕ на дружеството от съда. То пък е възможно при наличие на
описани в отделните хипотези предпоставки, като и в трите се изисква съдия
изпълнителят да наложи първо запор и да ОВЛАСТИ взискателя да предяви
иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото
прекратяване.
Съответно в хипотезите на ал. 2 /изпълнение срещу дял на неограничено
отговорен съдружник/ овластяването е предшествано от изискване да се
констатира наличието на условията на чл. 96, ал.1 от ТЗ, да се връчи на
дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници от страна
на съдия изпълнителя на изявлението на взискателя за прекратяване на
дружеството и изтичане на 6 месеца от това връчване.
В хипотезата на ал. 3 /изпълнение върху дял на ограничено отговорен
съдружник/ то е предхождано от изискването съдебният изпълнител да връчи
на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника /съдружника/ в дружеството и изтичане на три месеца от същото.
Правомощията на съда по същество във връзка с тези искове са в общи
линии идентични. Така и в двата случая законодателят е предвидил, че
условие за отхвърлянето им е удовлетворяване вземането на взискателя, като в
ал. 3 е посочено и алтернативно условие - изпащане от дружеството на
взискателя на припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото,
определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
При липса на тези предпоставки е посочено, че съдът прекратява
дружеството, което подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и е основание за
започване на производство по ликвидация. Последното е нужно защото в
рамките на същото е възможно определяне на ликвидационен дял при
условията на чл. 271 от ТЗ и създаване на възможност за удовлетворяване на
взискателя по изпълнителното дело в рамките на същия.
От изложеното следва извод, че искът за прекратяване подлежи на
отхвърляне ако в хода на производството се установи погасяване на вземането
във връзка, с което е насочено изпълнението върху съответните дружествени
6
дялове, т.е. образно казано от отпадане на нуждата за удовлетворяване на
същото да се провежда ЛИКВИДАЦИЯ и определяне на ликвидационен дял
на длъжника.
Тези хипотези обаче разглеждат случаите, при които изпълнението е
насочено върху част от дяловете в съответните търговски дружества, т.е. в
случаите, при които има и други съдружници, които са заинтересувани от
продължаване нормалната търговска дейност на дружеството и биха имали
интерес от предприемане на действия за удовлетворяване на взискателя по
посочените по- горе способи.
Възможно е обаче изпълнението да е насочено върху всички дялове от
дружеството било, защото всички съдружници са длъжници на съответния
взискател, било по причина, че дяловете са притежание на едно лице.
В тези случаи с ал. 4 на чл. 517 ГПК, законодателят е приел, че не е
нужно да се спазват допълнителните изисквания след налагане на запора и
преди извършване на овластяването за предявяване на иска. Наред с това за
разлика от горните случаи в разпоредбата на ал. 4 се говори за отхвърляне на
иска в случаите, при които КРЕДИТОРЪТ Е УДОВЛЕТВОРЕН до първото по
делото заседание.
Буквалното тълкуване на тази разпоредба би следвало да доведе до
извод, че дори при погасяване на вземането в периода след първото по делото
заседание искането за прекратяване би било основателно. То от своя страна
би довело до започване на производство по ликвидация, определяне на
ликвидационен дял в хипотезата на чл. 271 от ТЗ и заличаване на дружеството
при условията на чл. 273 от ТЗ.
Това налага въпросът кому е нужно това при условие, че вземането
станало основание за насочване изпълнението срещу всички дружествени
дялове е удовлетворено ? Логичният отговор е на никого. Реално това е така
по причина, че разпоредбите на чл. 517 от ГПК са създадени да способстват
удовлетворяването на кредитора в рамките на започнало производство по
принудително изпълнение, а не със санкционна цел. По тази причина ПАС
счита, че определеният от законодателят в чл. 517, ал.4 от ГПК срок за
плащане е с цел да дисциплинира длъжника в случаите, при които
изпълнението е насочено срещу всички дялове в дружеството.
Това и нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК води до извод, че
7
основателността на иска следва да бъде преценявана и с оглед на това дали до
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция вземането на
взискателя не е удовлетворено.
