№ 47
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора В. Ст. М.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600268 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 1/25.01.2021г. по
НОХД № 234/2020г. на Окръжен съд - Силистра, с която подсъдимият Н. АЛ.
М. бил признат за виновен в това, че на 27.06.2019г. в гр.Тутракан,
обл.Силистра, на кръстовището на ул.„Александър Стамболийски“ с
ул.“Толбухин и ул.„Стефан Караджа“ до хранителен магазин „Гастроном“,
при управление на моторно превозно средство – л.а. „Волво“ с рег. № СС
9773 СА, нарушил правилата за движение - чл.40 ал.1 и ал.2 от Закона за
движение по пътищата, съгласно които: ал.1 „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.“ и ал.2: „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“, в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие и
по непредпазливост причинил смъртта на С.А. К., която настъпила на
1
28.10.2019г., като след деянието направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а ал.1
б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.”в” НК и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК
отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.343г НК
наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от ТРИ ГОДИНИ. В тежест на подсъдимия били възложени и разноските
по делото.
Срещу така постановената присъда постъпила въззивна жалба от
подс.М. чрез адв.И.Р. –негов процесуален представител. В жалбата са
изложени твърдения за необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Развиват се подробни съображения, че настъпилата смърт
не е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, като се моли да бъде
приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно това по чл.343а
ал.1 б.“а“ вр. чл.343 ал.1 б.“б“, като подс.М. бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. В
условията на евентуалност се моли за намаляване на срока на наложеното
наказание по чл.343г от НК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
заявява, че намира жалбата за неоснователна, позовавайки се на
заключението на назначената от въззивния съд арбитражна СМЕ. Моли да се
потвърди постановената присъда.
Процесуалните представители на частните обвинители – адвокати И.Р.
и Н.Н., също молят жалбата да се остави без уважение със сходни на
обвинението аргументи.
Защитниците на подсъдимия поддържат въззивната жалба и развиват
съображения, в които подробно коментират и предходните, и горепосочената
СМЕ, която също не намират за достатъчно убедителна, поради което
поддържат въззивната жалба. Поддържат и алтернативното си искане.
Подс.М. поддържа становището на защитниците си и в последната си
дума моли съда за правилно и справедливо решение.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда. От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
2
На 27.06.2019г. около 11.00 ч. подс.М. паркирал управлявания от него
л.а.„Волво“ ХС 70 с рег.№ СС 9773 СА пред магазин „Гастроном“, намиращ
се на ул.“Ал.Стамболийски“ в гр.Тутракан. Автомобилът бил спрян в
насрещната за него лента на пътното платно, между стълб за улично
осветление и дърво. Предната част на автомобила била насочена към площад
„21 Септември“. Преди да слезе от колата подс.М. включил аварийните
светлини и се отправил към близкия магазин „Гастроном“. В посочения
участък пътното платно било двупосочно, без разделителна и ограничителни
линии от двете му страни, с маркирана върху него пешеходна пътека тип
„Зебра“ с надписи „Погледни“ и стрелки. Тази пешеходна пътека била
единствена в кръстовището и останала зад автомобила, след като паркирането
му. На кръстовището нямало поставени и/или изградени предмети, нито
имало налична растителност, които да пречат на видимостта на водачите на
пътни превозни средства. Пътната настилка била едрозърнест асфалт, без
повреди и неравности. Времето - ясно и слънчево.
Когато излязъл от магазина и влязъл обратно в колата, подс.М.
последователно погледнал в огледалото за обратно виждане и в двете
странични огледала. Преценил, че няма препятствия и потеглил на заден ход.
Преминал назад през пешеходната пътека и навлязъл в кръстовището
образувано от ул.„Ал.Стамболийски“ с улиците “Ст.Караджа“ и “Толбухин“.
По същото време отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила
и зад него, пострадалата С. К. предприела пресичане на
ул.“Ал.Стамболийски“ откъм ул.“Стефан Караджа“ и внезапно била ударена
от л.а., управляван от подс.М.. Движейки се по описания горе начин (на заден
ход) и след като изминал около 17,7м. от мястото, където бил паркирал, чул
звук от удар в задната част на автомобила. Задействал спирачната система и
спрял автомобила. Слязъл и видял падналата жена, в която разпознал
пострадалата С. К.. Към мястото приближили свидетелите Ф.Д., В.Б. и Е.А.,
които били в близост. Подс.М. започнал да задава въпроси на жената, за да
установи контакт с нея. Тя била в съзнание, адекватна, стенеща. Заедно със
св.А. направили опит да я вдигнат, за да я отведат до болницата. Предвид, че
единият й крак бил счупен, преценили че е по-удачно да се обадят на тел.112
и да изчакат лекарския екип. Това сторил св.А.. Изчаквайки линийката и
полицейския екип, подс.М. придържал пострадалата с идея да облекчи
болката й. Дал й вода. След пристигане на медицинския екип, подс.М.
3
помогнал пострадалата да бъде поставена на носилката, след което и в
автомобила на спешна помощ. Тя била откарана в МБАЛ - Силистра. По-
късно я посетил в болницата.
При извършения оглед на местопроизшествието били открити и
описани протривания на праха по задното отопляемо стъкло на МПС;
счупвания по задните десни блок светлини. Мястото на сблъсъка между
задната част на л.а. „Волво“ с рег№ СС 9773 СА и тялото на пострадалата в
кръстовището, образувано от улиците „Ал.Стамболийски“, “Ст.Караджа“ и
“Толбухин“ , било по дължина и ширина на пътя на около 13,9 метра – 14
метра след фиксирания в протокол за оглед на местопроизшествие ОР1 (ел.
стълб) и на около 2,5-2,7 метра вляво от базовата линия - представляваща
мислено продължение на десния, по посока на огледа, край на платното за
движение на ул.“Ал.Стамболийски“. Непосредствено преди произшествието
л.а., управляван от подс.М. се движил със скорост около 13,9 км/ч.
Св.Илинколов (полицейски служител) извършил проверка за употреба на
алкохол с техническо средство - дрегер „Алкотест-7510“ с фабр.№ ARBB
0006 на подс.М., който не отчел алкохол. Св.Узун, чието семейство
стопанисвало магазин „Гастроном“, след като разбрал за допуснатото ПТП,
прегледал записите от стационарната си видеокамера за наблюдение на
външния периметър на търговския обект. Устанявайки, че на записите се
вижда ПТП, той свалил видеозаписа на флаш-памет и го предал за нуждите на
разследването.
В резултат на удара пострадалата получила множество увреждания,
което наложило пролежаване в болнично заведение. Постр.К. била лекувана
последователно в различни отделения за различни времеви периоди (след
изписването от едно отделение веднага постъпвала в друго). След последната
коремна операция, извършена на 21.08.2019г., пострадалата била изписана,
като на 13.10.2019г. била приета отново в болница в много тежко общо
увредено състояние и въпреки проведеното лечение и положените
медицински грижи, на 28.10.2019г. починала.
В хода на досъдебното производство са били назначени СМЕ на труп,
СМЕ по писмени данни, КСМЕ и две допълнителни СМЕ, както и САТЕ и
ДСАТЕ.
1/ От заключението по СМЕ на труп е видно, че непосредствената
4
причина за смъртта на пострадалата е в следствие на тъпа коремна травма с
развитие на гноен перитонит с рецидив, наличие на адхезии около органите в
коремната кухина с последващ илеус, хиповолемичен шок, усложнен поради
масивен лявостранен плеврален излив с остра изява на дихателна и сърдечно-
съдова недостатъчност.
2/ От заключенията по останалите съдебномедицинските експертизи е
видно, че в резултат на претърпяното ПТП на пострадалата били причинени
следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на
дясна гръдна половина с данни за счупване на ребрата в дясно от 2 до 6 с
хемопневмоторакс, които увреждания обуславят трайно затруднение
движенията на снагата; контузия на десен дял дроб; открито
многофрагментно счупване на лявата подбедрица, което увреждане обуславя
наличието на трайно затруднение движенията на ляв долен крайник;
клинични данни за травматичен шок, които следствие тежката съчетана
травма обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота.
3/ От заключението по назначените допълнителни СМЕ е видно, че в
резултат на допуснатото ПТП пострадалата е получила спираловидно
счупване на двете кости на подбедрицата - (малък и голям пищял) по винтов
механизъм (завъртане на тялото при фиксиран крак); счупени 7 десни ребра
(4 от които с повече от една фрактурни линии) и едно ляво ребро, както и
контузия на корема в чернодробната област и прилежащите й органи (стомах
и дуоденум), неразместено счупване на таза вдясно отпред. Вещите лица не са
дали категоричен отговор за наличието на пряка причинно-следствената
връзка между ПТП от 27.06.2019г. и настъпилата смърт на С. К. на
28.10.2019г. Пострадалата получила и сериозна гръдна травма, която сама по
себе си можела да причини фатален край. Получената гръдна травма с
множество счупени ребра, гръден капак и травматичен шок обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на двете
кости на лявата подбедрица обусловило трайно затрудняване движенията на
левия крак, а контузията в чернодробната област с подлежащите стомах и
дуоденум обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота.
Вещите лица посочили, че установения медико-биологичен характер на
уврежданията попада в хипотезата на чл.129 от НК.
4/ От заключението на техническа експертиза се установяват извлечени
5
12 броя снимкови кадри имащи отношение по настоящото дело за времеви
интервал от 11:35:58ч. до 12:08:28ч. на 27.06.2019г. Камерата заснела
паркиран автомобил с включени аварийни светлини, към който се
приближило лице от мъжки пол, което отворило предна лява врата и потегля
на заден ход, при което блъска пешеходец. Водачът на автомобила слязъл и
отишъл в задната част на лекия автомобил, като действията му и тези на
пешеходеца, и присъединилите се трети лица останали скрити за камерата.
5/ От заключението на автотехническата експертиза, както и от
допълнителна такава се установява, че мястото на удара между л.а.„Волво“ с
рег. № СС 9773 СА и тялото на пострадалата К. се намира в кръстовището
образувано от улиците „Ал,Стамболийски“, “Ст.Караджа“ и “Толбухин“ по
дължина и ширина на пътя - на около 13,9м. - 14м. след фиксирания в
протокол за оглед на местопроизшествие ОР1 (ел. стълб) и на около 2,5-2,7м.
вляво от базовата линия - представляваща мислено продължение на десния,
по посока на огледа, край на платното за движение на ул.“Ал.Стамболийски“.
Сблъсъкът бил между задната част на л.а. „Волво“ с рег.№ СС 9773 СА и
тялото на пострадалата С. К.. Към момента, в който лекият автомобил
започнал движението си назад, пешеходката вървяла зад автомобила. Тя
навлязла в кръстовището от ул.“Ст.Караджа“ и започнала да пресича
коридора, по който се движил л.а.“Волво“ (продължението на платното за
движение на ул.“Ал.Стамболийски“ в кръстовището) като вървяла отляво
надясно спрямо посоката на движението му. Движила се напречно спрямо
надлъжната ос на пътя и имала видимост към лекия автомобил. Установено
било, че скоростта, с която се движил лекият автомобил „Волво“ с рег.№ СС
9773 СА непосредствено преди ПТП, била около 13,9 км/ч. От мястото,
където бил спрял до мястото на удара, автомобилът изминал разстояние от
17,7 метра. По време на движението си назад подс.М. имал възможност да
наблюдава част от платното за движение зад автомобила през огледалата за
обратно виждане или чрез обръщане на глава назад. Докато той наблюдавал
пътя назад през едното външно (странично) огледало, можел да възприема в
границите на обзорността през това огледало. Същевременно не можел да
наблюдава пътя в границите на обзорността на другото огледало. Водачът
нямал обективна възможност да наблюдава непрекъснато целия обхват на
пътя зад превозното средство. Опасната зона за спиране на автомобила при
скорост на движение 13,9 км/ч. била определена на 5метра. Опасността
6
възникнала, когато автомобилът потеглил назад, тъй като от този момент
подс.М. нямал обективна възможност да наблюдава непрекъснато пътя зад
превозното средство. В този момент опасната зона на спиране била
определена от вещите лица на нула, с пояснението, че при потегляне
скоростта на автомобила е нула. Следователно, заключили те, всяко
разстояние различно от нула е по-голямо от опасната зона на спиране, т.е.
водачът на лекия автомобил имал техническа възможност да предотврати
ПТП, ако в конкретната пътнотранспортна ситуация си бил осигурил лице,
което да му сигнализира за опасности, тъй като той нямал обективна
възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад превозното
средство. Пострадалата имала техническа възможност да спре и да не навлиза
в коридора на процесния автомобил при условие, че автомобилът се движил в
този коридор.
6/ Воден от задължението си за пълно разкриване на обективната
истина, въззивният съд назначи „арбитражна СМЕ“, установявайки
противоречие в тройната СМЕ, която в рамките на един абзац (том 3, л.19 от
ДП), е извела две взаимно изключващи се твърдения: че „не следва с
категоричност да се приема наличие на пряка причинно-следствена връзка
между ПТП и смъртта на пострадалата“; и 2 реда по-надолу: че „връзка
между катастрофата и настъпилата смърт има“. Допълнителната СМЕ (том 3,
л.31 и следващите от ДП), чиято единствена задача била да отговори на
въпроса за наличието или не на пряка причинно-следствена връзка между
ПТП и смъртта на пострадалата, не дала никакъв отговор в тази връзка,
задоволявайки с поредното подробно изброяване на установените
увреждания. Разпитани пред съда, вещите лица по посочените две СМЕ
следвали в изявленията си сходно двусмислено изложение (л.175, гърба –
л.178 от съдебното следствие пред ОС - Силистра).
Назначената от настоящият състав СМЕ (л.98-103 от въззивното
производство) направила следните изводи: „В резултат на пътно транспортно
произшествие на 27.06.2019г. пострадалата С. К. получила следните
травматични увреждания: тежка коремна травма с пълно откъсване на
дванадесетопръстника от стомаха, излив на жлъчка в областта под черния
дроб, счупване на 2-ро до 6-то десни ребра, излив на кръв в дясната плеврална
кухина, навлизане на въздух в дясната плеврална кухина, контузия на двата
бели дроба, левостранен плеврален излив, контузия на черен дроб, отворено
7
счупване на лявата подбедрица, мозъчно сътресение. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари от детайли на МПС, реализирани в дясната
половина на тялото, дясната гръдна половина, корема, последващо падане
върху пътната настилка. Коремната травма с откъсване на
дванадесетопръстника от стомаха е обусловила постоянно общо разстройство
на здравето опасно за живота. Без навременно хирургично лечение и
отсъствие на усложнения такова травматично увреждане неминуемо води до
невъзможност за осъществяване функцията на храносмилането, развитие на
перитонит и смъртен изход. Причина за смъртта на С. К. е коремната травма с
откъсване на дванадесетопръстника и развилите се във връзка с нея
усложнения, довели до септично състояние, многоорганна недостатъчност. В
този смисъл е налице пряка причинно следствена връзка между описаните по-
горе травматични увреждания и настъпилия смъртен изход.“ В СМЕ
подробно са описани и всички останали увреждания, чието повтаряне е
излишно, тъй като вече са били констатирани и от множеството предходни
СМЕ.
В съдебно заседание вещите лица поясниха допълнително, че при
поредицата от операции, извършени на пострадалата са били възстановявани
тъкани, които в последствие отново некротизирали, тъй като тъканта била
травмирана, с недостатъчно кръвоснабдяване, с образуване на тромби, с
възпалителни усложнения; травмата от ПТП довела тъканите до състояние
на късливост и неперспективност, поради което възникнали необратимите
усложнения. Вещите лица уточниха, че некрозата на тъканта е настъпила
именно в резултат на ПТП, а не е последица от предходна коремна операция
на пострадалата с давност повече от 30 години (извършена през 1985г.).
Вещите лица уточниха, че след удара е последвало разкъсване на
дванадесетопръстника в коремната кухина, последвано от излив на жлъчен
сок. Като резултат на това място се получили реактивните възпалителни
процеси, които довели до необратимите усложнения. В отговор на
множеството въпроси на страните поясниха и заключението си в частта, защо
според тях водеща е коремната травма, а не гръдната, с уточнението, че
коремната травма е несъвместима с живота, а гръдната може да се преодолее,
тъй като представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота,
която може да се преодолее при определени условия, за разлика от коремната.
8
Съдът прие заключението на КСМЕ, назначено пред АпС – Варна като
прието като пълно, ясно, компетентно и обосновано. Същото се възприе като
притежаващо изискуемия стабилитет в аргументацията, логичност и
последователност на изложението, за разлика от двете СМЕ, назначени в хода
на ДП (конкретно тези в том 3 – л.3-20, том 3 – л.л.31-35), за които по-горе бе
упоменато, че съдържат вътрешно противоречиви твърдения и редица
неясноти. СМЕ на труп и СМЕ по писмени данни (том 3 –л.71-73 и том 3 –
л.54-59) като изводи синхронират с назначената от ВАпС КСМЕ, респективно
съдът ги кредитира с доверие.
По основното искане в жалбата:
Гореизложената фактическа обстановка намира опора в събраната по
ДП, пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд доказателствена
съвкупност (с изключение на коментираните две СМЕ) – оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, свидетелски показания, обяснения на
подсъдимия, експертизи, писмени доказателства и други. Липсва спор между
страните относно авторството и механизма на причиняване на ПТП, както и
относно нарушените правила за движение, заложени в обвинителния
диспозитив. Първостепенният съд е дал подробен и задоволителен отговор на
възражението, свързано с това кога и за кого (водач и пешеходец) какво
задължение възниква. То се споделя от този състав и е излишно да се повтаря.
Няма спор и в теорията, и в практиката, че стъпил на пътното платно
пешеходец представлява опасност, с която водачът следва да се съобрази.
Резонно не са споделени и доводите на защитата, обвързващи ПТП само с
поведението на пострадалата, защото те се изключват от фактическата
невъзможност, в която подсъдимият сам се е поставил, да я забележи изобщо
при движението си назад в нарушение на установените правила по ЗДвП.
Защитата фокусира вниманието на съда и несъгласието си с извода за
пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на
пострадалата. И във въззивната жалба, и пред апелативната инстанция в
пледоариите по същество се оспорва наличието на посочената връзка като се
поддържа искането, направено с въззивната жалба за прилагане на закон за
по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.343а ал.1 б.“а“ вр. чл.343 ал.1
б.“б“, като се моли подс.М. бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл.78а от НК. В условията на
9
евентуалност се претендира намаляване срока на наложеното наказание по
чл.343г от НК.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
Няма спор, че подс.М. с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343
ал.1 б.”в” НК – при управление на МПС, нарушавайки вменените му във вина
правила за движение по пътищата по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходеца С. К.. Извън съмнение е извършеното нарушение на чл.40 ал.1 и
ал.2 от ЗДвП: ал.1: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.“ и ал.2:
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“. Според
безпротиворечивото заключение на АТЕ, причина за възникване на
произшествието е движението на заден ход на автомобила, без по време на
това движение водачът на автомобила да е имал обективна възможност да
наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство; пояснено
е, че е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е осигурил
лице, което да му сигнализира за опасности, тъй като, той не е имал
обективна възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад
превозното средство. Т.е. поведението на подс.М. е типично за поставяне сам
в невъзможност да възприеме възникналата опасност ("actio libera in causa").
