РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 01.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7851 по описа за 2012 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред.ДВ, бр.17/2009
г./.
Ищецът Г.З.Н. поддържа твърдения, че е известен
политик, общественик, синдикалист и държавник.
Поддържа фактически и правни доводи, че е
Председател на Областното ръководство на ПП З.П.- Българските зелени и е член
на Контролен съвет на ПП З.П.- Българските зелени. В началото на 2008 г. било
образувано наказателно производство срещу нея за извършване на престъпно
деяние, което никога не е извършвала. В резултат преживяла тежко наказателната
репресия и огромни и многобройни унижения. За образуваното производство се
разчуло много бързо на територията на страната и извън нея; било разпространено
чрез медиите. По този начин бил сринат авторитета й, било опозорено нейното
добро име в обществото; била дискредитирана и компроментирана. В резултат, била
уволнена от работа, което наложило да изостави семейството и болният си съпруг,
за да търси друга работа, тъй като тя издържала семейството. Освен това, ищцата
рухнала психически и получила тежка психологична травма. В резултат на
преживения стрес се поболяла и развила тежко заболяване, което довело и до
оперативна намеса. Увредено било общото й здравословно състояние и била
нарушена имунната й система. Изключително тежко била увредена и политическата й
кариера, тъй като това попречило на участието й в парламентарните избори през
2009 г.
С решение от 28.01.2011 г. постановено по НАХД № 8492/2010
г. на СРС била призната за невиновна. Въпреки това, неоснователното обвинение
срещу нея и причинило неимуществени и имуществени вреди, които описва подробно.
Претендира заплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на неоснователното обвинение в размер на
700000.00 лв. и за причинените й имуществени вреди /претърпени загуби/ от незаконното
обвинение в размер на 500 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по проведеното наказателно производство, както и законните лихви
върху сумите, считано от 01.02.2008 г. /датата на деликта/ до окончателното
изплащане на сумите.
В срока за писмен отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П.НА Р.Б.изразява
следното становище: Оспорва претенциите по основание и размер. Изразява
становище, че в производството не са ангажирани доказателства, които да
установяват твърденията на ищцата за действително претърпените вреди във връзка
с неоснователното обвинение. Оспорва, като завишена по размер претенцията за
неимуществени вреди с изразяване на правни и фактически доводи, че същата не
съответства на принципа за справедливост, икономическият стандарт в страната и
съдебната практика в сходни случаи. Оспорва, като неоснователна претенцията за
обезщетяване на имуществени вреди, доколкото отговорността за тях се претендира
в производството, в което са били направени. Изразява становище, че на
репариране подлежат само реално претърпени и доказани вреди. Прави възражение,
че претенциите за законна лихва са неоснователни преди датата на влизане в сила
на акта, сложил край на наказателното производство и излага правни доводи за
това.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред. ДВ
бр.17/2009 г./ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени
вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред. ДВ
бр.17/2009 г./ за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца
вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или, поради
това че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Чрез представеното в производството лично трудово досие на ищцата от МБАЛ П.
ЕООД се установява, че същата е заемала длъжността „технически секретар“ при
ОТЕЛК П., като със заповед № 756/14.12.2007 г. на управителя на МБАЛ П. ЕООД
трудовото й правоотношение е било прекратено с дисциплинарно уволнение. В
мотивите на издадената заповед е посочено, че Г.Н. е извършила дисциплинарно
нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя с поведението си – написване
и подписване на жалба срещу решение на ОТЕЛК П. до НЕЛК от името на В.Б.Й..
Страните не спорят и се установява от приложеното трудово досие, че
заповедта за дисциплинарно уволнение е била отменена като незаконосъобразна при
атакуването й по съдебен ред – решение № 533/31.10.2008 г. постановено от ОС В.Т.по
гр.д.№ 922/2008 г. по описа на същия съд. Установява се, че Н. е отказала да
заеме длъжността, на която е била възстановена след проведеното съдебно производство
и със заповед № 29/21.07.2009 г. на управителя на МБАЛ П. ЕООД трудовото й
правоотношение е било прекратено.