Изложеното до тук води до извод, че потестативното право да предявят
искове от посочения по- горе тип е възможно да възникне в патримониума на
лице кредитор на правен субект притежаващ дялове от дружеството, което се
иска да бъде прекратено, който от своя страна е инициирал започване на
изпълнително производство за събиране на вземането си или е правоприемник
на лице инициирало започване на такова/чл. 429 ал.1 ГПК/. Пораждане на това
право е обусловено от налагане на запор по реда на чл. 517, ал.1 ГПК,
отправяне на уведомление за прекратяване на дружеството или участието на
длъжника в същото в случаите на чл. 517 , ал. 2 и 3 от ГПК и овластяване на
взискателя от страна на ЧСИ да предяви иска за прекратяване.
Горните обстоятелства са част от положителните процесуални
предпоставки обуславящи пораждането на правото на иск, т.е. допустимостта
на производството и се преценяват при постъпване на ИМ в съда. При
наличието на същите спорът се развива по същество където се извършва
проверка дали вземането съществува в патримониума на ищеца към момента
на постановяване на решението и при отрицателен отговор на този въпрос
искът се отхвърля с оглед на липсата на необходимост от извършване на
принудително действия по осребряване на имуществото за удовлетворяването
му.
Във връзка с процесния казус в рамките на първоинстанционното
производство са представени няколко изходящи от ЧСИ С писмени
документа/постановлението за овластяване, запорно съобщение, 2 бр.
удостоверения и 2 бр. уведомления/, в които са материализирани негови
изявления за предмета на делото, страните по същото, размера на
подлежащите на събиране вземания, някои от извършвани в рамките на
изпълнението действия и т.н.
От същите следва категоричен извод, че основанието за започване на
изпълнителното производство са два на брой изпълнителни листа издадени от
Пазарджишкия районен съд. Единият е издаден на 19.01.2024 г. възоснова на
решение по гр. дело № 359/2023 г. на Пз РС, а другият на 07.08.2023 г.
възоснова на решение по гр. дело № 292/2023 г. на Пз РС.
8
В постановлението за овластяване от 31.07. 2024 г. е посочено, че с тях
длъжникът Й. Н Д е осъден да заплати на взискателите Н П, Й. Б. и Е Й.а сума
в размер на 23 676, 54 лв. От това би следвало да се Нрави извод, че с тези два
съдебни акта длъжникът е осъден да заплати тази сума в полза на посочените
три правни субекта, които имат и качество на взискатели в изп. производство.
В запорното съобщение от 24.06.2024 г. е посочено същото основанието
за образуване на делото като обаче е Нравена разбивка на вземанията на
взискателите и конкретизация на вида им. От същата е видно, че Н има
публични вземания в размер на 15 530, 97 лв. ведно със всички разноски и
лихви. По отношение на взискателите Й. Б. и Е Д действаща чрез С Я липсва
посочване кой какви вземания има, т.е. описани са общо като единствено от
разбивката е видно, че част от тях са повтарящи се месечни такива за по 200
лв. за периода от март 2023 г. до юни 2024 г. с начислена законна лихва за
забава от падежа на всяко/първо число на всеки месец/ до 24.06.2024 г.,
другите са за 1050 лв. съдебни разноски и разноски по изпълнителното дело.
В удостоверение № 2767 от 04.09.2024 г. е споменато, че
изпълнителното дело е образувано на 06.03.3024 г. възоснова на споменатите
два изпълнителни листа, а взискатели по същото са били Е Й.А Д чрез майка и
С Й Я и самата С Я а длъжник Й. Н Д. В същото от страна на ЧСИ е посочено,
че с покана за доброволно изпълнение изх. № 3920 от 19.03.2024 г. връчена на
23.05.2024 г. длъжникът бил уведомен, че с договор за продажба на вземане от
29.02.2024 г. взискателят С Я прехвърлила вземането си по изпълнителен лист
№ 364 от 17.08.2023 г. издаден по гр. дело № 292/2023 г. на Пз РС в размер на
1050 лв. на лицето Й. К Б.. Говори се и за Постановление № 2049 от 19.06.2024
г., с което с оглед на цесията Б. бил конституиран като взискател по изп. дело
за вземането от 1050 лв. ведно със свързаните с производството разходи, а С Я
била заличена като такъв. От съдържанието на това удостоверение е видно и
че с разпореждане № 920 от 19.03.2024 г. Н е присъединен като взискател в
производството за дължимите от Д публични задължения посочени в
удостоверение за наличие на публични задължения, които първоначално били
15 530, 97 лв., а в последствие нараснали до 17 735, 35 лв. В удостоверението
от страна на ЧСИ е посочено, че с оглед постъпила молба по делото от С Я в
качеството й на майка и законна представителка на дъщеря си Е Й.А Д за
погасяване на задълженията на Д за издръжка за времето от 01.03.2023 г. до
9
23.08. 2024 г. дългът му бил редактиран като размерът му станал 22 189, 24
лв., от които цедираните съдебни разноски отн 1050 лв., публични вземания от
17 775, 35 лв. разноски по изп. дело в размер на 6 00 лв. и неплатени авансово
такси по ТТРЗЧСИ от 2 575, 89 лв.
