Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На десети юни Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 1426 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 3054241,
издаден от ОДМВР- Варна, с който на Г.З.М. е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на осн. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА Г.З.М., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по
делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в
размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Г.З.М.
срещу електронен фиш серия К № 3054241, с който й е наложено административно
наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че в съставения ЕФ не са
отразени правилно обстоятелствата на нарушението и не е изяснена фактическата
обстановка. АНО е не е извършил проверка на оспорени устно обстоятелства по
реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, както и неправилно е определен размера на административното
наказание, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН. Формулира се искане за отмяна на
електронния фиш.
В с. з. жалбата се поддържа от процесуален
представител.
По същество се счита, че е отпаднало действието
на ограничителния знак, тъй като има кръстовище, означено със знак А27.
Представител на органа, издал електронния фиш
моли съда да потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 03.10.20198 г. около 10.46 часа , по път ІІІ
-9004, в посока към гр. Варна бил
управляван л.а. „Пежо 208” с рег. № В3133ВН. При управлението на автомобила в
района до Флотски арсенал, автомобила се движел със скорост на движение над
максимално допустимата от 60 км/ч.
В този район била монтирана и функционирала
мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията тип ТFR1- М 601.
Автомобила преминал покрай функциониращата
радарна установка и техническото средство отчело неговата скорост на движение
след приспаднат толеранс, като такава от 100 км/ч, като осъществило и заснемане
на автомобила.
Тъй като максимално допустимата скорост била 60
км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след
приспадане на толеранс била 97 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да
бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика на автомобила –
Г.З.М., бил издаден електронен фиш серия К № 3054241, в обстоятелствената част
на който било описано извършеното нарушение.
Посочена била правната квалификация на
извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.2 от ЗДП, като бил определен и
размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.2
т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков
материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства-
снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол за използване на АТС и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид
следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на
чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е
посочена териториалната структура на МВР
– ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото
в срока за посочване на данни за лицето, управлявало автомобила от страна
на въззивницата
не са наведени възражения и не е
конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че
безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивницата
М..
От приложените по административно-наказателната
преписка доказателства досежно техническото средство
с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е
одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа
обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно установена фактическа обстановка и
правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера
на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на
електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:
В жалбата се сочи, че в съставения ЕФ не са
отразени правилно обстоятелствата на нарушението и не е изяснена фактическата
обстановка.
Съдът, изхождайки от събраните по делото писмени
доказателства – снимков материал от техническото средство, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТС и други,
намери, че нарушението е безспорно доказано.
След установяване на собственика на автомобила –
въззивницата М. и при липса на декларация по чл. 189
ал.5 от ЗДП , правилно е било определено лицето, подлежащо на санкциониране.
Възразява се още, че АНО е не е извършил
проверка на оспорени устно обстоятелства по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
По така възразеното
следва де се отбележи, че в производството по издаване на ЕФ разпоредбата на
чл.52 ал.4 от ЗАНН е неприложима.
Счита се, че неправилно е определен размера на
административното наказание, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Доколкото наказанието е с императивно определен
размер, подобно възражение се приема от съда за неоснователно.
На последно място се счита, че не е извършено
нарушение, доколкото е отпаднало действието на ограничителния знак.
Съдът , изхождайки от приложените писмени
доказателства по делото и по – конкретно – протокол за използване на АТС и
снимков материал от техническото средство, намери, че безспорно е установено,
че въззивницата е осъществила движението си в рамките
на действието на ограничителния знак.
След проверка на издадения ЕФ и преценка на
доводите на въззивницата, съдът намери, че следва да
потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
С решението си съдът присъди направените по
делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :