Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………../………2021 г., гр. *****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – *****- тридесет
и трети състав, на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2052 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ
ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. ********, срещу Решение към MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020 г. на
директора на териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“ към Агенция „Митници“
с рег. № 32-249535/26.08.2020
г., с което е отказано да бъде приета декларираната от дружеството-жалбоподател
митническа стойност на 3 /три/ артикула стоки с позиции №№ 2, 8 и 11 по MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020
г., внос от Република Турция, определена им е нова митническа стойност и са
установени за допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 768,35
лева заедно с лихва за забава на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, във вр. с
чл.114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
В жалбата се излагат доводи за
материална незаконосъобразност и
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Оспорва се подхода на митническите органи по изследване съответствие
на декларираната митническа стойност на
процесните стоки със справедливите цени ,след като в системата „Т.“ е цената е на килограм ,докато в митническа декларация цената
е определена на единица бройка. Такъв подход противоречи на чл.70 и
чл.74 от Митническия кодекс, респ. не може да бъде основание за съмнение във
верността на декларираната митническа стойност на стоките. Сочи се, че
неправилно административният орган се позовава на решение от 16 юни 2016 година
по дело С-291/15 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, тъй като в случая
липсват мотиви относно изчислена средностатическа стойност на сходни стоки и няма доказателства,
че т. нар. „справедливи цени“ касаят сходни стоки, доколкото един и същ тарифен
номер и държава на произход, не предполагат извод , че стоките са сходни по
смисъла на Митническия кодекс /МК/ .
Необосновано
административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по
чл.74, §2, буква б) от Митническия кодекс. Нарушено е правото на изслушване на лицето, тъй като нито в писмото по чл.22, §7 от Митническия
кодекс, нито в обжалваното решение, се съдържат данни, от които може да се
направи обоснован извод, че определената от митническите органи стойност
отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена. Твърди се, че посочването
единствено на номерата на митнически декларации, които са послужил за
определяне на по-високата митническа стойност, без да се посочва как е
изчислена и какво включва тази по-висока стойност, не обосновава прилагането на
чл.74 §2, буква б) от Митническия кодекс, във вр. с чл. 141 от Регламент за
изпълнение 2015/2447. Не може да се установи дали стоките, внесени от третите
лица, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока
митническа стойност, отговарят на изискването за „сходни стоки“. Не е отчетено
и обстоятелството, че повечето декларации на третите лица са подавани в митници
– София и Пловдив, което означава, че към митническата стойност на стоките се
добавят и транспортни разходи във вътрешността на страната, за разлика от процесните.
Релевирани са съображения, че цитираният в решението чл.141 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 въвежда правилото, че когато се намери повече от една
договорна стойност на сходни стоки, се използва най-ниската от тях, без да е
уточнено, че това е най-ниската от тези, които не са необичайно ниски. Изтъква
се, че освен номерата на митническите декларации, послужили за увеличаване на
митническата стойност, няма данни нито за търговското равнище, нито за
произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки, както и кой е
производителят, датата на сключения договор за продажбата на тези стоки, датата
и стойността на фактурата, както и дали не носят търговска марка, които
елементи са обуславящи за извода, дали стоките по тези декларации отговарят на
дефиницията за „сходни стоки“ и дали са приложени правилно разпоредбите,
касаещи определяне на митническата стойност, съобразно принципа за сходни
стоки.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на акта поради неговата незаконосъобразност. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващото
дружество „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. ***** се представлява от адв. Св. Ж.,
която поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът – директорът на ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – гл.
юрисконсулт М. Р, пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да я
отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника. Подробно тази теза по правния спор се обективира в депозирано по
делото писмено становище.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административен съд – *****
приема за установено от фактическа страна следното:
На
01.05.2020 г. „ЕЙ ДИ
ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. ***** е декларирало за режим „допускане за
свободно обращение“ 22 броя различни стоки, внос от Република Турция, по митническа декларация MRN
20BG002002028707R1/01.05.2020 г. /л. 25-32 от адм. преписка и л. 30-56 от
делото/. Контрагент
на вносителя от турска страна е GULERCAN GIYIM PAZARLAMA VE DIS TIC Ltd от И.
Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение са били приложени:
търговска фактура № GLR2020000000027 от 30.04.2020 г. /л. 62 от делото/,
износна декларация № 20341300ЕХ263504 от 30.04.2020 г. /л. 63-65 и л. 66-68 от
делото/, международна товарителница CMR /л. 65-гръб от делото/, A.TR № А 1928422
от 30.04.2020 г. /л. 68-гръб от делото/, сертификат за непреференциален
произход № R0993900 от 30.04.2020 г. /л. 69 от делото/, платежно нареждане към
бюджета за внесен ДДС /л. 69-гръб от делото/.