Чрез приложеното наказателно производство – НАХД № 8492/2010 г. по описа на
СРС, НО, 14 с-в се установява, че с Постановление от 30.09.2008 г. е било
образувано досъдебно производство срещу Г.З.Н., за това че на 05.01.2007 г. в
гр.П. е съставила неистински частен документ-жалба от името на В.Б.Й. до
Председателя на НЕЛК София и го е употребила, за да докаже че съществува право
за В.Б.Й. да бъде променена ТНР и да бъде освидетелствана – престъпление по
чл.309, ал.1 НК. С постановление от 05.07.2010 г. на СРП образуваното досъдебно
производство № 5274/2008 г. по описа на 04 РУП СДВР на СРС е било изпратено с
предложение обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност, като й
бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а НК. С влязло в сила
на 14.02.2011 г. Решение от 28.01.2011 г. на СРС, НО, 14 с-в по описа на същия
съд постановено по НАХД № 8492/2010 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в ищцата е
била призната за невиновна в извършване на посоченото престъпно деяние и
съответно била оправдана. В съдебна фаза е било проведено едно съдебно
заседание – на 28.01.2011 г. Досъдебното производство е продължило от
30.09.2008 г. до 06.07.2010 г., като Н. е била привлечена като обвиняем с
постановление от 21.03.2009 г. Установява се, че по проведеното наказателно
производство на ищцата не са били налагани ограничения във връзка с воденото
производство; не е била взета спрямо нея мярка за неотклонение.
Установява се, че за правна защита и съдействие по НАХД № 8492/2010 г. по
описа на СРС, НО, 14 с-в ищцата е заплатила по договор за правна защита №
**********/28.01.2011 г. в брой на адв.Н.Х.М. сумата 500 лв.
Чрез събраните в производството гласни доказателства се установяват
следните релевантни за спора обстоятелства:
Свидетелят М.Д. А. /л.68/ заявява, че познава
ищцата от Зелената партия, като политик. Знае, че същата е била член на
Контролния съвет на Зелената партия, като била стигнала до висока позиция –
секретар на НКС. Споделя, че ищцата е била ощетена от факта, че срещу нея се
води наказателно производство свързано с документи. Това дало повод да се
говорят негативни неща за нея, че е злоупотребила с документи с предположение,
че ще злоупотреби и с документи на партията. Първоначално била издигната
кандидатурата й за народен представител и впоследствие била оттеглена от ПС на
Зелената партия. Била издигната и кандидатурата й за местните избори 2009-2011
г. Свидетелят сочи, че е разбрал, че ищцата се е разболяла от онкологично
заболяване и се наложило да й оказват помощ. Заявява, че това е нещото, което е
отключило процеса на заболяването. Тези неща се разнесли, според свидетеля, из
местните и партийни структури, като споделя информация от няколко областни
центрове – Хасково, Варна, Русе, Благоевград, Бургас, Стара Загора. Не станал
обаче достояние факта, че е оправдана. Била отстранена от ръководните
политически длъжности през 2007-2008 г. Свидетелят сочи, че познава ищцата от
2000-2001 г., а контактите им се задълбочили, когато тя потърсила помощ от тях
/Национална организация на онкоболните и Национално пациентско сдружение/. От
стресовите ситуации ищцата напълняла, била емоционално разстроена, получавала
емоционални нервни кризи. Свидетелят сочи, че е разбрал за воденото срещу
ищцата наказателно производство от председателя на партията.
Свидетелят В. Д. Й. /л.69/, преценени
съобразно чл.172 ГПК (свидетелят е дъщеря на ищеца), се установява, че на
ищцата е било повдигнато обвинение по наказателното производство през 2008 г.
като същото продължило близо три години. Наложило се да се премести да живее
при нея в гр.Велико Търново, тъй като не можела да си намери работа в Бяла
черква, където останал баща й. Воденото
наказателно производство, според свидетеля, било причина да я освободят от
работа, което й било казано директно. През това време била много ангажирана с
делата и постоянно пътувала до София заради делата. Сринала се психически,
загубила служебно положение, загубила обществено положение, което рефлектирало
върху цялото им семейство. Според свидетеля, вероятно поради тези причини се
отключило и онкологичното заболяване през 2011 г. и се наложила спешна
операция. Сочи, че в момента /27.11.2013 г./ ищцата е с втора операция и има
бронхиални проблеми и ползва инхалатор.
Чрез показанията на свидетеля З.Д.Й., /л.69/,
преценени съобразно чл.172 ГПК (свидетелят е син на ищеца), се установява, че в
резултат на образуваното срещу нея наказателно производство ищцата била много
стресирана, заради това че ще остане без работа, което се и случило. По това
време всичко било много зле за всички, за цялото семейство, защото баща им
тогава бил пенсиониран вече. Само с една пенсия се издържали. По това време той
/свидетелят/ и сестра му живеели във Велико Търново. Ищцата била уволнена и си
търсела работа, но като имало дело срещу нея това било пречка да си намери
работа. Това обстоятелство, свидетеля сочи, че възприел от ищцата. Като
останала без работа и се разболяла я взели във Велико Търново, за да я гледат.
Пробвала да си намери работа в университета за някои компютърни специалности.
По едно време си намерила работа на непълен работен ден. Ищцата била много разстроена
психически и физически. Ходила по психиатри. По това време било установено и онкологичното
й заболяване, като оттам я стресирали и съответно стресирали и цялото
семейство, че й остават 6 месеца живот. Лекарят направо й го казал. Освен това се
оплаквала, че й изтръпват краката. Получавала задушаване, което продължава и
към настоящия момент. Свидетелят сочи,
че свързва тези оплаквания и заболявания с проявата на негативните последици на обвинението
върху нейната физика и психика; и върху цялото им семейство. Преди това, ищцата
била абсолютно здрава и нямала никакви проблеми. Близки от страна на баща му се
отдръпнали от семейството, когато узнали за воденото дело срещу майка му. Тези,
които са били приятели, си останали такива. Заявява, че някои от приятелките на
майка му също се отдръпнали към нея именно заради воденото наказателно дело.
Във връзка с онкологичното заболяване на майка му й били провели две
операции. Едната – първата във Велико Търново, а втората – в Плевен. Имала
противопоказания да вдига тежко.
Споделя, че все още ищцата си спомня с болка и притеснения как са я
разкарвали по полицейски управления, Великотърновския съд и Софийския съд. Свидетелят
сочи, че ищцата е членувала в ПП “З.П.“, заемала ръководна длъжност и ходела по
конгреси. След това изобщо я премахнали някъде през 2010 година.
Свидетелят Б.И.Н. сочи, че дълги години е бил в ръководството на ПП „З.П.“
- от 2000 година. Дълги години бил областен председател на партията в област
Стара Загора и член на Националния политически съвет, на Националния
изпълнителен съвет. Именно, като член на Националния изпълнителен съвет свидетелят
дълги години отговарял в Комисията за борба с корупцията в ПП „З.П.“. Познавал Г.
от 2000 година. Тя била член на Националния контролен съвет на партията.
В началото на 2008 година, когато в качеството си на председател на
Комисията за борба с корупцията свидетелят Н. разбрал, че срещу Г. има образувано следствено дело за документно
престъпление. По това време тя била секретар на ТЕЛК П. и обвинението било
свързано с работата й там. След това се случили неща, за които по-късно
съжалявали. Свидетелят сочи, че бил човекът, който бил срещу нея и съответно –
за нейното отстраняване. Последното, тъй като имало практика в партията, след
като има образувано следствено дело срещу член на ръководството на партията за моменталното
му отстраняване. Впоследствие се оказало, че това е невъзможно понеже ищцата
била избрана на конгрес на партията.
Въпреки това тя изпаднала в немилост. Поведението на Г. било разглеждано на
Националния политически съвет. Впоследствие имали конгрес на партията през 2009
година на Боровец, на който Г. била предложена, но свидетелят Н. категорично се
противопоставил и изтъкнал точно тези аргументи, че е компрометирана независимо
от това, че срещу нея няма осъдителна присъда. По същият начин била отхвърлена
кандидатурата й на проведените избори през 2009 година, през 2011 година. Свидетелят
сочи, че имал личен разговор с ищцата тогава, при който и обяснил, че след като
има образувано следствено дело срещу нея следва да бъде отстранена.
Впоследствие се оказало, че ищцата е невинна, но преди това били изсипали гнева
си върху нея, едва ли не, че ще компрометира партията. Ищцата била изпаднала в
състояние на стрес, загубила работата си, изпаднала в безпаричие; преживяла
стрес и във връзка с тези неща в партията. Според свидетелят, от този момент Г.
приключила с кариерата си в ПП „З.П.“. От този момент категорично не била
избирана никъде, дистанцирала се. Ищцата се променила емоционално и психически.
Преди това била весела, комуникативна, контактна. След като станали тези неща,
понеже и атаките били и от свидетеля Н., ищцата станала затворена, не говорела.
Много пъти я виждал както седи, че става и отива в ъгъла. След това се връщала
и плачела. Ищцата се променила. Освен това по отношение на нея голяма част от
колегите се дистанцирали и странили от нея. По –късно в централата на партията
се коментирало, че Г. е останала без работа и е развила и онкологично
заболяване. Свидетелят Н. сочи, че в партията се появил един „пасквил“-злепоставяща
анонимка адресирана до „Зелената партия“, в която била дадена информация за
образуваното срещу ищцата наказателно дело, което тя потвърдила. Останалите
членове на политическата партия научили за това от него /свидетеля Н./.
Чрез приетата в производството комплексна СМЕ на д-р Н.С. и д-р Д.Д. /л.86/
се установява, че на 22.06.2011 г. ищцата била оперирана по повод онкологично
заболяване /рак на шийката на матката/, което според експертите не било във
връзка с преживян стрес, не било провокирано или усложнено от преживения стрес.
След 2008 г. на ищцата била поставена диагноза „Хипертонична болест ІІ ст.,
Хипертонично сърце/ /ЕР на ТЕЛК № 3156/29.11.2011 г. на МБАЛ д-р С.Ч.–
гр.Велико Търново. В допълнение към КСМЕ /л.81/ експертите сочат, че
психо-емоционалния стрес не се приема като причина за възникване на артериална
хипертония, но може да бъде пусков механизъм за възникването й при лица, готови
за това.
След началото на 2008 г. на ищцата била поставена и диагноза „Хронична
исхемична болест на сърцето. Камерна екстрасистолия в ремисия“ /без изява/ /ЕР
на ТЕЛК/, като в съставената медицинска документация било посочено, че след
последния Холтер /ЕКГ/ запис от 30.01.2006 г. не е имала рецидив на
екстрасистолна аритмия, манифестна, която да наложи ЕКГ запис.
Според експертите, ищцата е преболедувала от ХОББ /Хронична обструктивна
белодробна болест/ в обостряне през м.03.2013 г. Това заболяване, според вещите
лица, не е провокирано или усложнено от преживения стрес и няма връзка с него.
В КСМЕ е посочено, че на 22.04.2013 г. на ищцата била издадена Етапна епикриза
с диагноза: „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, като й било изписано
лечение. Според експертите, е много малка вероятността това състояние да е било
провокирано или усложнено вследствие на преживения стрес, тъй като между края
на наказателното производство 2009 г. и диагностицирането на заболяването е
изтекъл период около четири години.
Консултиращият съдов хирург на 10.11.2011 г. е назначил терапия във връзка
с установената повърхностна варикоза двустранно. Последното, според експертите,
не е провокирано или усложнено от преживения стрес и няма връзка с него.
Очното заболяване на ищцата /нарушение на бинокуларното зрение/ е наложило
извършването на две очни операции през 1999 г. и 2004 г., като според
експертите същото не е провокирано или усложнено в резултат на преживения стрес
и няма връзка с него.
В КСМЕ от 09.06.2014 г. /л.438/ експертите са посочили, че злокачественото
онкологично заболяване /рак на шийката на матката/, което ищцата е развила след
2008 г. с извършена операция на 22.06.2011 г. не се намира във връзка с
преживян стрес от воденото наказателно производство, не е било провокирано или
усложнено от него. Заболяването ХОББ /Хронична обструктивна белодробна болест/
в обостряне през м.03.2013 г. не е във връзка с воденото наказателно
производство. Диагностицираното при ищцата „смесено тревожно-депресивно
разстройство“, според експертите, е възникнало във връзка с воденото срещу нея
наказателно производство, с данни за по-интензивна симптоматика след претърпяната
оперативна интервенция през 2011 г.
Установената повърхностна варикоза двустранно, според експертите, не е във
връзка с воденото наказателно производство срещу ищцата. Идентичен извод
експертите дават и за констатираното преди образуването на наказателното
производство очното заболяване на ищцата.
В СМЕ на вещите лица д-р М.С.Т. и д-р М.Щ.К. и в с.з. на 22.02.2017 г. са
дадени констатации, за това че развитието на онкологично заболяване е
комплексно и никъде не е посочен стреса като отключващ фактор за развитието му.
Според експерта, сриването на имунната система е един от основните фактори на
развитието му, но все още не е доказано, че стресът като идеологичен фактор
може да доведе до онкологичното заболяване или че стресът довежда до срив на
имунната система и отключва всички останали заболявания. Според д-р Т.,
причините за възникване на онкологично заболяване са комплексни, като има
връзка и с наследствените фактори. Според експерта, минали и настоящи клинични
изпитвания в онкологията търсят причинно- следствените връзки, но до момента
при нито едно онкологично заболяване не е посочена само една причина. Обикновено,
етиологичните и предразполагащите фактори са множествени, търсят се връзки с
генетични промени, за която причина има съвкупност от фактори.
По отношение на придружаващите заболявания дадени като артериална хипертония, хронична исхемична
болест на сърцето, камерна
екстрасистолия, която е дадена в ремисия, според д-р Т., стресът може да окаже
влияния върху отключването на определени симптоми на тези заболявания, но не и като
развитие на всички тези заболявания. При тях идеологията също е комплексна- има
наследствени фактори, придружаващи други заболявания, има неправилно лечение,
възрастови особености. Стресът е включен в един от факторите.
Според д-р Т., стресът не влияе в развитието на белодробната болест. Експертът
сочи, че въпросът за имунната система е един от основните проблеми, който стои
в медицината и в конкретните случай на онкологията. Отчасти фактор за това
заболяване е имунната система, но не може да се каже, че това е един от
основните фактори, които развиват каквото и да е заболяване. В основата на
всички фактора на медицината може категорично да се каже, че това са
генетичните промени. Оттам според експерта, тръгват почти деветдесет и девет
процента от заболяванията, така че имунната система е част от един комплексен
механизъм.
Според д-р К., при Г.Н. е наблюдавана тревожно-депресивна симптоматика,
която се определя диагностично в границите на смесено тревожно- депресивно разстройство. Според експерта, достъпната
информация налага извод, че психичното разстройство при Н. е възникнало във
връзка с воденото срещу нея наказателно производство, с данни за по-интензивна
симптоматика след претърпяната оперативна интервенция през 2011 г.
Според д-р Ц.Г., стресът би могъл да доведе до отключване на глаукомата във
връзка с очното заболяване на ищцата. Тя била оперирана през 1999 г. и през
2004 г. за катаракти, но по-късно стресът би могъл да доведе до развитие на
глаукома на очите.
С оглед така установеното, съдът намира следното от правна страна:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да
посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на
неимуществените вреди- конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
По отношение претенцията за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва
да съобрази най- напред каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет са извършените действията по разследването с участието на
обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца и средата му. От
значение са продължителността на наказателното преследване, личността на
увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в
отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се
отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение
за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия. Съдът, следва да вземе предвид данните за личността на увредения,
начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот,
положението му в обществото, работата му, публичното разгласяване на
обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищцата беше да установи
претърпените от нея болки и страдания от незаконното й обвинение в
извършване на описаното престъпно деяние, за което е била оправдана, чрез пълно и
главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположение, за
това че
обвинението в извършване на престъпно деяние обичайно води до стрес, промяна в начина на живот,
влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността
на наказателното преследване, наложена мярка за неотклонение
и нейният срок, налагане на други ограничения
и продължителността им. От своя страна, субективното отношение на ищцата към
тях, отражението им върху нейното физическо и психическо състояние, както и
физическите болки, изразяващи се в негативна промяна в здравословното й
състояние и емоционални страдания, които е претърпяла, като пряка последица от
наказателното преследване подлежат на доказване в производството.
В случая, въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че
наказателното преследване срещу ищцата е продължило в периода 30.09.2008 г. -
14.02.2011 г. – две години четири месеца и четиринадесет дни, като не са й били
налагани мярка за неотклонение или други ограничения във връзка с обвинението.
Установи се по несъмнен начин, че воденото наказателно производство е повлияло
негативно върху психологическото състояние на ищцата и се проявило като смесено тревожно- депресивно разстройство.
Това състояние според констатациите на д-р К. и установеното от показанията на
свидетелите З.Д.Й., В. Д. Й. и Б.И.Н. е възникнало във връзка с воденото срещу Н.
наказателно производство, но е било с по-интензивна симптоматика след
претърпяната оперативна интервенция от нея през 2011 г. във връзка с
констатираното онкологично заболяване /рак на шийката на матката/. Твърденията
на ищцата, че последното посочено заболяване е възникнало след 2008 г. в
резултат на неоснователното обвинение, съдът намира за недоказано и съответно –
неоснователно в една част. Доколкото чрез констатациите на експерта д-р Т. се
установи, че един от установените фактори за развитието на заболяването е срив
на имунната система и за последния влияе несъмнено стресът, като идеологичен
фактор, съдът намира че воденото наказателно производство се е отразило
негативно върху здравословното състояние на ищцата. При липса на установяване
по категоричен начин обаче, че това е водещ – основен фактор за отключване на
заболяването, съдът намира че следва да отчете това при определяне размера на
обезщетението като занижи същия.
Чрез завишение размера определеното обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде отчетено влиянието на стресът, като идеологичен фактор от
неоснователното обвинение и развитието на съществуващите заболявания на ищцата
- артериална хипертония, хронична исхемична болест на сърцето, камерна екстрасистолия, която е дадена в
ремисия. Последното при съобразяване, че този фактор може да окаже влияние
върху хода на заболяванията и е включен в един от факторите, които обаче са
комплексни и включват и други с примерно изброяване - наследствени фактори,
придружаващи други заболявания, неправилно лечение, възрастови особености.
От своя страна, съдът намира че в производството останаха недоказани
твърденията на ищцата, че останалите констатирани нарушения в здравословното й
състояние - очно заболяване /нарушение на бинокуларното зрение/; варикоза
двустранно, ХОББ, се намират в причинна връзка с неоснователното обвинение.
Като несъмнена отрицателна последица следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че във връзка с неоснователното обвинение ищцата е загубила
своята работа и се е наложило да се премести в друго населено място – гр.Велико
Търново, за да търси друга работа и да получи помощ за здравето си от своите
деца – свидетелите В. Й. и З.Й.. Така наложената промяна е повлияла на
отношенията в семейството на ищцата, на нейното душевно равновесие и на социалното
й общуване с най-близки и приятели. Несъмнено по негативен начин се отразило
предприетото наказателно преследване срещу ищцата, нейната репутацията и авторитет.
Чрез завишение размера на обезщетението, което съдът ще определи, следва да
бъде отчетено и общественото положение на ищцата към момента на образуване на
наказателното производство – същата е била Председател на Областното
ръководство на ПП З.П.- Българските зелени и е била член на Контролен съвет на
ПП З.П.- Българските зелени. Несъмнено тази обществена позиция е била свързана
с гласувано високо обществено доверие; заемането й е налагало поддържане на
висок стандарт на социално общуване; свързана е била с отстояване на принципи и
идеи на политическата организация; водела е до организиране и участие при различни
срещи за обсъждане и решаване на въпроси от името на политическата организация.
Както се установи, чрез показанията на свидетеля Б.И.Н. кандидатурата на ищцата
е била подготвена за участие в парламентарни и местни избори в периода 2009-2011 г. След постъпване на
анонимен сигнал, в който е била посочена информация за воденото срещу Н. наказателно
производство, се наложило кандидатурата й да бъде оттеглена. Ищцата била отстранена
от политическата деятелност без изключване от структурите на организацията. Тази
промяна несъмнено се установи в производството, че е повлияла отрицателно на
политическата кариера на Н. и нейната психика. Отразила се негативно и на
социалното й общуване– тя изпаднала в немилост. Това довело до това че
ангажирани в политическата партия лица я избягвали и коментирали положението й
по отрицателен начин. Твърдението на ищцата обаче, че всички негативни
последици върху политическата й кариера се дължат именно на образуваното
наказателно производство, съдът намира за неоснователни. Последното, доколкото
именно чрез показанията на свидетеля Б.И.Н. се установи, че водещ фактор в
разпространяването на тази информация е било именно поведението на свидетеля Н..
Това обаче, според съда е довело до допълнително увеличаване на негативните
преживявания на ищцата във връзка с воденото наказателно производство.
Чрез показанията на свидетеля Н. се установи, че отстраняването на
кандидатурата на Н. е било обективно наложително именно с оглед отстояване на политическите
идеи и спазване на установените принципи и практики в партията. Поради това,
съдът намира че негативното отражение върху политическата кариера на ищцата се
дължи именно на образуваното наказателно производство, а не на разпространената
от свидетеля Н. информация за това.
Съдът намира, че в производството се установи, че воденото наказателно
производство е повлияло отрицателно и на социалното общуване на ищцата. Тя се
затворила, не общувала както до този момент, загубила своето весело настроение,
било засегнато нейното достойнство и чест, накърнен бил създадения от нея
авторитет в обществото /ищцата е била член на тази политическа партия от 2000
г./. Установи се, че ищцата е споделила със своите близки – свидетеля Н., свидетеля
Й., че усеща как хората се отдръпват от нея и отбягват комуникация с нея, което
я карало да страда, да се притеснява, да се разстройства и да се срамува.
С оглед така установеното, настоящият състав приема за
справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
сумата 10000
лв., което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени
вреди, търпени от Н. като последица от неоснователно повдигнатото срещу нея
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 700000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По отношение претенциите за имуществени вреди:
За да бъде уважена искова претенция за имуществени вреди изразяващи се в
претърпени загуби следва последните да бъдат доказани по размер. Липсата на
процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя
извод, че направените от него в хода на наказателното преследване разходи,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. В този смисъл е и
постановеното Решение № 781 от 30.11.2010 г. по гр.д. № 511/2010 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС.
Установи се, че във връзка с образуваното наказателно производство ищцата е
заплатила възнаграждение за правна защита, съдействие и процесуално
представителство в размер на 500.00 лв., който разход несъмнено се явява
претърпяна загуба във връзка и по повод незаконното обвинение. Възражението на
ответника в обратния смисъл, съдът намира за неоснователни и недоказани, като
предявената претенция следва да бъде уважена в цялост.
Върху така присъдените обезщетения се дължи и законна лихва от датата на
влизане в сила на решението на съда – 14.02.2011 г. до окончателно погасяване
на задълженията съобразно разясненията на ТР № 3/2005 г. и отправеното искане
до съда.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса
в размер на 10.00 лв.
Ответникът следва да заплати и по сметка на СГС
определеното възнаграждение за съдебно-медицинска, комплексна съдебно
медицинска експертиза и свидетели в общ размер на 880.00 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.2 ЗОДОВ /ред.ДВ, бр.17/2009 г./, П.НА Р.Б.да заплати на Г.З.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** Г., 17, сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в: душевни страдания, стрес, срам, унижение, дискомфорт,
притеснения, преживени негативни емоции, нарушена репутация и авторитет; до влошаване
здравословното й състояние изразено
като: причинено смесено тревожно- депресивно разстройство; влошаване развитието на
останалите заболявания - артериална хипертония, хронична исхемична
болест на сърцето, камерна
екстрасистолия, в ремисия и онкологично заболяване; причинени душевни
притеснения и страдания от отстраняването й от политическа деятелност в ПП З.П.-
Българските зелени, всичките неимуществени вреди причинени от неоснователно
обвинение на ищцата в извършване на престъпно деяние по НАХД № 8492/2010 г. по
описа на СРС, НО, 14 с-в / досъдебно производство № 5274/2008 г. по описа на 04
РУП СДВР на СРС/, по което същата е била оправдана с влязло в сила на
14.02.2011 г. Решение от 28.01.2011 г. на СРС, НО, 14 с-в по описа на същия съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2011
г. /датата на влизане в сила на решението по чл.78а НК/ до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 10000,00
лв. до пълния предявен размер от 700000.00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на Г.З.Н., ЕГН ********** с
адрес *** Г., 17, сумата от 500.00 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски
за заплатено в брой адвокатско възнаграждение по НАХД № 8492/2010 г. по описа
на СРС, НО, 14 с-в по договор за правна защита № **********/28.01.2011 г. на
адв.Н.Х.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2011 г.
/датата на влизане в сила на оправдателната присъда – решение по чл.78а НК/ до
изплащането й.
ОСЪЖДА на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на Г.З.Н., ЕГН **********
с адрес *** Г., 17, сумата от 10.00 лв.-разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ вр. чл. 2а от Тарифата за ДТ вр.
чл. 77 от ГПК, Държавата, в лицето на П.НА Р.Б.да заплати по сметка на СГС
сумата от 880.00 лв. представляваща разноски за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: