Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………... 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 16998 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от А.М.Й. и малолетните М. Ю.А.и Ю. Ю.А., представлявани от тяхната
майка А.М.Й., против „З. „Б.И.“ АД искове с
правно основание чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищците твърдят, че на 12.12.2014г., около 19:15ч., на главен път II-4 било реализирано пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а.
марка „Хонда Севик“ с рег.№ ********– М.М.А.. При движение в посока от гр.
Габрово към гр. Севлиево водачът загубил управление над автомобила, поради висока
скорост, напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. Вследствие на
произшествието настъпила смъртта на родственика на ищците Ю.М.А., който пътувал
на задната лява седалка на автомобила. По случая било образувано НОХД № 10099/2015г.
по описа на Окръжен съд – гр. Габрово. Към датата на настъпване на смъртта на Ю.А.А.Й.
била бременна и очаквала раждането на общото им дете Ю. Ю.А.. Ищецът М. Ю.А.бил
син на починалия, роден по време на съвместното съжителство на А.Й. и Ю.А.. Ищците
тежко преживели смъртта на Ю.А.. Ищцата А.Й. и починалият живеели заедно при
условията на фактическо съжителство, споделяли общо домакинство, подкрепяли се
и си помагали. Ищците описват пострадалия като любящ и всеотдаен баща и съпруг,
който помагал на семейството си. Твърдят, че претърпели неимуществени вреди, изразили се в
непреодолима скръб, безпокойство, чувство на тревога и страх. Към датата на
настъпване на пътно-транспортното произшествие за лекия автомобил марка „Хонда
Сивик“ рег.№ ********била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество по застрахователна полица № BG02114001441607. Предвид
изложените доводи, молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 200 000лв. на всеки от тях, ведно със
законна лихва от датата на увреждането - 12.12.2014г., до окончателното
изплащане на сумите. Претендират разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове по основание
и размер, като поддържа следните възражения: оспорва наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното моторно
превозно средство; оспорва механизма на настъпване на ПТП; поддържа възражение
за съпричиняване на вредите от пострадалия, който се съгласил да пътува в
процесния автомобил, макар да знаел, че водачът е употребил алкохол, и по време
на произшествието бил без поставен обезопасителен колан; оспорва твърденията на
ищците, че М. Ю.А.и Ю. Ю.А. са деца на починалия Ю.А.; оспорва размера на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./:
За да бъде
уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ ищците следва
да ангажират
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на родствена връзка с
починалото лице; 2/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 3/за Ю.дическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 4/да докажат размера
на дължимото обезщетение.
От представените удостоверения за раждане на М. Ю.А.от 17.03.2017г. и на Ю.
Ю.А. от 21.07.2016г. се установява, че
ищците М. Ю.А.и Ю. Ю.А. са деца на починалия Ю.М.А., а тяхна майка е
ищцата А.Й../л.131-132/.
От показанията на св. П. се установява, че ищцата А.Й. и пострадалия са
живеели заедно при условията на фактическо съжителство.
Видно от представена по делото справка от Гаранционен фонд към датата на
настъпване на процесното ПТП за МПС с рег. № ******* е съществувала валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № 02114001441607 със срок на
валидност 24.05.2014г. – 24.05.2015г.
С присъда № 56 от 01.12.2015г. по НОХД № 99/2015 г. по описа на Габровски
окръжен съд, изменена с решение №28 от 30.05.2016г. по ВНОХД №367/2015. по
описа на Великотърновски апелативен съд, НО, и с решение №197 от 27.10.2016г.
по н.д. № 674/2016г. по описа на ВКС, подсъдимият М.М.А. е признат за виновен в
това, че на 12.12.2014 г., около 19:45 ч., на главен път II-4 в посока от гр. Габрово за гр. Севлиево на км. 27+250
на територията на община Габрово, при управление на моторно превозно средство
л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ********е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил
със скорост 136 км/ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на Ю.М.А., поради
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Габрово,
настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача М.М.А.,
неговата вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Ю.М.А./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния
резултат.