Второто представено пред Пз ОС удостоверение от ЧСИ /стр. 48 от
делото/ е по- кратко, като в него се сочат споменатите вече основания за
образуване на изпълнителното дело. Това, че взискателите по същото са Н и
Б., а длъжник Д, размерът на дълга от 22 189, 09 лв. със споменатата в по- горе
разбивка на същия.
От съпоставката между съдържанието на така описаните документи
следва безспорен извод, че имаме висящо изпълнително дело №
20248850400037 по описа на ЧСИ Г С, по което длъжник е Й. Н Д. Той видно
от вписаните обстоятелства по партидата на ответното дружество в
ТРРЮЛНЦ е едноличен собственик на капитала му. От споменатото по- горе
запорно съобщение и вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ
следва извод,че във връзка със започналото принудително изпълнение имаме
наложен и вписан запор на притежаваните от длъжника дялове.
Във всички описани по- горе изходящи от ЧСИ документи представени
по делото се сочи и че ищецът Б. има качество на взискател по изп. дело и в
това си качество е овластен да предяви иск за прекратяване на ответното
дружество с Постановление изх. № 2502 от 31.07.2024 г.
От съдържанието на удостоверение № 2767 става ясно, че
изпълнителните листове станали основание за започване на изпълнението не
са издадени в полза на ищецът по настоящето дело Й. Б., а той има качеството
на частен правоприемник по отношение на лицето в чиято полза е издаден
този от 17.08.2023 г. за сумата от 1050 лв. присъдени съдебни разноски.
Парвоприемството според съдържанието на удостоверението е настъпило по
сила на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 29.02.2024 г.
Пред въззивния съд от страна на Б. наред с ново удостоверение
съдържащо информация като описаната по- горе са представени и документи
от изпълнителното дело, които са послужили за Нрава на удостоверителните
изявления от страна на ЧСИ.
Сред тях е ИЛ от 17.08.2023 г. издаден от Пз РС за осъждането на Й. Д
да заплати на С Я общата сума от 1050 лв. представляващи Нравени от нея
10
съдебни разноски по гр. дело № 782/2023 г. на Пз РС и гр. дело 408/2023 г. на
Пз ОС. Представен е също договорът за прехвърляне на вземане/цесия/ от
29.02.2024 г. Постановлението за конституиране на Б. на местото на Я и
доказателства за връчване на същото на засегнатите страни. По делото
липсват твърдения то да е обжалвано на основание чл. 435, ал.1, т. 3 ГПК и да
е отменено. Това води до извод, че формално ищецът е придобил качеството
взискател по изп. дело и може да бъде сред лицата овластявани да предявят
исковете по чл. 517 ГПК.
Това и наличието на постановление за възлагане прави исковата
претенция допустима.
Основателността на същата е обусловена от съществуване на вземането
на овластения взискател в патримониума му към момента на постановяване на
настоящето решението.
С оглед на тази преценка е нужно да се посочи, че Я е прехвърлила
вземането си по споменатия изпълнителен лист от 17.08.2023 г. на Б. за сумата
от 1050 лв. платена й при подписване на договора за прехвърляне на вземане
/цесия/.
Последното с оглед разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД поражда действие
между страните веднага, но по отношение на длъжника и трети лица това
става от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор-
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомлението в тези случаи следва да извърши и да
изхожда лично от длъжника, а не от цесионера. Последният би могъл да
извърши действия тази насока само ако е изрично упълномощен от длъжника
цедент, т.е. ако действа от негово име и за негова сметка / решение №
123/2009 г. постановено по т. дело 12/2009 г. на ВКС, решение № 137 от
02.06.2025 г. по гр. дело № 5759/2025 г. на ВКС и решение № 156 от
30.11.2025 г. по т. дело № 2639/2024 г. на ВКС/.