Оказаната помощ от страна на подс.М. ОС – Силистра извел от
показанията на свидетелите Д., Б. и А., както и от обясненията на подс.М.,
като постановил присъда по чл.343а от НК като оправдал подсъдимия по
първоначално възведеното му обвинение.
Относно основния въпрос, поставен във въззивната жалба (коментиран
и пред първоистанционния съд), в мотивите към присъдата е прието, че в
резултат на ПТП пострадалата е била приета в болница с множество
увреждания и лекувана в различни отделения, но въпреки това безуспешно,
т.е. с фатален за живота й край. Съдът преценил този процес на влошаване на
здравословното й състояние след катастрофата като непрекъснат, откъдето
направил извод за наличието на причинна връзка с настъпилия резултат.
10
Изводът на съда е правилен и се подкрепя с категоричност от заключението
на СМЕ, назначена от въззивната инстанция. Вещите лица след много
прецизна интерпретация на цялата медицинска документация и всички
относими материали по делото са заключили, че причина за смъртта на С. К.
е коремната травма с откъсване на дванадесетопръстника и развилите се във
връзка с нея усложнения, довели до септично състояние, многоорганна
недостатъчност, с която констатация установяват безсъмненото наличие на
пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и
настъпилия смъртен изход. В самата СМЕ, а и пред съда, подробно
възпроизведоха всички причинени телесни увреждания, оказаната
медицинска помощ с пояснения защо и кога са извършени съответните
медицински интервенции. Подробно бе обяснено, че първоначално е била
лекувана гръдната травма, защото клиничната картина на коремната травма е
била „замъглена“ от було и маскирана, което се е проявило чрез мек и
неболезнен корем и без установяване на мускулна защита, които са
характерни за остър хирургичен корем. Именно поради това не бил установен
коремния възпалителен процес. След проявяването му били направени
поредица операции, които се оказали несполучливи (предвид смъртния
изход), защото предпоставка за несполучливостта им се оказала именно
коремната травма. Последната се получила след и в резултат на удара,
проявявайки се с откъсване на дванадесетопръстника и съответен излив на
жлъчен сок в коремната кухина жлъчен сок, което довело до реактивни
възпалителни процеси, които пък от своя страна обусловили тромбози на
малки и по-големи съдове, прекратяване на храненето на чревната стена и
некротични промени, които дискредитирали отнапред поредицата от коремни
интервенции. Поради изложеното и съдът категорично възприема наличието
на пряка причинно-следствена връзка на смъртта на пострадалата именно с
ПТП, което стои в нейния генезис с причиняването на тежката коремна
травма.
Съдът не споделя виждането на защитата (която се позовава на
неизвестна съдебна практика), че наличието на причинно-следствена връзка е
обусловено от някакъв кратък срок на настъпване на смъртта след
причинените от ПТП травми (едномесечен, както се твърди). Съобразно
известната за този съдебен състав практика на ВКС, причината е съвкупност
от всички положителни и отрицателни условия, след които настъпва
11
необходимо и неизменно резултатът. В тази насока проф.Долапчиев приема,
че може да се обсъжда равноценност на всички условия, които са определени
в отрицателен аспект, тъй като всяко от тях (в този отрицателен аспект) е
необходимо условие, "conditio sine qua non". В този смисъл е и утвърдената
съдебна практика - Решение № 60238 от 21.01.2022 г. на ВКС по н.д. №
894/2021г., I н.о., Решение № 59/23.12.1975г. по н.д. № 54/75г. на ОСНК на
ВС и др.
С оглед горното и при несподеляне на възраженията на защитата, то не
би могло да се удовлетвори искането за прилагане на закон за по-леко
наказуемо престъпление - по чл.343а ал.1 б.“а“ вр. чл.343 ал.1 б.“б“ от НК. В
тази връзка не е ясно и защо се претендира средна телесна повреда, при
заключението на СМЕ, според което коремната травма (определена като
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота) удовлетворява
фактическия състав на престъпление по чл.128 от НК, а не на чл.129 от НК.
Но при констатациите на въззивната инстанция по съществото на основния
поставен от защитата въпрос - това са обстоятелства, чийто коментар се явява
ненужен.
По алтернативното искане в жалбата:
Защитата на подсъдимият алтернативно моли за намаляване на
наказанието „лишаване от права“ по чл.343г от НК.
Това искане се явява лишено от законово основание. Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е за срок от три години и е отложено по
реда на чл.66 от НК с пет годишен изпитателен срок. Наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ е също за срок от три години. Пречка
за намаляването му се явява разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК. В тази
разпоредба законодателят е регламентирал възможност наложеното
кумулативно предвидено по-леко наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК да
надвишава основното наказание с максимален три годишен срок. При
тълкуването на този текст, и в контекста на задължителна и константната
практика на съдилищата (Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на
ВС на РБ, ТР №61/1980г. на ОСНК, Решение № 94 от 26.02.2009г.,
постановено по н.д. №580/2008г. ВКС, НК, II н.о., Решение № 534 от
03.12.2008г., постановено по н.д. № 547/2008г. ВКС, НК, II н.о., Решение №4
от 30.01.2008г., постановено по н.д. № 696/2007г. ВКС, НК, II н.о., Решение
12
№ 61 от 27.04.2021г. на ВКС по н.д. № 268/2021 г., II н.о., НК, Решение № 183
от 17.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 833/2020 г., I н.о., НК, Решение № 60194 от
10.01.2022г. на ВКС по н.д. № 963/2021 г., II н.о., НК и други) следва извод,
че наказанието "лишаване от права" не може да бъде наложено за срок по-
кратък от предвиденото основно наказание "лишаване от свобода",
независимо дали се касае за ефективно или условно наказание. Което
изключва удовлетворяването на алтернативното искане на защитата.
Наложеното на подс.М. наказание съдът намира за правилно
определено. Налице са чисто съдебно минало и добри характеристични данни
(смекчаващи отговорността обстоятелства); множество предходни нарушения
по ЗДвП – основно свързани с превишена скорост, но и от друг характер;
други нарушения на ЗДвП, извършени преди инцидента – неправилно
паркиране, движение на заден ход в район на кръстовище (отегчаващи
такива). При определяне на наказанието съдът отчел завишената обществена
опасност на дееца (поради множеството и разнообразни по характер
предходни нарушения на ЗДвП, които го характеризират като
недисциплиниран водач на МПС), както и на деянието (с оглед настъпилия
резултат; тук съдът добавя и изключителните мъки и страдания на
пострадалата в поредицата от болнични престои и множеството тежки
медицински интервенции, предхождащи смъртта). Поради което и
наказанието правилно е било определено при условията на чл.54 от НК в
размер над средния. ОС – Силистра, при наличните материалноправни
предпоставки, отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание на основание чл.66 ал.1 НК за срок от пет години, което
обстоятелство не подлежи на корекция поради липсата на протест или жалба
в тази част, но се споделя и от тази инстанция като удовлетвотяващо по
отношение целите на наказанието. Съдът не споделя доводите на защитата
относно обстоятелството, че нарушенията на ЗДвП, посочени в справката-
картон на подс.М. (том 4 – л.35-39 от ДП), са били извършени от други
водачи (с оглед писмените документи, представени пред въззивния съд за
наличие на няколко МПС, собственост на „Милбол“ЕООД). При подобни
хипотези е налична законово разписана процедура (чл.187а ал.4 и 5 от ЗДвП),
според която вписаният собственик/ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния
13
фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е
извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. След като такива действия не са били предприети
от подс.М., няма как извършените нарушения, изброени в неговата
индивидуална справка-картон на водач, да бъдат изключени и приписани
другиму. Поради което и правилно те са отчетени от първата инстанция като
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваната присъда, на основание чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/25.01.2021г. по НОХД №234/2020г. на
ОС – Силистра.
ОСЪЖДА подсъдимият Н. АЛ. М. с ЕГН ********** да заплати
направените от ВАпС разноски по делото в размер на 2 340 (две хиляди
триста и четиридесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14