Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
03.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря Наталия Тодорова и
прокурора ………...……………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2260
по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.М.Ц. депозирана против наказателно постановление №
17-1085-002134/04.10.2017г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, са наложени административни наказания,
както следва: по т. 1 на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл.
40, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изцяло изложената
в акта и наказателното постановление фактическата обстановка. Инвокират се
твърдения, че посочените в акта и наказателното постановление нарушения не са
извършени. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло
наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната
жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 17-1085-002134/25.07.2017г.
(бланков № 102305) против жалбоподателя, за това, че на 25.07.2017г., около 12,00
часа, в град Русе, местност Касева чешма, ул. „Маргарита“ до № 22, при
управление на лек автомобил „Ауди“, с
рег. № Р 97 80 РС, собственост на М. А. Ц., извършил следните нарушения: 1. При
движение на заден ход не се е уверил, че пътят зад превозното средство е
свободен, в резултат на което със задната лява част блъска метално колче,
причинявайки ПТП с имуществени вреди и 2. Като участник в ПТП с материални щети
не остава на място на ПТП и не оказва съдействие за установяване на вредите и
да уведоми компетентните органи. Въз основа на така приетите за осъществили се
факти, актосъставителят е субсумирал същите като нарушения по чл. 40, ал. 1 и
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, в което по отношение на първото нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП
е прието, че жалбоподателят се е движил на заден ход, без да се е убедил, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението, вследствие на което
блъска метално колче и причинява ПТП с имуществени вреди. По отношение фактическото
описание на второто нарушение и правната квалификация и на двете приетите за
осъществени деяния е налице идентитет между АУАН и НП. За така приетите за
осъществили се състави на административно нарушения на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
20 лева, за нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 70
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗДвП.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните правни изводи:
По
отношение нарушението по т. 1 от НП, съдът намира, че при издаването на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушение правото на
защита на наказаното лице, тъй като наказващият орган е приел за осъществели се
факти, които не се съдържат в АУАН, а именно наличие на други участници в
движението, каквито в хода на производството не са установени. Недопустимо е за
първи път в наказателното постановление да бъдат възвеждани факти, по които
наказаното лице не е могъл да се защитава от момента на образуване на
административнонаказателното производство, което става със съставянето на АУАН.
По
отношение нарушението по т. 2 от наказателното постановление е налице
съществено противоречие между приетите за осъществили се факти и нормата под
която същите са субсумирани. Видно от обстоятелствената част на наказателното
постановление, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че като
водач на МПС, участник в ПТП с имуществени вреди, не остава на мястото на ПТП
до пристигане на представители на МВР и не оказва съдействие за установяване на
щетите и не уведомява компетентните органи. Въз основа на тези факти, е прието, че същите
осъществяват състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП. Тази
разпоредба обаче, касае задължение на водач, участник в пътнотранспортно
произшествие, когато при произшествието има пострадали хора. В случая никъде в
обстоятелствената част на акта и наказателното постановление не са ангажирани
твърдения, че в резултат на пътнотранспортното произшествие има пострадали
хора, а са изложени единствено факти, касаещи настъпило ПТП с материални щети,
в която хипотеза, задълженията на водача са уредени в чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП
и същите са: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да
не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Доколкото
от произшествието не е имало пострадали лица и въобще липсват такива фактически
твърдения в обстоятелствената част на АУАН и НП, то за жалбоподателя не е
възникнало и задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерство на вътрешните работи.
С оглед
на констатираното противоречие между приетите за осъществили се факти и
хипотезиса на правната норма под която същите са субсумирани, от една страна е
налице нарушено право на защита на санкционираното лице, тъй като същото не е в
състояние да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано, а от друга
страна е налице драстично противоречие между установените факти и материалноправната
норма, под която същите са подведени, което от своя страна е съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото отново пряко накърнява правото на
защита на санкционираното лице.
Ако се
приеме, че нарушителят е осъществил фактите, описани в обстоятелствената част
на наказателното постановление, то същите сочат на извършено нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, която норма съдържа три самостоятелни състава на административно
нарушение. Обратно, ако се приеме, че наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е извършил нарушението, именно по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, то тогава фактите, изложени в наказателното постановление, не са от
естество да обосноват извод за осъществен състава на нарушението, съдържащо се
в тази правна норма.
По
изложените мотиви наказателното постановление следва да бъде отменено, без да
бъде разглеждан въпросът дали са осъществени съставите на нарушенията, за които
е ангажирана отговорността на нарушителя, тъй като е допуснато нарушение на
процесуалните правила, което е съществено и неотстранимо.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
17-1085-002134/04.10.2017г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Русе, с което на А.М.Ц.,
ЕГН:**********, с адрес ***1, са наложени административни наказания, както
следва: по т. 1 на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и
по т. 2 на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП административно наказание
„Глоба” в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: