Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 09.01.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в
закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
като
разгледа т.д. № 2215/2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на „А.Ф.“ АД
срещу отказ № 20190531175158/15.10.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията да впише в Търговския регистър данните по подадената от
жалбоподателя декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Отказът е мотивиран с обстоятелството,
че в декларацията не са посочени данни за конкретни физически лица-действителни
собственици.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен,
тъй като в конкретния случай няма лице, което да отговаря на изискванията за
действителен собственик.
Съдът намира следното:
На 31.05.2019 г. със заявление с вх. №
20190531175158 е заявено вписване на действителните собственици на „АБС Ф.“ АД
по смисъла на чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП. В декларацията по Приложение 3 към ППЗМИП
е посочено, че повече от 25 % от капитала на заявителя се притежава от друго
търговско акционерно дружество, но няма физическо лице, което да притежава поне
25 % от капитала на този акционер.
При тези факти съдът намира, че
отказът е постановен преждевременно. Съображенията за това са следните:
Действителният
собственик е само физическо лице. То може да е действителен собственик на
две основания – поради притежание
(пряко или косвено) на права върху дяловете/акциите или чрез контрол (пряк или косвен) чрез други средства. Това съответства на
дефиницията, дадена в § 2, ал. 1 и ал. 3 ЗМИП, и съобразно това разбиране
образецът на декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП съдържа две части – част І, в
която следва да се посочат действителните собственици с отбелязване на
конкретната им връзка с юридическото лице, и част ІІ, в която според образеца
следва да се индивидуализират юридическите лица, чрез които се упражнява
контрол, т.е. тази част следва да се попълни, само ако е налице една от
предпоставките за действителна собственост, а именно – упражняването на контрол
по смисъла на ал. 3 (т.е. без пряко/косвено притежание).
В настоящия
случай заявителят е декларирал, че над 25 % от капитала му се притежават от
друго юридическо лице – „Уеб Ф.Х.“ АД, но неговият капитал не се притежава нито
еднолично, нито над 25 % от едно физическо лице.
Изложеното
сочи, че заявителят точно е обосновал липсата на действителен собственик по
смисъла на § 2, ал. 1 ДР ЗМИП, като е декларирал ясно защо не е изпълнена
хипотезата на посочената разпоредба. Това обаче означава, че е налице основание
да се приложи разпоредбата на § 2, ал. 5
ДР ЗМИП, като заявителят е следвало да посочи това физическо лице, което
отговаря на изискването на ал. 5 – тъй като след изчерпване на всички
средства не може да бъде посочено физическо лице по ал. 1 на § 2.
Следователно
в настоящия случай подадената декларация не е била попълнена съобразно
изискванията на закона. Това съставлява недостатък, за който следва да бъдат
дадени указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Действително, законът сочи, че
указания се дават, когато не са представени изискуемите по закон документи, но
при тълкуване на целта на разпоредбата следва да се приеме, че представянето на
непълен документ, чиято непълнота е
отстранима и отстраняването й не зависи от действията на трети лица, различни
от заявителя, също е основание за даване на указания.
Поради
изложеното обжалваният отказ следва да бъде отменен и на Агенция по вписванията
следва да бъде указано да даде точни указания на заявителя да декларира
физическо лице по § 2, ал. 5 ДР ЗМИП съгласно образеца на декларацията по
Приложение 3 към чл. 38 ПП ЗМИП.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ № 20190531175158/15.10.2019
г.на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър данни
по подадената от „А.Ф.“ АД, ЕИК ********, декларация за действителни
собственици по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
УКАЗВА на Агенция
по вписванията да даде указания на заявителя по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съобразно
изложените мотиви и да се произнесе след изтичане на три дни от тяхното съобщаване.
Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: