Р Е Ш Е
Н И Е №
714
гр.Пловдив,
08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 644/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Х.Т. ***, чрез адв.Д.А. срещу решение № 4956/23.12.2019г. на Пловдивски районен
съд, І-ви граждански състав, постановено по гр.дело
№ 9597/2019г. С
обжалваното решение е признато за незаконно и отменено уволнението на И.Х.Т., извършено
със Заповед № 4463/29.05.2019 г. на работодателя АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК:
*********, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено на осн. чл.330 ал.2 т.6 от КТ. С обжалванато решение И.Х.Т. е възстановен на заеманата преди уволнението
работа - „****“ в „Адеко България“ ЕООД.
Отхвърлен е предявения от И.Х.Т. против „АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД иск за осъждането
му да заплати сумата от 6 611,70 лева, представляваща обезщетение за оставането
на ищеца без работа, поради незаконното уволнение, за периода 30.05.2019г. до
30.11.2019г., като недоказан и неоснователен. Осъдено е „АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД да
заплати на И.Х.Т. обезщетение за платен годишен отпуск в размер на 550,97 лева.
На АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД са възложени разноските по делото.
Решението се обжалва от И.Х.Т. в отхвърлителната му част по отношение на
иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа на основание чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ. Твърди се, че решението
е недоказано и неоснователно и в тази му част са допуснати процесуални
нарушения. Твърди се, че при разпределяне на доказателствената тежест в първото
съдебно заседание по делото решаващият съд не е дал указания относно
доказателствената тежест на ищеца, като искът не бил конкретизиран от ищеца по
период, но е отхвърлен. Иска се събиране на нови доказателства. Иска се отмяна
на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска в тази му част.
Претендират се разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба и от
другата страна по делото „АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД в частите, с които е признато за незаконно
уволнението на И.Т., същото е отменено и е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, както му е присъдено обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ. Сочи
се, че решението е неправилно в тази му част. Твърди се, че РС Пловдив неправилно е приел, че има процесуално нарушение
относно налагането на наказание „уволнение“, приемайки че е нарушено правото на
защита на дисциплинарно уволнения служител, като считат, че процедурата е спазена.
От друга страна се твърди, че уволнението е законосъобразно по същество с оглед
на събраните по делото доказателства. Иска
се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. По отношение на уважения иск на
работника по чл.224 от КТ се иска да се уважи възражението за прихващане с
оглед на дължимото се на „АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД обезщетение на основание чл.221 ал.2 от КТ. Претендират се разноски по делото пред
двете инстанции.
Пловдивският окръжен съд, след
като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове от въззиваемият И.Т. с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ.
РС Пловдив е приел, че
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е била нарушена по следните
съображения. Работодателят е определил срок за даване на обяснения – до 16.00
часа на 29.05.2019г., но е наложил дисциплинарното наказание преди изтичане
на определения в искането за писмени
обяснения срок, след като е счел, че поведението на ищеца сочи на отказ да
бъдат дадени такива. Видно от съдържанието на писменото изявление на ищеца до
работодателя се установява искане за предоставянето на по-дълъг срок за даване
на обяснения, каквито са били дадени на работника за останалите нарушения,
което обаче не би могло да се счете за отказ от даване на обяснения, тъй като
не е налице изрично и/или конклудентно действие, от което да се направи
категоричен и еднозначен извод, че е налице отказ от даване на обяснения.
Представеният констативен протокол, издаден от работодателя, е документ от
частен характер, който не носи подписа на ищеца, и удостоверява изгодни за
работодателя факти, като няма обвързваща за съда доказателствена сила за
удостоверените в него факти, а и не кореспондира с писменото искане от ищеца за
предоставянето на по-дълъг срок за обяснения. Изводът на РС Пловдив е че така
на практика работодателят не е изпълнил задължението си да определи разумен
срок за даването на обяснения от работника, което нарушава правото на защита на
работника и обуславя незаконосъобразност на издадената заповед.
Основателно е възражението на жалбоподателя
„АДЕКО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, че РС Пловдив неправилно е
приел, че има процесуално нарушение относно налагането на наказание
„уволнение“, приемайки че е нарушено правото на защита на дисциплинарно
уволнения служител, като считат, че процедурата е спазена.
На първо място следва да се посочи, че уволнението
на работника И.Т. по процесната Заповед № 4463/29.05.2019г. /л.30-38 от първата
инстанция/ е за твърдяно от работодателя извършено системно нарушение на
трудовата дисциплина по чл.190 т.3 от КТ. В заповедта на стр.1 е посочено, че
през месеците февруари, март и май 2019г. служителят системно не е изпълнявал
възложените му задължение и отговорности, след което следва конкретизиране на
тези системни нарушения по дати и обстоятелства за тези месеци. РС Пловдив при
решаване на делото не е взел предвид доказателствата по делото, че за системните нарушения извършени през месеците февруари и
март 2019г. на работника са искани обяснения по чл.193 от КТ още на
12.04.2019г. /л.71-л.73/. Такива обяснения от И.Т. са дадени на работодателя на
същия ден /л.77/. Тоест за тези два месеца никакво нарушение на нормата на
чл.193 от КТ няма. Наложеното наказание уволнение също така е в сроковете
предвидени в чл.194 ал.1 от КТ.
На второ място спорът е за изисканите от
работодателя писмени обяснения за системни нарушения извършени през май 2019г.
/л.74-76/, за което му е даден срок за обяснения до 16,00 часа на работния ден
– 29.05.2019г. Относно това РС Пловдив пък е игнорирал доказателството по
делото приложено на л.78, като се е занимавал само с констативния протокол
съставен от работодателя приложен на л.79 от делото. Всъщност до 16,00 часа на 29.05.2019г.
И.Т. е взел отношение по това искане на работодателя, като саморъчно е уведомил
„АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, че ще се възползва от предоставения му срок от три дни
за депозиране на обяснения, след като се консултира с адвокат. Тоест спорът тук
е дали работникът основателно е искал да му се даде три дена срок за даване на
обяснения или не.
Както е посочено в решение по
гр.д.2943/16г. на ВКС, ІІІ г.о. - В трайно установената практика на ВКС (реш.440/2002 гр.д №784/2001
ІІІг.о , реш.№171/2010 гр.д №68/2009І г.о , реш. 857/2011 ,гр.д №1068/2009 ІV г.о и др.) при задължението да се
поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това, което
налага съдът да прецени всички обстоятелства, съобразявайки целите на чл.193
ал.1 КТ с оглед защитния характер на нормата и възможността дисциплинарният
орган да прецени всички обстоятелства. (реш.№137/2010г., гр.д №20/2009, ІV
г.о). Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения се
преценява с оглед обстоятелствата за всеки конкретен случай - отдалеченост във
времето на констатираните нарушения, необходимост от справки по документи и
пр., която конкретност предпоставя и една друга необходимост: преценката по чл.
193 ал.1 КТ , респ. чл. 193 ал.3 КТ
съдът да прави за всяко от нарушенията по заповедта за уволнение, мотивирали
налагане на оспорвано дисциплинарно наказание .
В конкретния казус работникът Т.
е следвало да отговори на обвинения за нарушения на трудовата дисциплина в същия
месец май, в който на 29.05.2019г. му е поискано обяснението по чл.193 от КТ. Тоест
не е налице голяма отдалеченост във времето от твърдените нарушения. В казуса
никаква необходимост от справки с документи не се е налагало да се прави,
защото всичката документация във въпросаната фирма е на компютърна система, в
която достъп, чрез технически средства работникът винаги е имал и с тези
технически средства постоянно носени в него се е отчитал за работата си в
реално време, видно от събраните доказателства. По аналогично поискани
обяснения за твърдени нарушения и то за два месеца февруари и март и то
поискани на 12.04.2019г. работникът не е имал проблем да даде обясненията още
същия ден – 12.04.2019г. Поради което въззивният съд намира, че не са налице
факти и обстоятелства изискващи уважаване на искането на работника за даване на
тридневен срок за обяснения. Неоснователно е мотивирането на това искане с
желание за консултация с адвокат, защото тези обяснения са по-скоро свързани с
даване на фактически разяснения по твърдените нарушения, а не с някаква правна
защита пред работодателя, която да се нуждае от адвокатска помощ. Видно от
показанията на свидетелката Т.Т. /л.123/ след дадените писмени обяснения за
м.май 2019г. на служителя Т. е обяснено, че това на практика представлява отказ
да се дадат обяснения, като му е ставен протокол за отказ и пак му е дадена
възможност ако иска да даде обяснениня, но той отказва. Ето защо е налице
фактически отказ на работника да дава обяснения за наршуенията посочени от
работодателя за месец май 2019г. При
което липсва нарушение на нормата на чл.193 от КТ от работодателя при поискване
на обяснения и за посочените от него нарушения за месец май 2019г.
Разгледани по същество исковете
на въззиваемия И.Т. са неоснователни. Основателно е твърдението на
работодателя, че уволнението е
законосъобразно по същество с оглед на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното нарушение, за което е наложено
уволнението е за системно нарушение на трудовата дисциплина, а именно през месеците
февруари, март и май 2019г., в които служителят системно не е изпълнявал
възложените му задължение и отговорности. Като служителят не е посетил редица
търговски обекти на партньори на фирма „Самсунг“, които е трябвало да посети
съгласно утвърдени месечни планове и не е изпълнил възложените му задачи
/провеждане на обучения, инсталиране на модули и други/. Като доказателства за
тези нарушения са два писмени доклада от Д. И., служител на работодателя за
извършените нарушения от работника от две дати - 03.04.2019г. /л.54-56/ за
периода февруари – март 2019г. и 17.05.2019г. /л.57-59/ за май 2019г. Същото
лице е разпитано и като свидетел /л.120/ като потвърждава всички нарушения
констатирани от него в докладите му. Като сведенията, които той дава не се
основават само на електронната система на фирма Самсунг, в която служителят е
отчитал дейността си и в реално време е позиционирал местоположението си по
време на отчета. Св.Д. И., за да провери достоверността на информацията в тази
компютърна система лично е обходил част от търговците продаващи устройства на
Самсунг в гр.Пловдив и в разговор със служителите в тези търговски обекти е събрал
информация как работникът И.Т. изпълнява задълженията си. В няколко от
проверените обекти, които са отчитани от И.Т. като посетени и където може да се
очаква да си е свършил работата, се оказва, че това не е така. Изискванията за
инсталиране на специални бутони на тестовите устройства не са налични,
съществува стара екипировка на дисплеите, не е инсталиран правилен софтуер, не
е извършено обучение на служителите на тези търговски офиси за новата серия S10.
Констатирано е че част от търговските обекти дълго време не са посещавани от
работника Т., като косвено свидетелство за това са и стария софтуер на
устройствата. За тези нарушения както се посочи и по-горе И.Т. е уведомен,
искани са му обяснения, давал е такива. След което са му давани нови указания
от работодателя, как да си обхожда обектите, но ситуацията не се е променила и
през май 2019г.
Вярно е че видно от приетата СТЕ /л.135-136/ макар
и в компютърната система на работодателя „MCS“ /маркетинг систем
сървиз/ да няма следи от манипулация на данни, то с оглед на факта, че
системата се поддържа на световно ниво със сървъри извън България от фирма „Самсунг“,
то на местно ниво не може със сигурност да се провери дали системата е
манипулирана или не, но това не може да промени изводите на съда за доказаност
на трудовите нарушения от работника. Това е така, защото видно от всички
събрани доказателства по делото, цялата организация на работа на работника Т. и
отчета, за свършената работа е била на база на тази компютърна система. Като
работника Т. предварително се е съгласил с това да му се отчита работата в
системата „MCS“, което е видно и от подписаната от него
дължностна характеристика /л.93-л.94/. От една страна ако се приеме тезата, че
тази система е ненадежна и разпечатките от нея не доказват изпълнение на
трудовите функции на работника, то по-делото биха липсвали каквито и да е
обективни доказателства работника Т. изобщо нещо да е изпълнил по трудовия си
договор, при условие, че същия няма постоянно работно място при работодателя си.
Ето защо съдът приема за достоверни данните по тази система, защото те са в
полза и на двете страни по това дело. От друга страна извършените нарушения на
работника са доказани от показанията на св.Д. И., който се базира на данните от
компютърната система, но част от тези данни той лично е проверил на място и се
е убедил в достоверността на информацията в системата, а от друга страна на
място е видял липсата на изпълнение на трудовите задължения от работника.
По отношение на въпроса за компетентността на
лицата подписали заповедта за уволнение на работника И.Т. въззивният съд
намира, че длъжностните лица имат правомощия да подпишат тази заповед. Това е
така, защото, видно от пълномощно на л.61-64 от делото лицата А. С. и И. И. Г.
имат право по т.V от пълномощно, двете заедно да сключват и прекратяват трудови
правоотношения със служители на дружеството.
С оглед извършените от жалбоподателя И.Т. дисциплинарни
нарушения по чл.190 т.3 от КТ е неоснователен предявения от него иск по чл.344
ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна.
Уволнението е законосъобразно и е спазена процедурата за налагането му по КТ.
Ето защо първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло и да се
отхвърли иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ като неоснователен. От там неоснователни
са и акцесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на
въззиваемия на предишната работа и по чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ
за осъждане на работодателя да плати обезщетение на работника за времето, през
което същият е останал без работа поради уволнението, но не за повече от шест
месеца, като за този трети иск решението е правлино и следва да се потвърди.
Искът по чл.224 от КТ за обезщетение за неползван
платен годишен отпуск също следва да се потвърди. Възражението на жалбоподателя
„АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, да се уважи
възражението за прихващане с оглед на дължимото се на работодателя обезщетение
на основание чл.221 ал.2 от КТ е неоснователно. Това е така, защото вземането
на работодателя не е ликвидно и прихващането е недопустимо по смисъла на чл.103
ал.1 от ЗЗД.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. И двете страни имат право на разноски съобразно изхода на делото на
основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК. Разноски за жалбоподателя „АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД следва да се присъдят на основание чл.78 ал.3 от ГПК при следните предели. Такива
направени в производството пред ПРС за адвокатски хонорар в размер на 3004,15
лв /л.141-143/, и 437,20 лева за експертиза /л.128 и 149/. За втората инстанция
1 335,25 лева за адвокатски хонорар /л.48-47/. Като и за двете инстаници
не се присъждат исканите суми за преводи от български на английски, тъй като
това не се е наложило по делото. Жалбоподателят И.Т. има разноски за първата
инстанция 750 лева за адвокатски хонорар /л.148/ и 400 лева за втората
инстанция /л.36-39/.
Предявени
са четири иска по делото, като три от тях са отхвърлени, а един уважен. При
неразграничение на адвокатския хонорар и по пълномощните на двете страни по-отделно
за всеки един от исковете, то адвокатския хононрар се присъжда в размер на
¾ части за ответника и ¼ част за ищеца. Като това не касае
разноските за експертиза касаещи първите три иска, които са решени изцяло в
полза на ответника, тези разноски му се присъждат изцяло. Възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар са правени само за адвокатското
възнаграждение на първа инстанция от пълномощника на ищеца адв.А.. Това
възражение е основателно, защото делото не се отличава с някаква особена правна
и фактическа сложност. Ето защо размера на адвокатския хонорар за първата
инстанция се намалява от съда на основание чл.78 ал.5 от ГПК от 2 503,46
лв. без ДДС и 3004,15 лв. с ДДС на 1 800 лв. без ДДС и 2160 лв. с ДДС. От
това адвокатско вънаграждение на ответника „АДЕКО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД се присъждат ¾, а именно 1620 лева с ДДС. За първата
инстанция се присъждат и 437,20
лева за експертиза или общо 2057,20 лева За втората инстанция на „АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД се присъждат ¾ от
сумата 1 335,25 лева за
адвокатски хонорар или 1001,43 лева. На ищеца И.Т. от 750 лева за адвокатски хонорар се
присъжа една четвърт или 187,50 лева, а за втората инстанция ¼ от 400
лева или 100 лева. Ето защо решението в частта относно разноските също ще
следва да се отмени и разноските да се присъдят така както е посочено в
решението, а работодателят ще следва да се осъди да плати само държавна такса
50 лева за иска по чл.224 от КТ.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4956/23.12.2019г. на Пловдивски районен съд, І-ви граждански състав, постановено по гр.дело № 9597/2019г., В ЧАСТТА, с която
е признато за незаконно и отменено уволнението на И.Х.Т., извършено със Заповед №
4463/29.05.2019г. на работодателя АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на
осн. чл.330 ал.2 т.6 от КТ и в ЧАСТТА,
в която И.Х.Т. е възстановен на заеманата преди уволнението работа - „****“ в „Адеко България“ ЕООД и в ЧАСТТА за разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.Х.Т.
с ЕГН ********** *** за признаване уволнението му извършено със Заповед № 4463/29.05.2019г.
на работодателя АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ********* гр.София, район Младост,
Бизнес парк София, сграда №4, партер, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл.
330, ал. 2 т. 6 от КТ за
незаконно и да бъде отменено, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.Х.Т. с ЕГН ********** ***
срещу АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ********* гр.София, район Младост, Бизнес
парк София, сграда №4, партер, за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа – „***“ в „Адеко
България“ ЕООД, ЕИК: *********., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му
части.
ОСЪЖДА И.Х.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на АДЕКО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ********* гр.София, район Младост, Бизнес парк София,
сграда №4, партер сумата от 2057,20
лева за разноски пред РС Пловдив и сумата от 1001,43 лева за разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
с ЕИК: ********* гр.София, район Младост, Бизнес парк София, сграда №4, партер да
заплати на И.Х.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 187,50 лева за разноски пред РС Пловдив и сумата от 100 лева за разноски пред въззивната инстанция, както и да
заплати сумата от 50 лева за държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.