Това се споменава по причина, че при липсва на редовно уведомяване
плащането от длъжника на цедента е редовно и ще погаси съответното
вземане, а цесионерът единствено ще може да има претенции към своя цедент
за неизпълнение на договора за цесия.
В случая по делото има доказателства за сключен договор за цесия.
Представена е пред ПАС и поканата за доброволно изпълнение, с която
според ЧСИ и ищеца длъжникът бил уведомен за цесията. Липсват обаче
11
доказателства за наличие на изходящо от цедента С Я уведомление до
длъжника за цесията, което да е приложено към поканата. По този повод
следва да се посочи, че в същата не се споменава за прилагане към нея на
уведомление от посочения по - горе тип за връчване на длъжника. Единствено
е материализирано изявление, че по възлагане на взискателя с поканата
длъжникът се уведомява за извършване на цесията. Доказателства, че тя е
упълномощила цесинореа или ЧСИ да извърши уведомяването от нейно име
липсват, а твърдението на ЧСИ в съобщението не е достатъчно да се Нрави
такова заключение. В подклепа на този извод на ПАС е нужно да се спомене,
че в представената пред ПАС молба за образуване на изп. дело не се говори за
овластяване на ЧСИ или цесионера да извърши уведомлението, а за
представяне на такова ведно с договора за цесия.
Това съотнесено с казаното по- горе води до извод, че цесията не е
породила действие по отношение на длъжника. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото е представено изходящо от цедента С Я изявление, което
видно от извършената нотариална заверка на подписа й е Нравено на
23.08.2024 г. В него тя сочи, че присъдените й разноски гр. дело № 782/2023 г.
на Пз РС и гр. дело 408/2023 г. на Пз ОС са платени от длъжника Й. Д изцяло.
Плащането им на първоначалния кредитор преди уведомлението за
цесията води до извод, че вземането дало основание на ЧСИ да конституира
ищеца Б. в качеството му на частен правоприемник е погасено изцяло и вече
не съществува. Погасяване на същото пък е пречка да се постанови
прекратяване на ответното дружество, за да започне производство по
ликвидация, в което да се определи ликвидационния дял на длъжника и от
него да се събере дължимата се сума на ищеца по настоящето дело.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че до извод за неоснователност на
иска и погасяване на вземането се достига дори и да приеме, че имаме връчено
уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с покана за доброволно изпълнение.
Това е така по причина, че датата на връчването й удостоверена от
подписите на връчителя и получателя на същата е 23.08.2024 г., когато вече е
било извършено плащането на цедента. В случая е без значение, че в
приложения към призовката Протокол на връчителя при ЧСИ са изложени
данни за връчване на 23.05.2024 г. и поправка на датата в поканата поради
нечетливост на първоначално посочената. Неотносимостта на същия за ПАС
12
следва от факта, че такава нечетливост не е налице, а и поради това, че
изявлението в протокола относно извършената поправка не е скрепено с
подписа и на другото лице подписало се под удостоверителното изявление за
момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение-получателя на
същата и длъжник по изпълнението.
На база всичко изложено следва извод, че искът за прекратяване на
ответното дружество като неоснователен следва да се отхвърли. В този
смисъл е и решението на Пз ОС, т.е. то ще следва да се потвърди,
жалбоподателя ще бъде осъден да заплати Нравените от въззиваемата страна
разноски за адвокат в размер на 500 лв.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че удостоверените в издадените
от ЧСИ вземания на ищеца за разноски в изпълнението са без значение по
причина, че са Нравени преди редовното уведомяване на длъжника за цесията,
респ. преди изтичане на двуседмичен от връчване на поканата за доброволно
изпълнение.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 122/2024 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд решение, рег. № ********* г., с което е отхвърлен
предявеният от Й. К. Б., ЕГН **********, с. В, о П иск за прекратяване на
основание чл.517 , ал.4 ГПК на „П **“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С. ищецът
Й. К. Б., ЕГН **********, с.В, о П, ул. „Т., № ** е осъден да заплати на „П **“
ЕООД, ЕИК ********* Нравените от дружеството в производството разноски
в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Й. К. Б., ЕГН **********, с.В, о П, ул. „Т., № ** да заплати
на „П **“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 500 лв. Нравени разноски за
адвокат за производството пред ПАС
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14