За установяване на конкретния механизъм на настъпване на произшествието по
делото е назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
чието заключение съдът приема. Установява се следният механизъм на настъпване
на произшествието: На 12.12.2014г. на път II-4 в посока от гр. Габрово към гр. Севлиево в лява пътна
лента се е движел лек автомобил марка „Хонда Сивик“ с рег. № *******,
управляван от М.А.със скорост около 135 км/ч. по влажен пътен участък в края на
ляв завой с голям радиус. В края на завоя водачът е предприел маневра за
пристрояване в съседната дясна пътна лента, вследствие на което превозното
средство е изгубило устойчивост и се е придвижило настрани. Автомобилът е навлязъл
в левия банкет, завъртян на 90 градуса, продължил е по склона надолу, след
което се е ударил с лявата си част в областта на задната колона в ствола на
крайпътно дърво, намиращо се на 3,70 м. от платното за движение. В момента на
удара в дървото скоростта на автомобила е била около 120 км/ч., което е довело
до разцепване на превозното средство на две части. Тялото на пострадалия Ю.А.е било
открито между двете разкъсани части на превозното средство. На
местопроизшествието са открити спирачни следи от плъзгане на автомобилни гуми –
първата с начало в десния край на платното, косо разположена и преминаваща на
банкета и земната повърхност отдясно на платното с ширина 0,11 м., а втората
косо разположена с начало на 1,1 м. наляво от десния край на платното за
движение с дължина от 4 м. При процесното пътно-транспортно произшествие пострадалият
е получил следните телесни повреди – масивен кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки с мозъчен оток и кръв в мозъчните стомахчета, контузия и разкъсване на
белите дробове с аспирация на кръв, разкъсване на гръдната аорта и сърцето с
кръвоизлив в гръдната кухина двустранно, счупване на всички ребра вляво,
счупване на лявата ключица, счупване на гръдната кост, разкъсване на левия
диафрагмен купол с хернииране на стомаха в гръдната кухина и попадане в нея на
разкъсания ляв бъбрек, разкъсване на слезката, разкъсване на черния дроб,
кръвоизлив в коремната кухина, счупване на костите на тазовия пръстен вляво,
разкъсно-контузна рана в горната лява седалищна област, охлузвания в областта
на седалището, лявата ръка и поясната област. Според вещото лице- травматолог, полученият
мозъчен кръвоизлив, контузията и разкъсването на белия дроб, както и разкъсването
на аортата са несъвместими с живота травми, които са довели
до смъртта на Ю.М.А.. Вещите лица изразяват становище, че при настъпването на страничния удар тялото на
пътника се е изместило по посока на движение на автомобила наляво, като
поставеният предпазен колан, при конкретния механизъм на настъпване на произшествието,
не е можел да предотврати получаването на телесните повреди. От заключението се
установява, че процесният автомобил е бил оборудван с два триточкови предпазни
колани на предните седалки и два триточкови и един двуточков предпазни колани
на задните седалки. Обезопасителните колани са пригодени да задържат телата на
пътниците в автомобила към облегалката при челен сблъсък. По тялото на
пострадалия не са открити специфични следи от поставен обезопасителен колан.
В съдебно заседание от 09.05.2018г. вещите лица заявяват, че при странично
изместване на тялото предпазният колан е неефективен и не може да
противодейства на инерционните сили. Ако пострадалият е седял на задната лява
седалка, коланът не би могъл да го предпази от травматичните увреждания, а от
показанията на св. С. се установява, че Ю.А.е
пътувал именно на задната лява седалка на автомобила.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото е
разпитана св.П.. Нейните показания установяват, че ищцата А.М.Й. и починалият Ю.М.А.
са живеели заедно на семейни начала и са имали силна емоционална връзка.
Непосредствено след произшествието свидетелката и ищцата А.Й. са били заедно в
болницата. А. пристигнала с детето М. в болницата, била силно разтревожена. С
детето на ръце тичала по коридорите да търси Ю.. Свидетелката я излъгала, че Ю.А.е
откаран в болница в гр. Севлиево, помолила я да се приберат и да вземат дрехи
за него. До 4 часа не посмяла да й каже, че
Ю. е мъртъв. През цялото време А. се тревожела и обсъждала заминаването
им за Севлиево, за да видят Ю.. Към 5 часа научила, че Ю. е мъртъв, започнала
да вика и да плаче. Поискала пари от баща си, за да погребе партньора си.
Заедно със свидетелката ищцата отишла да потърси дрехи, с които да го облече.
Избрала скъпи, хубави дрехи за него. Когато се прибрала, плачела, показала
дрехите на починалия, прегърнала го, страдала дълбоко за него. До ден днешен
продължавала да живее с мъката за него. А. и Ю. приживе много се обичали,
винаги били заедно. Макар да нямали брак, били направили годеж, според
традициите в общността им. А. предпочитала Ю. пред семейството си, добре се разбирали
и заедно се грижели за сина си М.. Ю. си играел с детето, бил добър баща,
купувал каквото е нужно за сина си. А. и Ю. искали да имат второ дете. След
смъртта на партньора си А. научила, че очаква второ дете от него. Свекър й
предложил да направи аборт, но тя отказала, защото считала, че детето е „част
от съпруга й”, „продължение на тяхната любов”. Ищцата се радвала на детето,
което родила, но тъгувала за починалия, постоянно говорела за него, почти всеки
ден ходела на гроба му, казвала, че ако
не отиде, не може да спи. Често плачела, по-голямото й дете я утешавало да не
плаче, казвало, че баща му я гледа от небето и ще се натъжи. Децата често говорели
за баща си, А. все им обяснявала, че баща им е на небето. Малкото дете Ю. А. също
започнала да пита за баща си. Свидетелката описва пострадалия като „много добро
момче, трудолюбиво и обичащо семейството си“.
С оглед на показанията на свидетелката П., съдът приема за доказано по
делото, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
Събраните по делото доказателства
установяват настъпването на всеки един от Ю.дическите факти от състава на чл. 226,
ал.1 от КЗ /отм./, поради което исковете са доказани по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на техния близък – 22 г. за А.Й., 3 г. за М. А., както и факта, че Ю. А.
е била зачената, но неродена, не помни баща си, но след раждането й и
израстването й е започнала да усеща неговата липса. По делото се установи, че в
семейството често говорят за починалия и детето живее с представата, че баща й
я гледа от небето. Съдът отчете обстоятелството, че по отношение на ищците М. А.
и Ю. А. е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази между
детето и неговия родител. По отношение на А.Й. е прекъсната силна емоционална връзка
с нейния партньор в живота, с който са живеели заедно, обичали са се и са
създали семейство. А.Й. и починалият Ю.А.са живеели в разбирателство, изпитвали
са взаимно уважение и обич един към
друг, подкрепяли са се и са отглеждали заедно детето си М., били са щастливи
заедно и са искали да имат второ дете. Ю. е обичал сина си и се е грижел за
него. Ищците тежко са преживели смъртта на Ю.А.. По делото се установи, че ищцата А.Й. дълбоко скърби за него, отглежда
общите им деца и поддържа спомена за него, често говори с децата, със своите
роднини и познати за него. Съдът отчете
обстоятелството, че дори интензивността на страданието на ищците да
намалее във времето, мъката от загубата на техния родственик ще остане до края на живота им, загубата за
тях е невъзвратима и не може да бъде измерена материално. Вследствие на
противоправното и виновно поведение на застрахования водач на моторното
превозно средство ищцата Ю. А., макар да не е била родена към датата на
пътно-транспортното произшествие и да не е познавала баща си, след неговата
смърт е лишена от неговата закрила, грижа и подкрепа, а показанията на св. П. установяват,
че това дете също страда от загубата на баща си./ в тази насока е и съдебната
практика – напр. решение № 578 от 19.03.1962 г. по гр. д. № 176/61 г. на ВС, IV
г. о./. От друга страна, съдът отчете обстоятелството, че изградената между Ю. А.
и нейния баща емоционална връзка не се основава на непосредствени впечатления и
взаимоотношения с него и не се характеризира със същата дълбочина и интензивност
на преживяванията, с които се
характеризира връзката между А.Й. и починалия Ю.А., както и между детето М.Й. и
неговия баща.
Като съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи размера на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди по
справедливост, за всеки от ищците, както следва: за ищцата
А.М.Й. в размер на 130 000 лв., за ищеца М.А.М. в размер на 100 000
лв. и за Ю.А.М. в размер на 80 000 лв., до които размери исковете са
основателни, а в останалата част, до пълните предявени размери от по 200 000
лв., следва да бъдат отхвърлени.
По възраженията за съпричиняване на
вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
който пътувал без поставен обезопасителен колан и се съгласил да пътува в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, второ ТО/.
В конкретния случай от изготвената автотехническа експертиза се установи,
че лекият автомобил "Хонда Сивик" с рег. № ********е бил оборудван с
предпазни колани на всички пътнически места. Според вещото лице- травматолог от
комплексната експертиза по тялото на починалия липсват травматични увреждания,
които да са специфични и характерни за действието на предпазен колан, но вещите
лица са категорични, че при установения механизъм на настъпване на
произшествието дори и да бе пътувал с предпазен колан, смъртоносните увреждания
биха настъпили, тъй като поставеният колан намалява инерционното
движение на тялото вътре в купето на автомобила при челен удар, но не е
ефективен при страничен удар.
Недоказано е и второто възражение на ответника, че водачът на процесния
автомобил е употребил алкохол, поради което съдът приема, че то също е
неоснователно.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица и за адвокатско
възнаграждение в размер общо на 8115.16 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
При определяне размера на разноските, съдът уважи възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и намали неговия размер до минималната стойност
по чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 5530 лв., тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.М. ***, на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 10 285.80
лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове в размер 12 400 лв., а на СГС разноски за вещо лице в
размер на 43.33 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З. ”Б.и.”АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.Й., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис 407, сумата от 130 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от смъртта на Ю.М.А., настъпила на 12.12.2014г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача
М.М.А., при управление на лек автомобил марка „Хонда Сивик“ с рег. № *******, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2014 г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. ”Б.и.”АД, ЕИК********, седалище
и адрес на управление:***, да заплати на М. Ю.ев А.,
ЕГН **********, представляван от законен представител – неговата майка А.М.Й., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 407, сумата от
100 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на неговия баща Ю.М.А., настъпила на 12.12.2014г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача М.М.А., при
управление на лек автомобил марка „Хонда
Сивик“ с рег. № *******,
по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2014
г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. ”Б.и.”АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ю. Ю.А., ЕГН **********,
представлявана от законен представител – нейната майка А.М.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 407, сумата от 80
000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на нейния баща Ю.М.А., настъпила на
12.12.2014г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача М.М.А., при
управление на лек автомобил марка „Хонда
Сивик“, с рег. № *******, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2014г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.М.Й., М. Ю.А.и Ю. Ю.А. да заплатят на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 8115.16 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД да заплати на адвокат Р.М. ***, с адрес: гр. София, ул********407, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 10 285.80 лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. ”Б.и.”АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса
върху уважените искове в размер на 12 400 лв., а на СГС разноски за
вещо лице в размер на 43.33 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: