№ 54
гр. Радомир, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200136 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
С електронен фиш, серия К № ., издаден от ОД МВР, гр. Перник, на жалбоподателя А. Б. Т.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят е обжалвал същото, като по
изложени в жалбата съображения, моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОД МВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима
и съдът дължи разглеждането ù по същество.
От фактическа страна:
В представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш е отразено, че на
процесната дата – 30.06.2023 г., в 10,27 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 34+900, ПВ Старо
село, с посока към гр. Дупница, при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ „В 26“,
жалбоподателят, като водач на МПС „Б.3“, с рег. № ., е управлявал МПС със скорост от 141 км/ч.
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от
1
административнонаказващия орган, се установява, че атакуваният в настоящото производство
електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо
средство, а именно автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. №
120СС88, което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Перник. Тези
обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 1158p-5247/06.07.2023 г.
По делото безспорно се установява, че на 30.06.2023 г., в 10,27 ч., в община Радомир, АМ
„Струма“, км 34+900, ПВ Старо село, с посока към гр. Дупница, се е движело МПС - л. а. „Б.3“, с
рег. № .. В същия район на АМ „Струма“, с автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM
S1“, с идент. № 120СС88, се е извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни
превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената в този участък на АМ
„Струма“ скорост е 120 км/ч, което се установява от приетото по делото писмо от 29.03.2024 г. от
Областно пътно управление – Перник и приложената към него схема на организацията на
движението. В 10,27 ч. през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След
изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол/приложение към чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя А. Б. Т.. Затова и с оглед разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, срещу него бил издаден електронен фиш, серия К № . на ОД МВР -
Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. След
връчване на електронния фиш жалбоподателят не е упражнил правата си по чл. 189, ал. 5 и 9 от
ЗДвП.
От правна страна:
По делото безспорно е доказано, че на 30.06.2023 г. нарушенията в процесния участък от
АМ „Струма“ са установявани и заснемани с автоматизирано техническо средство, тип „ARH
CAM S1“, с идент. № 120СС88, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, може да се установяват
и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес“.
Приетите по делото протокол за използване на АТСС, с рег. № 1158р-5247/06.07.2023 г. и
протокол № 026-СГ-ИСИС/23.03.2023 г. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM S1“ на
Българския институт по метрология, безспорно доказват, че средство за измерване -
автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 120СС88, съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално
допустимите.
2
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което са установявани и заснемани
нарушенията на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Безспорно доказано е и че жалбоподателят е собственик на превозното средство, описано в
електронния фиш.
Освен това, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз –
305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Независимо от изложеното обаче, настоящият съдебен състав е на становище, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като е допуснато нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в незаконосъобразност на процедурата по издаване на
санкционния акт, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като
съображенията за този извод са следните:
В приобщените по настоящото производство писмени доказателства се съдържат два
електронни фиша под един и същ номер, но различни по вид и съдържание относно определеното
правно основание за налагане на санкцията. Докато във връчения на жалбоподателя електронен
фиш основанието за налагане на глоба е изписано като: чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, то
в представения от АНО електронен фиш, като част от административнонаказателната преписка,
правното основание е чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП. В конкретната хипотеза
според съда е налице корекция на правното основание в екземпляра от ЕФ, приложен към
преписката, което се явява незаконосъобразна процедура по издаване на санкционния акт.
С връчването на ЕФ на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за конкретно
извършено нарушение с индивидуализиращите го белези - деяние, дата и място на извършване,
правна квалификация, правно основание за налагане на санкцията. От този момент за това лице
възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение при посочената фактическа
обстановка, правна квалификация и санкционна норма. В този смисъл е недопустимо в
електронния фиш, приложен към преписката, да фигурира друга, различна санкционна норма,
спрямо посочената в екземпляра, връчен на лицето. При това положение е накърнено правото на
защита на наказаното лице, който има право да узнае въз основа на коя точно норма е
санкционирано. При наличие на разминаване/дописване, както е в случая, на санкционните норми
в двата фиша, съществено се засягат правата на жалбоподателя и в частност на правото му на
защита, което обосновава отмяната на обжалвания акт.
В тази връзка според съдебния състав предмет на обжалване в настоящото производство се
явява именно електронен фиш, серия К № . - връчен на жалбоподателя. В този акт, както бе
посочено по-горе, жалбоподателят е наказан за нарушение, извършено в условията на повторност –
в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К № ., но като санкционна норма е посочена
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от Закон за движение по пътищата, без привръзката със съответната
алинея и точка на чл. 182 от закона. Чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда, че когато нарушението по ал.
1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
3
Административнонаказващият орган има задължение да запълни съдържанието на
бланкетната норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3
ЗДвП, без което е налице непълнота на правната квалификация на нарушението. Така, както е
посочена във връчения на жалбоподателя електронен фиш, правната квалификация на
нарушението е непълна и неясна, тъй като в електронния фиш не е посочено коя от различните
хипотези на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и
съответното наказание за повторност за това именно нарушение. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4
ЗДвП няма самостоятелно съществуване, а препраща към предходните алинеи и не може да се
разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност е
обвързано с размера на наказанието, предвидено за съответното нарушение. Липсата на запълване
на бланкетната норма с посочване на нарушената норма, предпоставя съдът да извлича по
тълкувателен път от установената фактическа обстановка каква и защо е наложена съответната
санкция, респективно да реши дали така определеното му наказание е законосъобразно и правилно
определено. На практика по този начин на процедиране съдът ще е изправен пред хипотеза да
санира пропуск на наказващия орган, който е съществен, а това не би било допустимо, защото по
този начин липсата на конкретно волеизявление от наказващия орган ще бъде запълнена от съда и
за първи път ще се въведе правна квалификация, срещу която жалбоподателят не е имал
възможност да се защитава. Действително в Тълкувателно решение № 8/2021 г. от 16.09.2021 г. по
т. д. № 1/2020 на ВАС е посочено, че първоинстанционният съд може да упражни правомощието
си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, но в случая не се касае за хипотеза на
неправилно посочена квалификация, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон,
който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение. Неяснотата относно приложената норма от ЗДвП
спрямо нарушителя води до съществено ограничаване на правото му на защита, като във всички
случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и води до порочност на издадения електронен фиш, а оттам е и основание за неговата
отмяна.
Предвид изложеното електронен фиш, серия К № . следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № . на ОД МВР - Перник, с който на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на А. Б. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „И.
В.“ № ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5