По отношение
на стоките по позиции №№ 2, 8 и 11 от митническа декларация MRN
20BG002002028707R1/01.05.2020 г. е било констатирано, че същите попадат в
списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз,
утвърден със Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020 г. на министъра на финансите, на
основание чл.66 в) от ЗМ.
Митническите
органи са извършили проверка на
декларираните стоки предвид съставен протокол за извършена митническа проверка
№ 20BG9940M017758/01.05.2020 година /л. 60-гръб – л. 61 от делото/, в който е
посочено, че са взети мостри от стоки №№ 2, 8 и 11 от служител на МП *****
запад.
За целите на
проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки са били
използвани данни от митническата информационна система /вж. приложената на л.
73-82 от делото служебна справка-извлечение от електронните системи, извършена
при сравнителен анализ в „Системата за предоставяне на информация за
управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС 3А“ за сходни стоки/
и системата „Т.“ /„THESEUS“/ на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия /Joint Research
Centre/. При тази проверка е констатирано ,че
стока № 2 с декларирана
митническа стойност от 16.16 лв. е със
справедлива цена за ЕС по системата „ Т.“ от 32.45 лв. ; стока № 8 с декларирана митническа стойност от 26.76 лв. има справедлива цена по
посочената база данни от 55.29 лв. ; стока № 11
с декларирана митническа стойност от
7.15 лв. има справедлива
цена за ЕС от 15.14 лв. /л. 196-197 от
делото относно стока № 2 по митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020
г.; л. 200-201 от делото относно стока № 8 по митническа декларация MRN
20BG002002028707R1/01.05.2020 г., л. 204 от делото относно стока № 11 по
митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020 г./. Конкретно
предоставената информация от системата „Т.“ представлява данни /място на
доставка, пазарен дял в съответната държава членка, приблизителна справедлива
цена и диапазон на приблизителната справедлива цена/ за общия внос в ЕС за
периода януари 2016 г. – декември 2019 г., всички дялове, получени през март
2020 г. /осемдесет и девето изтегляне на COMEXT/ за продукти със страна на
произход Т.по следните кодове по ТАРИК: 61082100, 64039996 и 64029993.
С писмо №
32-128532/05.05.2020 г. /л. 35-36 от адм. преписка и л. 71-гръб – л. 72 от
делото/, търговското дружество – вносител е било уведомено, че за целите на
даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447) в определен 3-дневен срок трябва да учреди
обезпечение от 3 623,00 лв., както и за произтичащите последствия от
неизпълнението на това задължение.
На
02.05.2020 г. обезпечението е било представено, въз основа на което
митническите органи са издали в системата МИСВ-ММЗ референтен номер (GRN)
20BG002000X073668 /л. 33 от адм. преписка/ и митническа декларация MRN
20BG002002028707R1/01.05.2020 г. е обработена до състояние „Вдигане на
стоките“.
С писмо №
32-128541/05.05.2020 г. /л. 72-гръб от делото/ от вносителя „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. *****
са били изискани, за нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на
чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, допълнителни документи в
подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В определения
7-дневен срок не са били представени документи във връзка с процесната
митническа декларация относно декларираната митническа стойност на стоките.
Преписката и
мострите са били предадени в отдел „Митническа дейност“ за становище относно
декларираната митническа стойност на стоките.
Със съобщение по чл.22, §6
от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо рег. № 32-156186/03.06.2020
г. /л. 19-24 от адм. преписка/ „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. ***** е било
уведомено ,че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер
на задължение по митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020
година. Със съобщението дружеството е уведомено и за мотивите за това –
независимо от представената от него информация и документи, митническите органи
остават със съмнения, че декларираната митническа стойност на част от внесената
стока /стоки с №№ 2, 8 и 11/ не е действително платената или подлежаща на
плащане цена. Позовали са се на чл.140, §2 от МКС, който предвижда, че ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013. Поради това и на основание чл.74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
митническата стойност се определя като се прилагат последователно букви от а)
до г) от параграф две на същия член, докато се стигне до първата от тези букви,
по която може да се определи митническата стойност на стоките. На вносителя „ЕЙ
ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. ***** е дадена възможност да изрази становище по
посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението.
В
определения в писмото 30-дневен срок дружеството не е изразило становище.
След запознаване с цялата
административна преписка директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“ е издал процесното Решение към MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020 г. с рег. № 32-249535/26.08.2020
година. Административният
орган сочи в решението си, че представените от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“
ООД, гр. *****
доказателства не са били достатъчни да опровергаят възникналите основателни
съмнения на митническите власти относно реалната стойност на декларираните с
посочената митническа декларация стоки по конкретно посочените позиции №№ 2, 8
и 11, с оглед на което в т.1 от диспозитива на административния акт е отказал
да приеме декларираната митническа стойност.
В т.2, т.3 и т.4 от решението, на
основание чл. 74, § 2, буква б) от МКС, е определена нова митническа стойност
на конкретно посочените стоки по следния начин:
За стока №
2, описана в е.д. 6/8 на митническа декларация MRN
20BG002002028707R1/01.05.2020 г., както следва: „памучно трикотажно бельо –
пликчета – 1810 бр.“, е определена митническа стойност в размер на
1 140,30 лева (0,63 лв./бр.) въз основа на митническа декларация MRN
20BG005808030023R4/17.03.2020 година.
За стока №
8, описана в е.д. 6/8 на митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020
г., както следва: „мъжки обувки с горна част от естествена кожа и ходила от
пластмаси – 242 чифта“, е определена митническа стойност в размер на
4 271,30 лева (17,65 лв./чифт) въз основа на митническа декларация MRN
20BG005807051285R6/27.02.2020 година.
За стока №
11, описана в е.д. 6/8 на митническа декларация MRN
20BG002002028707R1/01.05.2020 г., както следва: „обувки с горна част и ходила
от пластмаси, от модела на които не може да се познае дали са за мъже или за
жени – 4768 чифта“, е определена митническа стойност в размер на 14 923,84
лева (3,13 лв./чифт) въз основа на митническа декларация MRN
20BG002002026838R4/18.03.2020 година.
В т.5 от диспозитива на оспорения
административен акт е коригирана митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020
г. в съответствие с
установените от органа в т.2, т.3 и т.4 от решението нови митнически стойности.
В т.6 от разпоредителната част на
административния акт, във връзка с извършената корекция на митническа
декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020 г., е установена дължимата сума за доплащане на ДДС
(В00) в размер на 768,35 лева /седемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и
пет стотинки/, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
Като база за
определяне на нови митнически стойности на стоките по процесната митническа
декларация на основание чл.74, §2, буква б) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е
взета декларираната митническа стойност по следните митнически декларации по
критерия „ сходни стоки“ предвид
неустановени декларирани митнически стойности
на „идентични стоки“:.
За стока №
2: митническа декларация MRN 20BG005808030023R4/17.03.2020 г. – „дамски бикини“
– митническа стойност в размер на 0,63 лв./бр.
За стока №
8: митническа декларация MRN 20BG005807051285R6/27.02.2020 г. – „мъжки обувки с
горна част от естествена кожа“ – митническа стойност в размер на 17,65
лв./чифт.
За стока №
11: митническа декларация MRN 20BG002002026838R4/18.03.2020 г. – „обувки с
ходила и горна част от пластмаси, от модела на които не може да се познае дали
са за мъже или за жени“ – митническа стойност в размер на 3,13 лв./чифт.
За издаденото решение вносителят „ЕЙ ДИ
ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. ***** е уведомен с писмо рег. № 32-250176 от 15.10.2020 г. /л.
2 от адм. преписка/, връчено на дружеството-вносител на 28.08.2020 г., видно от
приложеното на л. 1 от адм. преписка известие за доставяне. Последвало е
оспорване на акта по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото
съдебно производство.
Според неоспореното от страните
заключение на допусната съдебно -счетоводна
експертиза /ССчЕ/, платената или подлежаща на плащане цена от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК
БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. ***** за процесната стока по фактура № GLR2020000000027/30.04.2020
г., предмет на митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020 г., е в
размер на 53 852,13 EUR; т.е. платено е толкова, колкото е фактурирано. Вещото лице К.К.
посочва, че плащането по
фактура № GLR2020000000027/30.04.2020 г. на стойност 53 852,13 EUR е
извършено с два банкови валутни превода в размер съответно от 28 000,00
EUR на 03.06.2020 г. и от 26 105,42 EURO на 14.09.2020 г., в т.ч.
25 852,13 EUR по фактура № GLR2020000000027/30.04.2020 година. Експертът
констатира, че е налице съответствие между: фактурирания вид и декларирания вид
стока; номера на фактурата за доставка и номера на декларираната фактура по
митническата декларация; цената на стоката по фактурата и тази по митническата
декларация /53 852,13 EUR/. Заключено е, че платената цена за стоките е в
пълния фактуриран размер от 53 852,13 EUR общо, съответства на
декларираната митническа стойност по процесната митническа декларация
/53 852,13 EUR/, т.е. за цялото фактурирано количество стоки.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице
с активна процесуална легитимация поради факта , че е адресат на обжалвания
акт. Оспорващото дружество има правен интерес от провеждане на съдебен контрол
за законосъобразност на акта, понеже той поражда за него правно задължение.
Потестативното субективно право на жалба е реализирано в срок ,тъй като
атакуваният акт е съобщен на 28.08.2020 г., а жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на
11.09.2020 г. В обобщение жалбата е
процесуално допустима , а разгледана по същество тя е основателна.
Оспореното решение е издадено от директора на ТД „Северна морска“ към
Агенция „Митници“, който е компетентен административен орган предвид
регламентацията на чл.101, §1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във
вр. с чл.19, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, във вр. с чл.5, т.39 от
Регламент/ЕС/ № 952/2013.
Атакуваният по съдебен ред
индивидуален административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма. Той
съдържа подробно изложение на възприетите относими за случая юридически факти и
е цитирана приложимата правна уредба. Поради тази причина формата на решението
способства за ефективна съдебна проверка за неговата материална
законосъобразност.
При издаване на обжалваното
решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Конкретно съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.22, §6,
изречение първо от Регламент /ЕС/ № 952/2013, според която преди да вземат решение, което би
било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на
които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето
становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го
е получил.
Зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г.,
Sopropé, C-349/07, т.36.
По силата на този принцип и в
контекста на процедурата по чл.140 във вр. с чл.141 от Регламента за прилагане,
лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност,
следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето
становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да
основе своето решение.
Доколкото производството по
чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на
съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем
правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г.,
Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т.49.
Това императивно изискване в
настоящия случая е спазено, тъй като в рамките на проведеното административно
производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде
изслушан, в т.ч. за релевантните към процедурата по чл.140 във вр. с чл.141 от
Регламента за прилагане обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на
митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки.
С връченото съобщение по чл.22, §6 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо рег. № 32-156186/03.06.2020 г.,
„ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. ***** е уведомено, че поради възникнали
основателни съмнения митническата стойност на декларираните от него стоки по
позиции №№ 2, 8 и 11 по митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020
г. ще бъде определена по реда на чл.74, §2, буква б) въз основа на договорната
стойност на сходни стоки. В съобщението изрично е посочено, че това решение е
взето с оглед липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната
митническа стойност на процесните стоки, подробно описани на стр. 3 от писмото
/л. 21 от адм. преписка/, като са посочени обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорната стойност. Връчването на съобщението по чл.22,
§6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е предхождано от издаването на писмо №
32-128541/05.05.2020 г., с което от дружеството-вносител са изискани, за
нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на чл.140 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447, допълнителни документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност на стоките, но такива не са представени. В изпратеното на оспорващото
дружество съобщение по реда на чл.22, §6, приложим по препращане от чл.29 от
Регламент № 952/2013, са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи
съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. В
уведомлението за наличието на съмнения митническият орган се основава на
установеното при извършен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система и в системата „Т.“, че за процесните стоки
са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от
декларираните с процесната митническа декларация. Конкретно и обосновано в
уведомителното писмо е посочено, че съмнението относно точния размер на
митническата стойност на процесните стоки, внесени от оспорващия, се основава
на митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с
изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на
сходни стоки. В писмото също така се съдържа информация за митническите
декларации, които митническите органи са ползвали и са взели от тях
митническата стойност като най-ниска за определяне на митническата стойност на
процесните по делото стоки. Със съобщението е дадена възможност за изразяване
на становище по посочените е него мотиви 30-дневен срок от получаване на
съобщението, от която оспорващият търговец не се е възползвал.
Предвид
гореизложените аргументи и като съобрази практиката на СЕС, изразена в решение
от 16 юни 2016 година по дело С-291/15, т.42, според която с поискването от
вносителя да представи доказателства относно точността на митническата стойност
на внесените стоки митническият орган му е дал подходяща възможност да изложи
гледната си точка относно възникналите основателни съмнения, настоящият съдебен
състав преценява, че в хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяна на акта на
самостоятелно основание.
Относно материалната
законосъобразност на административния акт съдът съобрази следното:
Съгласно чл.70, §1 и §2 от МКС,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МКС/.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International
Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т.20.
Според правилото на чл.74, §1 от
МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се
определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Съгласно чл.74, §3 от МКС, когато митническата стойност не
може да се определи по §1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МКС. Предвидените
критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
следващото правило в установената поредност.
Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от МК, те могат да поискат
от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл.140, §1 от
Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на
тази допълнителна информация, съгласно чл.140, §2 от Регламента за прилагане
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл.70, §1 от Кодекса.
В такива хипотези следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от
МКС, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото
общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в
стойността, което може да обоснове увеличаване на стойността на внасяните
стоки.
Разпоредбата на чл.141, §1 от
Регламента за прилагане повелява, че при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на чл.74, §2, букви а) или б) от МКС се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на
разликите в количествата. Съгласно §2 на чл.141 от Регламента за прилагане
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл.1, §2, т.4 от
Регламента за прилагане, „идентични стоки“ в рамките на определянето на
митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са
еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики,
качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не
изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от
третирането им като идентични.
Съгласно чл.1, §2, т.4 „сходни
стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки,
които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във
всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В настоящия
случай преминаването към определяне на митническата стойност на стоките по
позиции №№ 2, 8 и 11 по митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020
г. по субсидиарно разписаните в МКС методи митническият орган аргументира с
необичайно ниска стойност на декларираното в сравнение със справедливата цена
на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, извлечени от
информационната система „Т.“. Нормативното основание за позоваване на данните
от тази информационна система на ЕС е разпоредбата за „справедливи цени“ в §1, т.40 от ДР от ЗМ
/ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г./, според която „справедливи
цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят
на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „Т.“
(„THESEUS“) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint
Research Centre).
Обективността на данните от тази
система се дължи на факта, че посочената в нея
информация за пазарни цени се определя за период от четири години.
Същата е източник на сведение за
международна търговия с Т./ същата държава на
произход на стоки, както в конкретния случай/ . Митническият орган е
съпоставил данните от процесната митническа декларация с информацията от системата „ Т.“ за стоки с
идентична тарифна позиция и подпозиция по Хармонизираната система и идентична
подпозиция по Комбинираната номенклатура.
Тази съпоставка по конкретния
казус сочи, че по митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020
г. декларираната митническа стойност на стоката по позиция № 2 – „памучно
трикотажно бельо – пликчета – 1810 бр.“, е 16,16 лв./кг, а справедливата цена
за ЕС – 32,45 лв./кг; декларираната митническа стойност на стоката по позиция №
8 – „мъжки обувки с горна част от естествена кожа и ходила от пластмаси – 242
чифта“ е 26,76 лв./кг, а справедливата цена за ЕС – 55,29 лв./кг; декларираната
митническа стойност на стоката по позиция № 11 – „обувки с горна част и ходила
от пластмаси, от модела на които не може да се познае дали са за мъже или за
жени – 4768 чифта“ е 7,15 лв./кг, а справедливата цена за ЕС – 15,14 лв./кг. В
обобщение декларираната митническа
стойност на процесните стоки е 50 % по-ниска от справедливата цена по системата
„Т.“.
Съгласно
т.38 и т.39 от решението на СЕС Решение на СЕС (шести състав) от 16 юни 2016
година по дело C-291/15 (EURO 2004 Hungary Kft. срещу Nemzeti Adó-
és Vámhivatal Nyugat-dunántúli Regionális
Vám- és Pénzügyőri
Főigazgatósága) когато декларираната цена на внесените стоки
е по-ниска от средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки с
повече от 50%, следва да се приеме, че тази разлика в цените изглежда
достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от
негова страна на декларираната митническа стойност на разглежданите стоки.
Според
диспозитива на същото решение член 181а от
Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска практика на митническите органи като разглежданата в главното
производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя
въз основа на договорната стойност на сходни стоки — метод, който фигурира в член 30 от
Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992
година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент /ЕО/ №
82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996
г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки, при положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг
начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за
извършен банков превод, представени като доказателство за действително
платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на
искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или
сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на
тези стоки.
Доколкото чл.181а
от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 е сходен по своето съдържание с чл.140
от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, то така
направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за
митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като
доказателство за заплащането й фактура, както е в процесния случай.
С оглед
посочените по-горе фактически данни по случая и
относима правна регламентация , правилно директорът на ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“ е приел, че са налице основателни съмнения
относно декларираната митническа стойност на стоки по позиции №№ 2, 8 и 11 от
процесната митническа декларация, което е предпоставка за преминаване към
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МКС.
Неоснователно
е релевираното в жалбата възражение, поддържано и от упълномощения от
оспорващото търговско дружество адвокат в хода на устните състезания, че
доколкото в процесната митническа декларация цената на стоките е определена за
единица бройка, същата не може да се съпоставя със справедливи цени, определени
за килограм, тъй като това противоречи на чл.70 и чл.74 от МКС, респ. не може
да бъде основание за съмнение във верността на декларираната митническа
стойност на стоките. Действително, в митническата декларация цената на
процесните стоки е посочена на брой /стоката по позиция № 2/, съответно на чифт
/стоките по позиции №№ 8 и 11/. Същевременно обаче в декларацията се съдържат
данни и за нетното тегло на всяка от стоките в кг /кл. 38 от всяка позиция на
митническата декларация/. Посочена е и цената на стоките, както в EURO /кл.
42/, така и в лева /кл. 46/. При наличието на тази информация няма пречка, за
целите на извършване на съпоставка със справедливите цени на стоките по смисъла
на §1, т.40 от ДР на ЗМ /данните, предоставени от системата „Т.“/ органите на
митническата администрация, след извършване на прости аритметични действия
/делене/ да изчислят средната цена на внасяните стоки, съотнасяйки стойността
на същите към тяхното тегло (лв./кг). Противно на твърдяното от жалбоподателя,
така определената средна стойност на стоките по никакъв начин не противоречи и
не променя нито декларираното от вносителя, нито договореното между него и
износителя, че стоките се продават на бройка/чифт. Осъщественото от служителите
на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ приравняване към мерната единица,
използвана от системата „Т.“, даваща информация за справедливите цени при внос
на стоки за ЕС, е единствено с цел да се направи съпоставка с данните от тази
система, респ. да се извърши преценка относно това дали декларираната стойност
на стоките е по-ниска от средностатистическата такава за ЕС и оттам да се изследва
основателност на съмненията относно митническата стойност на стоката. Ако се
приеме обратното, би се обезсмислило събирането и обобщаването на данни в
информационна система на ЕС „Т.“. Освен
това, ако се приеме тезата на жалбоподателя, би се стигнало до ситуация, при
която едно действие на частноправен субект, какъвто е вносителят /декларирайки,
че договорената цена на стоката е на брой, а не на килограм/, би изключило
изначално приложението на данните от системата „Т.“, респ. би поставило
митническите органи в невъзможност да проверяват съмнения за отклонение от справедливите цени, нормативно въведено
понятие в българското митническо законодателство / §1, т.40 от ДР от ЗМ/.
В подкрепа
на извода, че е допустимо, с цел обосноваване на наличие на „основателни
съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447, митническите
органи да съпоставят средните цени на килограм, а не на брой/чифт, както е
декларирано от вносителя, е и обстоятелството, че определената с оспореното
решение нова митническа стойност на процесните стоки е на брой, съответно на
чифт /както е декларирана от жалбоподателя в процесната митническа декларация/,
а не на килограм. Това потвърждава факта, че съпоставянето на цената на стоката
спрямо нейното тегло е извършено с единствената цел сравнение с данните за
справедливите цени в ЕС, предоставени на разположение на държавите членки чрез
системата „Т.“.
Въпреки
гореизложеното, обосноваването на основателни съмнения по смисъла на чл.140, §2
от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 не обуславя автоматично извод за правилно определена
митническа стойност на стоките от страна на административния орган в конкретния
случай . Доказването на основателни съмнения е причина да се премине към
субсидиарните методи за определяне на митническата стойност, но самò по
себе си не обосновава приложението на една или друга от хипотезите на чл.74,
§2, букви а) – г), респ. на чл.74, §3 от МКС. Както бе отбелязано по-горе в
настоящото изложение, в тежест на митническите органи е при условията на
приложимото общностно право да докажат приложимостта на съответния вторичен
метод, респ. разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване на
митническата стойност на внасяните стоки. В случая именно това не е сторено от
ответния административен орган.
Трайна и безпротиворечива е
съдебната практика както на СЕС, така и на българските съдилища, че в тежест на
митническия орган е да обоснове законосъобразност на определената по чл.141, §1
от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
В разглеждания казус митническите
органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за
прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по
внос от трети лица. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността на
различни митнически декларации за всяка една от процесните стоки, като в
обжалваното решение не са посочени вносителите по тях, както и не е извършен
анализ на условията по доставката съгласно Incoterms 2010 и как това се
отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от
двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и
качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, §2, т.14 от Регламента за
изпълнение.
Посочените в оспорения
административен акт номера на митнически декларации на други вносители и
единични покупни цени, не са достатъчни за извършване на сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки
по смисъла на цитираното решение на СЕС по дело С-291/15.
Обжалваното решение не съдържа
какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният
метод по чл.74, §2 буква б) от Регламент № 952/2013, което води до нарушение на
материалноправните норми на съюзното право за определяне на митническа стойност
на стоките, различна от тяхната договорна стойност по смисъла на чл.70 от МКС.
Неизлагането на конкретни аргументи относно съображенията, мотивирали
административния орган да определи именно посочената в решението стойност
препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято
стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните
стоки.
Според чл.141, §1 от Регламента
за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по
реда на член 74, §2, буква б) от МКС се използва договорната стойност на сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя, т.е. тези изисквания
следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното
по-горе определение.
Сходство на стоките по процесната
митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020 г. и по използваните от ответника
митнически декларации за стойност на „сходни стоки“ не е доказана , тъй като
качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на
доставките не е обсъдено и преценено от ответника по правния спор .
Въпреки дадените от съда с
определение № 2001/21.09.2020 г. /л. 13-14 от делото/ изрични указания на ответника за
доказателствена тежест , неговата процесуална пасивност има за последица
недоказаност на определената с
обжалваното решение митническа стойност на процесните стоки съобразно
предписанието на чл. 141 , §1 от Регламент № 2015/2447 .
Върховният административен съд в
свое решение № 9228/18.06.2019 г., поставено по адм. дело № 3456/2019 г.,
посочва, че в тежест на митническия орган е да докаже извършването на
съпоставка между внесените стоки със „сходни“ стоки. ВАС квалифицира като
незаконосъобразен административен акт решение, в което липсва анализ на
характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и
при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите
функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в
търговската дейност. Разликата в цените на стоките по делото не е достатъчна
сама по себе си за формиране на противен извод.
За да определи по-висока
митническа стойност на част от описаните стоки в митническата декларация на „ЕЙ ДИ
ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. *****, ответникът в настоящото съдебно производство се е
позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид стоки,
на различни по количества стоки и на стоки с различно търговско равнище стоки,
но без да извърши необходимите корекции съобразно императивното правило на
чл.141, §1, изречение трето от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а това
нормативно предписание не е самоцелно, защото обслужва идеята за обективност по
определяне на реална митническа стойност, основа за митническото облагане.
В конкретния случай митническият
орган е определил по-висока митническа стойност от декларираната стока по
позиция № 2 от процесната митническа декларация – „памучно
трикотажно бельо – пликчета – 1810 бр.“, ползвайки митническа декларация за
внесени „дамски бикини 4800 броя“ /л. 152 от делото/, без да извърши корекции
на цената, каквато несъмнено е дължима съобразно изискването на чл.141, §1, изречение второ и
изречение трето от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, доколкото е налице
разлика в количеството на стоките. Липсват и каквито и да било съображения на
административния орган защо приема, че стоките по двете декларации са „сходни“
по смисъла на чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение, доколкото очевидно
тяхното описание е различно. Идентичен неправилен подход е възприел директорът
на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ и по отношение на стоката, декларирана
по позиция № 8 от процесната митническа декларация – „мъжки
обувки с горна част от естествена кожа и ходила от пластмаси – 242 чифта“, за
определянето на различна от декларираната митническа стойност на която е
използвана митническа декларация за внос на „мъжки обувки с горна част от
изкуствени материали 852 чифта“ /л. 142 от делото/. При очевидна липса на
сходство дори в описанието на стоките митническият орган не е изложил никакви
аргументи, които да обосноват приложението на чл.74, §2, буква б) от МКС, нито
е извършил необходимите корекции с оглед голямата разлика /над 3 пъти/ в
количеството на стоките по двете декларации. Дори при определянето на по-висока митническа стойност от
декларираната досежно стоката по позиция № 11, описана като „обувки с
горна част и ходила от пластмаси, от модела на които не може да се познае дали
са за мъже или за жени – 4768 чифта“, по отношение на която в решението е
посочена митническа декларация за внос от същото дружество, на същата стока от
същия износител /л. 163 от делото/, не е отчетена значителната разлика в
количеството на двата вноса – по позиция № 16 по посочената в решението
митническа декларация MRN 20BG002002026838R4/18.03.2020 г., послужила за база
за определяне на митническата стойност на стока по позиция № 11 по процесната
митническа декларация, е декларирана стока „обувки с горна част и ходила от
пластмаси, от модела на които не може да се познае дали са за мъже или за жени
– 122 чифта“, т.е. в многократно по-малко количество от тази по подадената от дружеството-жалбоподател
митническа декларация MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020 г. – 4768 чифта. Налага се извод, че поради
съмнения за реалност на декларираната митническа стойност на стоките ответникът
е определил по-висока тяхна такава, но при ползване като източник стойността на
стоки на различно търговско равнище и различни количества, без да отчете тези
различия.
На следващо място, определената
митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на съответно
посочени в обжалваното решение митнически декларации на трети лица и при липса
на обосновка и доказателства, че именно в тези митнически декларации на трети
лица се съдържа най-ниската митническа стойност, каквото изискване е въведено в
чл.141, §3 от Регламент за изпълнение № 2015/2447. Не е извършен анализ и на
условията по доставка по процесната митническа декларация и по митническите
декларации на третите лица. Конкретно, при определяне на по-висока митническа
стойност на описаните под № 2 в процесната митническа декларация стоки „памучно
трикотажно бельо – пликчета – 1810 бр.“ митническият орган не е съобразил, че в
митническата стойност на стока „дамски бикини 4800 броя“, декларирана по митническа
декларация MRN 20BG005808030023R4/17.03.2020 г., не са включени транспортни разходи
по приложените фактури към митническата декларация на вносителя с данни за
условия на доставката „FCA франко – превозвач, И.“ /л. 146-гръб от делото/, за
разлика от процесната митническа декларация, по която са договорени условия на
доставка „CPT превоз, платен до *****“ /л. 30-гръб от делото/. Договорените
условия за доставка по вноса на стока „мъжки обувки с горна част от
изкуствени материали 852 чифта“, декларирана по митническа декларация MRN
20BG005807051285R6/27.02.2020 г. са „DAP доставено на място, София“ /л.
1-2-гръб от делото/, включващи транспортиране на стоките до уговорен адрес.
Така договорените условия за доставка, както и местоназначението /София/
съществено се различават от тези по процесната митническа декларация – „CPT превоз, платен до *****“,
което обстоятелство не е отчетено от митническия орган при определяне на
стойността на стоката, като същата е определена, без да са извършени
съответните корекции съобразно чл.141, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447.
Липсва анализ и във връзка с
различния производител на стоките по двата конкретно сравнявани вноса –
обстоятелство, което по арг. от чл.141, §5 от Регламента за изпълнение, е без
съмнение релевантно. В оспореното решение не се съдържа обосновка, в т.ч. чрез
използване на специални знания на вещо лице, за това как различните стойности
се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл.1, §2,
т.14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимнозаменяеми в търговско отношение.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или на
фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui &Co. Deutshland,
C-256/07, EU: C: 2008: 580, т.20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul,
C-354/ 09, EU: C: 2010: 439.
Сходството в характеристиките и
функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради
тъждеството в тарифното класиране/, без да се има предвид търговската марка,
качеството и количеството на стоките, дисквалифицира съпоставените стоки като
сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на
митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В
този смисъл са решение № 16811/10.12.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело №
9341/2019 г. и решение № 16405/03.12.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело 0
8139/2019 година.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че обжалваното решение на директора
на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е незаконосъобразен
административен акт и по-специално унищожаем индивидуален административен акт,
който подлежи на отмяна по съдебен ред.
При този изход на правния спор и
предвид своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на
съдебно-деловодни разноски съдът дължи
произнасяне. Съгласно приложения на л. 212 от делото списък на
разноските по чл.80, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс
подателят на жалбата претендира възмездяване на разноски в общ размер на 660,00
лева, от които 50,00 лева – държавна такса за образуване на делото, 250,00 лева
– депозит за изготвяне на ССЕ, и 360,00 лева – адвокатски хонорар за
осъществена защита и процесуално представителство от адвокат във връзка с
обжалване на Решение рег. № 32-249535/26.08.2020 г. към MRN 20BG002002028707R1/01.05.2020
година. По делото са представени доказателства единствено за извършването
на първите два разхода във връзка с воденето на настоящия съдебен процес –
относно заплатената държавна такса /л. 8 от делото/ и относно заплатен депозит
за изготвяне на ССЕ /л. 186 от делото/. Въпреки наличието на сключен между „ЕЙ
ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. ***** и адвокат С.Т.Ж. договор за правна защита
и съдействие от 11.09.2020 г. /л. 10 от делото/, в хода на съдебното
производство не са представени доказателства за заплащане от страна на
дружеството на уговорения между страните по двустранната сделка адвокатски
хонорар от 360 лв. . Видно от съдържанието на договора възнаграждението е
дължимо след издаване на фактура от адвокат С.Ж., но такъв документ не е
представен по делото.
Според т. 1
на Тълкувателно решение 6 ноември 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България,
постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това.
В тази връзка съдът счита, че претендираните
от оспорващото търговско дружество разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да се присъждат, поради недоказан факт на тяхното извършване. На
възмездяване подлежат единствено съдебно-деловодните разноски, за чието
извършване са представени доказателства – 50,00 лева – заплатена държавна такса за
образуване на делото, 250,00 лева – заплатен депозит за изготвяне на ССЕ.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд – *****
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение към MRN
20BG002002028707R1/01.05.2020 г. на директора на териториална дирекция „Северна
Морска“ към Агенция „Митници“, рег. № 32-249535/26.08.2020 година.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в
полза на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул.********,
съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: