РЕШЕНИЕ
№ 2055
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330106639 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********
против Л. П. Й., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1000 лева – главница,
дължима по договор за кредит № ***, изменен с анекс от 23.11.2016 г., анекс от 29.11.2016 г.
и анекс от 05.12.2016 г. сключен с „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредитреформ“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., както и сума в размер на 167.24
лева – обезщетение за забава за периода 24.11.2018 г. до 18.11.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
16.12.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 2472/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Претендират се разноски.
Сочи банкова сметка за плащане: ***.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който оспорва иска. Счита, че вземанията не са прехвърлени на ищеца, доколкото
договорът за цесия е нищожен поради липса на съгласие. Счита, че ищецът не е
упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за извършената цесия.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2472/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение в
срок. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по
1
чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация по чл.422,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР и чл.86 ЗЗД;
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на
пълно и главно доказване, да установи наличието на посоченото облигационно
правоотношение – договор за кредит от разстояние № ***, изменен с анекс от 23.11.2016 г.,
анекс от 29.11.2016 г. и анекс от 05.12.2016 г., сключен, чрез средствата за комуникация от
разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на
потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР , както и е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж
на договора, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи
вземанията си по размер. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяването на
фактическия състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са
погасени.
С Определение от 16.07.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че между
ответника и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за кредит №***, изменен с анекс от
23.11.2016 г., анекс от 29.11.2016 г. и анекс от 05.12.2016 г., както и че ответникът е
получил по договора сума в размер на 1000 лева.
Предвид всички изложено съдът намира, че по делото се доказа, че между „4финанс“
ЕООД и ответника е сключен процесния договор за кредит, по силата на който на ответника
е предадена в заем в размер на 1000 лева. Съгласно договора ответникът се е задължил да
върне сумата до 18.12.2016 г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, като
неблагоприятните последици от неустановяване на това обстоятелство са за него.
Спорно по делото е дали вземанията, предмет на делото са прехвърлени на ищеца,
доколкото договорът за цесия бил нищожен и дали цесията е съобщена на длъжника, както
и че липсвало упълномощаване от цедента цесионера да съобщи цесията.
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г.
и приложение № 1 към него /л.23 и л.27/ вземанията по процесния договор срещу ответника
са цедирани на "Кредитреформ България" ООД. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора
за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /т.1
дефиниции от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 28/. Предишният кредитор има
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение №
137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за
прехвърляне на вземането /л.30/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3
2
ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо
съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на
настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като
последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Следва да се посочи, че ответникът няма правен интерес да оспорва валидността на
договора за цесия и да оспорва, че договорът за цесия е сключен при липса на съгласие, на
такова оспорване имат право единствено страните по договора за цесия.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен изцяло.
По иса за обезщетение за забава:
Съгласно последното изменение на договора от 05.12.2016 г. е предвидено, че
падежът на вземането в размер на 1000 лева е 18.12.2016 г. Ответникът изпада в забава от
следващия ден – 19.12.2016 г. В случая се претендира обезщетение за забава, считано от
24.11.2018 г. до 18.11.2020 г., като е изключен периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
/периодът на извънредно положение, в който не се начислява лихва за забава/, за който не е
начислявана лихва за забава.
Изчислена по реда на чл.162 ГПК от съда, с помощта на онлайн калкулатор на НАП,
законната лихва за посочения от ищеца период възлиза на сумата в размер на 167.24 лева,
предвид което искът ще се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.12.2020
г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата молба и
за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 75 лева –
държавна такса /л.34/.
По делото ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия.
Ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в общ размер на 175 лева за
исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75 лева,
от които 25 лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които ще се
присъдят изцяло.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. П. Й., с ЕГН **********, с адрес:
*** ДЪЛЖИ НА „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р. В. – У., сумата
в размер на 1000 лева – главница, дължима по договор за кредит № ***, изменен с анекс от
23.11.2016 г., анекс от 29.11.2016 г. и анекс от 05.12.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ“ ЕООД с договор за цесия от
23.11.2018 г., както и сума в размер на 167.24 лева – обезщетение за забава за периода
24.11.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.12.2020 г.
до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 2472/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Л. П. Й., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р. В. – У. сумата в размер на 175
лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 2472/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните в двуседмичен срок
от връчването му пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4