№ 440
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско
дело № 20231100900249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №10272 от 03.02.2023 година с
предявен от „К.И. ВТ“ ЕООД, /в несъстоятелност/ ЕИК ******* срещу
„П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ за обявяване за
недействителна извършена публична продажба на недвижим имот-
собственост на ищцовото дружество, по изпълнително дело
№20107260400290 по описа на ЧСИ Д.Б., рег. №726, р-н на действие ВтОС.
Твърди се, че с решение на Софийски градски съд № 260510 от
24.03.2021 година, постановено по т. д. № 64/2021 г. е обявена
свръхзадължеността на търговско дружество „К.И. ВТ“ ЕООД и е определена
начална дата на свръхзадължеността - 31.12.2016 г., на основание чл. 632, ал.
1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност. С решение№ 261120 от
13.07.2021 г., съдът на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 от ТЗ е прекратил
дейността на предприятието, дружеството е обявено в несъстоятелност и
производството по т.д. № 64 по описа на СГС, ТО, VI - 13 за 2021г. е спряно.
С решение на съда № 260468 от 12.07.2022 г., постановено по т. д. №64/2021
г., обявено в Търговския регистър на 12.07.2022 г . е възобновено
производството по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор
върху имуществото на „К.И. ВТ“ ЕООД, прекратени са правомощията на
органите на дружеството, дружеството е лишено от правото да управлява и да
се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Постановено е от съда започване на осребряване имуществото, включено в
масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
По молба на ответника „П.И.Б.“ АД и на основание издаден
изпълнителен лист по описа на частен съдебен изпълнител Д.Б., peг. № 726,
район на действие ОС – Велико Търново е образувано изпълнително дело
срещу „К.И. ВТ“ ЕООД №20107260400290. В хода на принудителното
изпълнение през 2018 година е извършена публична продажба на собствения
на „К.И. ВТ'‘ ЕООД недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново. С
1
постановление от 02.07.2018 г., описаният недвижим имот е възложен на
ответника „П.И.Б.“ АД. Твърди се, че е извършено изпълнение на изискуемо
парично задължение през 2018 година, след датата на обявената
неплатежоспособност на „К.И. ВТ“ ЕООД. Счита, че са увредени интересите
на кредиторите, тъй като е намаляло значително имуществото на длъжника
„К.И. ВТ“ ЕООД. Счита, че са налице предпоставките на чл. 646, ал. 2, т. 1 от
ТЗ, като длъжникът „К.И. ВТ“ ЕООД е в открито производство по
несъстоятелност и е налице правен интерес от установяване на
недействителността на извършените плащания след датата на
неплатежоспособността. Претендира се да бъде върната в масата на
несъстоятелността недвижимият имот, обект на принудителното изпълнение.
С оглед задължението да преценява редовност и допустимост на
исковото производство, Съдът намира следното:
Съдът намира, че липсва правен интерес от предявения иск. Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно по всяко време на производството.
Това е така, тъй като със съставите на чл. 646 от ТЗ законодателят
обявява за неправомерни по обективни критерии действия и сделки, но само и
единствено за нуждите на несъстоятелността и като неправомерни действия
на длъжника. В този смисъл налице е изключване на прилагането на чл. 646,
ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на публичната продан в подозрителния период-
публичната продан не е правна сделка, нито е действие на длъжника по
смисъла на чл. 646 ТЗ, поради което не попада в приложното му поле. Макар
и да води до прехвърляне на вещното право на собственост върху имота на
длъжника, публичната продан е особен вещнопридобивен способ, спрямо
който не се прилагат разпоредбите на чл. 646 ТЗ. Проведеното индивидуално
принудително изпълнение срещу длъжника в подозрителния период или
когато съдът е разрешил продължаване на изпълнителното производство след
открито производство по несъстоятелност, не може да се приеме за действие
или сделка на длъжника. Съдът е длъжен да приложи правните норми такива
каквито са приети от законодателя и в тези рамки. Извън очертаните като
увреждащи от законодателя сделки и действия, включването на други
способи на отчуждаване на имущество на длъжника, надхвърля законовата
рамка. Производството по несъстоятелност като производство по
универсално принудително изпълнение, включва и възможността на
кредиторите, да обявят за недействителни спрямо тях или нищожни с
действие спрямо всички на действия и сделки, извършени от длъжника, които
увреждат кредиторите. Когато обаче се провежда или е проведено
индивидуално принудително изпълнение същото не може да се приеме за
равнозначно на действие или сделка на длъжника. Индивидуалното
принудително изпълнение се извършва по определени, предвидени в закона
предпоставки, на основание издаден от съд изпълнителен лист. Извършваните
от съдия-изпълнител действия не са включени в хипотезите на чл. 645, 646 и
647 от ТЗ. Погасяването на задължения чрез принудително изпълнение,
2
осъществено в рамките на съответните подозрителни периоди по чл. 646, ал. 2
ТЗ, не е атакуемо. Това са действия по държавно принудително изпълнение, а
не сделки или действия на длъжника. Не може да има знак за равенство
между действията и сделките на длъжника и осъществяваното принудително
изпълнение срещу него с помощта на съдия-изпълнител в защита на
определен кредитор.
В конкретния случай безспорно предмет на предявения иск не е сделка
или правно действие на длъжника. Независимо от посочената от ищеца
правна квалификация на иска, в исковата молба липсват твърдения за наличие
на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 от
ТЗ, а се иска обявяване на относителната недействителност на действия,
извършени от орган в кръга на неговите правомощия и по установения от
закона ред / така решение по т.д. № 135/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
1388/2014 г., І т.о./.
В допълнение, следва да се отбележи, че действителността на
публичната продажба може да бъде оспорена само при условията на чл. 496,
ал. 3 от ГПК, съгласно която ако възлагането не бъде обжалвано
действителността на продажбата може да се оспори по исков ред само при
нарушаване на чл. 490 от ГПК.
Предвид гореизложеното настоящото производството следва да бъде
прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производство по търговско дело №249/2023 година
по описа на СГС, ТО, VI -11 състав, образувано по искова молба, вх. №10272
от 03.02.2023 година по описа на СГС на „К.И. ВТ“ ЕООД, /в
несъстоятелност/ ЕИК ******* срещу „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* по чл. 646,
ал. 2, т. 1 от ТЗ като недопустимост на исковете.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3