Р Е Ш Е Н И Е
***, 23.10.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 25.09.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №1210 по описа за 2019г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.220 ал.1 от КТ.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „Т.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.С.Д.против
И.Д.И., ЕГН **********,***, в която се твърди следното : на 02.11.2017 г. между
страните по делото е сключен Трудов договор № 1375, по силата на който
ответникът е назначен на длъжност „продавач, разносна търговия“ с място на
работа: склад на работодателя, находящ се в ***. С този договор страните са
приели, че всяка от тях може да прекрати същия с предизвестие от 60 дни.
На 09.02.2018 г. ответникът отправи
предизвестие с вх. № 26 с искане за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Преди изтичане на договорения срок за отправеното предизвестие,
със Заявление вх. № 31/26.02.2018 г., ответникът заяви, че няма да спази
изтичането на този срок и че прекратява трудовия договор, считано от подаването
на това заявление. В последното е посочено, че за остатъка от 45 дни за
изтичане срока на отправеното предизвести, ще заплати обезщетение.
Със Заповед № 40011/26.02.2018 г. и
на основание чл. 326, ал. 1, във вр. с чл.335, ал. 2, т. 2 от КТ е прекратен
сключеният между страните трудов договор, която е връчена на ответника на
26.02.2018 г. и към настоящия момент е влязла в сила.
Със Заповед № 40011/26.02.2018 г.,
поради неспазения срок на предизвестие за 32 дни от страна на ответника, на
основание чл. 220, ал. 1 от КТ е постановено, че същият дължи на „Т.“
обезщетение в размер на 823.27 лв.
С писмо изх. № 108/21.03.2018 г. на
„Т.“ ООД, ответникът е поканен да заплати дължимото на бившия си работодател
обезщетение, като е посочен е начина, по който може да бъде изпълнено това
задължение.
Въпреки нарочно отправената до
ответника покана за доброволно плащане, получена на 26.03.2018 г., до момента
същият не е изпълнил задължението си и не е платил дължимото обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ.
На основание съществуващо за
ответника парично вземане от ищеца в размер на сумата 52.92 лв. по застраховка
„живот“, „Т.“ ООД е извършил прихващане на това задължение срещу част от
вземането си, дължимо от ответника като дължимо обезщетение, в резултат на
което това задължение на ответника е сведено до сумата 770.35 лв.
Горепосочените обстоятелства са дали
основание на „Т.” ООД, гр. В. Търново, да депозира Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което пред РС - Плевен е образувано
ч.гр.дело №8266/2018 година, ГК, III състав. Против издадената по това дело
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, длъжникът е депозирал Възражение по
реда и в сроковете по чл. 414 от ГПК, за което обстоятелство дружеството ищец е
уведомено с Разпореждане от 14.01.2019 г. по ч.гр. дело №8266/2018г. на ПлРС,
получено на 23.01.2019 година.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което на основание чл.422 от ГПК да признае за установено по
отношение ответника, че в полза на „Т.”
ООД гр.В.Търново, с ЕИК ********* съществува парично вземане от И.Д.И., с ЕГН **********,***,
в размер на 770.35 лева - остатък след извършеното прихващане от незаплатения
размер на дължимото от ответника обезщетение по чл.220 ал. 1 от КТ за неспазен
срок на предизвестие във връзка с прекратяване на сключения между страните по
делото Трудов договор № 1375/02.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по ч. гр. д. №
8266/2018 година по описа на РС-Плевен, както и направените в заповедното
производство разноски, по отношение на което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 8266/2018 година по описа на
РС-Плевен.
Претендират се и разноски в
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника И.Д.И.,
ЕГН **********,***, чрез адв. М.М., ПлАК, адрес: ***, с който искът се оспорва
частично по размер. Заявява се, че ответникът дължи обезщетение за неспазеното
от него предизвестие; не се възразява срещу извършеното прихващане по
насрещното вземане.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение, т.к.
по време на срока на предизвестието бил 14 дни в отпуск по болест, за което в
администрацията на ищцовото дружество е представил болничен лист. Счита, че
предвид това обстоятелство претенцията на ищеца следва да бъде коригирана.
В о.с.з. ищцовата страна се представлява от
адв.Д.М., която поддържа иска и навежда доводи в о.с.з. Прави изменение на
размера на исковата претенция, допуснато от съда.
Ответната страна, редовно призована, не се
явява и не се представлява. Не е ангажирала последващо становище по предмета на
делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства, като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:
Искът
е допусТ. и по същество основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
От приобщеното по делото ч.гр.д. №8266/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 16.11.2018год. въз
основа на депозирано заявление от ищеца
срещу ответника на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
сумите, както следва: 770,35лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ при прекратен от страна на
работника/служителя трудов договор на основание чл.326, ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 16.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса. В заповедта е отразено, че
вземането на заявителя произтича от сключен безсрочен трудов договор
№01375/02.11.2017г. между длъжника и кредитора; неспазен срок на предизвестие
по чл.220, ал.1 от КТ при прекратен от страна на работника/служителя, трудов
договор на основание чл.326, ал.1 от КТ.
Не е налице спор между страните относно
времетраенето на трудовото правоотношение между тях; момента и правното
основание, на което е прекратено действието на трудовия договор на ищеца, обстоятелството, че същият дължи и не е отработил предизвестие
във вр. с прекратяването на трудовото правоотношение, както и извършеното
прихващане във вр. със задължение на ищеца към ответника със сумата 52,92лв. -
по застраховка „живот“.
Спорен е единствено размерът на иска с оглед
обстоятелството, че ответникът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност.
От приетото заключение на ВЛ се установява, че
предизвестието, което ответникът е следвало да спази е за периода от
12.02.2018год. до 12.04.2018год. От 12.02.2018год. до 25.02.2018год. същият е
ползвал отпуск поради временна неработоспособност. На 26.02.2018год. подал
молба, с която уведомил работодателя, че няма да спази срока на предизвестието,
като периодът на неспазването е от 26.02.2018год. до 12.04.2018год. /общо 31
работни дни/, а размерът на обезщетението възлиза на сумата 797,32лв. След
прихващане със сумата 52,92лв. /за която страните не спорят/, размерът на
дължимото от ответника обезщетение възлиза на 744,40лв. Т.к. е направено
надлежно изменение на исковата претенция, искът следва да бъде уважен изцяло, като
се присъди и законната лихва.
По
отношение разноските по делото: следва да се присъдят изцяло разноските, направени от ищеца: за исковото
производство – общо 520лв. /представен е списък на разноските/; за заповедното
производство – 25лв. за внесена държавна такса.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И.Д.И., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Т.С.Д., сумата 744,40лв. - остатък след извършеното прихващане от
незаплатен размер на дължимо от ответника обезщетение на основание чл.220 ал.1
от КТ за неспазен срок на предизвестие във връзка с прекратяване на сключения
между страните по делото Трудов договор №1375/02.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2018год., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №8266/2018год. по описа на Плевенски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.Д.И., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер
520лв. и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8266/2018год. по
описа на Плевенски районен съд – 25лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: