РЕШЕНИЕ
№ 06.11.2017г. гр.
Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд четвърти граждански състав
на двадесет
и шести октомври две хиляди и седемнадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА
КИТОВА
секретар: Таня
Чавдарова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Китова
гражданско дело № 373 по описа на РС- Харманли за 2017г., и за да се произнесе взе
впредвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1, вр.чл.49, ал.3, вр. чл.149 от СК.
Производството е образувано по искова молба oт В.П.М. ***
против
С.Р.М. *** с правно основание чл.49, ал.1, вр.чл.49, ал.3, вр. чл.149
от
СК. В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак,
втори за двама на 27.08.2014г. в град
Симеоновград, за което бил издаден акт за граждански брак №15 от 27.08.2014г.
на същата община. Преди да сключат брак имали
родено едно дете: П.
С. Р.ЕГН ********** - малолетна,
която била припозната от ответника.
В началото бракът им бил пълноценен, но с времето се появили проблеми и
конфликти между тях. За недоразуменията виновен бил единствено ответникът. Той
се държал хладно към ищцата , унижавал я пред съседите и близките и. За да
запази семейството, се наложило да направи многобройни компромиси, но всяка
нейна инициатива ответникът посрещал отрицателно. Като семейство живеели в къща с административен адрес гр.Симеоновград, ул.
„***, придобита в режим на СИО предоставена срещу задължение за издръжка и гледане на родителите на ищцата К. К. П. и П. М. П.. На 30.05.2016г. ответникът напуснал семейното ни
жилище. Между тях липсвало всякакво
чувство на обич и уважение. Било налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака им,който не може да бъде
заздравен. Продължаването му не било нито
в интерес на детето им, нито на обществото като цяло.Моли съда след като
установи твърдяното от ищцата, да постановите съдебен акт, с който: да приемете,
че бракът сключен на 27.08.2014г. в град Симеоновград, за който е издаден акт за граждански брак №15 от
27.08.2014г. на същата община, е дълбоко и непоправимо разстроен и го
прекратите с развод, като приемете за установено, че виновен за това е ответникът
С.Р. М.;да постановите ползването на семейното
жилище, представляващо къща с административен адрес град Симеоновград ул. ****,
СИО между страните, да бъде предоставено на ищцата В.П.М.;да
постановите след развода да носи брачното си фамилно име „М.” и да се именува В.П.М.; да постанови местоживеенето на малолетното ни дете П.С. Р. ЕГН **********
да бъде при ищцата на
адрес *** или там, където се намирам; да постанови родителските права по
отношение на малолетното ни дете П.
С.Р. ЕГН ********** да бъдат възложени на ищцата
;да определи режим на свиждане на ответника с детето, както следва: всяка първа
и трета седмица на месеца от събота 08.00 ч. до неделя 20,00 ч. като взема и връща детето там, където се намира;
да присъдите месечна издръжка за детето П.
С. Р. ЕГН ********** в размер на 200,00 /двеста/
лева, платими на 5-то число за съответния месец, считано от 01.12.2016г. до
настъпване на законни причини за преустановяване на плащанията и ведно със
законна лихва върху всяка просрочена вноска, платими на В.П.М. - родител и
законен представител на детето. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника, адв.Й.Х. ***. Същата счита предявените искове за допустими,като оспорва, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
на ответника.
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК- Хасково
поддържа исковата молба и моли за допускане на развод по вина на ответника.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован,
не се явява.Същият се представлява от
адв. Й.Х. ***, назначена за особен представител на ответника,който
поддържа депозирания отговор на исковата молба.
След преценка, поотделно и в съвкупност на
събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа
страна:
На 27.08.2014г. в град
Симеоновград, за което бил издаден акт за граждански брак №15 от 27.08.2014г.
на същата община, видно от представеното Удостоверение
за сключен граждански брак № ********** от 27.08.2014г., издадено от
Община Симеоновград, страните по делото В.П.М. *** и С.Р.М. *** са сключили граждански
брак,
като
съпругата е запазила фамилното си име „М.”. От удостоверение
за раждане на детето П.С. Р., съставено
въз основа на акт за раждане №0002/02.07.2010г. е видно, че детето е родено на ***г.
в гр. Александрополис и нейни родители са В.П.М. *** и С.Р.М. ***.
Жилището,
в което са живели като съпрузи
е къща, чиято собственост е прехвърлена на В.П.М. *** срещу
задължение за издръжка и гледане на 29.11.2007г. от родителите и, находяща се в гр.Симеоновград, ул****.
Ищцата
М. представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
25.04.2017г., с която декларира, че доходите й месечно възлизат на 220 лв. от трудово
възнаграждение, като други доходи няма.
Приет
по делото е и социален доклад, изготвен от Д „СП” – Харманли, в който е
удостоверено, че при проучването е установено, че детето П.
С.Р. ЕГН ********** живее с ищцата в къща.ДСП-Харманли
са посочили, че жилището е функционално обзаведено, с обособен детски кът,
електрифицирано и водоснабдено при поддържана добра хигиена. Налице била и
емоционална връзка между майката и детето, като
била прекъсната връзката между бащата и малолетното дете. Социалните
работници са установили още, че майката полага необходимите грижи за детето и
задоволява неговите потребности, както и че разполага и с необходимия капацитет
и родителски умения да полага адекватни грижи за детето. Родителите на ищцата
съжителствали с детето, като между тях била изградена трайна връзка. Излагат
становище, че в интерес на детето е да се отглежда и възпитава от майката В.П.М..
За
изясняване на делото от фактическа страна са разпитани като свидетели К.К. П. и
Г. Ж.Д., чиито показания се кредитират от съда с доверие като непротиворечащи
помежду си, логични и чиято доказателствена стойност не се опроверга от друга
гласни или писмени доказателства в обратна насока. От показанията на тези
свидетели се установява, че действително
страните по делото са живели като семейство в гр. Симеоновград ул. ****. За времето докато живели
заедно ответникът М. не проявявал необходимото уважение и загриженост към
съпругата си и семейството им, като дори се държал агресивно, често злоупотребявал
с алкохола, което водело към спорове между съпрузите и се случвало често. От месец май
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.49, ал.1, вр.чл.49, ал.3, вр. чл.53, чл.56, чл. 59 вр.
чл.149 от
СК съдът намира за основателен и доказан.
Съгласно
чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска прекратяване на сключения
граждански брак, когато е налице дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е един сложен резултативен факт, извод за който прави
съда възоснова на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице
дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо бракът между съпрузите е дълбоко и
непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно
разрушена, когато липсва и минималната наличност на изискуемото от морала и
закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално
съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според
закона и морала съдържание. В конкретния случай може да се направи извод за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод
съдът прави възоснова на всички събрани по делото доказателства, които сочат,
че от година и половина страните по делото са във фактическа раздяла.
Фактическата раздяла е един от най-характерните признаци
на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по
делото от почти две години, а ищецът и ответницата са млади хора. Между
съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което
всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и
посока.
Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон
и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. В
настоящия случай съдът намира за доказано по несъмнен начин настъпилото между
страните по делото В.П.М. *** и С.Р.М. *** сключен
на 27.08.2014г. в град
Симеоновград, за което бил издаден акт за граждански брак №15 от 27.08.2014г.
на същата община. Това се потвърждава и от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът, макар и дадени от заинтересовани лица, кредитира с
доверие като непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни, чиято
доказателствена стойност не е разколебана от други доказателства по делото в
обратна насока. От пасивното процесуално
поведение на ответника може да се направи извод, че бракът между двамата
съпрузи е дълбоко и непоправимо разстроен, както и дезинтересирането му от
малолетното дете.
От
показанията на свидетелите К.К.П. и Г. Ж.Д. се установява по несъмнен начин, че
страните по делото са във фактическа раздяла от месец май 2016г., т.е. от близо година и половина, като оттогава не
живеят заедно и не поддържат контакти помежду си. Това трайно състояние на
фактическа раздяла е достатъчно основание да се приеме, че е настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака без възможност за неговото запазване и
възстановяване на нормалните семейни взаимоотношения между двама съпрузи. От
гласните доказателства се доказа, че страните по делото са живели заедно около
две години, но продължилата година и половина
фактическа раздяла,е с достатъчна продължителност и несъмнено е
допринесла за охладняване на отношенията помежду им.
Съдът освен това намира, че няма възможност за
запазване или възстановяване на брачната връзка, т.к дълбокото разстройство е
трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е
настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за
укрепване и заздравяване на брака. Ето защо, съдът прави извод за наличие на
дълбоко и непоправимо разстройство на брака и като такъв същият следва да бъде
прекратен.
Като
основание за разстройството на брака следва да се приеме и незачитането,
неуважението, честата употреба на алкохол, неподпомагането на ищцата В.М. от
страна на съпруга й – ответника С.М., който както се установи от свидетелските
показания проявава и е проявявал незагриженост за семейството и за
осигуряването на семейното благополучие, което е не само задължение на единия,
а и на другия съпруг съгласно чл.14 и чл.17 от СК. От показанията на св. П. и св. Д.се установиха тези обстоятелства,
както и поведението на ответника спрямо семейството, като същите заявяват, че
той, често е злоупотребявал с алкохола,което е довело до разрива във връзката
им. Именно той е бил и този, който е напуснал семейното жилище.Следователно
ответникът дори не е положил и усилия да запази брака си, каквито усилия се
установяват у ищцата М., която е направила няколкократно опити в тази насока,
търсила го е по телефона, както и чрез приятели живеещи в Гърция, но без
резултат са били нейните усилия да
говори с ответника. Неполагане грижи за семейството и детето, честата
злоупотреба с алкохол свидетелстват за настъпилата непреодолима криза в техния
съвместен живот и липсата на каквото и да било разбирателство между тях,
незачитане на семейните ценности от страна на съпруга и проява на неуважение
към ищцата от негова страна. С оглед всичко изложено до тук настоящият състав
намира, че разстройството на брака е дълбоко и непоправимо, без възможност да
бъде преодоляна кризата в съпружеските им отношения, като не е налице някакво
временно и преходно състояние, което може да бъде преодоляно, за което
свидетелства и продължилата дълга фактическа раздяла. Бракът им съществува
формално, същият е лишен от дължимото му се според закона и морала съдържание,
поради което не е в интерес и на обществото неговото по нататъчно запазване.
Съдът
на основание чл.49, ал.3 от СК дължи произнасяне и по вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака предвид искането на ищцата в тази насока,
направено още в исковата молба. Настоящият състав намира за доказано виновното
поведение на ответника С.М. за разстройството на брака предвид така
установеното от него държане и незаинтересованост към съпругата и семейството
му, неуважението на ищцата и останалите факти изложени по горе.
По
отношение на родителските права върху малолетното им дете П.
С. Р. ЕГН ********** и на основание
чл.59, ал.2 и сл. от СК, съдът счита, че следва упражняването на родителските
права да бъде предоставено на майката – ищцата В.М., която и понастоящем
отглежда и възпитава малолетното дете и която разполага с необходимите
родителски умения и капацитет да се грижи за него, както и с подходящите битови
условия за това, което се установи от социалния доклад на Д„СП” – Харманли,
чието становище е в същия смисъл. Останалите събрани доказателства по делото не
разколебаха извода на съда относно предоставянето упражняването на родителските
права на ищцата В.М., което настоящият състав счита, че ще бъде в интерес на
детето и предвид неговата ниска възраст.
На ответника С.Р.М. *** следва да се определи режим
на виждане с детето, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 часа до 19:00 часа
с преспиване, със задължението да го връща на майката; един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, за което бащата дължи
предварително уведомление месец по-рано, със задължението да връща детето след
изтичане на определеното време; Коледните и Новогодишните празници всяка
нечетна година, считано от 10:00 часа на първия празничен ден до 19:00 часа на
последния празничен ден; Великденските празници (съобразно православния
календар) всяка четна година, считано от 10:00 часа на първия празничен ден до
19:00 часа на последния празничен ден; рожденият ден на детето: 25.11 -
съвместно от двамата родители за времето от 10:00 до 20:00 часа, а при
несъгласие за съвместно прекарване на рождения ден - от бащата за времето от
19:00 часа на предходния ден до 14:00 часа на 25.11;
Съгласно разпоредбата на
чл. 142 от СК
(
В случая бащата не е
декларирал размер на получавания от него доход. Майката получава месечно
трудово възнаграждение от 220 лв. При тези данни за материалните възможности на
родителите, липсата на задължения за издръжка към други непълнолетни деца и
като се съобразят нуждите на детето от издръжка, които се приемат за обичайните
за дете на 8 години, както и регламентирания минимален размер за издръжка, като същият не може да бъде под 1/4 от минималната работна заплата за
страната
съдът приема, че детето Петя се нуждае за издръжка от 220,00 лв. месечно, от
които 120,00лв. следва да се поемат от бащата, а останалата част от издръжката
ведно с непосредствените грижи по отглеждането - от майката. Искът за
присъждане на издръжка за детето П. е следователно основателен и доказан в
размера от 120,00 лева, който размер е малко над законовия минимум от 115,00
лева, съгласно чл.142, ал.2 СК и следва да се присъди и по иска по чл.149 СК, а
именно от 01.12.2016г.
В
полза на ищцата следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска за издръжка от падежа до окончателното плащане.
На
основание чл. 242, ал.1
от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
На
основание чл.56 от СК съдът следва да се произнесе и относно семейното жилище,
находящо се в гр.Симеоновград, ул. ****, придобито от ищцата, срещу
задължение за издръжка и гледане на
родителите на ищцата К. К.П. и П.
М. П., като същото следва да се предостави на ищцата предвид искането на ищцата в тази насока и с
оглед на това, че по този начин не биха се накърнили интересите на детето,
което ще се отглежда и ще живее при майка си в гр.Симеоновград, ул. ****.Налице са подходящи битови
условия за отглеждането на детето при майката, което се установи от социалния
доклад по делото.
Предвид
прекратяването на брака и съгласно чл.326 от ГПК и чл.53 от СК следва да запази
фамилното име на ищцата М..
На основание
т. 2, на чл.6 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК , съдът определя
окончателния размер на таксата за развода да е 50,00 лева,
вносими от ответника по сметка на РС-Харманли, съгласно чл.329, ал.1 от ГПК, в
който е и вината за дълбокото разстройство на брака. Ответникът М. следва да
заплати по сметка на съда и съответната държавна такса върху присъдената
издръжка по иска на основание чл.143 СК в размер на 172,80 лв. и по иска с
правно основание чл.149 СК в размер на 50,00 лева.
На
основание чл.329, ал.1 от ГПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК и предвид вината на
ответника М. за разстройството на брака, следва същият да бъде осъден да
заплати разноските по делото, направени от ищцата В.П.М. *** в
размер на 600,00 лв. за възнаграждение на особен представител.
Мотивиран от гореизложените съображения и
на основание чл.49, ал.1 вр. чл.49, ал.3 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
брака сключен на 27.08.2014 г. с акт за граждански брак №0015 от 27.08.2014г. на община Симеоновград между В.П.М. с ЕГН
********** *** против С.Р.М. ***, поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, настъпило по
вина на съпруга
С.Р.М. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
върху роденото от брака малолетно дете П.С.
Р. ЕГН **********, на
майката В.П.М. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето П.
С. Р. ЕГН **********,
родена на ***г. при майката В.П.М. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между бащата С.Р.М. *** и малолетното дете П. С. Р. ЕГН **********,
родена на ***г., с право на бащата да го вижда и взема при себе си, както
следва: - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 09:00 часа до 19:00 часа с преспиване, със задължението да го връща
на майката;
-
един месец през лятото, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката, за което бащата дължи предварително уведомление
месец по-рано, със задължението да връща детето след изтичане на определеното
време;
-
Коледните и Новогодишните празници всяка нечетна
година, считано от 10:00 часа на първия празничен ден до 19:00 часа на
последния празничен ден;
- Великденските празници (съобразно православния календар) всяка четна
година, считано от 10:00 часа на първия празничен ден до 19:00 часа на
последния празничен ден;
- рожденият ден на детето: 25.11. - съвместно от двамата родители
за времето от 10:00 до 20:00 часа, а при несъгласие за съвместно прекарване на
рождения ден - от бащата за времето от 19:00 часа на предходния ден до 14:00
часа на 25.11.;
ОСЪЖДА С.Р.М. *** да заплаща на В.П.М. с ЕГН **********
*** , като майка и законен
представител на малолетното дете П. С. Р. ЕГН **********, родена на ***г., месечна
издръжка в размер на 120,00 лева, платими на 5-то число за съответния месец, считано
от 01.12.2016г. до настъпване на законни причини за преустановяване на
плащанията, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, като
за разликата над 120,00 лева до пълния предявен размер от 200,00 лева считано
от 01.12.2016г. до настъпване
на законни причини за преустановяване на плащането ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ на В.П.М. с ЕГН ********** ползване на семейното жилище, находящо в гр. Симеоновград, ул. ****
ПОСТАНОВЯВА
след развода В.П.М. с ЕГН ********** да
носи фамилно име „ М.”.
ОСЪЖДА бащата
С.Р.М. *** да заплати окончателна държавна
такса по бракоразводното производство в размер на 50,00 лв. по сметка на РС-Харманли и държавна
такса по присъдените издръжки в размер на 222,80 лв. по сметка на РС-Харманли и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА бащата С.Р.М. ***, на
основание чл.329, ал.1, вр. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на В.П.М. с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 625,00 лева, от тях 25,00 лева за държавна такса и 600,00
лева за възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в
2-седмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Хасково.
СЪДИЯ: